Много преди The Startorialist или Jak & JIL уличната мода е била в обектива. И то не в чий да е обектив, а в обектива на Bill Cunningam, осемдесет годишният фотограф и моден журналист на The New York Times.
Източник на снимката: мрежата |
"Оставям улицата да ми говори."
През 2010-та Richard Press прави филм Bill Cunningam New York, посветен на него и чрез него на модата, фотографията и уличния стил на Ню Йорk.
Целият си живот Кънингам прекарва зад обектива, преследвайки не хората, а облеклото им. Неговите фотографии не се интересуват от историята на човека в дрехата, дори и бил той известна личност. Важно е единствено и само дрехата - линията, десена, материята и стила, който носи. Това казва той, в Париж, когато получава Ордена на изкуството и литературата, от самия министър на културата на Франция.
Ролята, която Кънингам има в модния живот на Ню Йорк и не само е чудесно формулирана от Anna Wintour, в едно от появяванията и във филма: " Той ти прави един или два кадъра или напълно те пренебрегва, което е смърт." Мисля, че всички познават Бил и знаят какво представлява. Ние всички сме били развълнувани ако попаднем в обектива му и много от нас поне веднъж са се обличали специално за него.
Някои от най-характерните за Кънингъм неща са:
Носи синя робошка, макар че надали я нарича така. " Защо да нося скъпо яке, ако то винаги ще е съсипано отпред заради камерата."
Живее в ателие в Карнеги хол.
Не пие даже чаша вода на партитата, на които присъства.
Придвижва се само с колело и за цялата му кариера са му откраднали 28 велосипеда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар