Копчета и кордели*

Копчетата са ми отколешна слабост. Малка и на пръв поглед незначителна вещ, а присъства непрестанно в живота ни. Едно копче може да носи толкова история в себе си.

Нямам никакви претенции за авторство върху идеята за бижута с копчета. Не знам кое е било първо - мярната картинка в мрежата или картина на гривна в моята глава. Харесва ми да използвам материалите не по първото им и най-естествено предназначение и винаги търся другото им лице.

Първата ми гривна с копчета беше плаха. Полупрозрачни копчета с близки пастелни цветове. Още я нося и даже направих обеци към нея. Също толкова плахи. 

Следваха други две гривни. Те станаха подарък. Две продавачки видяха моята и я намериха за много интересна. Казах им, че ако донесат копчета аз ще им направя гривни. Не вярвах да го приемат сериозно. Е, те ме изненадаха, като донесоха копчета, аз тях, като изпълних обещанието си. 

Гривната, която направих след това беше много по-цветна, с малки, но много копчета. Тя също стана подарък, този път за дъщерята на приятелка. Детето си я заслужи, понеже силно й се израдва, когато я видя на моята китка.

После повод за гривна стана разшиването на едни завеси. Имаха гладки копчета в плътно тъмно червено. Колкото и да не е моят цвят за час ги комбинирах с бели и наредих. Не ми харесва да ползвам пластмаса в украшенията и го правя много рядко, но копчетата са едно от най-добрите й приложения в бижутата. 

Последните гривни, които направих и които, вече чакат бъдещите си притежатели са ми най-любими. Копчетата по тях са избирани специално за да бъдат там. 

 

  

Колието с копчета беше най-голямото предизвикателство. Все още не съм сигурна, дали успявам да усетя границата между добрия и претрупания вид. Надявам се да получа отговор скоро, когато някой го хареса за себе си. Или пък не.

Това беше частта с копчетата. Корделите предстоят.

Всички показани тук украшения скоро ще могат да бъдат разглеждани и /дай боже/ закупувани в онлайн магазин.

*"Копчета и кордели" е българското заглавие на сериала "I'll Take Manhattan", направен по едноименната книга на Джудит Кранц.