Meerkat manor

R.I.P. Whitney!

2012-02-12T13:16:00.002+02:00

Enrique Iglesias and Whitney Houston - Could I Have This Kiss Forever

Още един велик глас си отиде!

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

2012-02-08T14:00:00.000+02:00

"Светът е и лице и опако"
Камю

Обичам криминални мистерии рано сутрин.

2012-02-08T11:00:00.000+02:00

В последно време се опитвам да ставам не по-късно от шест. Имам толкова приятни или задължителни неща за вършене, а времето все не стига. Е, в тези ранни часове върша основно приятните неща, но имам нужда от още мотивация, за да се измъкна от топлото легло, преди навън да е съмнало. Освен мисълта за димяща чаша кафе много добре ме събуждат поредица крими мистерии. Израснала съм с романите на Конан Дойл, Чандлър и Агата Кристи и съм заклет почитател на добре разказаните, криминални истории.
В последните седмици, една телевизия е излъчва "Убийства в Мийдсъмър" по-обед, вероятно за бабите и дядовците пенсионери и го повтаря сутрин в шест, специално за мен. Познавам поредицата от много време, и пак от толкова я харесвам, а ранният час на излъчване е по-скоро предимство, отколкото недостатък.

Сериалът комбинира няколко от любимите ми теми. Убийства със засукан сценарий, обсебени злодеи, прозорлив детектив и не толкова прозорливия му, но забавен помощник и всичко това на фона на прелестната, тънеща в привидно спокойствие английска провинция. Всеки епизод е наслада за ума, когато между броенето на бримките на плетивото ми или нареждането на изгладени дрехи се опитвам да разкрия кой е убиецът, още преди откритието да осени главния инспектор Барнаби.
Филмите в поредицата старателно спазват традициите на качествената английска криминална история. В сериите са преплетени невинни жертви, маниакални и отмъстителни убийци, аристократични семейства с тъмни тайни, а труповете почти винаги са повече от един - два. Понякога направо валят, край главният инспектор на Костън. Не напразно самият той никак не обича малките английски селца. Ако случайният наблюдател вижда преливащите от зеленина английски дворове и подредените къщи сред тях, то главен инспектор Том Барнаби знае, че зад всичко това се крие минало или бъдещо престъпление.
С изпълнението си в " Убийсвта в Мийдсъмър" Джон Нетълс се нарежда в списъка на най-харесваните екранни детективи, Джереми Брет, като Шерлок Холмс и Дейвид Съчет, като Еркюл Поаро.
За помощник на инспектор Барнаби харесвам повече Даниъл Кейси, като сержант Гавин Трой, но не се отказвам и от епизодите с Джон Хопкинс, като сержант Дан Скот.

Главен инспектор Барнаби и сержант Трой.

Главен инспектор Барнаби и сержант Скот.

Главният инспектор Барнаби със съпругата си Джойс и дъщеря си Къли

Една писателка стои зад първите пет епизода - Каролайн Греъм. Нейните пет криминални новели с главен герой инспектор Барнаби слагат началото на сериала, който продължава вече петнадесет сезона.

Ако не ви се спи в шест сутринта, съветвам ви да потърсите компанията на Том Барнаби, Гавин Трой и на някой и друг луд убиец.

ACTA

2012-01-30T14:30:00.000+02:00

След няколко седмици липса на време имам събрани не една и два теми. Нямах намерение да пиша за PIPA i SOPA. Изписа се много и добре, днес обаче едно кратко изречение което течеше заедно с другите новини по телевизията ме закова пред екрана и буквално ми изправи косата: " България подписа търговското споразумение за борба с фалшифицирането наречено ACTA"
И понеже няма смисъл да преповтарям неща, които хора по начетени и надарени от мен са казали вече, само слагам линкове.

Grigor Gatchev – A Weblog

Личен блог на Костадин

[Медийно право] [Нели Огнянова]

De Libertate Iuris Digitalis

трънки и блогинки

Читателски дневник 2011

2012-01-04T18:30:00.000+02:00

Новата година ми донесе ...грип. Но пък само за ден. Надявам се да съм си минала от реда поне до следващата.
Трудесет и първи декември и първи януари не са дни в които да стигна до компютъра, а втори прекарах предимно в леглото. За това, без закъснели пожелания за приятно изпращане на старата и успешно посрещане на новата, минавам направо към вече станалата тардиционна книжна равносметка.

Какво прочетох през 2010? Или какво си спомням да съм прочела. Много малко, по две причини. Едната - петте месеца безславно и скоропостижно приключила нова работа, която ми изпиваше соса и нямах сили даже за четене и втората - "Песен за огън и лед". Много нещо е това. Почти на юруш прочетох втората, третата и четвъртата книги от поредицата. И макар заради тях " читателският ми дневник" да е постен, в страници са може би над три хиляди.
Ето го краткият ми списък за 2010, не по хронологичен ред:

"Игра на тронове", "Вихър от мечове", "Пир за врани"
на белобрадия Джордж Р. Р. Мартин. Като цяло, съм повече от доволна от поредицата. Завладя ме и ме накара да живея с героите. Дори не особено хвалената четвърта книга ми хареса. Мисля, че нея прочетох най-бързо, вероятно защото вече бях набрала скорост. Единствената ми драма сега е, че трябва да издиря от някъде петата, защото в Читанка няма да я пуснат в следващите две години. Храня надежда градската библиотека да придобива поне по един екземпляр от всяко ново заглавие.

"Смърт в облаците"
на Агата Кристи, беше първата книга, която прочетох на I River - а. Когато го получих миналата Коледа си дръпнах всичко нейно, пак от Читанка, разбира се. На "Смътр в облаците" се спрях случайно. Когато става въпрос за Агата Кристи, стига вече да не съм чела книгата, не подбирам.

Вече съм споделила впечатленията си за
"Бялата масайка"
на Корине Хофман
"Градината на боговете"
на Джералд Даръл и
"Светъ на исляма"
на Ибрахим Карахасан-Чънар . Надявам се да изнамеря от някъде продължението на "масайката", както и да се докопам до останалите томове на Чънар. Макар да ми и вървеше трудно, не обичам да оставям работа недовършена.

"Ако искаш да си легнеш с мен"
беше първата ми среща с Антъни Капела. Признавам си, откраднах я от библиотеката на гаргата, така че заслугата е изцяло нейна. Тя много точно го нарича " мъжкият вариант на Джоан Харис"
За мен той влиза в графата: " според хобито". Интересуваш се от храна, ето ти история за храна, че и в добавка романтична история. Ако трябва, обаче да сравнявам книгите му за с ястие, по-скоро са някоя постна чорбица, отколкото богата на вкусове вечеря, но дори и да не засищат, то се поемат бързо и не ти дотежават на стомаха.
Друга една книга, също мога да включа в раздела " според хобито" -
"Цветята на дъждовната гора"
на Марго Бъруин. Само дето в ролята на яденето тук са цветята. Слабо книжле, което предизвика у мен повече недоволство, отколкото радост. С подобни на моите впечатления е останала и Светла Стоянова, ревюто й за книгата цитира почти дума по дума моето отношение.

Годината завърших с
"Яж, моли се и обичай"
на Елизабет Гилбърт. Останах приятно изненадана от книгата и възнамерявам да излея тази изненада в бдещ пост.

Светът е оцелял, защото се е смял.

2012-01-04T18:23:00.001+02:00

След Коледно, с подаръци.

2011-12-29T17:30:00.000+02:00

Точно такова е настроението ми. Обичaм периода между Коледа и новата година. Дните са достатъчно малко и нямаш възможност напълно да се отърсиш от празничното настроение и да позволиш рутината да те погълне.
И докато планирам посрещането на новата година, тайничко се подсмихвам при мисълта за получените подаръци.

Първия подарък, дойде ден преди бъдни вечер. Двумесечната командировка на Георги свърши и той си пристигна във Варна съвсем символично в навечерието на празника. С него беше и господин Готие, с женствени форми и във вид на аромат.

Източник на снимката - мрежата.

Няколко дни по-късно, Дядо Коледа изпълни друга част от желанията ми. Когато писах писмото до него не очаквах, че ще започне с удовлетворяването им още тази година, но от вчера, ето тази приятелка вече е у дома.

Източник на снимката - мрежата.

Много ми хареса, нещо, което жената в магазина каза, докато ушиваше тегела под буквичката "А", за да ми я демонстрира: " Този тегел, е, за да се влюбите в нея!" Явно не беше разбрала, че се бях влюбила в мига, в който натисна педала и машината зажужа, като старателна пчеличка.
Още е в кашончето си и съм си обещала да не я вадя, преди да мога да и отделя поне два- три часа, за да се опознаем добре.

Ще бъде несправедливо, ако премълча и друга придобивка. Макар да я получих месец и нещо преди Коледа, тя до някъде фигурираше в скромния ми пожелателен списък, така че заслужава място и в този.

Източник на снимката - мрежата.

Миналата година малкото ми дете изгуби сапунерката, която Георги ми беше подарил, а аз имах болезнен, макар и завършил добре инцидент с неговия фотоапарат. Сега пак той / кой ли друг/ ме обзаведе с водолаза на Panasonic - DMC-FT2. Притежаването му е придружено с категоричното условие да не напуска моите ръце, а факта, че е противоударен и снима във вода ми се вижда някак ...преднамерен.
Изчетох дългата двеста !!! страници инструкция за употреба. Решена съм да извлека най-доброто от моите нищожни възможности и не толкова нищожните на апарата.

Като гледам този списък, мисля, че писмото до Дядо Коледа беше добра идея. Може би не съм била най-послушното дете и не точно добрия старец се е заел с изпълнението на желанията ми, но се знае, когато започнеш да искаш нещо, малко по-малко го приближаваш към себе си.

Бог се роди! Честита Коледа!

2011-12-25T08:00:00.000+02:00

Източник: Pinterest

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

2011-12-23T08:30:00.000+02:00

"Целият живот е като да гледаш филм. Само че си влязъл десетина минути след началото и никой не ти разказва сюжета, затова го сглобяваш по откъслечните реплики.
И никога не ти дават шанс да останеш за следващата прожекция…"
Тери Пратчет " Подвижни образи"

Сладки за пости и три от проекта двадесет ръкоделия.

