вторник, 31 декември 2013 г.

2013 - та.

Година на промени.
Плаках. Смях два пъти повече. Хора и неща си отидоха от живота ми, други влязоха в него.
Направих много неща за първи път и ми хареса.
Влюбих се в Резово, после за пореден път в София.
Купих първия си огледално - рефлексен.
Правих снимки и бижута.
Прегръщах децата си.
Надявам се, че помъдрях и станах по-търпелива.
От 2014 - та искам само да сме здрави.



 

сряда, 6 ноември 2013 г.

Big City Life


или какво откри една провинциалистка /варненка / в София.

Преди всичко екзистенциалното - София не е Варна / колкото и невероятно да звучи/.
Съвсем нормално е да се придвижваш от едно място до друго използвайки два вида градски транспорт.
Той е редовен и добре организиран, а пътуването с метрото е направо приятно.
Онези елементарни устройства от младостта ти, перфораторите още съществуват.
Шофьорите на трамваи и автобуси продават билетчета. 
Шишман, освен цар е страхотна уличка с чудесни магазинчета по нея.
Във водата няма варовик. 
Хората са много, навсякъде и по всяко време. Пропорционално - особняците също.
С питане може да не стигнеш в Цариград, но можеш до почти всяка точка на столицата.
Банкя и Княжево са много хубави места с още по-хубави хора.
Националната художествена галерия е много красиво място, както и криптата под храм - паметника Александър Невски.


Софийският Университет
Ул. Шишман
Ул. Шишман
Градинката пред храм - паметника Александър Невски

Ул. Шишман
В криптата на храм - паметника Александър Невски

Храм - паметника Александър Невски
В криптата на храм - паметника Ал. Невски
В криптата на храм - паметника Ал. Невски
Държавната художествена галерия.
Университетската ботаническа градина
Руската църква Св. Николай Чудотворец
Народният театър Иван Вазов
Софийското метро
Народният театър Иван Вазов
Държавната художествена галерия

В държавната художествена галерия и криптата на храм - паметника Александър Невски е разрешено да се снима без светкавица.

 


неделя, 20 октомври 2013 г.

Какво ти дава този блог? - Павлина и идеалният и дом.

Павлинка ни показа родния си град. Силистра се оказа красиво място, а аз получих поредните десет отговора:
http://casaperfetta.blogspot.com/2013/10/blog-post.html
Благодаря!

 

Ура за белите коси!

Много е хубава тая поговорка, че хората остарявали, едни като галоши, други, като катедрали.
Не, че съм тръгнала на някъде, но като една истинска жена начина на остаряване на  "катедралите" винаги ме е интересувал. Убедена съм, че може да става красиво и дори секси.


 

 От известно време в полезрението ми влизат приятни и запомнящи се снимки по темата.
На едно от любимите ми места попаднах на част от каталог на модна агенция, която има не един и два модела, за които спокойно можеш да кажеш: " Като порасна искам да изглеждам, като тях."


И колкото и да е ясно, че козметичната индустрия има не малко участие във всичко това, абсолютно съм убедена, че за вида на катедрала задължителната съставка е друга. Няма козметика, която да може да замени вътрешното усещане, че си красива и увереността, коя и къде си.

 



понеделник, 7 октомври 2013 г.

" Какво ти дава този блог?" - Maggie от Little Things

С благодарност публикувам и втората серия отговори. Макар и още в старта си блога Little Things е чудесно местенце, което уверена съм ще става все по-привлекателно.

Maggie - Little Things


1. Кое е нещото, без което не можеш?Без семейството и приятелите.  Има още куп неща, от които трудно бих се лишила, но това определено е най-важното за мен.

2. Какво ти дава този блог? – Открих го съвсем наскоро (и все още го откривам). Представянето на една съвсем различна гледна точка е това, което ме привлече.

3. Би ли направил/а нещо насила? – Зависи в какви граници. Абсолютно съм съгласна с авторката на блога, че нищо хубаво не излиза от това, но  понякога се налага да следваме временни решения в името на нещо по-добро.

4. В какво вярваш? – В доброто, в любовта, в Бог.

5. Кое те натъжава? – Несправедливостта, злобата, негативизмът като цяло.

6. Кое е любимото ти занимание? – Зависи от момента и настроението – понякога мога да се излежавам цял ден и да чета книга, друг път предпочитам да боядисам оградата и това ми доставя истинско удоволствие. Обичам и когато изпробвам нови рецепти и кухнята ухае невероятно вкусно, когато създавам нещо красиво и това се оценява.

7. А кое е най-досадното ти занимание? – Миенето на чинии определено води класацията.

8. Кое е най-голямото ти изкушение? – Точно в момента гледам последните два бонбона Рафаело и много ми се иска да ги изям наведнъж ;) Но като оставим това настрана, няма нещо материално, което да мога да определя като „голямо изкушение“.

9. Разум или чувства, защо?Трябва да има баланс. Индивидуално и относително е за всеки човек или сфера от живота, но със сигурност не може нито без едното, нито без другото.


10. Какво е за теб животът? – Прекалено съм малка, за да мога да го определя смислено и пълно. Но много ми се иска след няколко десетилетия, дефиницята да е положителна.

копи - пейст:

 

"Какво ти дава този блог?" - Другите.

Бърз ъпдейт на предния пост.
Първите отговори идват от Тъмноочка - Strawberry jam.

Следват тези на Little Things.

неделя, 29 септември 2013 г.

"Какво ти дава този блог?" и още двет въпроса

В един от любимите ми блогове SharenaSol прочетох десет въпроса, на които авторката отговаряше и които предоставяше и на читателите си за отговор. Въпросите ми харесват и се възползвам веднага, а и този блог има сериозна нужда от раздвижване, така че - започвам.

1. Кое е нещото, без което не можеш? - Книгите. Без дори да се замислям. Дали в определен период чета много или малко няма значение, книгите пак си остават нещото, без което не мога да си представя света. Много пъти съм мислила, има ли занимание, което да може да измести нуждата ми от четене на книги, но до сега не съм открила такова.


2. Какво ти дава този блог? - Възможност да формулирам видимо мислите и впечатленията си. Започнах го с идея да описвам пътуванията и части от живота си с един мъж, но за щастие този блог порасна и стана място, където да описвам части от живота си най-вече със самата себе си. Харесвам го и продължавам да имам необходимост да се занимавам с него, макар на моменти това да става през големи интервали от време.

3. Би ли направил/а нещо насила? - Не. Много отдавна научих, че такива неща не се получават. И съм убедена, че не се получават при никого, не само при мен. Дори понякога да не си личи в началото.

4. В какво вярваш? - В Бог, в себе си, в книгите, в добрия край.

5. Кое те натъжава? - Когато хора си отиват, но тъгата е хубава и нужна.

6. Кое е любимото ти занимание? - Ужасно и притеснително много са. Четенето - ясно, след него категорично е желанието ми да пътувам, посоките и местата не са особено важни. Освен това, обичам да готвя, да правя бижутата, които правя, да се занимавам с цветята у дома, да плета и въобще да правя неща с ръцете си, да разцъквам из интернет, а за последната година много, много да снимам, както и да се опитвам да накарам онлайн магазина за бижута/ http://notabenebijou.com/ да ми носи някакви пари.

7. А кое е най-досадното ти занимание? -  Нямам такова. Опитвам се да правя всичко, което правя с отношение и желание.

8. Кое е най-голямото ти изкушение? - Шоколадът. Хубави дрехи. Мога да похарча последната си стотинка за дрехи, чанти и обувки. Мога дори пари в заем да взема.

9. Разум или чувства, защо? - " И трите..." както се казваше в един виц. Разум, чувства и усещане за мярка. Мисля, че ние сме смесица от двете и имаме нужда от баланса между тях, за да се чувстваме добре.

10. Какво е за теб животът? - Безкрайно откриване на нови неща. Хора, места, случки и усещания. Безкрайно откриване на мен самата.

Отговарянето ми хареса повече и от въпросите. За да продължа усещането ще ги задам на няколко човека - автори на любими блогове. Надявам се да намерят време да отговорят. Убедена съм, че ще бъде интересно.


Тони - С мен в кухнята -  Приятелка и майсторка на вкусни торти и всякакви тестени изкушения.


Павлинка - Casa Perfetta - Готвач, кулинар, фотограф и много приятна млада жена.

Вероника - Ginger Cookies - Певица и дама с много точно отношение към храната и добрия живот.

Стоян - Първи впечатления от последно прочетеното - Читател, писател, човек, при когото винаги намирам книга, която да поискам да прочета.

Стойчо - Пътепис - тук не е нужен коментар.

Маги - Little Things - Ново откритие за мен, невероятен усет за красота и стил. Приемам я като вдъхновение, не като конкуренция.

Мъхчето - Горски мъх - Винаги ми харесва да чета впечатленията и от света наоколо.

Петър - Мързеливи кулинарни размисли - Приятел, бонсаист, бояджия и пресен кулинарен блогер. 

Бу - Царството на Бу - Въпросите свързани с кърменето продължават да ме интересуват много, след като съм откърмила моите деца. И не само.

Лора - Strawberry jam - Детенце, моето!



