Зимата иде.

Точно това си мислеха варненци до преди две - три седмици. Или поне, че идва есента, а след нея и зимата. Не за хладното лято, обаче става дума в този пост. За просветените още от заглавието е ясно, че ще става дума за Игра на тронове, първият том на  Песен за огън и лед, пресъздаден вече и на екрана от HBO.

*Източник на снимката - мрежата.

Какато точно отбеляза Baby чакането на поредната серия на True Blood  си е кофти нещо и за това, реших да запълня по миналия уикенд  го  с някоя и друга серия от първият сезон на гореспоменатата сага. Така и не успях да изгледам сериите по телевизията. За мен 23 часа е непосилно късно и в редки случаи минути преди да си легна хващах само началото на поредния епизод. 

За запознатите с книгите и сериала, няма да е изненада, че "запълването на уикенда" се превърна в пристрастяване. Изгледах и десетте епизода на един дъх! Не съм очаквала, че мъже с брони и кожи, звън на мечове и плискаща кръв могат така да ме привлекат към екрана. Е, грешала съм. Близките планове на разрязани гърла, изтърбушени вътрешности и дори обезглавен кон ме караха само леко да потръпвам и да не отделям очи от монитора.
За Мартин, четох, че е безмилостен към героите си. HBO не му отстъпиха на йота.
"Игра на тронове" ме закова пред монитора, докато не свърши и последния кадър от последната серия и обсипаната с пепел Денерис, не се изправи сред загасналата клада, заедно с трите новородени дракона.

Emilia Clarke в ролята на преродената от огъня майка на три дракона Денерис.*

Макар,  синемаскротума да понахрани каста на първият сезон и поради моите естествено много по-ниски критерии ги приех играта на актьорите почти без забележки. Слабите изпълнения на Lena Headey, на която, повече подхождаше  кралица Горго отколкото, безскрупулната интригантка и убийца Церсей и на Emilia Clarke, за която Денерис си е направо дебют, при нищожната и филмова кариера, не успяха да развалят удоволствието ми от сериала и от изпълненията на останалите им колегите.
На няколко пъти лично ми идваше да зашлевя недораслото садистче Джофри, а от Лиз и бозаещият Робин направо ме побиха тръпки.
През цялото време не можех да се нагледам на Джон Сняг и да се наситя на острия език на Тирион Ланистър.

Kit Harington, като Джон Сняг.*

Peter Dinklade, като голямата уста на малкия Тирион Ланистър.*

Няма да простя на на Мартин, ако посегне и на техния живот.
Друг любимец ми стана продажния и безчестен мръсник Кутрето. За неговата заслужена смърт не само няма да съжалявам, а дори я очаквам с нетърпение. Надявам се, обаче преди настъпването и да заплете още много интриги и дори бих се зарадвала, ако успее да излъже коравата Катрин Старк.

Aidan Gillen, като Кутрето.*

След уикенда под знака на "Играна тронове" моят I river, съвсем логично се обогати с електронния вариант на четирите тома.
Заради почти дословното пресъздаване на историята на екрана подхванах сагата направо от втората книга. Първите страници ме убедиха, че съм постъпила правилно. Стилът на на Мартин не е нищо забележително и добре, че секса, кръвта и интригите са в достатъчно количество, та да ме задържат до последните.

R.I.P.

Amy Winehouse 'Back To Black'

"Помни, че кактусът цъфти, веднъж на сто години.."

се пееше е стара естрадна песен. Освен, че беше кофти изпълнение, е и абсотно невярна. Всеки малко по-опитен кактусар, ще ви каже, че те кактусите си цъфтят всяка година, като всички други растения, стига, както при всички други растения да им осигурите подходящите условия.
Едно от попълненията в скромната ми бодлива градина всяко лято опровергава глупавата песен.

Белите му цветове, по-големи от самия него са в разкошен контраст с доматено червеното ми мушкато.