четвъртък, 30 септември 2010 г.

365 песни за 365 дни

Massachusetts - Be Gees



Songwriters: Gibb, R;Gibb, B;Gibb, M
Feel I'm going back to Massachusetts
Something's telling me I must go home
And the lights all went out in Massachusetts
The day I left her standing on her own

Tried to hitch a ride to San Francisco
Gotta do the things I wanna do
And the lights all went out in Massachusetts
They brought me back to see my way with you

Talk about the life in Massachusetts
Speak about the people I have seen
And the lights all went out in Massachusetts

I will remember Massachusetts
I will remember Massachusetts

сряда, 29 септември 2010 г.

Най накрая и аз отидох до София!

Ето го моят първи пътепис. В началото на септември месец и аз най- после посетих София. Пътуването беше чудесен подарък от един друг човек, който не бива да се назовава. :) И така, смятам подробно да опиша преживяванията ни и моето впечатление от града.

Тръгнахме вечерта на 08. септември. Пътувахме с нощния влак Варна-София. За първи път пътувам по този начин и много ми хареса (поне на отиване, когато бяхме сами в купето). За да не заемаме всички седалки, решихме да се редуваме на смени и всеки да спи в скута на другия. Минавайки през Казанлък при нас се качи още една млада двойка и така пътувахме спокойно до столицата. Тъй като железопътните линии бяха в ремонт се наложи влака да заобиколи през Пловдив. Беше ми леко хладно вечерта, но пък си имах някого, в когото да се гушна. Благополучно, макар и с малко закъснение, към 8 часа сутринта пристигнахме.


ДЕН ПЪРВИ:

Повървяхме малко от гарата до апартамента, където прекарахме почивката си, тъй като целия град беше в ремонт заради метрото и нямаше трамвай, водещ до центъра. Бях очарована от голямото, светло ателие, където поживяхме четири дни. Бяхме много уморени, но решихме, че времето няма да ни стигне и веднага след като оставихме багажа си, хукнахме да разглеждаме.Първо отидохме да видим президентството където попаднахме на следната гледка:





Разходихме се по Витошка и закусихме в Dunkin Donuts, които веднага обикнахме. Аз въздишах по всеки магазин, който подминавахме, особено тези с наспис “до -70% намаление”. Накрая стигнахме до НДК. Много ми харесаха алеите с цветя и фонтанчетата пред сградата.



Продължихме разходката си с посещение на зоопарка. Ще кажа само: варненския зоокът пасти да яде, защото в сравнения със софийския не струва (да се изразя като тийн). Голям, поддържан, с детски площадки и с много, много животни, по няколко вида от всяко семейство. Направихме една хубава и голяма обиколка, снимайки почти всяка дишаща гадинка.




Най- прекрасната част от зоопарка беше “Имението на сурикатите”. Вярно, че нямаха чак имение, а само доста обширна клетка, но бяха неописуемо сладки. Снимах ги естествено в чест на нашия блог.



Изморени и изгладнели след двучасова разходка сред животните, отидохме да похапнем в един китайски ресторант. Обстановката беше много приятна, храната вкусна и аз не запомних името. :) Тъй като бяхме чули, че времето ще се разваля от следващия ден, решихме да уползотворим първия до край и да идем да караме рикша в южния парк. Слизайки от автобуса, на входа на парка се усетих, че съм с пола и няма как да карам. Компанията ми не беше много доволна, но какво да се прави като си падам малко шматка. За сметка на това си направихме хубава разходка из алеите, оградени с градинки и дървета. Хареса ми много, мястото е голямо и спокойно, дори когато има доста хора. На края на деня се прибрахме изморени “вкъщи”, послушахме малко музика и се тръшнахме в леглото.


ДЕН ВТОРИ:

Започнахме втория си ден в столицата със закуска в “Хали”. В началото решихме да си купим нещо, да се приберем и нахраним. Помирисвайки обаче вкусните сандвичи на втория етаж, предпочетохме да закусим там (така или иначе беше някъде обяд, тъй че дюнер за “закуска” ми се стори добре). Отидохме да видим църквата “Свети Александър Невски”, от която останах очарована, макар и да не успяхме да влезем вътре.