П.П. Всички споменати вече са и помолени за отговор. Дано не съм била много нахална. Ще споделя линкове към всеки.

събота, 28 септември 2013 г.

Есенно в събота


източник на снимката: http://kathrynra.tumblr.com/

Обичам есента! Не обожавам я, а обичам всичко свързано с нея.
Щипещия хлад на сутрините, когато извеждам кучето в сумрака на утрото и меката топла жилетка, която обличам. Дъждовните дни и копнежа да си остана в уюта на дома, да пресадя цветя, да сложа други във ваза, да сготвя супа и да опека тиква. Кучето и котарака безцеремонно да завземат позиции върху мен, а аз да чета седнала неудобно за да не ги разместя. Миризмата на печен пипер в следобедите и изобилието от плодове и зеленчуци по пазара. Затворените обувки, саката и шаловете. Спането на отворен прозорец с дебела завивка. Хризантемите и безлюдния градски плаж.
Обожавам есента!






"Темпо темпо боядисвай... и за миг не се улисвай!" *

Кое е общото между спрей с боя, метални шайби и бижута? -
Намерението ми да превърна едното в другото, като съчетая елементи, които първоначално не са предвидени за съчетаване и чиято употреба е далеч от това да висят на нечий врат.
След участието ми в Park Art Bazar 4 и разнообразието от идеи и елементи, които видях там беше почти неизбежно да не поискам да опитам. Далеч съм от мисълта да правя като страхотните бижута на KrepeJ, но определено ще опитам мой вариант.

Резултатът от взаимодействието на тези, скоро в страничката ми във Фейсбук

Идеята да използвам гайки, шайби и други подобни за бижутата, които правя не ми е от вчера, а наличието на услужливи приятели много помага за осъществяването й. Благодарение на Петър /http://www.perocar.com/, който няма нищо общо с бижутата, но пък е много добър в забъркването на бои се сдобих и с втория елемент, нужен ми за "проекта". От неговото магазинче на Пиротска в София си донесох два спрея, точно в цвета, който желая - мръсно бяло и бебешко розово. Както може да се предположи, бебешко розовото не е точно най-търсената авто боя и поради тази причина, ми беше приготвен спрей, специално за мен, точно с нюанса, който аз желая. Голям кеф!


Кой казва, че авто боята е само за автомобили. Perocar

Единственото, което се иска сега от мен е да събера части и материали в едно и да направя нещо, което да се харесва и да радва мен и евентуалния си бъдещ притежател. Това ще е бижу с история, а продължението също ще намерите във Фейсбук: https://www.facebook.com/kat.jewellery, така че..."to be continued"...

* из филма "Баща ми бояджията"






понеделник, 9 септември 2013 г.

За първите пъти



За първи път отидох в най-югоизточната точка на България.
Опитах маракуя за първи път. От растението.

Направих първия си HDR.
За първи път бях на едно място извън дома си цели осем дни.

Пих мляко с мента. За първи път.
Хубаво нещо са първите пъти.


събота, 24 август 2013 г.

Carpe diem

Събота, но съм на работа. В офиса, по точно, защото редувам работата с ровене в мрежата, четене на статии, любими блогове, разглеждане на Tumblr и Behance, слушане на музика. Пълня се с нещата, които ме радват.
Лека, с център и доволна съм.
Carpe diem! Много е важно!


неделя, 28 юли 2013 г.

Истинските мъже?

Оказва се, че имам първи брой на списание Егоист:
" Е, твоите колко са? По принцип това е въпрос, на който никой мъж не иска да отговори откровено. Защото единствено учениците и новобранците знаят точния отговор. Истинският мъж им е изгубил бройката още преди години."
                                                                                                               Антоний Кочев
                                                                                  из. Цифромания, сп. Егоист, бр.1

Отивам да преброя колко истински мъже съм познавала.


неделя, 12 май 2013 г.

У дома

Откривам отново хубавата си къща. Толкова от себе си вложих в нея, когато не бях само аз, а сега, когато съм не я забелязвах с месеци и с малки проблясъци на ентусиазъм се грижех за нея само по задължение.

Преоткривам готвенето и най-вече правенето на сладкиши.

Не успях да умъртвя почти никое цвете и неочаквано с оглед на ситуацията да доведа до цъфтеж няколко орхидеи.

Домът ми е направен, да е убежището ми, припомням си го през последните дни и малко по малко започвам да се грижа за него, като за моя най-външна обвивка. Давам му топлина и обич и го съживявам.

събота, 11 май 2013 г.

