петък, 31 юли 2015 г.

За базарите, фестивалите и защо не искам да продавам на битака.

Почти няма вариант, да се занимаваш с "ръчно творчество" и в един момент да не стигнеш до първия си базар.
Доста вода изтече от първото ми участие на базар. И мисля, доста неща научих.
За момента по отношение на представянето на бижутата ми важи почти същата максимума, която важи и в живота - По добре сама, отколкото лошо придружена. И това не е някаква проява на високомерие, ни най-малко! Това е чиста проба здрав разум и личният ми усет за маркетинг.

В последните години, базари да искаш, в София, а вече и не само там. Някои с много силна и строга селекция и други за които е достатъчно само да си платиш таксата, за да можеш да участваш.
През различните ми участия открих, че не винаги е добре да присъстваш навсякъде. Както в повечето неща в живота, качеството е по-важно от количеството. Това да бъдеш виждан и възприеман в подходяща компания и при правилните условия и интериор е по-важно от още няколко, евентуални продажби направени в грешната обстановка.
Нулевите ми базари са точно три, а процентът на продадени бижута е право пропорционален на качеството на организацията, вида на мястото и ангажираността на организаторите. С всеки базар се научавам все повече и повече, как да представям нещата си и какви количества да подготвям.



Последните ми фаворити, като организатори са Момичетата от града! Забележителни дами с много точен усет за правилното място и атмосфера. Гъвкави и комбинативни, даващи максималната възможност на подбраните участници.

Шевица




Pesh.Art

Поканата за участие от тяхна страна много ме поласка, а участието ми на техния Mish Mash Fest оправда всичките ми добри очаквания и ме остави нетърпелива за следващите издания.

Vintage Summer Fashion


четвъртък, 30 юли 2015 г.

Котки в Созопол

Има места, които ме правят щастлива в мига, в който стъпя там. Не са много, но ги има и старият Созопол е едно от тях. Дори не се опитвам да анализирам причините. Облицованите му с дъски стари къщи, смокините и тесните покрити с калдъръм улички свалят всяко напрежение от плещите ми в мига, в който се озова сред тях. Всички дребни ежедневни грижи се смаляват, забавям ход, усмивката ми става широка и леко нефелна и почти започвам да разбирам какво значи онова латинското: Carpe Diem.
Още по-хубаво става, когато стигна до любимите си места в самия Созопол. Като щастие в щастието е. Мога да пребивавам на тия места и в тия състояния дълго време.




Бижутата на Лени в Котка и Котка








До онзи ден дори не познавах собственика на галерия Котка и Котка. Тя само беше едно от специалните ми места в Созопол и нямах представа, кой е човекът отзад. Онзи ден той се заговори с кучето ми. Заговори се като истински "кучешки" човек, а после каза, колко старо и добро приятелство има с колежка - бижутер, която много харесвам. Повече не ми трябваше, за да стане прекрасната картинка, напълно завършена.

четвъртък, 28 май 2015 г.

Аз, TED София 2015.


Отдавна зная, че трябва да започна да пиша отново в блога. Едно от основните правила, ако искате да популяризирате продукт в мрежата е, водете блог. Така че, не само, че трябва да започна да пиша, а и би било добре да е и на английски, но не това е темата сега.
От известно време обмислям първият си, след дългото / неумишлено/ прекъсване, пост, но най-малко очаквах, че темата му ще е е такава, каквато е и че няма да е свързана с бижута.
И ето, в събота, на 30 май 2015 аз ще присъствам на TEDxMladostWomen в София.


Всеки, който е гледал различните представяния на конференциите на TED знае колко вълнуващи и вдъхновяващи са и колко много ново мислене носят. Така че е излишно да казвам колко радостна и развълнувана съм от поканата.
Клипът в началото на поста е на любимият ми Jamie Oliver, който освен друго, вчера имаше рожден ден.
И понеже с едно не мога, в края на този пост е друго, забележително участие в TED, това на
Temple Grandin, за която съм писала тук и преди.