Още не беше започнало да вали, както бяха казали синоптиците, за това отидохме отново до парка и този път карахме рикша. Поизморихме се, нищо, че по едно време аз само се возих :).


Оставихме превозното си средство след час и решихме да се приберем пеша. По пътя попаднахме нейде из парка на катерушки във формата на животинки (такива каквито винаги съм обичала като малка) и детето в мен веднага се покатери на жирафа и слончетата.



На връщане се видяхме с няколко познати на приятеля ми и прекарахме приятна и забавна вечер с тях. Отново уморени се прибрахме и си легнахме с омалели от цял ден ходене крака.

ДЕН ТРЕТИ:

Тук няма кой знае колко за разказване. Времето през почти целия ден беше мрачно, студено и валеше. След като станахме с 300 мъки се замъкханме отново до “Хали” (не ми се ходеше сама, а поспаланкото до мен не искаше да става, за това казвам “с 300 мъки”). Все пак отидохме и си напазарувахме обилно за ядене. Мен човек не трябва да ме пуска в такива магазини и то когато имам пари в джоба си. Бях като малко дете, стоящо в зала, пълна с магазини за най- различни видове бонбони. Исках да си купя хляб от всяка пекарна, исках какви ли не сирена, маслини, колбаси, салати и ястия и най- вече – сладкиши!! Застанах пред една витрина с толумбички, баклавички, пастички, еклери и скалички и започнах да точа лиги. Беше великолепна гледка! На края реших, че няма да ни разоря, купувайки тонове сладкиши, и си взехме едни много вкусни бисквитки “Усмивка :)”. Прибрахме се обратно в ателието и си похапнахме добре. Прекарахме деня слушайки музика, играейки карти и шах. Бях брутално разбита на която и да е игра, дори и на една, която показах на опонента си за първи път. Съгласна съм с късмета на начинаещия в първите 3-4 игри. Но когато стигнахме до 40-тата игра и аз все още губех, започнах да си мисля, че нещо й куца на системата. Умиращи от скука, надвечер решихме че трябва да излезем да се поразтъпчем колкото и студено да беше, иначе щяхме да полудеем. Разхождайки се из квартала (т.е. центъра) попаднахме на малък концерт наречен “София пее”. Послушахме няколко песни, гледахме няколко награждавания, дори успяха да ни снимат от БНТ докато минаваха с камерите си сред публиката. Очакваме скоро време да се гледаме по телевизията :). Тъй като захладня доста се прибрахме обратно вкъщи. Послушахме още малко музика, поиграхме още малко карти и изморени от цял ден “нищо-правене” си легнахме.

ДЕН ПОСЛЕДЕН:

След закуска излязохме и направихме последна разходка. Минахме отново по Витошка, купих вкусен подарък на моето майче отново от Dunkin Donuts. Видяхме се със семейството на моята компания, пихме по едно последно кафе с неговата компания, срещнахме един познат, който пък тъкмо беше дошъл от Варна в София и бавно започнахме да си подреждаме багажа. На път към гарата решихме, е трябва да си вземем нещо за хапване и се сдобихме с още една кутия понички. Планирани за цялата нощ, те свършиха още преди влака да потегли. За разлика от пътуването ни към столицата, този път купето се напълни доста бързо и бяхме принудени да дремем в много неудобни позиции. Пристигнахме си у дома рано сутринта.

Това беше първото ми сериозно пътуване сама (без родителски или учителски контрол). Прекарах си чудесно, благодарение и на човека, с когото бях. Мерси за страхотното преживяване!! Че, ето го и краят на моя първи пътепис. Дано съм се справила успешно :).


365 песни за 365 дни

Stayn' Alive - Be Gees




Songwriters: Gibb, Maurice Ernest; Gibb, Robin Hugh; Gibb, Barry
Well, you can tell by the way I use my walk,
I'm a woman's man: no time to talk.
Music loud and women warm, I've been kicked around
since I was born.
And now it's all right. It's OK.
And you may look the other way.
We can try to understand
the New York Time's effect on man.

Whether you're a brother or whether you're a mother,
you're stayin' alive, stayin' alive.
Feel the city breakin' and everybody shakin',
and we're stayin' alive, stayin' alive.
Ah, ha, ha, ha, stayin' alive, stayin' alive.
Ah, ha, ha, ha, stayin' alive.

Well now, I get low and I get high,
and if I can't get either, I really try.
Got the wings of heaven on my shoes.
I'm a dancin' man and I just can't lose.
You know it's all right. It's OK.
I'll live to see another day.
We can try to understand
the New York Time's effect on man.

Whether you're a brother or whether you're a mother,
you're stayin' alive, stayin' alive.
Feel the city breakin' and everybody shakin',
and we're stayin' alive, stayin' alive.
Ah, ha, ha, ha, stayin' alive, stayin' alive.
Ah, ha, ha, ha, stayin' alive.

Life goin' nowhere. Somebody help me.
Somebody help me, yeah.
Life goin' nowhere. Somebody help me.
Somebody help me yeah. Stayin' alive.

Well, you can tell by the way I use my walk,
I'm a woman's man: no time to talk.
Music loud and women warm, I've been kicked around
since I was born.
And now it's all right. It's OK.
And you may look the other way.
We can try to understand
the New York Time's effect on man.

Whether you're a brother or whether you're a mother,
you're stayin' alive, stayin' alive.
Feel the city breakin' and everybody shakin',
and we're stayin' alive, stayin' alive.
Ah, ha, ha, ha, stayin' alive, stayin' alive.
Ah, ha, ha, ha, stayin' alive.

Life goin' nowhere. Somebody help me.
Somebody help me, yeah.
Life goin' nowhere. Somebody help me yeah.
I'm Stayin' alive.
 

вторник, 28 септември 2010 г.

За Шарлейн Харис, така наречените й книги,

" Истинска кръв", ровенето в нет-а, скуката и не толкова.
Казвала съм вече, обичам да бродя в глобалната мрежа издирвайки какво ли не. Казвала съм, че чета на писито. Обикновено тези разнообразяващи работния ми ден занимания се преливат, както в този случай.
От нямане какво да правя в някои моменти и желание да разводнявам с нещо несериозно изследването на " Светът на Исляма" подхванах вампирската поредица на мадам Харис. Българските заглавия на излезлите до сега книги за южните вампири са буквалните преводи на оригиналните -

"Мъртви преди мрак", "Мъртви в Далас" и " Клубът на мъртвите". Много мъртви, в общи линии, което е добре, защото следва идеята на авторката.
Като гледам обаче кориците, на американските издания, ми идва на ум, че идеята може би е романите са не звучат така сериозно, както на пръв поглед би се строило на българския читател. Кориците с реални хора на тях никак не ми харесват. В това прозира единствено търсенето на евтино решение в оформлението.