Матриархат

След продължили няколко месеца рокади в имението, при сурикатите вече е категоричен матриархат и майката сурикат е единствен и пълноправен управител. /Дори на крушките и контактите за смяна. /

Добрите новини са закованите петдесет и пет килограма, както и новия ProBook и почти новия DSLR 3100, които правят нещата доста по-лесни и в пъти по-смислени. Постоянната добра новина са приятелите, да са ми живи и здрави.

Лошата новина, все още се уча да опитвам света, без да го споделям с някого, но съм убедена, че все някога и това ще започне да ми харесва.

сряда, 10 април 2013 г.

Happy birthday baby!

Дамм, 13 години!
Беше най-красивото бебе. Единственото също толкова красиво беше кака й осем години по-рано. "Бяла и нежна, като фарфорна статуя" - казваше баба и. С баща й се чудехме, дали и след като спре да суче очите и ще си останат с тоя особен сив цвят.
Франклин и Лили чудото й бяха любимци. Покрай нея станах фен на анимационния канал.
А после имаше най-страхотния учител в началните класове.
Сега е по-висока от мен. Все още толкова бяла със същите сиви очи, които понякога мятат зелени мълнии. Моята блондинка!
Вече не гледаме анимационния канал, а Love.net, а аз съм персоналният и бижутер. Иска голям фотоапарат и се оправя с обработването на снимки по-добре от мен.
За следващите много по 13 искам само да е здрава, с другото ще се справяме заедно!

неделя, 13 януари 2013 г.

Минутката на водещия

" - Някога съжаляваш ли за развода?
  - Не колкото съжалявам за брака. Липсват ми само двадесет сантиметра от Лари. Не говоря за размера на мозъка му."

                                                                                                  из епизод от Убийства в Мийдсъмър


неделя, 6 януари 2013 г.

Читателски дневник 2012

В светлината на по-предния пост, трябва да уточня, че на този блог надявам се рядко ще става толкова личен и със сигурност няма да западне. Дори напротив.

Смяната на работата категорично определя ритъма ми на четене. Колкото е по-натоварена работата, толкова е по рехав годишния книжен отчет. Но какво да се прави, някой трябва да ги изкарва тия пари.

Втората книга на Капела, която подхванах през 2012-та почти не се различаваше от " Ако искаш да си легнеш с мен...сготви ми" и ми хареса по-малко. Надали отново ще го зачета, особено при огромния списък със заглавия за четене, който ми е в главата.

Изкушение с дъх на лимони - Антъни Капела
След Капела, благодарение на  Аз чета получих по пощата

Лекарство против северния вятър - Даниел Глатуер
 и

Седмата вълна - Даниел Глатуер
Бях чела предимно добри отзиви за книгите / Стоян, Алвин /, но не успях да споделя възторга. Впечатленията ми и от двете бяха по-скоро като на xquisite, а втората прочетох почти по дилагонал.
Героите ми бяха постни и повърхностни, а хумора нещо ми убягваше. Единствената добра страна ми се видя в начина книгите да се случват, като размяна на мейли и може би донякъде се припознах в тая част. Кой не се е влюбвал през електронна поща, скайп, яху или айсикю?

Отново заради Стоян, не веднъж съм посягала към книга след негово ревю, подхванах Анна Гавалда.
Първо гледах  "Ensemble, c'est tou", който у нас се превежда също, както книгата - "Заедно" и, който много ми хареса, но не можах да я намеря в градската библиотека и взех

Един подарен ден - Анна Гавалда

Оказа се различна от очакванията ми. Стила ми дойде някак, прекалено разтегнат и хаотичен. Да, напълно оговаря на това, което се случва в историята и може би със следващата ще свикна и дори ще ми харесва, но тази не остави особена следа в съзнанието ми. Запомних я точно толкова, та да продължавам да търся " Заедно" в библиотеката.

Казвала съм не веднъж, почти не чета български автори. Едно от редките изключения беше Ивайло Христов и

Преди да се родя и след това - Ивайло Христов

Изненада ме приятно. Лек, и приятен стил, самоироничен и с ония хубави български думички, които ти харесва да четеш, макар никой вече да не ги ползва. Ивайло Петров разказва и не толкова веселите неща с лека усмивка и без да поучава говори за любов, достойство и чест. С интерес преоследих съдбите на чичо Мартин, на Аница и Емилия. Почти към края на книгата разбрах, че се изучава в училище. Стана ми чак тъжно, защото си дадох сметка, че надали има учител в съвременното българско училище, който да успее да представи книгата по подходящия начин и ученик, до който тя да достигне.

Харесвам книгите на Алгзандър Маккол Смит още от поредицата за ботсуанката Прешъс Рамотсве и нейната Дамската детективска агенция. "Правилното отношеие към дъжда" е една идея по-лековата и спокойна от детективската поредица.

