вторник, 29 декември 2009 г.

Моторите на моя мъж

BMW-то или, ако трявба да съм точна BMW k1200rs. Това е най-удобният мотор, на който съм се возила. В интерес на истината, даже заспивала. Нещо, което много притеснява Георги. Седалката ми е точно колкото трябва широка и колкото трябва дълга, така че да мога да седна удобно назад, да се облегна на гърба на Георги и да си осигуря хубаво пътуване, без болките в гърба или в коленете. BMW-то е иделания вариант за дълъг път. Пътуването на него не ме изморява, а когато пътя позволява можеш да го изръчкаш и да се насладиш на прилично висока скорост. Абе, обичам го тоя мотор. С него сме направили най-дългите си пътувания.

CBR - а беше първия с който се срещнах. Е, Георги беше на него. Той не спира да твърди, че съм го харесала заради мотора. Не е сто процента прав. Специалното на тоя мотор, освен, че на него за първи пътувах залепена за Георги е ауспуха Йошимура. Този ауспух вади най-мелодичния и запомнящ се звук. Лек и напевен, не нисък и грамовен, както на MT-то. Георги тогава имаше един вреден навик. Докато аз работех, а той бродеше по пътищата, на търгване минаваше под прозорците на офиса и даваше повечко газ. Толкова, че да го чуя. Много жестока постъпка от негова страна. С тоя мотор паднах за първи път. Болеше ме повече от драскотините по машината, отколкото по мен.

Yamaha - та MT01. Не беше, като никой видян от мен мотор до сега. Когато го видях за първи път, 30 минути не можах да си сваля усмивката от лицето. Безспорно най - красивия мотор, който сме имали. Когато се качих за първи път, въпреки що годе приличния си стаж на возеща се, щях да се изсипя на асфалта. Толкова не очаквах бързото и рязко дръпване, когато тръгва. На него се возя хваната за Георги. И понеже тук мисля, женското бръщолевене не върви, ще цитирам нещо, което Георги ми прати на пощата, преди време. Намерено предполагам в нет-а.
" Една гениална идея – да се съчетаят високотехнологичен 1670-кубиков V-образен двигател с алуминиево спортно шаси и окачване и спирачки от най-модерен вид – не е ли това революция в спортния мотоциклетизъм?! Няма втори като MT-01: внушителен двигател, генериращ чудовищен въртящ момент за гигантско ускорение, спортно шаси, което разсича завоите, пулсиращ ауспух, докарващ до екстаз слуха и величествен, спиращ уличното движение стил"

Другата ни, първата Yamaha в семейството на нашите мотори беше Yamaha Super Tenere. Първият мотор, с който пътувах за по-дълго и най-любимия на Георги, подозирам. С него минахме един от най-красивите маршрути. По черно от село Ягодина до Триград, точно над ждрелото. Товарили сме го като катърче, тоя мотор. Не се оплака нито веднъж.

Последния в списъка, не и по значение - Honda XR, май... Георги ще се сърди за този целия пост , и за многокократното споменаване на името му, но ако греша за мотора, чакат ме много по-сериозни неприятности. Моята роля тук е на наблюдател и фотограф. С първото се справям по-добре.


Дъвка за ума.

Темата за свободата винаги ме е вълнувала. Харесвало ми е да си философствам на ум, на глас и ако има кой да слуша, още повече. Харесва ми да се заигравам с думичките и понятията, за свобода. С начина по който аз и хората гледаме на нея. А и в последно време, разни дребни неща, най вече, казани и написани ме карат отново да се размислям по тия въпроси и да търся отговори тук и там. Един от най-добрите давачи на отговори по мое мнение е Пратчет. Той в общи линии има отговор за всичко. /Почти, като Луис, майката на Малкълм от едноименния сериал./
" Голем не можеше да се освободи нито със заповед, нито с война, нито по прищявка. Но можеше да се освободи като се изкупи. А когато вече си бил собственост, наистина ще разбереш какво е свободата в целия и великолепен ужас."
от MackingMoney
в превод на De Cyrvool

П.П. Следващото няма нищо общо със свободата, обаче е много близко до личната ми ситуация.
" - Виж, хайде каквото и да става с големите, да вечеряме нощес, само ти и аз, горе в покоите. Еймсбъри ще е във възторг. Рядко му се удава шанса да готви за хора и това му идва много добре. Ще ти направи каквото си поискаш, сигурен съм.
Прелест-Хубавинка го изгледа малко странно:
- И аз си помислих, че ще предложиш нещо такова, така че си поръчах овнешка глава. Той направо полудя от радост.
- Овнешка глава? – опечали се Олян – Нали знаеш, че мразя да се гледаме един друг с храна. Дори и цацата не поглеждам в очи.
- Той обеща да и затвори очите."
Аз съм тая с ...главата.

понеделник, 28 декември 2009 г.

Българската vs. чуждоезичнта литература в моята библиотека , глава, предпочитания.

Неравната ми борба с българската литература продължава. Губещия от нея, вероятно съм аз, но нито възрастта, нито неспирните опити, щото съм упорита, не спомагат, за да чета книгите на български автори с глада и настървението, с което чета чуждоезичните. В едни минали времена, щях да бъда наречена чуждопоклонник. Каквото и да пиша, истината е една. От месеци се опитвам да изчета втората част от четирилогията на Фани Попва - Мутафова " Дъщерята на Калояна" и не ми се получава. С това темпо четирите части ще ги чета до старини. Като се замисля и поразровя в спомените си, българския автор, който ме е увлякъл и накарал да го чета, без да го разпокъсвам във времето и да го довършвам само на инат е Димитър Димов. Срам не срам, от четирилогията на Талев стигнах само до "Преспанските камбани" и устрема ми стихна. В случая обаче става дума за Фани Мутафова, която от всичко изброено до тук ме грабва най-малко. Историята ми звучи приказно, като легенда за минало, с което авторката се гордее, но в нея липсват подробностите. Езика е някаква смес между съвременен български език и вмъкнати стари думи, а изреченията сякаш са съставени само от подлог и сказуемо. Цялата история ми се струва наивно и детински написана. Не усещам подбудите на героите за действията им, а събитията ми се струват разпокъсани и без особена причнно следствена връзка помежду си. В книгата го има възторга на авторката от великите хора и времена на България, но го усещам само в редовете. Някак не ми се предава и не ме завладява. Като цяло предпочитам мъже писатели, пред жени. Не звучи добре, но по мое мнение силата и дълбочината, с която пишат мъжете не се отдава много на жени писателки. В момента Фани Мутафова за пореден път отлежава на рафта. Онзи ден се обзаведох с поредната книжка от японските загадки на Лора Джо Роуланд, за рождения ден Жаки ми подари "Хиляда сияйни слънца" на Хосейни, чудесната Иса, подари на Лора първата от книгите на Шарлийн Харис, по които е направен " Истинска кръв". Може да съм повърхностна, вероятно съм и калпав читател, но ще мине време, докато инатът и малко дисциплина отново ме накарат да посегна към " Дъщерята на Калояна".
П.П. След нея може би ще поема и битката с "18% сиво" на Захари Карабашлиев. Препоръка за книга, написана от Любен Дилов син ми звучи, като лоша реклама. Прочетеното тук, там из нета за искреността и грубия език, също. Отгоре на всичко се оказа и, че не е много тънка. Ще се пробвам де. Както и ще дочета Фани Мутафова и Железният светилник. Някога.