 
След неравната битка, с първата книга, втората ще обогати списъка на започнатите, но недочетени.  За момента, няма сила, която да ме накара да я довърша. Нетипично, но пред "Мъртви в Далас" избирам даже случебните си задължения. Чела съм скучни книги, чела съм слаби книги, чела съм книги които не са за...възрастта ми, обаче романите на Шарлейн Харис оставят тия характеристики далече зад гърба си и достигат до невероятното: " това не мога да го чета". До сега спечелилите тази титла бяха /не казвам автори като/ Лили Иванова, Христо Калчев и ...Иван Славков. Тази американка се нарежда достойно в техните редици.
Героите на Харис са плоски, като детска рисунка. Абсолютно непоследователни са, а логиката на събитията и постъпките им е само във въображението на авторката. За всеки над дванадесет е ясно, че повечето изречения са написани, само като пълнеж и тромав, като слон преход, към секс сцените, a вампирските романи са съвременния вариант на поредиците Арлекин. Mакар целта да са тези сцени, на писателките в този жанр дори тяхното описване не им се получава. Вероятно, поради особено радкото практикуване в реалния живот, Признавам, че Шарлейн Харис се спрява идея по-добре от Лоръл Хамилтън, но и това е много под очакванията ми. Най-лошото в книгите обаче е в подробностите, толкова досадни, че не мога да не ги цитирам:
" Бях твърде изморена да си вземам и душ. Измих си зъбите и свалих грима от лицето си, сложих си набързо малко овлажняващ крем и развързах косата си." - Кой, по-дяволите би искал да знае това?!?
" Ако мълчанието можеше да се опише, неговото бе замислено" - Това си е бисер! Може да се бъде достигнат само от " очите му - неутрални", родено от пишман преводачите на "Здрач" сагата.
"На закуска изпих огромно количество вода и портокалов сок и глътнах няколко таблетки витамини и желязо. Наложи се да въведа този режим, откакто Бил се появи в живота ми и внесе в него (заедно с любовта, вълнението и забавленията) постоянната опасност от анемия. Захлаждаше се, слава богу, така че си сложих жилетка и черния панталон от служебната ми униформа — обличахме ги, когато беше твърде студено за шорти, — и се настаних на верандата на Бил. Бялата ми тениска имаше бродиран надпис „Бар Мерлот“ отпред на гърдите." - Уточнението с витамините и таблетките желязо ми е любимо.
За начина на писане, какво да кажа, никакво разхищение на думи, никакво. Подлог и сказуемо, какво друго му трябва на едно изречение. Стила до голяма степен ми напомня на апокрифните разказчета, които в едни минали времена незнайни девойки пишеха и преписваха на ръка и разпространяваха помежду си и в които неминуемо се разказваше за невъзможната, но силна любов на героите.
Като цяло, голяма и унищожителна скука, която добре, че свърши в момента, в който се разрових в мрежата за картинки и отзиви. 
В търсенията си по темата попаднах на истинско откритие. Ако не го бях видяла, никога нямаше да допусна, че има хора, на каквато и възраст да са те, които обсъждат: " Каква ли музика слушат вампирите?" След белия шум, който подобен въпрос предизвика в ума ми се нароиха въпроси. Ако вампирите са по нашите ширини, дали ще слушат чалга? И дали металистите вампири ще ги мразят? Мисълта, че никога няма да науча отговорите не ми дава мир. Освен екзистенциалните въпроси за вампирите и музиката ето това ревю много ме развесели, коментарите след него, още повече. За разлика от автора на блога, сериала ме забавлява, а и в момента става дума за книгата, но не мога да оспоря качествата на добрия хейтърския пост. 




365 песни за 365 дни

Don't Leave Me This Way - The Communards



Don't leave me this way
I can't survive i can't stay alive, without your love oh baby
Don't leave me this way,
No i can't exist ... i'll surely miss your tender kiss
Don't leave me this way
Ahhh, baby!
My heart is full of love and desire for you
Now com'on down and do what you gotta do
You started this fire down in my soul
Now can't you see it's burning out of control
Com'on, satisfy the need in me
'cause only your good lovin' can set me free
Don't, don't you leave me this way,
No don't you understand i'm at your command
Oh baby please, please, don't leave me this way ... nooo baby
Don't leave me this way,
No i can't survive
I can't stay alive without your love baby,
Don't leave me this way
Ahhh, baby! my heart is full of love and desire for you
So com'on down and do what you got to do
You started this fire down in my soul
Now can't you see it's burning out of control
So com'on, satisfy the need in me
'cause only your good lovin' can set me free
Need you lovin', baby ... need it ... need it ...
Satisfy the need in me satisfy the need in me
Well baby, come and satify the need in me
Whoa baby, come and satify the need in me
Oh baby don't leave me this way
Don't leave me this way no,
Don't leave me this way no,
Don't leave me this way, baby
Don't leave ... don't leave me this way babe ...
Oh, baby ...

понеделник, 27 септември 2010 г.

Изцепка на деня

" Искам само две колони без буфер."
Буфер, да буфер. Но не буфер на вагоните на влака, неее, а онова нещо, което освен уфър / "woofer"/, може да се нарече и бас, но не и буфер, но кой да се научи. За дреболията, че е по-добре говорители, не колони, въобще няма да се хващам.

365 песни за 365 дни

Que Sera Sera - Doris Day



Songwriters: Livingston, Jay; Evans, Ray
 When I was just a little girl
I asked my mother, what will I be
Will I be pretty, will I be rich
Here's what she said to me.