Правилното отношение към дъжда - Алегзандър Маккол Смит


Допадна ми сюжета, в който Маккол Смит събира разведена четиридесет годишна шотландка-философ с музикант почти с двадесет години по-млад от нея. И всичко това на фона на чаровния Единбург. Дали да не отида да живея там?

При едно намаление се обзаведох с първата и единствена книга без пряка реч, която съм чела.
Бепе Северини и
В главата на италианците - Бепе Северини

Не само, че си я купих, а и както става ясно я прочетох и дори забелязах прилики. Да! И то не една, между българите и италианците. Не знам дали това говори добре за българите или зле за италианците или обратното, но се оказа, че не сме кой знае колко различни. Разделена на интересни части, книгата разглежда поведението на италианците на улицата, в жилищния блок, у дома, на работа и на още други типчи за ежедневието места. Забавна, чете се бързо, а липсата на пряка реч осъзнах доста след първите глави.

Някога, накъде, четох или чух нещо за

Кратка история на тракторите (на украински) - Марина Левицка


на Марина Левицка
Не можах да я разбера, тази книга. Може би трябва да си руснак, за да я разбереш. Може би не ме хвана в подходящ момент. Може би защото съм по-голямата сестра. Не усетих идеята и какво иска да ми каже. Изчетох я и не разбрах, чела ли съм или не. Ако попадна на други произведения на авторката, сигурно ще я подхвна отново, за да разбера, защо не успяхме да си паснем първия път.

61 часа - Лий Чаилд

получих като подарък. Удоволствието от четенето и съм споделила тук.

Когато, в градската библиотека попаднах на

Точно в десетката - Джанет Еванович

си спомних, че Гаргата ми я беше споменавала, като " нещо, като чик - лит"  за  което някой друг и беше говорил. Надали съм получавала по-мъглява препоръка за книга, но реших да се пробвам. Не ме грабна. Криминалната линия не беше нищо особено, любовната - също. Да не говорим, че някак не мога да повярвам, че газенето и убиването на хора, без да и ти мигне окото, пък било и членове на гангстерска банда може да е безнаказано и да звучи подходящо, дори и в толкова лекия жанр в който е книгата. Може аз да съм прекален пацифист, но друга развръзка щеше да ми е малко по по вкуса.


На следваща книга попаднах случайно или пък не, защото си ровя по блоговете и сайтове за литература съвсем целенасочено, точно с цел да си харесам нещо за четене. За

Тънкости на приготвянето - Деница Дилова

прочетох в Литературата днес и цитатът поставен там веднага реши съдбата й. Добър цитат, от добра книга! Ще е единствения, който що сложа тук, но просто не мога да го пропусна:

„Охлювът е преди всичко нежен, много влажен и със силен здрав мускул, т.е. има всички качества да е най-блестящият любовник във Вселената, че и отвъд.“

Хареса ми как пише Деница Дилова. Кратки истории, в които уж се говори за храна, но тя е по-скоро фон, а историите са за хората, за отношенията по между ни и това към живота. Втора книга на български автор само за година. Да не ми се надява човек... Беше удоволствие!

Последните две книги от списъка за изминалата година

Стъклени съдби - Людмила Филипова
  и

Мъжете, които мразеха жените - Стиг Ларшон

са на двата полюса на впечатленията ми. Имам почти завършени постове и за двете. Единият гневно-разочарован, другия изпълен с възторг. Макар да не е особено трудно да се предположи, няма да споделям тук коя книга ме спечели и коя се оказа тотално разочарование. Много скоро на дълго и обстойно ще споделя впечатленията си и от двете.

За 2013 от сега съм запланувала трите части на
 - Игрите на глада на Сюзан Колинс, която голямото ми дете получи, като коледен подарък и вече смели с очаквано настървение.
 - Поверително от кухнята на Антъни Бурдейн, когото много обичам да гледам в " No Reservations"
 - Биографията на Ив Сен Лоран от Лоранс Бенаум, която си купих заедно с В главата на италианците.
 - Предсмъртна Целувка на Айра Левин, който ми стана любим със Степфордските съпруги и Момчетата от Бразилия.
 - Пелагия и белият булдог на Борис Акунин, с която се обзаведох днес от едно чудесно място във Варна, за което мисля също да стане дума в блога.
Следващите две части на трилогията Милениум, ако успея благодарение на някакъв невероятен късмет да се добера до тях в градската библиотека,
както и нещо, което не е художествена литература, но което в момента изцяло е грабнало интереса ми и за което също ще стане дума много скоро.