Час и нещо съвършенство


Не съм видяла, до сега, някой да изиграе на живо вълшебна приказка, сън, мечта, така, както в представленията на Cirque du Soleil. Издирвам всеки техен спектакъл, тегля го с нетърпение от мрежата и гледам без да смея да мигна. За да попия всяка частица магия, всяко движение и изпята нота. Фантазията, с която се прави хореографията на изпълненията няма граница. Спектаклите на Cirque du Soleil, защото те са бляскави спектакли, са радост за очите, ухото, сърцето и ума. През цялото представление и на целият манеж не остава местенце незапълнено от светлина, декор, движение, танц, цвят. И най-дребните детайли са изпипани до съвършенство. Всеки, жест и мимика са на мястото си и от значение. Акробатичните изпълнения, спират дъха, а духа ми сякаш полита ведно с акробатите. В този цирк животни няма. Никой не доказва съвършенство използвайки камшик. Уредът, който най-много се използва заедно с трапеца и батутите е човешкото тяло. След края на представлението, се чувствам удовлетворена, заситена и някак по-богата. Сигурно, защото дни наред в ума ми, като ехо проблясват картини от видяното.









 


събота, 19 декември 2009 г.

Една история, два филма.

Личността на Габриел Шанел, винаги е правокирала любопитството ми. Искам да разбера, какво я е направило кралицата на стила и елегантността, да знам, какъв човек е била. Заради това с огромен интерес затърсих из мрежата " Коко преди Шанел". Оказа се, за мой срам, че филмите са два, а аз не съм знаела за другия. Другият е с Шърли Маклейн , в ролата на възрастната Коко Шанел и е първи, като излизане на екран, казва се " Коко Шанел". Изгледах "Коко преди Шанел" преди "Коко Шанел". Двата филма много си приличат, разказват за една и съща личност, в един и същ период от живота и. "Коко Шанел" ми хареса повече. Харесвам Одри Тоту, тя беше много убедителна Габриел, а после Коко. Абсолютно неизвестната Барбора Бобулован не и отстъпваше, по мое мнение. Безспорната ми фаворитка в това Коко-Шанелово множество обаче е Шърли Маклейн. Любимка ми е от много, много време. Още от "Гамбит". За мен тя беше влязла напълно в кожата на дизайнерката, променила напълно женското облекло. И двата филма показват силното желание на Коко да бъде богата и да живее във висшите класи, абсолютното и пренебрежение към статуквото в положението на жените и най-вече в начина им на обличане. В "Коко преди Шанел" беше отредено много малко място на работата на Коко Шанел, като дизайнер. Аз искам да науча повече точно за тази част от живота и и заради това "Коко Шанел" ми хареса повече. Изумително е, как с един замах тя прекроява женската мода и и дава съвсем нова насока. В единия случай, махайки оковаващите корсети, в друг избирайки евтино жарсе за женските облекла. Оказва се, че дизайнерката, която си е служила с майсторски с иглата, не е ползвала никога хартиени шаблони за кройки. Крояла е дрехите направо върху моделите. Основните и стремежи били простота и удобство, а най-важният: " ..жените да се обличат заради себе си, не заради мъжете" Малката черна рокля първоначално е била траурна, ушита от нея заради смъртта на най-голямата любов в живота и. Някои реплики на възрастната Коко толкова ми харесаха, че дори си ги записах:
"Никога не съм била разумна!Никога!Мразя дори думата!Кара ме да се чувствам мъртва отвътре"
"Свободата никога не е извън мода"
"Единственият човек, на когото дължа благодарност, е на мен самата.Това е "Шанел"
"Силата се гради от провалите, не от успехите.Бях силна от плуване срещу течението."
"Една жена може да бъде натруфена, но никога прекалено елегантна."


За цените на Фронтлайна

или,
защо няма да посещавам ветеринарен център Петкови.
След, като два дни подред все забравям да купя Фронтлайн за песа, онзи ден отново се сетих малко след седем вечерта, когато вече се прибирах към къщи, след работа. Единственият ми вариант беше ветиринарната клиника, в близост, а именно тази на д-р Петков. Ходя там само за дребни неща, но винаги ми е неприятно. Всички храни и ветеринарни продукти си купувам от един, единствен магазин, който за съжаление е малко далече.
Няколко пъти съм водила кучо във ветеринарния център Петкови, все за дребни неща, само защото са ми на близо. Всеки път, когато отида оставам с усещането за неискрено отношение и превзетост. А после и за повърхностен преглед и действия направени, само и само да се вземат пари. Този път, обаче чейнето ми буквално увисна, когато при цена за една доза Фронтлайн в целия град 14-16 лева, при Петкови ми поискаха 27!!!
Когато казах на продавача, че това е висока цена за Фронтлайн и навсякъде другаде цената му е по-ниска, той се опита да ми предложи, друг по-евтин препарат. Отказах препарата и на другия ден вече се бях снабдила с Фронтлайн за 15 лева. Знам, че живеем в пазарна икономика. Знам, че ако цената на стоката не ми харесва имам избора да я купя от другаде. Знам, обаче и, че за мен, подобно завишаване на цените означава безхаберие. Означава намерение да се вземат еднократно едни пари, без значение, дали клиента ще се върне после. А щом някой го прави в търговията, някакси не мога да повярвам, че няма да го направи и когато лекува любимците ни. Моето впечатление за доктор Петков е точно такова - търговец, не лекар.
П.П. Да уточня, живея във Варна.

сряда, 9 декември 2009 г.

Краят на годината,

обикновено е време за какви ли не класации. Без да имаме това на ум и съвсем на шега, хилейки се с глас, с моята голяма дъщеря направихме домашна, много оспорвана, размествана и импровизирана класация на най-желаните от нас мъже. Нещата започнаха с нейното домашно по английски, а именно - презентация на тема: " Любим актьор". Ех, времена, ех, нрави! Къде бяха тия учителки едно време? И защо моите домашни включваха изрази от рода на "социалистически реализъм"? Да се върна обаче на класацията и повода за нея. Герой на презентацията на дъщеря ми беше...Хю Грант....Не, не Грант, а Джакман. След като няколко пъти без да мисля го нарекох точно Грант вместо Джакман и продължих да го правя нарочно, за да я дразня, тя не издържа и каза да съм си го взимала залюхания Грант, а за нея оставал Джакмън. Не, че имам нещо против. Синеоките и спечено изглеждащи англичани, определено ме вълнуват, но някак си неусетно този точно англичанин изпадна от класацията. А моята реплика, че по възрастов признак Джакмън по-подхожда на мен беше повода за развихрилата се и оформила се в последствие класация. Докато вървеше разгорещената ни дискусия Грант или Джакмън е Хю Джакмън, по телевизията попаднахме на друг един сладур - Чанинг Тейтъм. Ненаситният тийнейджър в къщи веднага отсече: " Взимам и него". В тоя момент и аз не се сдържах, обявих, че искам Стивън Мойер и колегата му вампир в "Истинска кръв", шведът Александър Скарсгард. Къщата се огласи от воя на недоволна, измамена девойка. " Взимам Джони!" Отсече тя. "Искам нещо в замяна"- не се дадох аз. "Оня червенокосия" - подсказа Георги. /Как да не обичаш мъж, който така добре познава вкуса ти и предлага Дейвид Карузо или иначе Хорейшио Кейн, да е за мен. /После, нещата станаха почти неуправляеми. Тя взе за себе си орда холивудски хубавци, аз отново по предложение на Геоги получих Даниел Крейг за компенсация. Женския кикот в къщата, със сигурност стигаше до съседите, когато аз мернах по телевизията Катрин Хейгъл. Винаги съм обичала играта на асоциации. Филмът беше "27 рокли", но мисълта ми веднага прескочи към друг неин филм и най-вече към партньора и там, а именно обожавания не само от нас Джерард Бътлър. " Бих те! Бих те!" Завиках истерично, а думите ми едва се разбираха, от дивия смях, който ме задавяше. Видях в погледа и, как за секунди и през нейния ум мина цялата игра на асоциации, която се беше случла в моята глава..." Неееееее..!" изрева тя, с якото си гласище, сочейки ме ядосано с пръст. "Нееееее!!!". Георги ни загледа изумено, докато ние вече се превивахме от смях, а кучето стреснато от вика и и ентусиазирано от смеха ни реши, че може да се включи във веселбата и се разтича помежду ни. След Бътлър, който все пак остана за мен нещата малко по малко започнаха да затихват.
На другия ден сутринта, докато се приготвях за работа получих есемес, който гласеше: " Взимам Роби". " Роб Томас" - беше моят отговор. Така, класацията от киното премина и в музикалната индустрия и придоби приблизително този вид:

Абсолютен и неоспорим лидер - Джерард Бътлър. Като основно негово предимство отбелязваме разбиващата сърцето крива усмивка, която върви с още цял, огромен списък добри страни.
След него, другарски поделяйки си второто място се нареждат Хю / не, не Грант, както казахме, той отпадна/ Джакмън,


Чанинг Тейтъм,
Стивън Мойер /ще започна да харесвам бакенбарди/ и Александър Скарсгард,


студенокръвният Робърт Патинсън

и огнено- червеният Дейвид Карузо.

Групвото трето място се заема от незапомнени в суматохата звезди и най- неустоимия от всички Бонд - Даниел Крейг.

следван от Роби Уйлямс, Роб Томас и Адам от Маруун файв.
Както се вижда, Джони Деп не присъства в оконателният вид на класацията. Това е защото единодушно решихме, че той е от една друга, далечна и недостижима планета и не може да бъде класиран. Където и да е. На него му се полагат само притаили дъх и зяпнали във възхита малки големи и още по големи момичета. А може би и момчета....

П.П. Почти невъзможно е да се избере само една снимка на този мъж!
П.П.П. Георги се прояви, като особено скрмен и поиска за себе си само Чарлийз Терон. Разбирам го.
П.П.П.П. Когато на следващият ден разказахме на Калина за сестрински поделените помежду ни мъже, тя бързо, бързо се включи и си заплю Зак Ефрън.


петък, 27 ноември 2009 г.

Приключих с пренасянето.

Някои неща останаха в Blog.bg. Не че са маловажни, но са някак въпрос на конкретното ми настроение в конкретният момент. А и тук не мога да слагам клипове. Ако мога- то още не съм разбрала как. Това, което пренесох се вижда. Това, което остана са Джеймс Спейдър, Патрик Суейзи, "Облак, облака" на Мими Иванова и "Чудо" на Васил найденов. "Come Undone" на Дюран Дюран и "Crazy English Summer" на Фейтлес. Мерджан Деде и безсмъртният Майкъл. Пиксар и Мариус. "Великолепният Рогоносец" и "Сътресение" и още книги, музика, настроения, впечатления и желания.

Един филм, няколко блога и много храна.

/Последната стара публикация от Bolg.bg/

Винаги съм обичала добрата храна. Винаги съм искала домът ми да е приветлив и уютен. Какво друго, допринася за това, толкова много, както добре сготвената вечеря. Понеже няма нужните познания за да създавам сама рецепти нито време, за да натрупам познания, обръщам се разбира се към световната мрежа. Основен източник са ми няколко блога. Нож и виличка са първият кулинарен блог, от който започнах да черпя идеи и най-вече вдъхновение. За моя в частност и на всичките им читатели, като цяло радост, те се завръщат, след няколко месечно отсъствие. След тях, бродейки из нет-а се запознах с Йоана, солените лимони, а накрая и с Йоли. Всички тези хора, показват, че блогърстването е много повече, отколкото други някои хора си мислят, че е. Това обаче е тема на друг разговор, който със сигурност няма да се проведе тук и от мен. Не само заради кулинарно, вкусово, готварската вълна, която ме владее очаквах с нетърпение филма " Дулия и Джули". Неустоимата Мерил Стрийп беше също толкова основателна причина. Този филм ми дойде в много подходящ момент. Точно, когато бях започнала да мисля, че ми предстои зима изпълнена с поредица от фантастични филми, измислени сюжети и нищо по-стойностно. Когато си мислех, че единственият ми допир до качественото, ще бъде четенето на книги, получих "Джулия и Джули". Лек, забавен, омаен и много хранителен. Мерил Стрийп в ролята на Джулия Чайлд е на недостижимата си висота. Не мога да не се сетя за "Дяволът носи Прада". За нея просто няма незначителни роли. Тя прави значима всяка роля. Стенли Тучи и Ейми Адамс я поддържат по възможно най-добрият начин, спомагайки за пълното осъществяване на идеята на филма. Човек не може да не се влюби в тази едра, бъбреща с пискливия си глас американка. Тя казва за себе си: " Сигурно бях единствената жена, която обикаляше кулинарните магазини с такава страст, с каквато останалите обикалят магазините за дрехи в Париж. И без това нищо нямаше да ми стане." За едно нещо, филмът ме накара да съжалявам - че сме толкова назад в книгоиздаването." Че сме назад в някои други аспекти ми пука по-малко. Наистина! Джулия Чаилд има няколко издадени книги, кулинарни, естествено. Блогърката Джули Пауъл, която пресътворява 524-те рецепти от първата книга на Чаилд, също в последствие издава книга. Ако по някаква неземна случайност ме чете някой издател, нека знае, че бих чела тези книги с радост и настървение.
Надявам се филмовата ми зима, да не е зима и в преносният смисъл, освен в буквалния.
Отивам да избирам рецепти за вечеря.

Как да сварим яйце в микровълнова печка

/Стара публикация от Blog.bg/

Този текст го има на много места в мрежата. Ако все пак накърнявам, нечии авторски права, извинявам се! Слагам го тук, единствени и само за да могат да го прочетат, предполагам малкото хора, които още не са успели. И да се забавляват и смеят с глас, както правя аз, всеки път, когато го зачета.


"Как да сварим яйце в микровълнова печка?

*Въпреки многократните разяснения на производителите за микровълновите
печки, опитите на потребителите да варят яйца с помощта на техниката
продължава. Ето какъв архив от обяснения с купувачи е натрупала водеща
компания в производството на електронните фурни. От близо година тези
често задавани въпроси задължително придружават упътването за
експлоатация на изделието.

ВНИМАНИЕ:
Как да сварим яйце в микровълнова печка?

Въпрос: Колко време трябва да варя яйцето в микровълновата печка?
Отговор: Яйца не се варят в микровълнова печка, защото избухват.
Използвайте тенджера и обикновен котлон.
В.: Как да обработя яйцето, за да мога да го сваря в микровълнова печка?
О.: Не съществува начин да се вари яйце в микровълнова печка.
В.: Сварих едно твърдо яйце, после го сложих да се стопли в микровълнова
печка. То избуна. Къде съм постъпил неправилно?
О.: Не е трябвало да топлите яйцето в микровълнова печка. Трябваше да го
ядете студено или да го стоплите в обикновена тенджера с вряща вода.
В.: Увих яйцето в тиксо, за да не се взривява, но то все пак избухна и
изцапа микровълновата печка с жълтък и парчета тиксо.
О.: Изтрийте стените на фурната с влажен парцал. Остатъците от тиксото
може да отстраните със сода бикарбонат. Не бива да надрасквате стените
на микровълновата печка с метални предмети.
В.: Налях в стъклена тенджера вода, за да изравня осмотичното налягане,
сложих вътре две яйца, похлупих йената с капак срещу евентуален взрив
и я сложих в микровълновата печка. Водата още не беше кипнала, когато
яйцата избухнаха и строшиха капака на йената!
О.: Забравили сте да добавите сол във водата. Освен това тенджерата
трябва да бъде не стъклена, а метална, а печката - не микровълнова, а
обикновена.
В.: Сварих твърдо три яйца от пъдпъдък, обелих ги, сложих ги в хлебче за
хамбургер и го претоплих в микровълнова печка. Яйцата избухнаха и
разкъсаха хлебчето.
О.: Трябвало е да ядете яйцата отделно, без да ги топлите заедно с
хлебчето.
В.: Само кокошите ли яйца избухват в микровълнова печка?
О.: Всички яйца избухват в микровълнова печка.
В.: Продупчих яйцето с игла, изпих го и оставих празната черупка да се
стопли в микровълновата печка. Тя замириса на изгоряло, а после гръмна.
О.: Трябвало е да запазите празната черупка за някой празник, а не да я
топлите в микровълнова печка.
В.: Продупчих яйцето с игла, за да изравня налягането и го оставих да се
стопли в микровълнова печка, обаче то избухна.
О.: Измийте стените на микровълновата печка с влажен парцал.
В.: Варих яйце в микровълнова печка 10 секунди и то не избухна. Но не се
и свари.
О.: Трябва да използвате микровълнова печка с по-голяма мощност - от 900
вата нагоре или да увеличите времето на приготванe. Тогава яйцето
непременно ще избухне.
В.: Изпържих си яйца на очи и ги стоплих в микровълнова печка и те не
избухнаха!
О.: Пържените яйца, за разлика от суровите в черупки, рядко гърмят в
микровълнова печка.
В.: Сложих яйце в микровълнова печка, но то не избухна.
О.: Проверете дали вашата микровълнова печка е включена в електрическата
мрежа или се обърнете към сервиз.
В.: Следвайки вашата инструкция "Как да сварим яйце в микровълнова
печка?" започнах да си варя яйце, но то избухна и ми изцапа цялата фурна!
О.: Трябвало е да четете инструкцията докрай, без да прекъсвате веднага
след заглавието."

Грешна информация

/Стара публикация от Blog.bg/

Информацията за разписанието на междуградските автобуси в този: http://avtogari.info/index.php сайт е грешна. Колко, може да се разбере, като се прочетат отзивите в книгата за гости.
Не разчитайте на информация от този сайт!

16.11 18:10 - Вчера бях на кино.