Que Sera, Sera,
Whatever will be, will be
The future's not ours, to see
Que Sera, Sera
What will be, will be.

When I was young, I fell in love
I asked my sweetheart what lies ahead
Will we have rainbows, day after day
Here's what my sweetheart said.

Que Sera, Sera,
Whatever will be, will be
The future's not ours, to see
Que Sera, Sera
What will be, will be.

Now I have children of my own
They ask their mother, what will I be
Will I be handsome, will I be rich
I tell them tenderly.

Que Sera, Sera,
Whatever will be, will be
The future's not ours, to see
Que Sera, Sera
What will be, will be.

неделя, 26 септември 2010 г.

365 песни за 365 дни

Il Tempo Se Ne Va - Adriano Celentano con Jovanotti



Quel vestito da dove e' sbucato
che impressione
vederlo indossato
se ti vede tua madre lo sai
questa sera finiamo nei guai
e' strano ma sei proprio tu
14 anni o un po' di piu'
La tua Barbie e' da un po'
che non l'hai
e il tuo passo e' da
donna oramai

al telefono e' sempre segreto
quante cose in un filo di fiato
e vorrei domandarti chi e'
ma lo so che hai vergogna di me
la porta chiusa male e tu
lo specchio il trucco
e il seno in su
e tra poco la sera uscirai
quelle sere non dormiro' mai

E intanto il tempo se ne va
e non ti senti piu' bambina
si cresce in fretta alla tua eta'
non me ne sono accorto prima
E intanto il tempo se ne va

tra i sogni e le preoccupazioni
le calze a rete han preso gia'
il posto dei calzettoni


Farsi donne e' piu' che normale
ma una figlia
e' una cosa speciale
il ragazzo magari ce l'hai
qualche volta hai gia'
pianto per lui
La gonna un po' corta e poi
malizia in certi gesti tuoi
e tra poco la sera uscirai
quelle sere non dormiro' mai

E intanto il tempo se ne va
e non ti senti piu' bambina
si cresce in fretta alla tua eta'
non me ne sono accorto prima
E intanto il tempo se ne va
tra i sogni e le preoccupazioni
le calze a rete han preso gia'
il posto dei calzettoni

събота, 25 септември 2010 г.

365 песни за 365 дни

Soli - Adriano Celentano



E' inutile suonare
qui non vi aprira' nessuno
il mondo l'abbiam chiuso fuori
con il suo casino
una bugia coi tuoi
il frigo pieno e poi
un calcio alla tivu'
solo io solo tu

E' inutile chiamare
non rispondera' nessuno
il telefono e' volato fuori
giu' dal quarto piano
era importante sai
pensare un poco a noi
non stiamo insieme mai
ora si' ora qui

Soli
la pelle come un vestito
soli
mangiando un panino in due
io e te
soli
le briciole nel letto
soli
ma stretti un po' di piu'
solo io solo tu


Il mondo dietro ai vetri
sembra un film senza sonoro
e il tuo pudore amando
rende il corpo tuo piu' vero
sei bella quando vuoi
bambina donna poi
non mi deludi mai
e' cosi' che mi vai

Soli
lasciando la luce accesa
soli
ma guarda nel cuore chi c'e'
io e te
soli
col tempo che si e' fermato
soli
pero' finalmente noi
solo noi solo noi

E' inutile suonare
qui non vi aprira' nessuno
il mondo l'abbiam chiuso
fuori
con il suo casino
una bugia coi tuoi
il frigo pieno e poi
un calcio alla tivu'
solo io solo tu

петък, 24 септември 2010 г.

365 песни за 365 дни

Home - Michael Buble

В очакване на ноември.