2011-12-22T17:00:00.000+02:00

От няколко години насам спазвам Коледните и Великденските пости. Приготвянето на ястия без животински продукти вече не ми е никакво предизвикателство, но виж със сладкишите е друго нещо. Добрата страна е, че хапвам по-малко сладко. Лошата или не чак толкова, че не мога съвсем без. А и не искам. И тук идва трудното. Времето на постите у нас става времето на тиквеника, баницата с локум, баклавата, щруделите и виненките не баба.
За баницата с локум вече съм писала. На виненките на баба, които вероятно са познати на почти всички /не защото баба ми беше известна, а защото са много лесни и разпространени сладкиши/ ще посветя някой следващ пост.
В този ще стане дума за един приятен с комбинацията от сладко и леко кисело щрудел. Предложението намерих сред кулинарните авантюри на Таня. Рецептата веднага ме грабна с присъствието на червените боровинки, които обогатяват по чудесн начин вкуса на ябълките.

Направих щрудела, или мини баничките, както ги е кръстила Таня с:

пакет фини кори;
5-6 ябълки;
100 гр. сушени боровинки;
150 гр. захар;
150 гр. галета;
една ванилия;
настърганата кора и сока на половин лимон
и олио за намазване на корите.

Загрявам фурната на 160 градуса с вентилатор.
Настъргвам ябълките и колкото се може по-бързо ги заливам със сока на лимона, за да не потъмняват. Добавям настърганата кора, захарта, галетата и ванилията.
Приготвям щрудела по следния ужасно лесен начин. Намазвам всяка кора добре с олио. Прегъвам я на две по ширина и пак намазвам. Слагал лъжица плънка на тясната страна, като я разпределям по дължината на кората, но оставям по два пръста в двата края. прегъвам навътре, върху плънката тези два края и после завивам на стегнато руло. Редя в намазана тавичка и пека до златиста коричка.
Когато изкарвам от фурната всеки хляб, питка или баница, които правя, винаги напръсквам с вода и завивам да се задуши. Коричката на хлябовете и питките става по-хрупкава и мека, а кората на баниците се накъдря игриво и се троши една идея по-малко.
Топлия щрудел престоя завит десеттина минути и щедро го наръсих с пудра захар.

Компания на щруделите с червени боровинки правят топките за елха, които изработих тази година. Те също бяха част от проекта ми за двадесет неща, които искам да направя с ръцете си. Всяка година добавям по една играчка на елхата ни за Коледа. Голямо удоволствие ми достави, че тази година играчките излязоха от моите пръсти.
За матрици използвах две топки от стиропор, а за харртиените парчета жертва стана биография на Маршал Жуков. Искам най-отговорно да заявя, че не съм била толкова олепана в тесто и хартия в живота си до момента, в който се заех с папие маше. Уж нищо и никакви топки, но настава такова мацане, че не е за раказване. Моментът със брокатените звезди също не отстъпва по цапане. Освен по топките лепило имаше по дрехите ми, по плота, по косата ми, а звездички имах на някои съвсем неочаквани места.

След, като лепилото по топките изсъхна заеха подобаващото им място на клонките на елхата.

Музикална кутия

2011-12-21T18:07:00.000+02:00

Имам моменти, в които ми се слуша точно италианска музика.

Още от коледно - сладкишния маратон.

2011-12-21T01:00:00.000+02:00

За трети епизод в маратона по печене на коледни сладкиши избрах бишкоти. По-точно бишкоти със сушени плодове, бял шоколад и тиквени семки.
Едно, могат да отлежават до Коледа, второ, не съм правила до сега. И най-важното трето. Имах намерение да правя щолен, но...Втози мой голям европейски град не можах да намеря марципан. Не ми се ходеше до някой от хипер маркетите в крайните квартали за кутийка марципан, а в широкия център на града не само, че няма подобен продукт, а продавачите масово нямат идея за какво иде реч и предлагат разни десертни блокчета, когато ги попиташ за него. Ограмотих част, за друга нямах никакви шансове, но така и не се сдобих с марципан. Реших, ще си направя. Рецепти има и при Йоана и при Ирина, смлени бадеми, пудра захар, белтък, колко му е. Е, оказа се, че не е точно така. Дали бадемите ми бяха едри, дали белтъците в повече, или разбиването малко, но марципан не се получи, само гъста каша.
Нямах никакво намерение да се тръшкам за неуспеха, особено на фона на не малкото успешни сладкишни начинания в последните вечери, така, че решението си дойде съвсем естествено.

Попаднах на рецепатта в Кулинарни мисли и разни други неща. Пределно лесна е. Даже неочаквано лесна за мен. Не зная защо бях останала с впечатление, че приготвянето на бишкоти е висш пилотаж. Или съм била с грешно впечатление, или е сработил късмета на начинаещия защото според Гаргата са се получили много добре. Моето мнение ще го споделя след Коледа.

За бишкотите са ви необходими:

3 ч. ч. бяло брашно;

2 ч. л. бакпулвер;

1/2 ч. л. сол;

1 ч. ч. захар

3 големи яйца

2 с. л. олио

2 и 1.2 ч. л. ванилов екстракт

80 гр белени тиквени семки, сурови или 3/4 ч. ч.

100 гр сушени червени боровинки. При мен беше микс от папая, боровинки и стафиди.

100 гр от любимият ви бял шоколад

Освен това, в моята смес имаше и 100 гр ситно смлени бадеми.

Загрях фурната на 14о градуса с вентилатор.

Използвах бадемово - захарно - белтъчената каша и към нея прибавих яйцата и разбих много добре, до побеляване. Прибавих олиото на капки, а след това и пресятото брашно със солта и набухвателя. Тестото става тежко и моят миксер не можеше да го бърка, за това продължих с шпатула. Последни добавих сушените плодове, семките и наситнения шоколад. С навлажнени ръце оформих две "саламчета" в тавичка, върху хартия за печене. Тестото е лепкаво и единственият начин да се получи са мокрите ръце.

Пекох около 30 минути, докато започна да получава приятен захар. Изстудих, нарязах на филийки и отново запекох на същите градуси.

Бишкотите се харесаха не само на Гаргата. На куча не му е позволено да опитва, но милия, беше готов и с поглед да ги мести, само и само да докопа някоя.

Проект двадесет ръкоделия. Две.

2011-12-20T14:10:00.001+02:00

За първи път правя нещо напълно завършено на една кука.

Когато включих този панер в списъка с нещата, които искам да направя, знаех, че ще трябва да уча. За плетенето на една кука имах съвсем основни познания и още по-основни умения. След изглеждането на десетки клипчета в Ютуб и благодарение най-вече на Тереза и нейните Crochet Geek познанията ми се увеличиха. Много оплетени и разплетени редове и импровизации по отношение на размерите и вида плетка, подобриха уменията ми до първия лично и ръчно изплетен продукт у дома.

Удовлетворена съм повече от наченките на придобити умения, отколкото го харесвам, но на него въобще не му пука и гордо стои на раклата до кошницата ми с куки и кълбета приютил един бъдещ чорап.

И пак подарявам

2011-12-18T16:30:00.000+02:00

Има още няколко книги, от които искам да се освободя.

Техническа литература, от която нищо не разбирам:

Герб или лице / Ези или тура/ - Хюго Щайнхауз

Справочник по автомобилния транспорт - П. Пеянков, Ц. Желев, И. Ненчев

Въведение в научната информация и информационна култура - Димитър Томов

Човекът в техносферата - Иван Вълчев

Методологични проблеми на квантовата физика - Азаря Поликаров

И художествена литература, към която вероятно няма да посегна в този живот:

Сърце - Иван Катаев

Локууд - Джон О'Хара

Стъпалата на славата - Драган Тенев

Отречени от закона - Виктор Барух

Дъщерята на президента - Стефан Поптонев

Заповядано е да оцелееш - Юлиян Семьонов

Ленинградска зима - Василий Ардаматски

Червените въгленчета - Господин Гочев

Тайните на войната - Юрий Королков

Трудните пътища в космоса - Владимир Шаталов

Убийство без възмездие - Йона Андронов

Синът на Монте Кристо - Жул Лермина

Кучета - Андрей Михайлов

Седемнайсет годишните - Боян Болгар

Мястото у дома е много ограничено, а за да влязат макар и малко нови книги, някои стари трябва да си заминат.
Ако никой не си хареса книга за месец, месец и нещо, ще ги дам за рециклиране.

Коледно - сладкишен маратон, продължение.

2011-12-16T18:30:00.000+02:00

Немските коледни сладки, лебкухен са втората отсечка от сладкишния маратон у дома. Опитвам се да търся разнообразие във вкусовете, макар, канелата, индийското орехче и потрокаловите корички да са задължителна съставка за коледните сладкиши.
Рецептата е от блога Малки неща и е съвсем нова за мен, поради което съм повече от нетърпелива да разбера какъв е резултата.

Интересното за мен беше малко по-различния вариант на парено тесто, което се използва за сладките. Ето какво е нужо за него:

3 и 1/3 ч. ч. брашно;
1/2 ч. ч.+ 2 с. л. мед;
1 ч. ч. захар;
112 гр. масло;
1 голямо яйце, леко разбито;
1 ч. л. сода бикарбонат;
1 ч. л. бакпулвер;
1 с. л. канела;
по 1 ч. л. стрит кардамин, анасон, индийско орехче и джинджифил
Аз пропуснах анасона. Кардамона и карамфила ми бяха на зърна, а мелачката не ги " лови". Проведох сериозна битка с тях, докато ги стрия в хаванче.

Подправките се объркват в малък съд. В друг се пресяват брашното, хлебната сода и бакпулвера.
Маслото, меда и захарта се разтапят на слаб огън, докато захарта се разтвори. Добавят се подправките, а след тях и брашното с набухвателите. Бърка се, докато тестото се обедини и започне да се отделя от стените на съда. Маха се от котлона и се оставя да се охлади.
През това време си приготвих сладкия пълнеж. Използвах:

3/4 ч. ч. сладко от кайсии. Последното останало от миналата година;
1 и 1/2 ч. ч. едро смлени орехи. В оригиналната рецепта са бадеми;
1 ч. ч. стафиди, накиснати в алкохол от предния ден;
в оригиналната рецепта има и портокалови корички, аз нямах.
прясно изцеден лимонов сок. При мен беше на око, докато прецених, че сместта ще се маже, без да се разлива.

