петък, 30 септември 2011 г.

Подранило писмо до Дядо Коледа

Уважаеми Дядо Коледа,
Знам, колко си зает в края на годината и поради тази причина си позволих да ти пиша по-рано. Правя това единствено и само с желанието да те олесня и макар и малко да намаля силната ти ангажираност по време на празниците.
Не съм си и помислила, че пишейки ти достатъчно рано, ще получа някакво по-специално отношение, като изпълнение на желанията ми година след година или във вариант две в едно, примерно. Никак даже. Най-отговорно заявявам, че съм готова да изчаквам и дори пропускам получаването на подаръци през някоя от годините. Това пак единствено, за да направя живота ти по лек и приятен, а не, за да покажа колко напред трябва да бъда в списъка с добрите ...деца.
И така, изпращам ти своите предКоледни желания, само за да не се налага да се затормозяваш, чудейки се, какво ли да получа за празника.


Много бих искала, Дядо, една, ето такава машина:

Източник на снимката: мрежата


Обещавам толкова неща да сътворя с нея, че спокойно ще можеш да ме вземеш да замествам някое от джуджетата.

Освен машинката, Дядо Коледа, бих искала и един приличен фотоапарат. Съгласи се, голяма съм вече за сапунерките на децата. А и свършената на машината и не само работа, би било добреда се заснима от време на време, нали?

Източник на снимката: мрежата

Нямам никакви сериозни претенции в случая. Готова съм да се задоволя даже със стария апарат на Георги, ако ти, примерно решиш да му подариш нов.

Друго на което искам да ти обърна внимание е ето това скромно возило.
Източник на снимката: мрежата

 Трябва да призная, в настоящия момент, нуждата ми от него клони към нула, но както писах в началото на писмото, аз никак не бързам с получаването на подаръците. Все пак би било добре, тази куклича, да дойде при мен преди последния подарък в списъка ми. Не за друго, а за да привикна да я управлявам в условията на силната автомобилна конкуренция по нашите пътища.

Дядо Коледа, писмото ми е към края си. Искам да ти спомена само едно нещо, още. Не е нищо голямо и специално. Една малка къщичка на село, с малко дворче към нея. Не е кой знае какво, нали?! Нещо ето такова, примерно:

Източник на снимката: мрежата
Искам да те успокоя, че градината аз сама ще си я направя. И къщата сама ще обзаведа. Въобще, ще се опитам да те облекча в нелеките ти задачи, колкото се може повече.
И, най-накрая Дадо Коледа, искам да ти обещая, освен, че ще съм добро момиче, което се подразбира, други подаръци няма да ти искам. Това са подаръци за цял живот, така да се каже и ще са ми съвсем, съвсем додстатъчни.

Оставам твоя почитателка:







четвъртък, 29 септември 2011 г.

сряда, 28 септември 2011 г.

Нови попълнения при сурикатите

Освен куча, за който вече съм споменавала, най-неочаквано и за голяма наша радост в имението, вече живеят още две, само на външен вид, сладки пухкави душици.
Тази пролет, една клиентка сподели, че имала бебе зайче, аз споделих, че много бих се радвала, да имам, едното доведе до другото и пръв у дома се появи Джеймз.

Освен всичко друго, този пухльо категорично отказва да стои мирен, за да бъде сниман.
Това, че е пухкав и мек и, че родителите му са били зайци или поне така се твърди, ни държа в заблуда много за кратко. Бързо прозряхме, че е вълк в заешка кожа, а и той съвсем не се прикриваше. Опитите му да хапе наред, да дере и необяснимо защо да хвърля диви къчове със задните си крака не оставиха у нас и капка съмнение относно нрава му. Тежко ти и горко ако закъснееш със закуската или вечерята му и неси досататъчно предпазлив, когато му ги даваш.
Необузданият му характер за малко не ми причинисърдечен удар една сутрин, когато влизайки в стаята, видях, че е успял да я помести клетката си и да я събори от шкафа, на който стои. Клетката се беше преобърнала, цялата стая беше застлана с талаш, вратичката се беше отворила и този дългоух разбойник се разхождаше най-нахално току под носа на кучето. То пък от своя страна, явно беше не по-малко изумено от мен. Моташе се край него незаинтересовано и за щастие явно не му идваха на ум нещата, които идваха в моя и които рисуваха кървава баня, един любимец по-малко, друг на гости на ветеринаря и въобще пълна и тотоална сутрешна драма.
Другата нова жителка в имението дойде направо със славата си. Само дето колкото по-голяма става толкова и славата и става по-голяма.