Songwriters: Buble, Michael; Foster-Gillies, Amy; Chang, Alan

Another summer day
has come and gone away
In Paris or Rome...
but I wanna go home
...uhm Home
may be surrounded by
a million people I
still feel all alone
just wanna go home
I miss you, you know

And I've been keeping all the letters
that I wrote to you,
Each one a line or two
I'm fine baby, how are you?
I would send them but I know that it's just not enough
My words were cold and flat
And you deserve more than that

Another aeroplane, another sunny place,
I'm lucky I know
but I wanna go home
I got to go home

Let me go home

I'm just too far from where you are
I wanna come home


And I feel just like I'm living
someone else's life
It's like I just stepped outside
when everything was going right
And I know just why you could not come along with me
This was not your dream
but you always believed in me...

Another winter day
Has come and gone away
in either Paris or Rome
and I wanna go home
Let me go home

And I'm surrounded by
A million people I
still feel alone
Let me go home
I miss you , you know

Let me go home
I've had my run
baby I'm done
I gotta go home

Let me go home
it'll all be alright
I'll be home tonight
I'm coming back home"

четвъртък, 23 септември 2010 г.

Минутката на водещия

Председателката на парламента, госпожа Цецка Цачева не знае в кой град се намира надписа HOLLYWOOD !!! А аз се смеех на Димитър Пенев...

Аз, Жаклината* и Търновград**

продължение.
От площад Съединение поемаме към Държавната художествена галерия убедени, че отново трябва да видим църквата Св. Св. Константин и Елена и най-вече въртящите се колони. Вървим към галерията по калдаръма на улица Гурко. Фасадите на старите търносвки къщи привличат погледите ни и обективите на фотоапаратите почти на всяка крачка. Не спирам да търся места, на които миналото е срещнало настоящето и по балконите от вито желязо има сателитни чинии, а зад прозорците се мяркат телевизори и съвсем съвременно обзаведени помещения. Минаваме покрай Сарафкината къща и макар вероятността да се изгубиш в централната част и стария град на Търново да е нулева, влизаме, за да питаме отново за посоката. Хвърляме само няколко погледа на вътрешността на къщата, но и те са достатъчни, за да ахнем. Помещението в което се намираме е с височината на два етажа. На нивото на втория етаж има открит коридор. За момент пред очите ми се мяркат столове с вити облегалки, плюшени покривки и ръчно плетени дантели. Записваме къщата в плана за следващия път.

Велико Търново.
Велико Търново. Ех, тия тераси с первази от ковано желязо!
Велико Търново.
Велико Търново, улица Гурко.
Велико Търново, улица Гурко.
Велико Търново, улица Гурко.
Велико Търново.
Велико Търново.
Велико Търново
Велико Търново, улица Гурко.
Велико Търново, улица Гурко.
Пътят ни към галерията преминава покрай хотел Велико Търново. Много отдавна, сакаш в нечий чужд живот съм отсядала в него за една нощ с родителите си. Хотелът, който тогава ме заплени с архитектурата и блясъка си, сега изглежда вехт и запуснат, а огромного му туловище раплуло се по склоновете, към реката ми се вижда тромаво и грозно. Оказва се, че хотела все пак работи и както често се случва на последък пред входа му има тълпа румънски туристи. Гледката ми напомня на бледа сянка на отминал успех и блясък.
Тръгваме по Стамболовия мост към парка Асеневци. Грамадните статуи на великите ни царе, яхнали конете си едновременно ме плашат и привличат с размера си.
Далеч по-привлекателна, обаче ми се вижда сградата на държавната галерия с фасадата си в тъмна охра, сводовете и различните нива. Харесва ми, как облика и се променя в зависимост от това, от къде я гледаш. Край сградата на галерията са склуптурите на Уста Кольо Фичето и Патриарх Евтимий.
В прохладното предверие отново ни послреща отзивчива уредничка и пита, дали нямаме роднинска връзка, за да ползваме отстъпка. /Сега се сещам, че във варненския Археологически музей даже не ми намекнаха за нещо такова и си ми взеха десетте лева за вход, като стой та гледай./ С Жаки решаваме, че единствения начин да сме в роднинска връзка е ако сме модерна гей двойка. Започваме да се хилим на идеята и с удоволствие плащаме входната такса от три лева на човек. Достъпни за посетители са първия и втория етаж. В някои от залите осезаемо мирише на масло. Душа въздуха доволно и доближавам нос до една от картините. Тихата и спокойна разходка сред маслени платна, акварели и графики е чудесна почивка от ходенето по слънчевите тътновски улици. В една от залите, в поочукана рамка има неголямо платно. " Шоп с тесла" на Мърквичка. Поглеждам го и всичко наокола изчезва. В тази малка рамка са затворени лятната жега, миризмата на прегорелите на слънцето треви, звука на теслата, която дялка дървото и даже капките пот, които избиват по мустаците на мъжа. В съседната зала е изложена платно на Майстора - Брат и сестра.