Фурната се загрява на 180 градуса. При мен 160 и вентилатор.
Към изстиналото тесто се добавя яйцето. Омесва добре и се разделя на две части.
Приготвя се хартия за печене с размера на тавата и едната половина от тестото се разточва направо върху хартията. Слага се в тавата и се намазва с пълнежа. В края на кората се оставя не намазана ивица, за да може да се слепи с горната. Втората половина от тестото също се разточва. Аз направих грешката да я разточа на плота и след това да се опитам да я пренеса върху другата кора с точилката. Е, разкъса се и не изглеждаше особено добре. В последствие глазурата скри дефектите, но мисля, трябваше да следвам точно указанията и да разточа и втория част от тестото върху хартия и с нея да го пренеса в тавата. Със сигурност щеше да стане по-лесно и по-добре.
Горната кора се набучва на няколко места за да излиза парата и сладкишът се пече 20- 30 минути, до приятен загар.

През това време се приготвя глазура от:

1 и 1/2 ч. ч. пресята пудра захар;
до 1/4 ч. ч. сок от лимон, който се прибавя, към захарта на порции до придобиване на подходяща гъстота. При мен бяха 2- 3 лъжици.

Горещият сладкиш се намазва с глазурата.

Понеже не съм от най- търпеливите, не изчаках 2-3 дни и нарязах сладкиша малко след като глазурата започна да стяга, но преди да започне да се пука.

П. П. Има някои неща, по тази рецепта, които искам да променя, за това със сигурност ще я направя отново. Бих искала да я направя в по-малка тава, за да може блатовете да станат по-дебели, както и да опитам какъв ще е вкуса с бадемите и портокаловите корички в плънката.

Аромат на Коледа

2011-12-15T14:00:00.003+02:00

се разнася у дома последните вечери.
Тази седмица започнах приготвянето на коледните сладкиши. Прибирам се от работа след седем вечерта, а правенето на сладкиши приключва след дванадесет, но въпреки лягането в малките часове ми действа отморяващо и много зареждащо.

Започнах коледно - сладкишния маратон с английски кекс по тази рецепта. Много харесвам блога на дамата. Рецептите са много добре обяснени и се получават в деветдесет и девет процента от случаите.

За кекса са нужни:
                          Ром за напояване на кекса
                          4 яйца;
                          200 гр. масло;
                          150 гр. тръстикова + 150 тъмна тръстикова захар, аз използвах бяла кристална;
                          250 гр. брашно;
                          50 гр. смлени бадеми;
                          по половин чаена лъжичка канела, индийско орехче и карамфил
                          500 гр. сушени плодове. В моя случай боровинки, стафиди и ананас.
Характерно за английските кексове е използването на голямо количество сушени плодове. Много ми хареса написаното в един от блоговете, как англичанките подхождали към правенето на такива кексове, като рускините / и ние в случая/ към правенето на сладка през есента. Такива кексове освен на Коледа се поднасяли и като подарък за сватби. Предполагам, че именно заради многото сушени плодове в тях тези кексовете могат да се съхраняват дълго. Оригиналната рецепта е с един килограм сушени плодове. Най-малкото количество, което видях из блоговете беше петстотин грама.

Сушените плодове накиснах в рома от предната вечер. Преди да започна да правя кекса ги оставих добре да се отцедят и когато кекса беше готов използвах отцедения ром за напояването му.

В приготвянето на какса няма нищо сложно. Единственото по-специално е, че този кекс се пече дълго време на ниска температура. Времето за изпичане зависи от количеството на сушените плодове. Колкото по-голямо е то, толкова по - дълго е печенето. На някои места четох за кексове печени в продължение на четири - пет часа.

Всички продукти трябва да са на стайна температура. Фурната се загрява предварително. При мен на 130 градуса и вентилатор. Сушените плодове се овалват в 2-3 лъжици брашно.
Маслто се разбива до побеляване със захарта. Едно по едно се прибавят яйцата, като сместа се разбива добре след всяко яйце. Прибавят се подправките, а след тях пресятото брашно. В тази рецепта няма набухвател, за това наблегнах на работата с миксера. Последни се добавят смлените бадеми и сушените плодове. Кекса се поставя във форма, като в средата му се прави вдлъбнатина, за да остане равен, когато се надигне в процеса на печене. Моята вдлъбнатина не беше достатъчно дълбока. Пекох кекса в продължение на 2 часа. Притеснявах се, че за това време ще започне да изгаря, но даже не се наложи да го покривам с хартия.
След, като е готов, кекса се напоява с ром. Количеството ми беше малко. Мисля, че сладкиша може да понесе повече алкохол. Вече изстиналия кекс увих в няколко слоя хартия за печене и скрих далече от хорски погледи.
Единственото, което ме тормози е, че чак на Коледа ще разбера, дали съм се справила.

Катини вълнения

2011-12-13T13:05:00.000+02:00

Ще ми се сбъдне ли една мечта?
Ето го, черно на бяло. Трябваше ми време, за да повярвам, но изглежда съвсем истинско. Cirque Du Soleil в София!

Ако светът свърши през 2112, ако е след февруари и съм гледала едно от представленията на мечтите си, ще умра доволна!

По жицата. Аз чета, ти четеш, те четат...

2011-12-13T09:00:00.000+02:00

Днешното ми откритие в мрежата събира няколко любими теми. Четенето, разбира се, фотографията и известните личности. Фотогенични, харизматични, магнетични и четящи, най-вече. Те всички четат.

Awesome People Reading


Bing Crosby, Frank Sinatra, and Judy Garland.

Dr. Dick Solomon (John Lithgow) reads.

Marlon Brando reads.

Meryl Streep reads.

Neil Gaiman reads (on the set of Dr. Who).

Serge Gainsbourg reads.

Johnny Depp reads.

Lisa Simpson reads.

Buster Keaton reads.

Victoria Zuban reads.

Martin Scorsese reads (while de Niro and Minnelli lip wrestle).

Robert Downey Jr. reads.

Olivia Wilde reads.

The cast of Dracula reads.

Ewan McGregor /като писателят в сянка / reads.

Dexter reads.

The Beatles read.

Kurt Cobain reads.

Sly maybe wants to read, maybe doesn’t.

Agatha Christie reads.

Charlie Chaplin reads.

Darth Vader reads.

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

2011-12-12T15:10:00.000+02:00

"Няма значение колко бавно вървиш, стига да не спираш."
Конфуций

В памет!

2011-12-12T15:05:00.002+02:00

Велко Кънев

Няколко причини да гледате Misfits.

2011-12-07T14:06:00.001+02:00

1. Сериалът е английски.
2. Безобразният, циничен език, който те залива като океан. Не бях слушала толкова груба реч от Трейнспотинг насам. Запомнящите се реплики са през кадър.
3. Невероятният акцент на Кели. Първото й " Фокин лов йа" си го пуснах пет - шест пъти. След като се съвзех от дивия кикот, в който ме хвърли.
4. Нейтън. Неописуем е! Свалям шапка на мозъка, родил такъв персонаж и изпитвам ужас от перспективата някога, евентуално да имам нещастието да познавам някой като него.

Robert Sheehan, като Нейтън.

5. Саймън смотанякът.

Iwan Rheon, като Саймън.

6. Саймън от бъдещето. / Мммляс../
7. Перфектно подбраният саундтрак.
8. Тенденциозно несериозното отношение към убийството. Епизод след епизод, групичката се измъква от смъртоносни ситуации, с лекота убивайки не един и двама, а за двата сезона, който изгледах всеки от героите умря средно по два пъти. Някои и повече.

9. Липсата на масовка. Подобна пестеливост много ми радва сетивата и създава идеална атмосфера петтимата аутсайдери да се развихрят без никой да разсейва зрителя.
10. Сиво - монохромната гама на крайните квартали на Лондон с единствено цветно петно - пет оранжеви гащеризона.
11, 12....Онези незабележими елементи, които допълват почти всеки кадър и създават усещане за продукт направен с лекота, мисъл, талант и голяма доза ирония. /подигравателни препратки към големи блокбастъри; надпис: "Обичам чай" на чашата на момче, което пие само мляко; лодки, които винаги са на едно и също място; клуб направен от товарни контейнери; фрирънър../

П.П. Изгледах първи и втори сезон, до шестата му серия. Моето впечатление е, че първоначално сериала е замислен да приключи на това място и колкото и голямо удоволствие да ми достави нямам нищо против да е така. Хубавите неща, за това са хубави, защото имат край. Особено, когато е логичен.
За седмата / коледна / серия на втория сезон и последвалия трети, създателите вероятно са се поддали на високия зрителски интерес. Дали ще е за добро, предстои да разбера.

Проект двадесет ръкоделия. Едно.

2011-12-07T09:17:00.001+02:00

Първата стъпка е направена. Макар и най-малката и най-лесната, но една от задачките в списъка ми е отметната. А именно, изработването на гривна, подобна на тази:

И понеже за тия неща съм, като алкохолиците, без едно мога, с едно не, гривните са две и с обеци към тях. Заниманието толкова ми харесва, че вече имам подбрани синци за коледни подаръци на една - две приятелки.

Един чудесен подарък

2011-12-04T16:25:00.001+02:00

Вчера остарях с още една година.
По случай рождения ми ден голямото ми дете ми подари татус. Как познава майка си, ех. Общият брой на татуировките в семейството стана....единадесет!
Подари татус и на себе си. Сега и двете имаме по още една рисунка върху кожата си. И на двете ни са на ръцете, и на двете е надпис. Добре, че надписите са различни, че щеше да стане прекалено.
Да кажа, че съм фена на татуировките, ще е слабо. От друга страна, все още не съм стигнала състояние на духа за цял ръкав, примерно. Заради тази ми вътрешна дилема, понякога ми се иска да имам поне две тела.
От предната ми татуировка мина доста време и сега още повече се радвам на новата. Категорично няма да е последната.

Преди пет години

Днес.

Подаръци ще има, за всички от сърце.

2011-12-01T11:19:00.001+02:00

Първи декември е и вече нищо не може да ни спаси от коледния дух. Той лавинообразно завладява блог пространството, не само на местна почва.
Предколедните постове освен настроение, понякога носят и подаръци. Една от първите е норвежката Лин, чийто блог следвам от скоро. Стилните й, снежно бели страници ме завладяха с изчистения, направо аскетичен интериор, който показва, както и с различните идеи за изработване на дребни аксесоари за дома.

Източник на снимката: HOME by Linn

Честит петък!

2011-11-25T18:00:00.000+02:00

Честит петък!

