неделя, 14 октомври 2012 г.

Рибари, узрели нарове и реката, която не стига морето.

Последните няколко дни отпуска за годината, решаваме да прекараме по южното черноморие, в Ахтопол. След края на сезона, градчето, което и без това изглежда откъснато от света е тихо и безлюдно. В ранната вечер единствените, които се разхождаха по уличките му сме аз, Георги и няколко местни кучета.
Ние вероятно сме единствените туристи в града, дошли на почивка. Всички други, не местни са в Ахтопол с ясна цел - риболов. А риба има. Вижда се по лодките в морето, по рибарите накацали на камъните и на рибарското мостче - единственото място в града, където кипи някаква дейност.


След сутрешното кафе, нарамваме фотоапратите и тръгваме на обиколка.
В Ахтопол няма плажове, но пък има огромни скални образования, изникнали от морето, идеални за снимки, за риболов, разбира се, а също за да поседиш на топлия камък да се радваш на последните слънчеви дни за годината.




Не зная как е през активния сезон, но извън него в градчето няма какво особено да се види. Предполагам, че в едни по-далечни времена, къщите му са били красиви и са носели типичен дух, но стари къщи в Ахтопол или въобще ги няма или са запустели и порутени. Някои от новите постройки са в същото състояние, недовършени и оставени на произвола, дразнеши погледа, за разлика от старите къщи, пък било и полу - съборени, в които аз намирам загадка и очарование. В желанието си да уловят всеки турист, собствениците са строили здраво. Градчето се е превърнало с хаос от цветове и архитектурни решения и напълно е изгубило облик и дух.
Както казва Георги: " След Приморско, балюстрите са абсолютен владетел.", но за това пък наровете и смокините тук растат, като плевели, а в не една градина виждам палми, засадени направо в земята.
 
На някои места по крайбрежната улица, все още има интересни къщи, с изглед към морето и фара, в които ти се приисква да изкараш един - два отдадени на мързел месеца.


Промененият ритъм на града си личи и в малката църквичка и галерията до нея. И двете са затворени по обед. За галерията съм склонна да разбера, но не знаех, че Бог почива от дванадесет до четири.

Понеже не сме големи любители на глъчката, спокойният и безлюден Ахтопол е по вкуса ни. Даже безличния вид на градчето не е неприятен, когато е съпътстван от прелестните гледки към морето. Недостатък в целия ни престой е единствено тоталната липса на прилична храна. В най-рибарското градче сме, а няма къде да ядем риба. Единственото място, където я приготвят е заведение, чийто нездравословен вид веднага ни отказва от желанието да ядем там каквото и да било. Храним се с паста и пържени картофи, скучни и претоплени в микровълнова. Пицарията в която ги сервират е единственото друго, работещо и незастрашително изглеждащо заведение.

Освен в Ахтопол се разходихме до Синеморец и устието Велека. За първи път в живота си ще видя как река се влива в морето. Живея във Варна, близо до устието на Камчия, но все още не съм стигнала до там, така че Велека ще ми е първата. Да, ама не.

Гледката от Синеморец е зашеметяваща. Рибарите и тук бяха заели позиции по скалите,  но плажът е безлюден. Най-красивото нещо, което може да се види. Събуваме обувките и тръгваме да издирваме устието на Велека.

 

След първите няколко метра ни посрещна този колос. Припича се мълчаливо на след обедното слънце. Устие обаче се оказва, че няма.
 Колкото и да изглеждаше пълноводна, на реката малко не и достига, за да стигне морето. Тя се спира явно уморена и не иска да премине няколкото метра пясъчна ивица, които я делят от него.



Вече на път за Варна, спраме на Аркутино. Знаем, че лилиите не са цъфнал, а една табела на входа на резервата ни го напомня отново, но все пак се разхождаме по дървеното мостче и вместо цъфнали лилии снимаме жабки и ято бели птици в далечината.








П.П. Гаргата ме поправя, имало хубав, голям плаж в Ахтопол, който ние явно не сме открили.

събота, 6 октомври 2012 г.

Любов и от втори поглед

Бях споменала преди време колко много ме вълнуват сфинксовете. И това само от гледане на снимките им в мрежата. Е, днес установих, че при близка среща очи в очи желанието ми да отглеждам няко от тези неустоимо привлекателни животни е още по-силно.

Баща
Баща
Дъщеря
 Днес с Гаргата посетихме VII и VIII Международна лицензирана изложба на котки в Двореца на културата и спорта. В момента в който видях сфинксовете в клетките, наоколо не останаха други котки. Когато собственичката им ми позволи да погаля тази млада дама, сърцето ми почти спря.
Втора съпруга.
За да потвърди думите на стопанката си колко гальовни животни са сфинксовете котето веднага изви гръб за още ласки.
Втора съпруга. Нея харесах най-много, като оцветяване, макар журито да беше категорично, че дъщерята е със забележителната разцветка.
Сдобиването с някое от тези невероятни животни се оказва, не чак толкова трудна работа. Не само, че вече има човек, във Варна, който ги въди, а и причината първата съпруга да не е на изложбата била, че рано тази сутрин се е сдобила с бебета. Собственичката им ми се кле, че не предизвикват алергии. Не съм убедена, че липсата на козина е достатъчна, а и мисля, че само вида тези грации ще накара моят нарцис да започне да киха, но това определено ще го мисля, след като приютя някоя такава у дома.