неделя, 12 август 2012 г.

Колко щастлива могат да ме направят осемнадесет рози

Не, не са по специален повод. И не са от мъжа на живота ми. С него отдавна сме се уговорили да не ми подарява рязан цвят. Не, че някога е напирал, но това е друга тема.
Получих ги съвсем неочаквано защото " нямат търговски вид". Да!
Ето и как в същност се сдобих с розите.


Познавам, не, за мен е чест да познавам един от най-добрите флористи във Варна, а може би и в България. Човек с изтънчен усет и непогрешима представа, кое е стилно, красиво и балансирано. Едновременно с това забавен и харизматичен. Мога да го наблюдавам как работи с цветя и да го слушам да говори за цветя с часове. Но и това е друга тема. Тема, която си заслужава самостоятелен пост.

Позната от София, ме попита мога ли да помогна. Някой от Варна трябваше да направи букет и да го достави в неделя. Казах и че познавам точният човек. И отидох да поръчам цветя и да дам координати. Цветарският магазин на Иво е едно от местата в града, където винаги искам да ида. Имах късмета да го сваря в един от редките моменти, в които не е претрупан с работа, да разменим няколко думи и да поседя в магазина попивайки атмосферата. В момента, в който погледнах розите, те бяха събрани, почистени от листата и завързани на прелестен сноп. Всичко това заради леко прегорелите им краища, които ги правеха невъзможни за продажба от този перфекционист. Не веднъж съм си тръгвала от него със саксийни цветя, които "нямат търговски вид", но тези 18 рози удариха тавана.

 



Няма коментари:

Публикуване на коментар