По жицата. За книгите, четенето и други неща.

2011-11-25T15:00:00.001+02:00

Днес в блогрола вниманието ми привлече статията на Григор Гачев - Европейският съд, Интернет доставчиците и музиката, а после съвсем логично се прехвърлих на Как да унищожим книгата1 и 2, а след това и на 2018 / Алюзията с 1984 не е случайна, макар варианнта да не боли толкова/.
Написаното е ново за мен, /като дати, не следя блога толкова отдавна/ от една страна, от друга е толкова близко и познато.
Ще цитирам г-н Гачев: "Тези редове идват направо от сърцето ми. Всяка дума, всяко изречение в тях звъни в тон с мислите ми, точно каквито минават през ума ми, точно каквито докосват емоциите и съвестта ми." С единствената разлика, че аз никога няма да мога да се изразявам така добре.

П.П. Книгата на Кори Доктороу, Ден за ден в магическото царство, на български, може да се намери онлайн или да се свали в подходящ формат от тук.

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

2011-11-24T11:54:00.001+02:00

“A home should be a distillation of your interests, of who you really are. If you’re happy with your life, your space will reflect that.”

Designer Rafael de Cárdenas

Зимно за Созопол

2011-11-23T19:00:00.000+02:00

Георги обича да казва: " Следващото хубаво нещо, след пътуването е разглеждането и подреждането на снимките.".
" А после да го съживиш отново, като разкажеш за него" - бих добавила аз.
Навън вече е около нулата, а аз се топля с последните късчета лято, които успяхме да запазим в образи.

В последните ми два дни, като безработна направихме кратко бягство на юг. Защото небях пътувала никъде това лято, защото в Созопол вървеше Аполония, а Георги имаше още някой ден отпуска.
Установихме се на Златна рибка и две вечери се моткахме из созополските улички.

Созопол отдавна не е това, което е в спомените на много хора. Созопол отдавна е безобразно комерсиализиран. Още по-лошо, идеята за Созопол е комерсиализирана. Но! Все още не е Несебър. Все още, ако много се постараеш, можеш да видиш истинското лице на градчето, да почувстваш лятото и да намериш бягство някъде из тесните му улички.
Ако застанеш на Аполония, на свечеряване, с лице към стария град и леко присвиеш очи, хората наоколо почти ще изчезнат, накачулените с безмислени боклуци сергии ще се размият и е много вероятно да усетиш града, заради който си там, уличките, малките магазинчета, морето и хубавите ресторантчета. Успееш ли да игнорираш тълпата, безвкусицата и грубия стремеж от теб да бъдат изцедени някакви пари, все още може да забележиш решетките по прозорците, смокините в дворовете и да усетиш топлия вятър с мирис на съхнещи да пясъка водорасли. Защото града си е там, макар и скрит под тонове грозни и непотребни вещи, между телата на стотиците туристи и зад опитите на кой ли не да прави пари от потенциала му.

Ето какво намерихме в Созопол този път:

Пели Генова. Почти не я чувам, като пее, но има забележителен стил на обличане!

Изложба на на аутохромите на Албер Кан в художествената галерия. Следяхме филма на BBC и бяхме много любопитни, да видим картините на една безвъзвратно отминала епоха, които посланниците на Кан са запечатали върху плаките.

Малък щанд за палачинки, на самия тротоар с написано на ръка меню и огромен избор от домашни сладка. С няколко кокетни масички с дантелени покривки и свещи, поставени в буркани съвсем на пътя. А върху масичките - списания.

Царството на феите Тита и Лили. Още докато зърнах магазинчето знаех какво е. Ако не ми беше неудобно, можех да прекарам часове в малкото помещение пълно с най-вълшебните неща, които някога съм виждала.

Любимото ни кафене, с масички почти сред потока от хора. Одумваш минаващите на воля, докато си пиеш си кафето. Почти, като в Париж
Автомобил с марка Сингер. Според уикито това е бащата на Астън Мартин-а.

А също Котка и котка. Не можех да бъда по-доволна.

П.П. Темата за къмпинг Златна рибка умишлено я избягвам.

"Вихър от мечове",

2011-11-21T17:30:00.000+02:00

поредните хиляда и кусур страници, предоставени от Джорж Р. Р. Мартин на жадните му за кръв и приключения читатели.
След " Мечът на истината" това ще се окаже най-дългата поредица, която съм чела. Третата книга от сагата " Песен за огън и лед" ми се оформя, като любима. Мартин така заплита съдбите на героите си, че понякога се чудиш, как ще ги отплете, а магията настъпва с пълна сила. Във " Вихър от мечове" обратите са през ред и толкова неочаквани, че на моменти ме оставяха втрещена, запяща невярващо страницата. Сагата е една от най-непредсказуемите книги, на които съм попадала, а в третата книга Джордж Р. Р. е в стихията си. Замисля интриги, събира врагове, разделя съюзници и често, често взима писалката с червеното мастило.
Въпреки стотиците страници, не мога да спра да се удивявам на лекотата с която убива главните си герои. Признавам му, прави го със стил. Без много мислене, без обяснения и подготовка, неочаквано, кърваво и зрелищно. В единият ред има герой, в другия, тряс и е вече само спомен. Около кървавата сватба на Едмур Тъли си представих, как Мартин става сутрин, обува си домашните чехли, поглажда рехавата си бяла брада и казва: "Какъв хубав ден е навън! Кого ли да убия днес?".
До края на книгата притеснено тръпнех, че може да му скимне да скъси с по една глава някой от любимците ми. Е, размина им се, но има още цели четири книги време. Подозирам, че ако някога изчета сагата всички любими и не толкова персонажи, ще са поголовно изклани.
Стилът на писане на Мартин продължава да не е нищо особено, а голямото количество страници, може да измори и тотален ентусиаст. Над преплетеното родословие и семейни връзки на героите, категорично отказвам да се замислям. Причината да е не намеря мира, до края на третата книга са непрестанните обрати и добрата динамика с която се случва историята. За съжаление, по всеобщо мение това няма да е така в четвъртата. За момента инерцията, която съм набрала с " Вихър от мечове" е досататъчно силна, за да заора в " Пир за врани", пък да видим.

Тирион си остава най-харесваният от мен герой, макар в края на книгата малко да изгубих логиката на действията му.

„И всичко се връща назад и все по-назад — помисли Тирион, — към нашите майки и бащи, и към техните преди това. Ние сме кукли, танцуващи на конците, дърпани от онези, които са дошли на този свят преди нас, а един ден собствените ни деца ни взимат конците и започват да танцуват вместо нас.“

По жицата. Сутрешно вдъхновение.

2011-11-14T11:36:00.001+02:00

Няколко сутрини вече, придружавам кафето си с блога на Amy Merrick. Отдавна не бях попадала на място, което да ми носи толкова вдъхновение и чувство за уют.
Преди месеци, по разни причини се разминах с работа, която щеше да е тясно свързана с аранжиране на цветя. И макар да не го направих препитание, и преди и сега подреждането на цветя, храсталаци, клонаци и всичко, което изниква от земята ми е любимо занимание.

Това ме привлече първоначално към сайта на авторката, а после и към блога й. След, като задълбах в блога, цялостната атмосфера ме грабна напълно.

Източник на снимките: http://amymerrick.com/

Минутката на водещия

2011-11-12T09:04:00.000+02:00

Честита събота!

"Живите мъртви" сезон едно,

2011-11-10T12:05:00.000+02:00

епизод едно
Още едно заглавие в списъка със сериалите. Започва да става обширен.
Епизод едно на сезон едно е прилично брутален и не мога да чакам докато изгледам следващите, за да изразя задоволството си. Груб е като куршум в мозъка, което, между впрочем е единственият начин, да се убие оживял мъртвец. Поне според сериала.
Дълго време, на път за работа, гледах големия билборд, който рекламира вторият сезон, а после пападнах и на част от трейлъра по телевизията. Повече не ми трябваше. За моя радост и ужас на Георги след първия епизод мисля, че сериала става.
Бъдещето, след апокалипсис, винаги ме е интригувало. Как ще реагират хората, когато статуквото бъде променено глобално? Как ще събудят закърнялото си умение да се справят без всичките дребни и не толкова удобства на съвременния свят. Интересно ми е дори, как сценаристите развиват събитията и героите си в среда без горива, електричество, комуникации и всякакви подобни. Още по-интересно става, когато освен за ежедневното си изхранване героите трябва да се борят буквално за оцеляването си, като вид.

И останалите пет,
които, след първия, който беше добрата страна на поредицата, са по-скоро лошата такава. Сериалът придължава да става за гледане, но с напредването на епизодите слабите места в него се увеличават.
За цели шест серии никой не изясни на нашия главен герой малко по-подробно, какво аджеба се е случило. А и той самия, макар да преживя най-тежките дни за човечеството в безсъзнание не прояви никакво желание да разбере, как се е стигнало до тълпите със зомбита по улиците.
Героите са плоски и недостоверни. Светът се свършва, а те идея си нямат, какво да правят. Имат някакъв намек за правила за действие, които могат да се опишат с изречението: " Слушай чичко полицай!" В нашия случай шериф и главен най-добър герой. Той, за да не би някой да се обърка и да не е напълно сигурен кого трябва да слуша цели шест епизода не си свали униформата и действаше, ама единствено и само, като полицай. Оп, шериф.

Трябва да се признае, че сините очи и изразителната уста на Andrew Lincoln, не са за пренебрегване, но до там.

Особено много ме дразни екранната му половинка Лори, изиграна от никому неизвестната Sarah Wayne Callies. Отредена и е ролята на някакъв трофей и толкова. Предполагам, че ще е наградата за този, който избие най-много живи мъртви и заедно с това до крайна граница рискува своя и на околните живот. Ако твоето и на близките ти съществуване е под постоянна заплаха си мисля, че повечето жени няма да се задоволят с мятане на притеснени погледи и пране на дрехи на реката. А, и епизодичен секс с бившия партньор на съпруга си.


Имам впечатлението, че американците мнго си падат по кривогледи актьори.

От останалата групичка герои, които участват в пътуването към " Идея си нямаме къде"имам един фаворит - пича с арбалета. Категорично оръжието, което и аз бих избрала, при условие, че шумът привлича онези разлагащи се твари.

Norman Reedus - почти толкова световно неизвестен, колкото и колежката си Callies, но поне в пъти по-секси от нея.