/Стара публикация от Blog.bg/

На "2012", разбира се.
Гледането на кино в Арена, само по себе си е удоволствие, понякога даже, без значение от филма. Единствената тотална загуба на пари и време до сега ми е била четвъртата част от историята за Индиана Джоунс. Много жалко. Но сега думата ми е за 2012.
Роланд Емерих, видно е, много добре е напипал безотказно работещата формула "хлаб и зрелища", като е заложил най-вече на второто. Ясно е и коя е любимата му тема. Преразказването на апокалипсиса, под различните му форми е голяма част от режисьорската му кариера. И то много успешно и доходна. Доказателство са пълните салони. Нещо невиждано от много време насам. А репликата " няма места", направо не повярвах, че я чувам.
И така, вчера гледах, как един писател идеалист се опитва да спаси семейството си, извършвайки планини от храброст с такава лекота, като че ли го прави всеки ден. Замислих се/ правя го рядко, но ми се случва/. Емерих, обрече на гибел милиарди, за да може да спаси, едно семейство. И за да може един афро-американец да държи реч за човечност и хуманизъм. Грешка! На филмите на Емерих не се мисли. Те са единствено и само пиршество за очите. И то какво пиршество! Не знам, какво ще правят следващите, нещастни и ограбени творци на дизастър екшъни. Ами то, за тах не остана стихия. Не остана бедствие ненамесено.
Без да си кривя душата, ще кажа, филмът ми хареса. Зрелищните сцени, колкото и неподплатени да бяха, ми въздействаха, така, че като излизах от залата, чак се радвах, че не е истина. А и както прочетох някъде, апокалиптичните филми, филмите за световни кризи са полезни, за зрителите, така, както страшните приказки за децата. Човек се изправя пред страховете си и търси начин да ги преодолее. И то съвсем безопасно.
Ако някой иска да гледа 2012, да остави големите интелектуални очаквания в къщи и да не пропуска пуканките и колата на входа на киното.

Имаше преди време

/Стара публикация от Blog.bg/

списание, което се казваше " Списанието на Мтел". Може и да греша, но го свързвам с "Юниън Медиа" - собствениците на най-доброто /останало в миналото за съжаление / българско списание "Егоист". Възможно е да правя тази връзка само заради близкия, привлекателен и забавен стил на статиите. Дъ бест оф дъ бест в "Списанието" бяха SMS-ите, без които не можем. Все още пазя няколко броя от него, с едничката цел да мога да препрочитам рубриката. Наскоро, открих, че не е нужно да се навирам в най-дълбокия шкаф у дома, за да изрвям списанието. Тези велики произведения на съобщетелната техника сляла се в едно с полета на мисълта, могат да се намерят и във виртуалното пространство, а именно при Бу. Блогът и без есемесите е свеж, забавен и полезен. Препоръчвам го на всеки.
Не искам да плагиатствам по никакъв начин, но ще ги копи-пейстна тук, за да не би някой да го домързи да чукне на линка и да пропусне едни от най-свежите бисери случили се някога. И за да знам, че пожелая ли да се смея до сълзи, няма да се налага да се ровя из прашните шкафове, няма да е нужно, дори да ходя при Бу, а само ще си идвам, при мене си.

„Майко, тая седмица нема гарнизонка. Елате вие, искам три палки Амбарица и Плеибой.“
„А, и Металиката, майко, черната“
„По дяволите, Ангеле“
„Вика, че е от Минск. Малко има паласки, ама става, взимай Гошката и идвайте“
„В китайския съм, къде. Току що хванах една мегатлъста муха с клечките, както си летеше. Много съм задобрял“
„Оризът е абсолютно неподвижен. Страх ме е. Дали да не взема още едно хапче?“
„Пепи, тея Реал Мадрид са направо Нереал Мадрид бе, батенце“
„Не ми се отваряй, а чети. Ако Сталинградският пуч през януари 43-та беше успял, щяха да се спасят поне 13 милиона души, няма шест-пет“
„Пилешки сърца по селски, това сте вие“
„Тая прашка само ти пречи“
„Какъв би бил смисълът от земетресение на необитаема планета?“
„Дали е по достойно да понасяш дъжда от камъни и от стрели на злобната съдба, или, възстанал с меч в ръка да я метнеш на спалнята и да и покажеш кой е шефа?“
„Опита го, а? Кой е императорът на гювеча, питам аз?“
„Усещаш тежест в гърдите?! Сигурно е от силикона“
„Що й каза, че приличала едно към едно на Анджелина Жоли, като имаш предвид Анджелика Хюстън? Ти я извеждай сега, като ти е толко акъла. И ги научи тея актриси най-накрая“
„А умиращия казал, уф, направо съм труп, хич не ми е до сандвичи“
„Забелqзал съм, че колкото повече газиш дадена котка с колата, толкова по плоска става тя“
„Заключете жените си у дома, защото навън бродя аз, т.е. Ванката Симеонов, който си смених телефона и това ми е новия“
„Задушавам малко оризец на фурна и съм му пуснал Сибелиус, много го успокоява“
„Влязох последен във финала на щафетата разредено узо с 23 мин 21 сек, твйрде далеч от най-доброто ми постижение. Нещо става“
„Внимавай с мен, Ванче. Аз произхождам от прочутото и безмилостно племе на сексите“
„Стига бакпулвер, дявол да го вземе“
„Имах много тежък ден, направо съм на парчета. Точно 14 парчета, между другото. Ела кйм 22:30 да ги събереш и да им вдъхнеш живот знаеш през къде“
„Костенурката да не е заек да избяга“
„Стига си се занимавал с глупости. Ако наистина откриеш универсален разредител, в каква среда ще го съхраняваш, умник?“
„На Созопол с левове ли е, или с български крони?“
„Я сега покажи на гостите как прави Джена Джеймисън“
„Впрочем ходих на ЕКГ и сърцето ми изобщо не е разбито. Успех следващия път“
„Левски- Ц**А е на 17 октомври“
„Ако още веднъж забележа, че в жалката ти мусака липсва патладжан, дните ти са преброени“
„Еми това съм аз – дух на манекен в тяло на Волтер“
„Къде блееш пак, принцесо моя“ Твоят красив овен е на паркинга, зад белия Нисан“
„Не, не съм с прозрачничкото. В момента нося само 2000г мозък, отвратително тесен презерватив и няколко капки L’eau D’Issey“
„Бог те острига жестоко, мой“
„Първо джинче, тра-ла-ла“
„Няма да ме имаш, и сълзи да проливаш, жената не ме пуска“
„Нищо не праиме, лежиме в леглото и си пишеме смси, щото сме скарани“
„Михаиле, дори сред тези пичове подбрани, си като гълъб сред врани, заклевам се“
„Можеше да видиш как Аржентина изпусна Купата вместо да тичаш след някакви кльощави фусти“
„Предлагам андиамо а Лаго Панчарево, оти че пукнем от жега“
„Аре сайонара, че ше метеме“
„Господин сельо, ако и днеска не дойдеш за белота, f**k you hoe I don’t want you back. Oh ooh yeah“
„Естествено, че е по добър в леглото от мен. Всеки е по добър в леглото от мен. Защото аз съм лош, много ло-ош, и идвам без капчица милост в мъртвилото на нощта със своето зло сечиво“
„Кого, кого ще стопли този радиатор?“
„Те руснаците са си такива, бе си дават много зор. Що мислиш Октомврийската револуция е избухнала чак през ноември?“
„В началото има много надежда. После идват Хенрик Ларсон и неговите приятели- изнасилвачи“
„Човек не бива да изневерява на себе си, Сонче. Само на останалите“
„А що неми я даде тая деветка, стопанке на сърцето ми?
„Снощи ми беше много спокойно. Твоята компания е най-доброто лекарство срещу безсънието“
„О, нека още малко да послушам как тъжно удря твоята бухалка прането“
„Тука така вали, че ми идва да почна да събирам животни и насекоми, по двойка от всеки вид“
„Не вярвам в прераждането“
„Да биеш Троя, това го разбирам. Ама Франция?“
„6е ва схрускам с копчетата госпожо Ан4ева“
„Дай я дълга, към далечната греда“
„Според мене ракиите бяха осем, но най-добре да питаме статистическия институт“
„Алос, Госе, виделис Делас как вкарвас на цехи? Сте давас сто левас, мана му“
„Азалиите цъфтят по здрач/ Бяла шапчица на Фуджияма/ А аз имам терца до вале от купите“
„На път към Киото/ Аромат на чаени листа/ Те азалиите хубаво си цъфтят, обаче неам ни една купа“
„Не се бърши в котката, сто пъти те предупредих. Последният, кожто се избърса в Ачо, го намериха в една бетонобъркачка“
„Ти не си виждал такова задниче, много се извинявам. Кайли Миног пада най-нечестно със сребърен гол в продълженията“
„Запомни от мене две неща, синко: никога не посягай на жена и никога не изпивай шише водка след шише Перно“
„Еми не зарастват бързо, мило, ма нали искаше разнообразие! Сега кво да го правя скапания бич, като съм загубил касовата?“
„Моля ти се и кажи, че в квартала ми викат „Иво Магарето, ама не щото съм инат“
„Косата ми си пада по мен“
„Аз те напускам. Търси си друг красив гений“
„Тц. Не може да имаш толкова малко кутр и да храниш илюзии“
„Г-н Бочев, мачът почва след 20 (двадесет) минути. Явете се у нас за малка справка и голяма мускатова“
„Или се гръмни в главата като Кърт Кобейн или няма да те броя за бунтар. Ама ти си реши“
„Тия новите ми шорти са толкова тесни, че си личи не само от кой пол съм, ами и от кое вероизповедание“
„Еми какво да стане. Дадох й достатъчно дълъг лост и цяла нощ повдигахме земята, кво“
„Като са ти взели книжката, си намери друга. Важното е да не спираш да четеш“
„Аврора току що пукна. Трябва да залича следите, че мама ще си дойде“
„Бебчо, като светнахме и изкрещяхме, Жоро така се стресна, че се изпусна. Това surprise party май не беше добра идея“
„Не мога без тебе, мило. Некой трябва да държи другия край, докато я режа пустата талпа“
„Краставиците изяж сам, а пържените картофи дай на врага си“
„Переме по магистралата с накисване, щото сме си взели две шишета Jack и положението е ихаа. Трепери, Поморие!“
„Quousque tandem, Katerina, patientia nostra abutere? A?“
„Кон, баби, кон. Метър и осемдесе, свръхестествено руса, ярко изразени предни резци, цвили с лек източен акцент. Проста да падлудееш“
„Да ти се не види и жълтия кантарион, и отварата. Естествена виагра друг път“
„Пил бил 2. Не ще да кара“
„Лесно ще ме познаете- аз съм висок, с кафяви очи и голяма бутилка узо под мишница“
„Бог да пази Финландия“
„Хой, хой, взех и тоз завой“
„Да, отидохме у тях, как мислиш ти. Кво да ти кажа- седемнайсе мига от пролетта, ама амартамента му не е лош“
„Спри боба със зеле, асансьорни техници сме все пак“
„Що не вдигаш, бе? Исках да ти върна парите, ама нищо, ще се чуем другия месец“
„Ти луда ли си, кой се е търкалял пиян пред вашите? Трябва да гледаме позитивно“
„Преуморяваш се, миличък. Риголето не значи малко Риголе“
“ Hungry? why wait? В сръбската скара сме“
„Секс, та секс, Стига с тоя секс. Братовчедка си ми все пак“
„Не те знам кой си, ама ако още един път пуснеш честит Свети Валентин на жена ми, ще разбера, казвам ти“
„Ела си веднага. Детето прободе дядо Марин със самурайския меч. Всичко е в кръв и лимфа“
Не съм се отрязал, не дрънкай глупости. Просто го губех бавно, малко по малко“
„Пешко, някви с качулки ти вдигат колата. Паяк не се вижда, ти си прецени“
„Вива Зарезан! Дай да ти чуя чашата!“
„Трети горе кариес, от тука го виждам, да“
„Чувате ли на вашата маса как сърба Кирето? Е тва е липсващото звено между Dolce, Gabbana и шкембето“
„Поздрави г-жа майка ти, компадре, и й кажи че я желая неудържимо“
„Дишай“
„Най-хубавото на свободния печат е ЦЕНЗУРИРАНО“
„Никакъв мач на Челси, миличка, отиваме на коледен шопинг“
„Пълнен шаран форевер“
„Лиле, знаеш имам сто жени, само тебе нямам“
„Аз ще съм при астроложката до шес и половина. Иди да вземеш белугата от Цецко и не забравяй да нарежеш зелето, че ще се изключваме“
„Обичам те бе, муцка, а стига вече. Бъдни вечер е“
„Гледам Къци и си мисля: живата материя не е ли една голяма мистерия?“
„Питагорейците се оказаха прави, за жалост“
„Как само ухаят есенниците, Елено! Вървях си из полето и отведнъж насреща ми – София“
„Много се извинявам, обаче човек не може да мирише така.Не и ако е жив.“
„Само Македонска слава ше викаш на майка си.“
„Тая ако разбере за Мимето, батко, ше ме разпне в центъра на София. Или още по-лошо – не в центъра.“
„Христос възкресе, Ванче. Факт без прецедент….“
„Брат ми, не се лигави, а й вземи телефона. После ше го шитнеме.“
„Без мен. Проклет да си и ти, и твоите здравословни круши на гладно.“

