понеделник, 21 февруари 2011 г.

И курабийки за благодарност.

Исках да направя нещо за господина, който ми даде моята нова стара закачалка. За него и за съпругата му, макар да не я видях и да успях да досаждам само на него. Харесах си валентинските сладки на Ирина, или по-точно рецептата за тях. На външен вид моите са скромни и обикновени, но това по никакъв начин не накърни вкуса им. Добре че дозата е за една прилична бройка, та всички у дома можаха да има се насладят. Занесох пълна кутия на добрия човек. Занесох и на шивачката, която ми даде първите насоки в моето кратко раззследване.

Рецептата е чудесно обяснена при Ирина, няма да я пиша повторно, ще напиша само нищожните промени, които направих. Маслото ми беше едно пакетче - 125 грама. Не си направих труда да тегля още 10 грама. За сметка на това добавих още едно яйце. И без това бяха малки. Нямах бадемова есенция, нямах и инстантно кафе и ги пропуснах. Тестото ми престоя в хладилника 9 - 10 часа. Замесих го сутринта преди работа, а курабийките пекох вечерта. За себе си установих, че ги предпочитам по меки и сочни, следователно, следващия път ще разточа тестото на по-дебела кора.
У нас тези сладки се харесаха много, надявам се да са се харесали и на господина, жена му и шивачката.

Няма коментари:

Публикуване на коментар