Макар сериала да не изпълни обещанието, което даде в първия епизод, става за гледане. На няколко пъти се забавлявах да размишлявам, как бих реагирала аз в аналогична ситуация. И каква стратегия за оцеляване бих избрала.
Може и да не будивам до сред нощ, за да гледам епизодите на втория сезон по телевизията, но появят ли се по торент тракерите ще си ги дръпна с кеф, за да уплътня, времето за гладене някой уикенд.

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

2011-11-07T18:10:00.002+02:00

"...
— И когато стана свободен — заговори бавно той, — ще бъда ли свободен да си ида?
— Разбира се, че ще бъдеш. — Тя имаше топла усмивка, въпреки кривите си зъби. — А ние ще сме свободни да те убием. Опасно е да си свободен..."

" Вихър от мечове"
Джорж Р. Р. Мартин

Минутката на водещия

2011-11-04T12:20:00.002+02:00

Честит петък!

Хари Потър и даровете на смъртта (част втора)

2011-10-24T18:40:00.000+03:00

Всичко свършва!

Съвесм подобаващ, изпълнен с действие, драма и напрежение, дори и за челите книгата край.
За компенсация на предната част, където, действието макар и интригуващо, не беше много динамично, в последната част на последния филм екшъна и магията са навсякъде.
С всяка изминала серия Хогуортс става все по-мрачно място.

Всичко свършва там, където и започна

Този път няма и помен от Коледа, тиквен шейк или куидич. Диментори дебнат около училището, смъртожадни, като черни сенки се пренасят от едно място на друго. Героите са с цепнати устни и пукнати глави, някои загубват живота си, а за Хари остава да е по-скоро достоен човек, отколкото талантлив магьосник.
Знам историята много добре, за това вниманието ми привличаха най-вече внушителните специални ефекти.
Голата, без люспи кожа на дракона в Грийнготс, много ми хареса и макар и да не присъства в книгата, падането на Хари и Волдемор от кулата в края на филма, беше впечатляващо. Двамата се вплитаха един в друг и се разделяха, ставайки ту едно цяло, ту вкопчени в смъртоносна хватка врагове.
Моментът в който професор Макгонъгъл / Maggie Smith/ събужда каменните войни в замъка, се оказва, че се харесва от всички, а речта на любимия ми, любим Снейп/ Alan Rickman/ беше по-въздействаща даже от специалните ефекти.
Светещият купол защитна магия, който покри училището, а след това се разпадна, на горящи отломки беше пленяващ, също, както разпадането на Волдемор, когато магията на пръчката се обърна срещу него.

За осем филма, Daniel Radcliffe така и не успя да ми направи особено впечатление

Като Волдемор, Ralph Fiennes, който иначе ми е любим, също не ме грабна,

но пък за компенсация имах лудата Белатрикс, която, като ръкавица пасва на Helena Bonham Carter

Непоклатимата, англичанка в мозъка на костите си, професор Макгонъгъл.

И него!

Въпреки изконната ми любов към хартиените носители, филма е достоен съперник на книгата. Всеки в своята сфера е съвършеният завършек на една от най-хубавите приказки разказани в наше време.

Когато няма риба и ракът е риба.

2011-10-19T17:20:00.000+03:00

А когато няма пътувания и разглеждането на снимките от старите става.
Кофти се стече, по отношение на пътуванията, това лято. Една работа, друга работа и то взе, че мина. Но, това е друга история.
В тази става дума за един прекрасен и много любим български град, за сняг, стари къщи, среща с приятели и пътуване. Макар и с кола, макар и през зимата пътуването винаги е пътуване. Особено, когато е с него!
Сега, като гледам датите на албума със снимки, чак не ми се вярва, че е било толкова отдавна, през 2009. Помня, събираха се няколко почивни дни по трети март и решихме да идем до Трявна. Често пътуванията ни из България в едната или другата посока са минавали през градчето, но до тогава не бяхме оставали там за по-дълго. Ходила съм, преди много време, още докато децата ми бяха малки и от тогава оставам влюбена в къщите, чистите улици и кристалния въздух.
Георги допълнително се беше уговорил с тези трима пътешественици /Иван, Гергана и Митко от Панагюрище/, да се видим там.
Не помня какво е било времето във Варна и по пътя. От снимките се вижда, че в Трявна си беше истинска зима.

Трявна

Предварително бях резервирала стая в хотел Арт-М, на центъра на стария град, точно до часовниковата кула. Доколкото си спомням, цените бяха приличини, а хотела напълно си заслужаваше. Собственичката е интересна дама, която посрещаше всички еднакво любезно и сама обслужваше на закуска гостите в кафенето.

Трявна

С панагюрската група се срещнахме някъде по обед. Разходихме се по заснежените улици на стария град, за да намръзнем хубаво и се мушнахме в една кръчма.

Трявна

Откарахме там няколко часа и пак тръгнахме по учлиците. Преди да изпратим Иван, Гери и Митко по живо по здраво за Панагюрище влязохме да разгледаме Даскаловата къща.

Трявна, Даскаловата къща

Въпреки студа се разхождахме почти през целия следващ ден. Кръстосахме града на длъж и на шир. Еднакво харесвам, както възрожденските, така и старите градски къщи. За мен и едните и другите са еднакво провлекателни, пълни с история и свой дух.

Трявна

Запознахме се с господина, който поддържа часовника в часовниковата кула и всеки ден точно в четири след обед е там, за да го "навива". Попитах го, дали не може да видим кулата от вътре, но той тъкмо си тръгваше. Каза, че ще ни пусне да разгледаме на следващия ден, пак в четири, но ние трябваше да сме тръгнали до тогава. Часовниците са ми отколешна страст и тръпна при мисълта да видя голям градски часовник от вътре.
На тръгване, въпреки студа станахме свидетели, как няколко души, натикани в каяците си потеглят по буйното течение на реката, а двойка котараци не искат да чакат до пролетта.

Трявна

Книги, книжки и книжлета.

2011-10-18T19:03:00.001+03:00

Една от малкото добри страни, на една варненска верига супермаркети е поредицата кулинарни книжки, които клиентите им могат да получат срещу натрупани при пазаруване точки.
Този път точките ми стигнаха за две книжки.

Дълго време търсих тази детска книжка.

До скоро даже не помнех заглавието. След като преразказах, във форума на една онлайн библиотека, какво си спомням от от книгата, успяха да ми го подскажат, но така и не вярвах, че някога ще я намеря. Продавачите на стари книги са сред любимите ми хора.

През юли, в морската градина на Варна за втори път се организира "Алея на книгата". Този път участваха повече издателства и намаления имаше почти навсякъде. Обзаведох се с първата си книга на вече любимата ми Александра Маринина.

Един ден, заедно с продуктите в торбите ми се озова и " Стари градски рецепти". Помня, че него ден, я четох, не, като готварска книга, а като художествена литература.

Инициативата Имаш ли блог, на издателска къща Лик, продължава. След като преди време се сдобих и борих със " Светът на исляма", сега е ред на " Посланията: Комуникационните умения".

Интересното е, че не тази книга бях избрала. Исках да прочета "Офисният живот", но явно в издателството е станало объркване. Реших, че щом тази книга е дошла при мен, нея ще чета.

Оказва се, че "няма да купувам книги" си остава само намерение. Явно, дори нашествие не може да ме спре.

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

2011-10-18T11:44:00.001+03:00

"Приемайте любовта и готвенето безразсъдно."
Далай Лама

Минутката на водещия

2011-10-15T13:20:00.002+03:00

Мразя, когато всяка песен ми напомня за него. Мразя, когато искам да му споделя всяко нещо, което ме кара да се усмихвам. Мразя, когато свързвам всяко пътуване с него и всяко следващо искам да пропътувам пак така. Мразя да давам доброволно свободата, мислите и желанията си. Понякога мразя да го обичам.

Закърфичена

2011-10-11T13:18:00.003+03:00

Да, макар и виртуално, забодена съм за Pinterest. Почти, като пеперуда върху реална дъска. Това вероятно е моят еквивалент на Фермата. На работа, прекарвам голяма част от свободното от работа време разглеждайки снимки, илюстрации и най-различни идеи за, буквално какво ли не. И пин - вам ли пин - вам. Истината е, че мястото е вдъхновяващо. Стилна, понякога самоиронична, уютна, паралелна вселена. Също така е истина, че си остава виртуална.

Една от дъските ми е с постери. Ето, някои от любимите ми:

Някои от идеите за двайсетте ръкоделия са взети от Pinterest.

За да се присъединя към сайта се наложи се да ползвам профила във Фейсбук на голямото ми дете. Pinterest е зарибяващ, но не чак толкова, че да си направя свой.

Срещи, награди и разни други неща

2011-10-07T12:18:00.001+03:00

Както стана ясно, моята не чак толкова кулинарна личност имаше честта да прекара няколко приятни часа в компанията на отявлени варненски кулинарки.
Една от най-добрите страни на онлайн общуването е, че събира много различни хора. А когато имаш възможността да опознаеш хората и реално, става още по-интересно.
Любим момент ми е, когато хората около масата вече са разменили основна информация за себе си и са успели да открият общите неща от които се интересуват. С толковам много способни готвачки наоколо това не е никак трудно. Тогава всеки започва да говори с всеки и през всеки. Настава една весела и приятна какафония, в която се започват теми, забравят се, подхващат се други, които после се прекъсват, за да се върнете към предния разговор или да започнете друг съвсем различен.
А за капак може да се обзаведеш и с награда в добавка.

Това е първата ми награда, откакто водя този блог. Даже не мисля, че съм я заслужила с нещо, но това не пречи да и се радвам. До вчера не знаех какво да правя с нея. Тони бе така добра да ме " светне" по въпроса.
Благодаря на Елексир за наградата, на Тони за помощта и на всички останали мили дами за приятната компания!
Гаргата е глобена, защото забрави за уговорката и не дойде!

Проект двадесет ръкоделия

2011-10-06T19:00:00.000+03:00

Идеята дойде от Тони. В поста си тя пита: "кои са нещата, които наистина обичате да правите?" и продължава, като предлага да превърнем някоя от любимите си дейности в своеобразен проект.
Толкова ми трябваше, за да се развие в ума ми сериозна мисловна дейност. Книгите, разбира се дойдоха на първо място. Но да правя проект с четене на книги, някак не ми звучеше добре. И без това ги чета, и без това споделям тук впечатленията си от тях. Освен това, да чета заради проект, ми се струва, че ще се унищожи спонтанността на самото четене и избора на книгите. С филмите, нещата стоят по същия начин. Готвенето, много ме изкуши, като вариант, но ми се видя прекалено стандартно. И без проект си готвя ден след ден. Най- ми хареса идеята за проект включващ различните успешни или не толкова неща, които сама да изработя в някаква степен. Винаги съм обичала да върша нещо с ръцете си. Да плета, да шия, да си правя разни дребни аксесоари или дори само да поправя дреха или пришия копче. В последно време най-вече заради лавината от идеи с които може да те залее нета все по-често се захващам с подобни ръкоделия.
Както правилно е предложила Тони, ограничение във времето по-добре да няма, но за да има проект, той трябва все пак да има начало и край, така че ограниението ще е в количеството. Двадесет ръкоделия от съвсем произволен вид ми се струват една чудесна бройка. Няма да се ограничавам само с плетива или бродерия. Плановете за едно или друго нещо, което искам да направя бяха добре дошли и скоро след оформянето на идеята в ума ми се появи и списък:

1. Да / до/ избродирам, рамкирам и окача тази отдавна започната миниатюра на Майкъл Пауъл:

Източник на снимката: мрежата

2. Да оплета шал към току що завършените калци на малкото ми дете.
3. Да избродирам тази купена съвсем наскоро великденска покривка, нищо, че от Велик ден ни дели цяла зима.

4. Да направя скрапбук Коледни картички.
5. Да оплета ръкавици за мен и двете ми деца. А, да и онези чорапи за Георги, които му обещавам от пет години.

Източник на снимката: Ravelry

6. Може би най-амбициозното и вероятно за неуспех начинание: Да направя тази миниатюрна етажерка, за да може колекцията от мачбокс колички на моя мъж да не стои вече върху шкафа му, а на осигуряващо нужното й внимание място.


Естествено, не планирам да е толкова сложна и раздвижена. Постигането на нещо по-просто и симетрично ще е повече от задоволително. В ума ми се въртят неща, като лепило за дърво и парчета предварително нарязано пе-де-че. Източник на снимката.

7. Да си направя гривни, като тези:

Източник на снимката: Pinterst

Източник на снимката.

Източник на снимката: Etsy

8. Да си оплета чанта.

Източник на снимката.

Източник на снимката: Ravelry

9. Да си направя перлено колие.

Източник на снимката: мрежата.

10. Да декорирам тиква със салфетъчна техника за партито за Вси светии на малкото ми дете.

Боядисаната тиква дали може да се яде?
Източник на снимката.

11. Да направя друга тиква, от книга. Жерви имам достатъчно. Мога да избирам между партизанска литература, Мъжът и жената интимно и Ръководство за автомобилния и тракторния монтьор, примерно.

Източник на снимката.

12. Да направя коледна украса от папие маше.

Източник на снимката.

13. Да декорирам със салфетъчна техника този безличен и направо грозноват поднос.

14. Да си оплета шал.

Източник на снимката: Etsy

15. Да направя коледен календар.

Източник на снимката.

16. Понеже крайна дата за проекта няма и защото силно вярвам, че Дядо Коледа си върши работата добре, мога спокойно да включа: Да ушия първия си куилт.


Естествено, далеч съм от мисълта, че мога да постигна съвършенството на Elia, но пък винаги мога да ползвам произведенията и за вдъхновение.

17. Да довърша започнатата плетена дрешка на кучето, която съм му обещала от предната зима. Розовото, с което го обличаме никак не е неговия цвят.

18. Да оплета на една кука панер за списания, кълбета и всякакви други.

Източник на снимката.

19. Да започна най- после, поне да започна, гоблени на така любимите ми Heaven And Earth Designs. Някой от тези, примерно,

без значение колко години ще мо отнеме и,

че ще е делото на живота, а вероятно и на очите ми.

20. Да снимам описвам и публикувам всичко това.

П.П. Да, заформят се към десеттина години изпълнение на проект.

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

2011-10-06T18:40:00.000+03:00

“Your time is limited, so don't waste it living someone else's life. Don't be trapped by dogma - which is living with the results of other people's thinking. Don't let the noise of other's opinions drown out your own inner voice. And most important, have the courage to follow your heart and intuition. They somehow already know what you truly want to become. Everything else is secondary.”

Steve Jobs

С аромат на ...девисил

2011-10-03T14:17:00.000+03:00

Бяха няколко нищо и никакви стръка. Донесе ми ги колежката, по-скоро, като добавка към огромно количество целина, отколкото заради самите тях. Ароматът им не ми даваше мира цял ден и вечерта "приших балтон към копчето" с една глава и парче рагу от сьомга.

Понеже нямам особен опит с рибните чорби, реших да заложа на сигурно и използвах рецептата на Даниела.
Девисилът / или лющян, както го наричаше моята баба/ намери точното си място и резултата не беше рибена чорба, а направо поезия.

Три филма,

2011-10-01T08:30:00.000+03:00

три причини да ги избера. Статията на Благой Иванов в Операция кино, Великата илюзия, Рики Джървейс и Алехандро Аменабар.

Agora

The Man from Earth

Подранило писмо до Дядо Коледа

2011-09-30T12:35:00.000+03:00

Уважаеми Дядо Коледа,
Знам, колко си зает в края на годината и поради тази причина си позволих да ти пиша по-рано. Правя това единствено и само с желанието да те олесня и макар и малко да намаля силната ти ангажираност по време на празниците.
Не съм си и помислила, че пишейки ти достатъчно рано, ще получа някакво по-специално отношение, като изпълнение на желанията ми година след година или във вариант две в едно, примерно. Никак даже. Най-отговорно заявявам, че съм готова да изчаквам и дори пропускам получаването на подаръци през някоя от годините. Това пак единствено, за да направя живота ти по лек и приятен, а не, за да покажа колко напред трябва да бъда в списъка с добрите ...деца.
И така, изпращам ти своите предКоледни желания, само за да не се налага да се затормозяваш, чудейки се, какво ли да получа за празника.

Много бих искала, Дядо, една, ето такава машина:

Източник на снимката: мрежата

Обещавам толкова неща да сътворя с нея, че спокойно ще можеш да ме вземеш да замествам някое от джуджетата.

Освен машинката, Дядо Коледа, бих искала и един приличен фотоапарат. Съгласи се, голяма съм вече за сапунерките на децата. А и свършената на машината и не само работа, би било добреда се заснима от време на време, нали?

Източник на снимката: мрежата

Нямам никакви сериозни претенции в случая. Готова съм да се задоволя даже със стария апарат на Георги, ако ти, примерно решиш да му подариш нов.

Друго на което искам да ти обърна внимание е ето това скромно возило.

Източник на снимката: мрежата

Трябва да призная, в настоящия момент, нуждата ми от него клони към нула, но както писах в началото на писмото, аз никак не бързам с получаването на подаръците. Все пак би било добре, тази куклича, да дойде при мен преди последния подарък в списъка ми. Не за друго, а за да привикна да я управлявам в условията на силната автомобилна конкуренция по нашите пътища.

Дядо Коледа, писмото ми е към края си. Искам да ти спомена само едно нещо, още. Не е нищо голямо и специално. Една малка къщичка на село, с малко дворче към нея. Не е кой знае какво, нали?! Нещо ето такова, примерно:

Източник на снимката: мрежата

Искам да те успокоя, че градината аз сама ще си я направя. И къщата сама ще обзаведа. Въобще, ще се опитам да те облекча в нелеките ти задачи, колкото се може повече.
И, най-накрая Дадо Коледа, искам да ти обещая, освен, че ще съм добро момиче, което се подразбира, други подаръци няма да ти искам. Това са подаръци за цял живот, така да се каже и ще са ми съвсем, съвсем додстатъчни.

Оставам твоя почитателка:

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

2011-09-29T16:38:00.000+03:00

Източник: новата ми обсесия - Pinterest

Нови попълнения при сурикатите

2011-09-28T16:10:00.000+03:00

Освен куча, за който вече съм споменавала, най-неочаквано и за голяма наша радост в имението, вече живеят още две, само на външен вид, сладки пухкави душици.
Тази пролет, една клиентка сподели, че имала бебе зайче, аз споделих, че много бих се радвала, да имам, едното доведе до другото и пръв у дома се появи Джеймз.

Освен всичко друго, този пухльо категорично отказва да стои мирен, за да бъде сниман.

Това, че е пухкав и мек и, че родителите му са били зайци или поне така се твърди, ни държа в заблуда много за кратко. Бързо прозряхме, че е вълк в заешка кожа, а и той съвсем не се прикриваше. Опитите му да хапе наред, да дере и необяснимо защо да хвърля диви къчове със задните си крака не оставиха у нас и капка съмнение относно нрава му. Тежко ти и горко ако закъснееш със закуската или вечерята му и неси досататъчно предпазлив, когато му ги даваш.
Необузданият му характер за малко не ми причинисърдечен удар една сутрин, когато влизайки в стаята, видях, че е успял да я помести клетката си и да я събори от шкафа, на който стои. Клетката се беше преобърнала, цялата стая беше застлана с талаш, вратичката се беше отворила и този дългоух разбойник се разхождаше най-нахално току под носа на кучето. То пък от своя страна, явно беше не по-малко изумено от мен. Моташе се край него незаинтересовано и за щастие явно не му идваха на ум нещата, които идваха в моя и които рисуваха кървава баня, един любимец по-малко, друг на гости на ветеринаря и въобще пълна и тотоална сутрешна драма.
Другата нова жителка в имението дойде направо със славата си. Само дето колкото по-голяма става толкова и славата и става по-голяма.

Нашата пет месечна Адел

Тази почти безтегловна нежна топчица става все по бърза, все по-смела и все по-трудно контролируема извън клетката. Ритуалът по вечерното и къпане / чинчилите се къпят във ваничка с кварцов пясък/ е изпълнен с толкова подскоци от място и неочаквани завои, че става все по трудна да я следиш с очи, какво остава да я опазваш в рамките на едно легло. В последните дни, освен бързината придоби и увереност за безопасността си в стаята и все по-често слиза от леглот она земята без никакви притеснения. Или по-точно притесненията остават само за мен.
Да я заснемеш в статична поза, особено извън клетката е направо невъзможно.
В резултат на динамичния начин на живот на тези двама пухчовци, периметърът около жилищата им вечено е обсипан с талаш, а прахосмукачката е станала най-близка моя другарка. Но, идеално щастие няма, а ароматът на дървесина ми е любим.

