неделя, 6 януари 2013 г.

Читателски дневник 2012

В светлината на по-предния пост, трябва да уточня, че на този блог надявам се рядко ще става толкова личен и със сигурност няма да западне. Дори напротив.

Смяната на работата категорично определя ритъма ми на четене. Колкото е по-натоварена работата, толкова е по рехав годишния книжен отчет. Но какво да се прави, някой трябва да ги изкарва тия пари.

Втората книга на Капела, която подхванах през 2012-та почти не се различаваше от " Ако искаш да си легнеш с мен...сготви ми" и ми хареса по-малко. Надали отново ще го зачета, особено при огромния списък със заглавия за четене, който ми е в главата.

Изкушение с дъх на лимони - Антъни Капела
След Капела, благодарение на  Аз чета получих по пощата

Лекарство против северния вятър - Даниел Глатуер
 и

Седмата вълна - Даниел Глатуер
Бях чела предимно добри отзиви за книгите / Стоян, Алвин /, но не успях да споделя възторга. Впечатленията ми и от двете бяха по-скоро като на xquisite, а втората прочетох почти по дилагонал.
Героите ми бяха постни и повърхностни, а хумора нещо ми убягваше. Единствената добра страна ми се видя в начина книгите да се случват, като размяна на мейли и може би донякъде се припознах в тая част. Кой не се е влюбвал през електронна поща, скайп, яху или айсикю?

Отново заради Стоян, не веднъж съм посягала към книга след негово ревю, подхванах Анна Гавалда.
Първо гледах  "Ensemble, c'est tou", който у нас се превежда също, както книгата - "Заедно" и, който много ми хареса, но не можах да я намеря в градската библиотека и взех

Един подарен ден - Анна Гавалда

Оказа се различна от очакванията ми. Стила ми дойде някак, прекалено разтегнат и хаотичен. Да, напълно оговаря на това, което се случва в историята и може би със следващата ще свикна и дори ще ми харесва, но тази не остави особена следа в съзнанието ми. Запомних я точно толкова, та да продължавам да търся " Заедно" в библиотеката.

Казвала съм не веднъж, почти не чета български автори. Едно от редките изключения беше Ивайло Христов и

Преди да се родя и след това - Ивайло Христов

Изненада ме приятно. Лек, и приятен стил, самоироничен и с ония хубави български думички, които ти харесва да четеш, макар никой вече да не ги ползва. Ивайло Петров разказва и не толкова веселите неща с лека усмивка и без да поучава говори за любов, достойство и чест. С интерес преоследих съдбите на чичо Мартин, на Аница и Емилия. Почти към края на книгата разбрах, че се изучава в училище. Стана ми чак тъжно, защото си дадох сметка, че надали има учител в съвременното българско училище, който да успее да представи книгата по подходящия начин и ученик, до който тя да достигне.

Харесвам книгите на Алгзандър Маккол Смит още от поредицата за ботсуанката Прешъс Рамотсве и нейната Дамската детективска агенция. "Правилното отношеие към дъжда" е една идея по-лековата и спокойна от детективската поредица.

Правилното отношение към дъжда - Алегзандър Маккол Смит


Допадна ми сюжета, в който Маккол Смит събира разведена четиридесет годишна шотландка-философ с музикант почти с двадесет години по-млад от нея. И всичко това на фона на чаровния Единбург. Дали да не отида да живея там?

При едно намаление се обзаведох с първата и единствена книга без пряка реч, която съм чела.
Бепе Северини и
В главата на италианците - Бепе Северини

Не само, че си я купих, а и както става ясно я прочетох и дори забелязах прилики. Да! И то не една, между българите и италианците. Не знам дали това говори добре за българите или зле за италианците или обратното, но се оказа, че не сме кой знае колко различни. Разделена на интересни части, книгата разглежда поведението на италианците на улицата, в жилищния блок, у дома, на работа и на още други типчи за ежедневието места. Забавна, чете се бързо, а липсата на пряка реч осъзнах доста след първите глави.

Някога, накъде, четох или чух нещо за

Кратка история на тракторите (на украински) - Марина Левицка


на Марина Левицка
Не можах да я разбера, тази книга. Може би трябва да си руснак, за да я разбереш. Може би не ме хвана в подходящ момент. Може би защото съм по-голямата сестра. Не усетих идеята и какво иска да ми каже. Изчетох я и не разбрах, чела ли съм или не. Ако попадна на други произведения на авторката, сигурно ще я подхвна отново, за да разбера, защо не успяхме да си паснем първия път.

61 часа - Лий Чаилд

получих като подарък. Удоволствието от четенето и съм споделила тук.

Когато, в градската библиотека попаднах на

Точно в десетката - Джанет Еванович

си спомних, че Гаргата ми я беше споменавала, като " нещо, като чик - лит"  за  което някой друг и беше говорил. Надали съм получавала по-мъглява препоръка за книга, но реших да се пробвам. Не ме грабна. Криминалната линия не беше нищо особено, любовната - също. Да не говорим, че някак не мога да повярвам, че газенето и убиването на хора, без да и ти мигне окото, пък било и членове на гангстерска банда може да е безнаказано и да звучи подходящо, дори и в толкова лекия жанр в който е книгата. Може аз да съм прекален пацифист, но друга развръзка щеше да ми е малко по по вкуса.


На следваща книга попаднах случайно или пък не, защото си ровя по блоговете и сайтове за литература съвсем целенасочено, точно с цел да си харесам нещо за четене. За

Тънкости на приготвянето - Деница Дилова

прочетох в Литературата днес и цитатът поставен там веднага реши съдбата й. Добър цитат, от добра книга! Ще е единствения, който що сложа тук, но просто не мога да го пропусна:

„Охлювът е преди всичко нежен, много влажен и със силен здрав мускул, т.е. има всички качества да е най-блестящият любовник във Вселената, че и отвъд.“

Хареса ми как пише Деница Дилова. Кратки истории, в които уж се говори за храна, но тя е по-скоро фон, а историите са за хората, за отношенията по между ни и това към живота. Втора книга на български автор само за година. Да не ми се надява човек... Беше удоволствие!

Последните две книги от списъка за изминалата година

Стъклени съдби - Людмила Филипова
  и

Мъжете, които мразеха жените - Стиг Ларшон

са на двата полюса на впечатленията ми. Имам почти завършени постове и за двете. Единият гневно-разочарован, другия изпълен с възторг. Макар да не е особено трудно да се предположи, няма да споделям тук коя книга ме спечели и коя се оказа тотално разочарование. Много скоро на дълго и обстойно ще споделя впечатленията си и от двете.

За 2013 от сега съм запланувала трите части на
 - Игрите на глада на Сюзан Колинс, която голямото ми дете получи, като коледен подарък и вече смели с очаквано настървение.
 - Поверително от кухнята на Антъни Бурдейн, когото много обичам да гледам в " No Reservations"
 - Биографията на Ив Сен Лоран от Лоранс Бенаум, която си купих заедно с В главата на италианците.
 - Предсмъртна Целувка на Айра Левин, който ми стана любим със Степфордските съпруги и Момчетата от Бразилия.
 - Пелагия и белият булдог на Борис Акунин, с която се обзаведох днес от едно чудесно място във Варна, за което мисля също да стане дума в блога.
Следващите две части на трилогията Милениум, ако успея благодарение на някакъв невероятен късмет да се добера до тях в градската библиотека,
както и нещо, което не е художествена литература, но което в момента изцяло е грабнало интереса ми и за което също ще стане дума много скоро.












Няма коментари:

Публикуване на коментар