Доволни от това, че в галерията няма жива душа, сядаме на табуретките пред картината. Постепенно лицата изпъкват, придобиват овал и мекота. Докато гледам брата и сестрата, сякаш долавям, как дъха повдига гърдите им и очаквам приведените преди секунди клепки да се вдигнат. Лицата на им изглеждат, като в рамка, която останалите елементи на картината, дори ръцете им описват. За първи път виждам на живо картина на Майстора. До сега картините му са ми се стрували схематчни и двуизмерни, а тази пред мен е точно обратното. Топла и обемна, с усещане за движение. Не мога да откъсна поглед от нея.
Още едно платно ни прави впечатление. "Апотеоз на Майстора", на Васил Стоилов. "Ето каква била ползата от Дан Браун" - казвам си. Благодарение на него и Изгубеният символ, в същност научих какво точно е апотеоз. Преминаваме от зала в зала, а аз се заплесвам по графиките на Пламен Пенов, взирайки се внимателно в тях и опитвайки се да открия всички детайли.
След Държавната художествена галерия отново тръгваме по Гурко към църквата Св.Св. Константин и Елена.
Отклоняваме се в малка уличка, съседна на Гурко и докато вървим и зяпаме една госпожа, която седи на припек пред дома си услужливо ни предлага да ни снима. Условието е в кадър да влязат и нацъфтелите и сакъзи. Съгласяваме се веднага, а тя започва да ни разказва, че нейната къща се пявява за няколко кадъра във филма Търновската царица. "Виждат се консервените кутии, които майка ми, лека и пръст беше наредила на ей, тоя прозорец - сочи тя, - а Стефан Данаилов влиза ето в тази врата."

Ето, как стигнахме и до филма " Търновската царица"
Леко в страни от пътя, директно на земята две момичета са седнали по турски, разпръснали са бои и четки и рисуват околните къщи. Заговаряме се с тях, разбираме че са от София и са в Търново на някакъв стаж. В същност през целия ден се разминаваме с младежи, които носят ония огромни чанти-папки, в които се държат листите за рисуване.
Св. Св. Константин и Елена е току зад гърба на младите художнички. Прекарахме доста време край нея първия път, когато я видяхме. Сега я заглеждаме с още по-голям интерес и търсим спрелите въртящи се колони.
Велико Търново, църквата Св. Св. Константин и Елена.
Велико Търново, църквата Св. Св. Константин и Елена.
Велико Търново, Жаклин Любопиткова пред църквата Св.Св. Константин и Елена
Не ги намираме, но намираме улеите, в които са били, разположени от двете страни на входа. Махнати за значи, или са се строшили? И какво означава, спрат ли да се въртят, църквата трябва да се ремонтира. Вчера и днес, докато пиша и ровя в нета, разбирам че догадките ни по въпроса са верни. Терена се сляга и сградата започва да затиска колоните, затова и те спират да се въртят, а спирането им е знак, че църквата трябва да се укрепи. Укрепване няма, само едно огромно забравено скеле и прекрасен храм, оставен на произвола на времето и бръшляна. Вълнуваща и тъжна картина.
Велико Търново, църквата Св.Св. Константин и Елена. В горния край се вижда дупката, където е била остта на колоната.
Велико Търново, църквата Св.Св. Константин и Елена. Основата на улея, в който са били въртящите се колони.
Велико Търново, църквата Св. Св. Константин и Елена.
Велико Търново, църквата Св.Св. Константин и Елена
Велико Търново, църквата Св.Св. Константин и Елена.
Велико Търново, църквата Св. Константин и Елена.
Тръгваме от църквата към Самоводската чаршия, а аз си мисля, от къде ли на Кольо Фичето му е дошла идеята за тия колони? В ранния след обед из чаршията щъкат туристи. Влизат по работилници и дюкянчета. Аз си купувам кадаиф и докато жената ми обяснява, как го приготвя, Жаки доволно се намества на едно от, както тя се изразява " картончетата на пиянките" и пали цигара.
Велико Търново, Самоводската чаршия. Ето как се прави.