За да не се обидят останалите наши питомци, направих по една снимка и на тях.

Бернар, който вече съм показвала.


И корелата Пери, който май е най-непретенциозния и най-пренебрегвания откъм внимание и медийна популярност.

Дали започва да става пренаселено в малкия ни дом, вероятно. Дали ми харесва, със сигурност!

Минутката на водещия

2011-09-27T17:39:00.000+03:00

Колкото и да се опитвам да не чувам и не виждам разни неща в последните дни, толкова по-упорито случая ми ги навира в лицето и ми става все по-трудно да не ги чувам и виждам. А когато започна да ги чувам и виждам, трябва да започна да изразявам позиция. Ето я:

"Независимо от всичко друго, всички разярени тълпи се състоят от отделни хора. Снощи мистър Кънингам беше част от разярената тълпа, но въпреки това той си оставаше човек. Всяка разярена тълпа във всеки малък южен град е съставена от хора, които познаваш, а това не е много хубаво за тях, нали?
- Никак не е - каза Джем.
- И трябваше да се намеси едно осемгодишно дете, за да ги накара да се опомнят, нали? - каза Атикус. - А това вече доказва нещо друго - че цяла една банда от подивели животни може да бъде спряна само защото те продължават да бъдат човешки същества"....

продължението е също толкова точно и вярно, както цитатът и е от тук

П.П. Четенето може да продължи при Eneya

Кратка сълзлива или не толкова история

2011-09-11T12:30:00.000+03:00

Преди време претърпях не особено сериозна операция. И за минута не съм се съмнявала, че нещата ще се развият добре и нормално. Оказа се, че моите прекрасни две деца не са се чувствали така. Няколко дни, след като вече си бях в къщи, случайно попаднахме на тази песен на някой от каналите. Много харесвам Веско Пантелеев - Ешкенази и обожавам нежната му цигулка, историята в песента е също толкова нежна и вълнуваща, както цигулката. Така не харесвам, обаче Слави Трифонов и не вярвам на нещата, които прави, че отношенията ми с песента свършват до там. В момента, в който чуха песента, моите две деца се метнаха отгоре ми и ревнаха с глас. Бяха ми нужни секунди, да разбера колко уплашени са били и как геройски са се държали до този момент. Поплакахме си дружно и трите и от тогава освен топлия и леко сълзлив спомен имам и една любима песен на Слави Трифонов.

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

2011-08-27T22:10:00.007+03:00

"Life is not about waiting for the storm to pass. It is about learning to dance in the rain."

неизвестен автор

Това - о, да! Това - абсолютно, не!

2011-08-24T16:00:00.000+03:00

Снощи, направих неуспешен опит да гледам " Red Riding Hood". Признавам, наистина опитах, но не бяха минали и петнадесет минути от филма, когато реших да се спася от мъките. Не мога да повярвам, че някой си изкарва парите с подобна помия. Изтръпвам при мисълта какъв потребителски вкус възпитава този продукт, където липсата на идеи у създателите идеално си пасва с пълната липса на дарба у актьорите. Не можах да дочакам появяването на Гари Олдман. Харесвам го прекалено много за да му простя участието в толкова посредствено кино.
Останала силно разочарована и буквално незадоволена се присетих за един за съжаление много кратичкък епизод на един пак за съжаление много нов сериал, който преди няколко вечери мярнах по любимата си телевизия. Оказа се, че съм гледала втори епизод на .." Episodes", да, епизоди.
Ако не използвате кавички нямате никакъв шанс да го намерите в мрежата и дори в IMDB. Аз минах по краткият път, през Matt LeBlanc, който, o, майко, остарява много секси. Така ми се искаше да гледам нещо качествено и да залича спомена от Тъпата, тъпа червена шапчица, че се примирих с пилотния епизод на страницата на сериала в IMDB.
Равносметката е ясна. Онази п***а заспала, Червената шапчица и всичкият и антураж отидоха на момента в кошчето. Не им се полагаше и минута повече престой на твърдия ми диск, където от сега има запазено място за епизоди на " Episodes "

П.П. Обичам мръсни вицове.
*** Вълкът среща Червената шапчица.
- Здравей п***о заспала!
- Аз не съм п***а заспала! - възмутено отговаря тя. - Аз съм Червената шапчица!
- Че къде ти е тогава червената шапка? - пита вълкът.
- Ех, че съм п***а заспала!

П.П.П Докато търсех картинки, се оказа, че не само аз харесвам епизодите на " Episodes". / Не мога се запра./

"Какво четете принце? - Думи, думи, думи."

2011-08-16T21:16:00.006+03:00

"Some people feel the rain. Others just get wet."
Bob Marley

10 неща, които обичам

2011-08-16T15:21:00.001+03:00

1. Днес попаднах на тази идея, в един нов за мен блог. Поредното вдъхновяващо място в мрежата. По тази причина мога спокойно да кажа, че обичам блогрол - а.
Преди време, Нели също написа нещо подобно.
2. Обичам лошото време. Даже нямам обяснение защо, но цялото ми същество трепка доволно, когато в мрачно, дъждовно и ветровито.
3. Обичам книгите. Нови или стари, всякакви книги, за предпочитане на хартия. Харесва ми да ги чета, да ги мириша, да ги разглеждам и да ги притежавам.
4. Обичам миризмата на цъфналите липи в началото на лятото. И ароматът на момините сълзи.
5. Колкото и да не е възпитателно, обичам, когато кучето ми се намества да спи до мен в леглото.
6. С цялото си същество, обичам да пътувам. Обичам го повече от четенето на книги, от готвенето и гледането на хубаво кино. По възможност с мотор, ако ли не, с каквото дойде.
7. Обичам старите вещи, нещата с история.
8. Обичам дома си. Оставила съм себе си във всяко ъгълче. Толкова е лесно да се намеря, когато имам нужда.
9. Обичам нови обувки. И стари обичам. Повече от дрехите.
10. Най-много от всичко обичам усещането за свобода.

П.П. Всички, които четат, могат да се чувстват поканени да преброят обичта си.

Зимата иде.

2011-07-24T15:36:00.004+03:00

Точно това си мислеха варненци до преди две - три седмици. Или поне, че идва есента, а след нея и зимата. Не за хладното лято, обаче става дума в този пост. За просветените още от заглавието е ясно, че ще става дума за Игра на тронове, първият том на Песен за огън и лед, пресъздаден вече и на екрана от HBO.

*Източник на снимката - мрежата.

Какато точно отбеляза Baby чакането на поредната серия на True Blood си е кофти нещо и за това, реших да запълня по миналия уикенд го с някоя и друга серия от първият сезон на гореспоменатата сага. Така и не успях да изгледам сериите по телевизията. За мен 23 часа е непосилно късно и в редки случаи минути преди да си легна хващах само началото на поредния епизод.

За запознатите с книгите и сериала, няма да е изненада, че "запълването на уикенда" се превърна в пристрастяване. Изгледах и десетте епизода на един дъх! Не съм очаквала, че мъже с брони и кожи, звън на мечове и плискаща кръв могат така да ме привлекат към екрана. Е, грешала съм. Близките планове на разрязани гърла, изтърбушени вътрешности и дори обезглавен кон ме караха само леко да потръпвам и да не отделям очи от монитора.
За Мартин, четох, че е безмилостен към героите си. HBO не му отстъпиха на йота.
"Игра на тронове" ме закова пред монитора, докато не свърши и последния кадър от последната серия и обсипаната с пепел Денерис, не се изправи сред загасналата клада, заедно с трите новородени дракона.

Emilia Clarke в ролята на преродената от огъня майка на три дракона Денерис.*

Макар, синемаскротума да понахрани каста на първият сезон и поради моите естествено много по-ниски критерии ги приех играта на актьорите почти без забележки. Слабите изпълнения на Lena Headey, на която, повече подхождаше кралица Горго отколкото, безскрупулната интригантка и убийца Церсей и на Emilia Clarke, за която Денерис си е направо дебют, при нищожната и филмова кариера, не успяха да развалят удоволствието ми от сериала и от изпълненията на останалите им колегите.
На няколко пъти лично ми идваше да зашлевя недораслото садистче Джофри, а от Лиз и бозаещият Робин направо ме побиха тръпки.
През цялото време не можех да се нагледам на Джон Сняг и да се наситя на острия език на Тирион Ланистър.

Kit Harington, като Джон Сняг.*

Peter Dinklade, като голямата уста на малкия Тирион Ланистър.*

Няма да простя на на Мартин, ако посегне и на техния живот.
Друг любимец ми стана продажния и безчестен мръсник Кутрето. За неговата заслужена смърт не само няма да съжалявам, а дори я очаквам с нетърпение. Надявам се, обаче преди настъпването и да заплете още много интриги и дори бих се зарадвала, ако успее да излъже коравата Катрин Старк.

Aidan Gillen, като Кутрето.*

След уикенда под знака на "Играна тронове" моят I river, съвсем логично се обогати с електронния вариант на четирите тома.
Заради почти дословното пресъздаване на историята на екрана подхванах сагата направо от втората книга. Първите страници ме убедиха, че съм постъпила правилно. Стилът на на Мартин не е нищо забележително и добре, че секса, кръвта и интригите са в достатъчно количество, та да ме задържат до последните.

R.I.P.

2011-07-24T11:21:00.001+03:00

Amy Winehouse 'Back To Black'

"Помни, че кактусът цъфти, веднъж на сто години.."

2011-07-23T13:05:00.000+03:00

се пееше е стара естрадна песен. Освен, че беше кофти изпълнение, е и абсотно невярна. Всеки малко по-опитен кактусар, ще ви каже, че те кактусите си цъфтят всяка година, като всички други растения, стига, както при всички други растения да им осигурите подходящите условия.
Едно от попълненията в скромната ми бодлива градина всяко лято опровергава глупавата песен.

Белите му цветове, по-големи от самия него са в разкошен контраст с доматено червеното ми мушкато.

Четвъртият сезон на

2011-06-29T23:35:00.000+03:00

True Blood е вече е в мрежата. Аз съм обсебена, отново.

Мъжете стават по - хубави, историята по-заплетена. Нямам търпение.

Постерите са с няколко идеи назад от тези на предните сезони, но се намират и добри попадения.

Този ми е любимият!

Рапунцел - мацката с тигана.

2011-06-25T07:31:00.005+03:00

Точно така, не принцесата от кулата или царската дъщеря с безвкусно дългата коса, а онази бойнaта и непокорната, която майсторски си служеше с тигана. И не за да пържи палачинки за своя принц в него.

Тази принцеса ходеше боса, през целия филм, принца не беше никакъв принц. През по-голямата част от времето ползваше доста рационално огромното косище, а в края на филма даже го докара до модерна къса прическа.

Тя беше тая, дето целуваше.
Въобще, мацка по мой вкус, нищо, че е създадена от Дисни.

По жицата

2011-06-24T07:53:00.000+03:00

И аз искам такава фланелка!

Източник на снимката: Camera Obscura

Знаете ли коя е Темпъл Грандин?

2011-06-20T08:46:00.000+03:00

До вчера и аз не знаех. Докато случайно прехвърляне на телевизионните канали не ме доведе до напрегнатото лице на Клеър Дейнс, която с усилие се опитваше да прочете нещо на френски и единственият резултат беше репликата: " Защо във френския има толкова змиорки?!? " Тази лишена от смисъл реплика ме заинтригува и стана причина да остана на канала. В хода на филма разбрах какви, за бога са тези змиорки във френския и открих една невероятна личност. Човек, за когото надали щях да чуя в целият си живот, ако не бяха случайността и змиорките.
Темпъл Грандин е диагностицирана с аутизъм. Заради него, тя възприема света много по различно от " нормалните" хора - в картини. За това и често срещаното във френския език "eel", за нея е нищо друго, освен змиорка. Аутизмът лишава Темпъл от възможността да прави много от нещата, които другите могат, но я лишава и от възможността да си намира извинения. Всеки път, когато срещне препрятствие, Грандин намира начини да ги заобикали и преодолее. Прави го майсторски, засрамвайки всички по-можещи от нея.

Като всеки аутист, Темпъл не се чувства добре сред хора. Завършвайки колеж тя се насочва към животновъдството и към откриването на методи за хуманно отношение към добитъка в кланниците. Да, колкото и невероятно да звучи това някъде, някога се е случвало, а може и да се случва сега, някъде.

Грандин не се заблуждава. Тя знае, че в кланиците животните от дишащи и мучащи същества се превръщат в стекове. Целта й е докато стигнат до " последния удар", да получат хумано и досотйно отношение.

Особеният начин, по който Темпъл възпрема света и дава възможност да открие кое плаши кравите и телетата, докато ги подкарват към поточните линии и кое може да ги направи, кротки и спокойни.

“I think using animals for food is an ethical thing to do, but we’ve got to do it right. We’ve got to give those animals a decent life and we’ve got to give them a painless death. We owe the animal respect.”

"Телетата, обичат да се движат в дъга. Това ги кара да мислят, че се връщат так, от където са тръгнали."

Основното, на което Темпъл Грандин посвещава живота и работата си е да обяснява на света, как работи умът на хората с аутизъм. Тя учи близките и обществото, как да откриват възможностите на децата аутисти и да им дават подходящите занимания и обучение, за да могат да се развиват.

Светът има нужда от най-различни умове

По моето скромно мнение Клеър Дейнс, която изпълнява ролата на Грандин в едноименния филм от 2010 се справя блестящо. С мимиката, с усилието, с което изговаря думите, с погледа, постоянно бягащ от очите на другите и отсечените нервни движения тя не остава и капка съмненеи у зрителя.

Винаги съм харесвала, тази крехка актриса, която до сега свързвах с деликатни "момичешки" роли. Сега, след като, я гледах, като Темпъл Грандин, я харесвам още повече.

Любимата ми снимка днес.

2011-06-19T11:50:00.001+03:00

Кавала, през обектива на Георги.

В средата на юни и на България.

2011-06-18T23:42:00.001+03:00

Направо е за чудене, как успяхме да го направим. Три семейства, всяко с по две деца, от три различни края на страната.
Лекият дъждец в съботната сутрин си беше в реда на нещата, след като всички деца бяха здрави и всички работещи възрастни, свободни. Трите ни лъча тръгваха от Варна, София и Пловдив, за да серещнат в подножието на Стара планина, в Идилиево.
Името на селото, само говори за него. Някога голямо и богато, сега за добро или зло е населявано основно от пенсионери. Само за добро, обаче в него се намира и нашата цел, Мото кемп България.

с. Идилиево

Ако не се чете добре, плевенето ще го "отпочваме".

с.Идилиево

До скоро все се чудех, с какво, това място така привлича Георги, та всяко свое пътуване започва или завършва там. Вече знам, няма какво да не привлече хора като нас. Как да устоиш на тишината и потънало в зеленина село, разположено с подножието на Стара планина или на атмосферата в къмпинга, абсолтна еклектика от любов към България и любовта към моторите и пътуванията.

Мото кемп България

Двамата собственици, българка и американският и съпруг оползотворяват по най-добрия начин противоположностите в произхода си. Изкарвайки зимите в топлата Алабама, а летата в България, успяват да карат моторите си целогодишно и да дават подслон на пътешественици от всички краища на света.

Мото кемп България

Българската половинка на семейството, Поли, ни разказа, как още, като видели сто годишната къща, американската половинка разбрала, че това е тяхното място. Опитали са се да запазят всички постройки в двора колкото се може по-близо до първоначалния им вид. Добавили нужните удобства в къщата, много цветя в градината, всякякви трофеи от пътуванията и гостите си в плевнята - бар и най-вече любовта си към моторите.

Мото кемп България

Всички предни и следващи уикенди къмпинга беше резервиран до под стрехите на къщата и даже на плевнята. Нашата група имаше късмет, че този уикенд, нямаше други посетители. Или късметът беше по-скоро на отсъстващите. Атаката на шест деца от различни възрасти, щъкащи, викащи, тичащи, смеещи се и ревящи могат да понесат малък кръг от хора, вероятно съставен основно от родителите им.

" Аз, за разпъването на тази палатка, клип в ю туб съм гледал..."

Ето, така се ядат пилешки крилца!

Ах, колко е лесно да си родител на момичета, ах.

Да му мислят, тези с момчетата.

Are you talking to me?

Уикенда завършихме, както и започнахме. В дъжд и с добро настроение.

Кратко вечерно включване

2011-06-17T20:42:00.000+03:00

с обещание за още, утре.
Работата ме изцежда. Това, че се чуствам несигурна все още и досадните грешки, които правя, още повече. Абсолютно ненужно похабявам часове от малкото си свободно време сутрин и вечер занимавайки ума си с последствията от тях или предотвратяването им.

Но!
Предстои уикенд. Оставям размислите за работата, където им е мястото - в офиса. Посвещавам времето и мислите си в следващите дни по малко на блога, на готвенето на излежаване в компанията на Даръл, под съпровода на албума на Jamiroquai от 2010, който открих снощи благодарение разбира се на Георги и който просто няма лоша песен.

365 песни за 365 дни

2011-06-09T00:00:00.000+03:00

Simon & Garfunkel - The Sound of Silence......

Hello darkness, my old friend,
I've come to talk with you again,
Because a vision softly creeping in,
Left its seeds while I was sleeping,
And the vision that was planted in my brain
Still remains
Within the sound of silence.

In restless dreams I walked alone
Narrow streets of cobblestone,
'Neath the halo of a street lamp,
I turned my collar to the cold and damp
When my eyes were stabbed by the flash of a neon light
That split the night
And touched the sound of silence.

And in the naked light I saw
Ten thousand people, maybe more.
People talking without speaking,
People hearing without listening,
People writing songs that voices never share
And no one dared
Disturb the sound of silence.

"Fools" said I, "You do not know
Silence like a cancer grows.
Hear my words that I might teach you,
Take my arms that I might reach out you."
But my words like silent raindrops fell,
And echoed
In the wells of silence.

And the people bowed and prayed
To the neon god they made.
And the sign flashed out its warning,
In the words that it was forming.
And the sign said, the words of the prophets are written on the subway walls
And tenement halls.
And whisper'd in the sounds of silence."

Meerkat manor

R.I.P. Whitney!

Enrique Iglesias and Whitney Houston - Could I Have This Kiss Forever

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

Обичам криминални мистерии рано сутрин.

ACTA

Grigor Gatchev – A Weblog

[Медийно право] [Нели Огнянова]

De Libertate Iuris Digitalis

трънки и блогинки

Читателски дневник 2011

Светът е оцелял, защото се е смял.

След Коледно, с подаръци.

Бог се роди! Честита Коледа!

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

Сладки за пости и три от проекта двадесет ръкоделия.

Музикална кутия

Още от коледно - сладкишния маратон.

Проект двадесет ръкоделия. Две.

И пак подарявам

Коледно - сладкишен маратон, продължение.

Аромат на Коледа

Катини вълнения

По жицата. Аз чета, ти четеш, те четат...

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

В памет!

Няколко причини да гледате Misfits.

Проект двадесет ръкоделия. Едно.

Един чудесен подарък

Подаръци ще има, за всички от сърце.

Честит петък!

По жицата. За книгите, четенето и други неща.

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

Зимно за Созопол

"Вихър от мечове",

По жицата. Сутрешно вдъхновение.

Минутката на водещия

"Живите мъртви" сезон едно,

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

Минутката на водещия

Хари Потър и даровете на смъртта (част втора)

Когато няма риба и ракът е риба.

Книги, книжки и книжлета.

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

Минутката на водещия

Закърфичена

Срещи, награди и разни други неща

Проект двадесет ръкоделия

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

Steve Jobs

С аромат на ...девисил

Три филма,

The Invention of Lying

Подранило писмо до Дядо Коледа

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

Нови попълнения при сурикатите

Минутката на водещия

Кратка сълзлива или не толкова история

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

"Life is not about waiting for the storm to pass. It is about learning to dance in the rain."

неизвестен автор

Това - о, да! Това - абсолютно, не!

"Какво четете принце? - Думи, думи, думи."

10 неща, които обичам

Зимата иде.

R.I.P.

"Помни, че кактусът цъфти, веднъж на сто години.."

Четвъртият сезон на

Рапунцел - мацката с тигана.

По жицата

Знаете ли коя е Темпъл Грандин?

Любимата ми снимка днес.

В средата на юни и на България.

Кратко вечерно включване

365 песни за 365 дни