вторник, 31 август 2010 г.

"Радио, едва ли знаеш ти за мене какво си,

радио, ден и нощ, глас в тишината.
Радио, без въпроси ти ме разбираш.
Радио, радио, верен приятел." -
имаше една такава песен на група Сигнал. Много вярна беше, само дето сега от верен приятел радиото се превърна в досадна приказлива съпруга, която напълня и погрозня.
А имаше времена, когато не знаех кой е Justin Bieber и че румънците могат да пеят на английски, ното пък бях чувала за Rihanna.
С умиление си припомням едни далечни времена, когато в осветената химична лаборатория оставахме само аз и моят наистина верен приятел - Нощният блок на Хоризонт. Радиото тогава беше медия, беше ми идеал и мечта. Да работиш в радио и кадифеният ти глас да се лее в ефира ми се струваше най-привлекателната и романтична професия. Завиждах силно на ония хора, затворени в звукоизолираното студио оставени на саме с мислите и думите си, музикалните си препочитания и будуващата част от човечеството. Да, радото тогава и малко по-късно в ония "бурни времена" беше медия. Беше мястото, от където можеш да чуеш верните неща. Радиото беше това, което трябва да слушаш. Не беше постната плей листа от компютъра на младо момиче с елементрен и посредствен вкус.
Когато говореха по радиото, водещите казваха неща. Не изреждаха едни и същи факти и имена изчетени от мрежата отново и отново. Те имаха мнение и отношение, а темите за груповия секс, тройките и размяната на пратньори бяха само пикантната подправка, а не основното ястие.
Как ми липсва това радио, липсва ми всеки път, когато за осемнадесети път за период от няколко часа чуя една и съща песен или въпроса: " Ти изневеряваш ли?" Как ми липсва радиото, което беше "Radio Ga Ga" на Queen, а не "Alejandro" на Lady Gaga.

1 коментар:

  1. eeeee, катрино, не мелим, не мелим, пък току се зачудя как може да сме толкова еднакви! имаше време, когато мечтата ми беше да бъда и аз "уан мен шоу" - баш тия дето водеха нощните блокове (чакай, че блогове щях да пиша). една камара безсънни тинейджърски нощи съм прекарала и аз, слушайки петър пунчев първо в нощния на хоризонт, а по-късно по фм+ а след още малко време - и васил върбанов, пак там. от тия времена са ми и кошмарите с веф-а, дето стои под леглото и цяла нощ свири, а аз колкото и да се опитвам, не мога да го спра.

    ОтговорИзтриване