Нашата пет месечна Адел
Тази почти безтегловна нежна топчица става все по бърза, все по-смела и все по-трудно контролируема извън клетката. Ритуалът по вечерното и къпане / чинчилите се къпят във ваничка с кварцов пясък/ е изпълнен с толкова подскоци от място и неочаквани завои, че става все по трудна да я следиш с очи, какво остава да я опазваш в рамките на едно легло. В последните дни, освен бързината придоби и увереност за безопасността си в стаята и все по-често слиза от леглот она земята без никакви притеснения. Или по-точно притесненията остават само за мен.
Да я заснемеш в статична поза, особено извън клетката е направо невъзможно.
В резултат на динамичния начин на живот на тези двама пухчовци, периметърът около жилищата им вечено е обсипан с талаш, а прахосмукачката е станала най-близка моя другарка. Но, идеално щастие няма, а ароматът на дървесина ми е любим.

За да не се обидят останалите наши питомци, направих по една снимка и на тях.

Бернар, който вече съм показвала.

И корелата Пери, който май е най-непретенциозния и най-пренебрегвания откъм внимание и медийна популярност.




Дали започва да става пренаселено в малкия ни дом, вероятно. Дали ми харесва, със сигурност!

вторник, 27 септември 2011 г.

Минутката на водещия

Колкото и да се опитвам да не чувам и не виждам разни неща в последните дни, толкова по-упорито случая ми ги навира в лицето и ми става все по-трудно да не ги чувам и виждам. А когато започна да ги чувам и виждам, трябва да започна да изразявам позиция. Ето я:

"Независимо от всичко друго, всички разярени тълпи се състоят от отделни хора. Снощи мистър Кънингам беше част от разярената тълпа, но въпреки това той си оставаше човек. Всяка разярена тълпа във всеки малък южен град е съставена от хора, които познаваш, а това не е много хубаво за тях, нали?
- Никак не е - каза Джем.
- И трябваше да се намеси едно осемгодишно дете, за да ги накара да се опомнят, нали? - каза Атикус. - А това вече доказва нещо друго - че цяла една банда от подивели животни може да бъде спряна само защото те продължават да бъдат човешки същества"....

продължението е също толкова точно и вярно, както цитатът и е от тук




П.П. Четенето може да продължи при Eneya

неделя, 11 септември 2011 г.

Кратка сълзлива или не толкова история


Преди време претърпях не особено сериозна операция. И за минута не съм се съмнявала, че нещата ще се развият добре и нормално. Оказа се, че моите прекрасни две деца не са се чувствали така. Няколко дни, след като вече си бях в къщи, случайно попаднахме на тази песен на някой от каналите. Много харесвам Веско Пантелеев - Ешкенази и обожавам нежната му цигулка, историята в песента е също толкова нежна и вълнуваща, както цигулката. Така не харесвам, обаче Слави Трифонов и не вярвам на нещата, които прави, че отношенията ми с песента свършват до там. В момента, в който чуха песента, моите две деца се метнаха отгоре ми и ревнаха с глас. Бяха ми нужни секунди, да разбера колко уплашени са били и как геройски са се държали до този момент. Поплакахме си дружно и трите и от тогава освен топлия и леко сълзлив спомен имам и една любима песен на Слави Трифонов.