“Чичо Гришо вдигна кръвното. Трябваше да си му пусна Треска за злато, а не тея Brazilian beach whores Vol. 3, ама имала глава да пати”
“Няма любов, птиченце мое. Има заблуда, самодоволство, стремеж към имотност и социално влияние, но не и любов. Тате е прав – ти си с мене заради Мерцедеса”
“Бе тя наща крава много обича мляко, ама хич не е гъвкава и не може да си смукне.”
“And I love U2, Vese”
“Правил си секс снощи? Ама с друг човек ли?”
“Еми, тури му и наденица и чесън. И стига вече с тоя боб! Казах ти, че съм в комисията и решаваме рекламата на алкохола.”
“Райко, харесах си едни обувчици, ела да ме земеш.”
“Тия дроби са доста необикновени за мене. Пусни ми задачата, имам 8 кинта, ще ти ги дам.”
“Заводски хляб, шампанско и сълзи”
“Пращам ти телефона на Миро. Не щеше да го дава и видехме страшен зор с Ванката докато му го изтръгнеме от ръцете. Ама не сме го били, споко.”
“Оргазъм ротердамски направо”
“Муцко, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев и вземи едно шише оцет от денонoщния като свършиш.”
“Тоа нещо полуде, не ще да влиза у багажника. Имал клаустофодия ли, нещо такова казва, ама не му се разбира, щото устата му е на цвекло.”
“А пусни сега отвеса и ако горе десно не ти бега поне два санта бирите са от мене.”
“Аз съм една самотна майка. Никой не ми се обажда.”
“Копнея за две неща – трайно решение на близкоизточния конфликт и една малка водчица.”
“Опааа, почна Гергана. That`s the spirit, лелееей.”
“Ти си материално отговорно, ала грозно лице, уви.”
“Гошо, овците избегаа бе, къде гледаш!”
“Толкова ми липсваш, че не мога да мисля, не мога да спя, не мога да ям. Поне нищо пържено със сигурност.”
“Веднага я заговори, защото е писано: онзи, който се колебае, мастурбира.”
“Ако вземеш синьото хапче историята приключва, но за да е сигурно, че ще приключи, изгълтай цялата опаковка.”
“Само не забравяй, че красотата е до време, но тъпотата е вечна.”
“Нищо, гледам телевизия. Тая Бритни Спиърс, батко, има много големи шансове да й пусна, казвам ти.”
“Словакия, Словения, все тая. Доведи ги на нашта маса.”
“Муце, нека събуването на тез бикини да започне сега!”
“Не че ти се бъркам, обаче, ако наистина съжаляваш за снощи, самоубийството е най–искрената форма на самокритика.”
“Бебончо, тоа Хегел направо ми счупи тиквата. Хегел вече ми е като Гала с елементи на Варвара, честно.”
“Вземат се 600 мл. уиски, сипват се в устата ми на равни части от по 50, след което всичко се разбърква.”
“Черният ми дроб днес цял ден не е слушкал и сега ще го накажа жестоко.”
“Това, че приличаш на чешка порно звезда не ми стига. Искам и да ме разбираш.”
“Седя си тук с чудовищната си ерекция и се чудя къде сбъркахме?”
“Ако наистина сме това, което ядем, излиза, че аз съм овчарска с много голяма гроздова.”
“Имаш право да мълчиш. Използвай го по-честичко.”
“Наистина имаш божествено тяло. Приличаш на Буда.”
“Ах, ти мръсен човек, който не знае кой е татко му!”

19.08 11:26 - Моята любима снимка за днес...

/Стара публикация, която не мога да пропусна/

четвъртък, 26 ноември 2009 г.

Светът е оцелял, защото се е смял.

/Стара публикация от Blog.bg/

02.10 13:04 - Имам много начини за убиване на времето,

/Стара публикация от Blog.bg/

все неща, които обичам да правя. Така го убивам, та чак не ми стига.
При свободна вечер, преди децата да са легнали и у дома да настане тишина, хващам плетката. Ако имам време сутрин преди да са станали, най-обичам да седна до прозореца с кафе и с гоблен. Много любими дейности, с един недостатък, не могатъдат извършвани на всякъде. А и някак не върви да размахам куките или иглата само за петнадесет минути. И тук идва четенето. Чета по принцип, чета всичко и чета навсякъде. Чела съм по влакове и автобуси, като ученичка четях в час / не урока /. Чела съм на опашки в учреждения и по спирки, на плажа, на къмпинг, на ферибота за Гьокчеада, в Истабул Парк, докато чакаме да започне Формула 1. Чета и на работа. Признавам си, запълвам разни десет и петнадесет минутки с четене. И понеже не е подходящо да отварям книга, чета в нет-а и най-вече в Моята библиотека. Господ здраве да дава на създателите и, а аз да си дойда на думата и на това, на което се спрях днес:
" ...

Отначало часовникът проявяваше много голяма склонност да се поваля напред и да пада върху хората, но аз не жалех пирони, винтове и дъсчици и най-сетне стана възможно да се живее с часовника в една стая. Аз обаче бях изтощен до смърт и като превързах раните си, легнах да спя.

Посред нощ жена ми ме събуди, силно разтревожена от обстоятелството, че часовникът ударил тринайсет пъти и ме попита на кого от близките ни според мен това предвещава смърт.

Отговорих й, че не зная, но се надявам да се отнася за кучето на съседите.

Жена ми упорито повтаряше, че според нейното предчувствие щяло да умре нашето детенце. И нищо не беше в състояние да я успокои. Едва когато се наплака хубаво, тя заспа.

Цялата следваща сутрин й внушавах, че сигурно е сбъркала броя на ударите, докато успях да я накарам да се усмихне. Вечерта обаче часовникът пак удари тринайсет пъти.

Страхът я връхлетя с нова сила. Сега вече беше твърдо уверена, че и малката, и аз сме обречени и че скоро ще остане бездетна вдовица. Опитах се да обърна всичко на шега, но това още повече я натъжи. Каза ми, че сигурно и аз мисля като нея, а само се преструвам, за да я успокоя, но тя щяла да посрещне храбро ударите на съдбата.

Най-много обвинения отправи към Бъгълс.

През нощта часовникът не пропусна да направи мрачното си предсказание. Тоя път жена ми реши, че то се отнася до леля й Мария, но очевидно се примири с това. Продължаваше обаче да съжалява, че съм купил часовника и се чудеше дали някога ще се излекувам от безумната си страст да пълня къщата с всякакви глупости.