Една доволна Жаклина.
Велико Търново, Самоводската чаршия.
Велико Търново, Самоводската чаршия. Един болярин се препича на след обедното слънце.
Надничайки от витрина на витрина виждаме табела, която ни привлича с огромна сила и за неопределено време потъваме в малкото магазинче за мъниста. За циганските ни души е, то е което е за децата сладкарничкачката със захарни петлета, покрай която току що сме минали. Започва едно голямо мотане, ровене и избиране.

Велико Търново, Самоводската чаршия. И... работата се отече...***
Девойчето в магазичинчето е колкото хубаво и мило толкова и сръчно. За минутки нанизва синци, закача висулки и ни съветва, кое с кое би се комбинирало най-добре. Жаклината не спира да пробва и избира. Аз бързо бързо се обзавеждам с едни обеци, двете ми дяволчета у дома с ето тези ангелчета, а Жаклина си тръгва с най-слънчевото колие, което нямам търпение да видя изгряло на врата и.
Два ангела. 

Велико Търново, Самоводската чаршия, магазинче за синци. Как да избереш, как?


Велико Търново, Самоводската чаршия, магазинче за мъниста.
Велико Търново, Самоводската чаршия, магазичне за мъниста. Искам такова и във Варна!
Предоволни си тръгваме от магазинчето и стигаме Стратилат, мястото с най-хубавите сладкиши, което аз зная в Търново. Засядаме за дълго, обсъждаме изминалия ден, преглеждаме снимките и придобивките от магазинчето. Поръчвам лек, лек сладкиш с крем патисери, а Жаки избира тирамису. Кафето идва с малки късметчета. Нейното само не знае, колко е право.
Велико Търново, на кафе и сладкиш в Стратилат.

Велико Търново, кафе и тирамису в Стратилат. И едно много прозорливо късметче.
Велико Търново, красиви гледки от терасата на Стратилат.
Отпочинали и с още свободно време пред нас отново поемаме по чаршията. Миризмата на прясно изпечен хляб ни дръпва към една фурна и Жаки решава да купи хляб, който да занесе на домочадието във Варна. Подозирам, че доста хора в автобуса са ни проклинали, защото тоя топъл самун ухаше през целия път.
Край фурната свиваме към дома на Емилиян Станев и тръгваме в обратна посока, към къщата с маймунката.
Велико Търново, Самоводската чаршия.
Велико Търново, Самоводската чаршия.

Велико Търново, Самоводската чаршия. WOW!

Велико Търново, квартал Варуша. Обзалагам се, че собственика на тоя балкон има антикварен магазин.

Велико Търново, квартал Варуша.

Велико Търново, квартал Варуша.
Отново вървим по търновските улици и зяпаме фасадите. Питаме един човек за къщата с маймунката и се оказва, че сме точно на задната и част. Заобикаляме и излизаме пред нея. Наглеждаме и се, наснимаме я и полека тръгваме към автогарата.
В автобуса на връщане говорим по-малко. Приятно отмаляли сме и препълнени с впечатления. Търново е прекрасен град, радвам се и беше чест за мен, че го посетих и опознах по-добре.


Велико Търново, къщата с маймунката.

Велико Търново, къщата с маймунката.
Следващата дестинация вече е избрана. Русе, дръж се, идваме!

*  Името и, както вече е станало ясно в тоя блог е Жаклин. Дълго време само на майка и е оказана честта да го членува и да я нарича така. С течение на времето нагло си присвоих тази чест, а тя се умори да ми прави забележки.
** Търново дойде от само себе си, като най-логична дестинация. И двате сме били там, познаваме града в общи линии, но не достатъчно, та да няма какво да искаме да видим.
*** Снимката е правена от Жаклин.