На другия ден часовникът отброи четири пъти по тринайсет удара. Това развесели жена ми и тя каза, че ако всички умрем, няма да е толкова страшно. Навярно щяла да се появи някаква чума или грипна епидемия и щяла да ни замъкне в гроба едновременно. Тя беше почти доволна от тази перспектива.

Междувременно часовникът осъди на смърт всички наши роднини и приятели и мина на съседите.

В продължение на няколко месеца той по цели дни само отброяваше своите убийствени тринайсет удара, докато тази кланица ни дойде до гуша, а на цели мили около нашата къща не остана жива душа.

Тогава часовникът внезапно реши да обърне нова страница, престана да убива хора и започна да бие съвсем невинно — по трийсет и девет и по четирийсет и един пъти. Любимото му число е трийсет и две, но веднъж отброи цели четирийсет и девет удара. Повече от четирийсет и девет пъти не е бил никога. Не знам защо и никога няма да го разбера, но не е бил...."

Джером К. Джером

Безспорно стара и позната история, но ме разсмя както при първото и прочитане.

26.09 13:42 - Последният ни ден в Париж

/Стара публикация от Blog.bg/
започва отново от Шанз-Елизе.
На площад Конкорд са трибуните за финала на Тур дьо Франс, а зад тях е обелиска.







Пресичаме площада и влизаме в градините Тюйлери. Тук и в цял Париж дърветата са подкастряни от последовател на кубизма. Трима жандармеристи преминават по каменната настилка яздейки гордо красивите си коне. Докато вървим по алеите, по сандалите ми полепва бял прах. Замислям се, че за първи път откакто сме в Париж ги виждам мръсни. Вдигам поглед от обувките си и пред мен са стъклената пирамида и Лувъра.







Не мога да не се сетя за Дан Браун и Шифъра. За мен, пирамидата се вписва съвсем естествено между крилата на двореца. Когато влизаме в нея и виждам изпълненото с хора пространство си давам сметка, колко е било нужно създаването на подобна "топла връзка". Първата неделя от месеца е, не плащаме такса. Учудващо, няма и огромни опашки.
Взимаме си карти на Лувъра и се запътваме към крилото Ришельо. Пред нас, разперила криле над пъллещите по коридорите хора е Нике от Самотраки.



Знам много добре, че за времето, за което сме в Париж е абсолютна химера, да очаквам да видя всичко, което искам. Предпочитам да си набележа едно, две неща, но да им отделя пълноценно, малкото време, което имаме. В Лувъра искам да видя Мона Лиза. Не, да я снимам. Не, да се снимам пред нея. Да я видя. Така че, вървим из залите в посока Джокондата. Виждаме още няколко картини на Леонардо. Прави ни впечатление, че всичките му платна са с предпазно стъкло, докато по голяма част от останалите картини в музея нямат такова. Колкото повече приближаваме залата, в която е изложена Мона Лиза, толкова тълпата става по плътна. Опитвам се да се абстрахирам максимално от заобикалящото множество. Търпеливо изчакваме нещо, като ред и заставам пред най-ивестната картина в света. Сещам се за нещо, което прочетох в експозицията на Уорхол, за звздите и ставането им такива. Глъчката, около мен, сякаш стихва. Докосвам се до вечността. После моята минута с Джокондата изтича. В света ми се връщат шумът, тълпата, и неспирното проблясване на светкавици. Учтиви, но настоятелни уредници ни приканват да се изтеглим в страни, за да могат и останалите посетители да получат своето време пред великата картина.



Тръгваме към друго крило, за да видим няколко картини на холандци и най-вече на Ян Вермеер. Неговата плетачка на дантели, обаче е отпътувала за някъде. Венера Милоска ни изпраща, а нашата следваща цел е Пантеона.



Отново сме на Сен Жермен и пак сядаме в кроасантерията. Едно хладнокръвно парижко врабче идва и смело кълве трохи от ръката ми. Кафето в Париж не ми харесва. Сменям курса навреме и минавам на горещ шоколад.
Всеки път, когато се опитаме да общуваме с французите ме избива на кикот. " Тате, дръж куфарите, че ще питам, къде е гарата" е най-точният израз, да се опише нашата ситуация. Французите са отзивчиви, стига да не ги караш да ти препичат сандвич, на който пише, че не се пече.
Пътят до Пантеона минава край Сорбоната. Вървим покрай нея и разглеждаме фасадата и това, което се вижда от обсерваторията.


В страни се появява Пантеона.


Основната причина да искам да го видя е, че в него е Махалото. Знам за Махалото, от Умберто Еко. Начина по който го е описал, го прави да изглежда магнетични и сякаш събрало в себе си вселенските въпроси и отговорите им. Имам чувството, че ако го видя, аз самата ще се докосна до някаква велика тайна, която не се разкрива на всеки.





През една врата в страни от главната зала се слиза в криптата. Там са тленните останки на Волтер, Жан-Жак Русо, Емил Зола, Пиер и Мария Кюри. Георги слиза в криптата, а аз оставам, да наблюдавам хипнотизирано движенията на Махалото. На една колона има надпис посветен на Антоан Дьо Сент Екзюпери. За да бъде и той в мястото, където лежат част от хората, гордост на френската нация. В страни има огромен стенопис със смъртта на Света Женевиев, закрилницата на Париж.
Тръгваме си от Пантеона, минавайки отново покрай Сорбоната и отиваме в хотела за малко почивка. Няколкото дни ходене, започва да си казва думата. Пресмятаме, че от пристигането си в Париж, пеш сме извървяли разстоянието, горе -долу от Варна до Търговище. В ранният неделен следобед пред центъра Помпиду са насядали стотици хора. Няколко улични артиста разиграват сценки, а публиката се смее на репликите им.


Надвечер излизаме на разходка с посока към латинския квартал. Отново кръстосваме тесните улички, изпълнение с хора, глъчка и миризми. Попадаме на заклещена в мрежата от улички катедрала. Правим сники на любимите ни гаргойли.









Купуваме джироси и отиваме на площада пред Нотр Дам, за да ги изядем. Сядаме на пейка и се опитваме да опазим храната от белия прах, който вятъра вдига от земята. Пред катедралата две момчета развъртат пой, а оклните ги аплодират ентусиазирано. Малко преситени, ние гледаме отдалече. Добавяме и гаргойлите на Парижката Сета Богородица към колекцията.






Помотаваме се още малко и пак поемаме към хотела. На другият ден трябва да станем рано, да вземем "шатъл"-а до летището и да отлетим за София.