61 часа, Лий Чайлд

Освен Лий Чайлд, ще цитирам и Стоян: " ..Хубаво заглавие, хубава българска корица"

Изненада ме! А това се случва рядко.
Заподозрях убиеца, когато и Джак Ричър се осъмни, но края ме свари напълно неподготвена. Голяма червена точка за Чайлд, мегабайт заето пространство в iRiver-а, за всичко негово от Читанка и нова книга за издирване заради мъгляво обещание за изясняване на края. Точно както най-обичам!
Макар действието в книгите му, поне в тия, за Джак Ричър да се развива в Америка, Лий Чайлд се оказа британец. Британец, работил по сценария на " Перла в короната" и според Уикипедия бил изненадан от успеха на книгите си. Приятна изненада и за него и за читателите му.
Динамиката в 61 часа е много премерена. Уморявам се когато цялата книга е " на педали"  и бързо губя нишката, но в 61 часа по напрегнатите моменти се редуват с макар и привидно спокойствие, докато действието се сгъсти естествено към края. 
Поясненията под формата на разсъжденията на Ричър на базата на натрупания му опит  са много приятни и даже образователни на моменти.
Героите са логични, Чайлд е приятно безмилостен, към тях, а личността на един военен следовател и начина му на мислене ми е толкова далечна и непозната, че съм готова да му повярвам напълно.

" Плановете отиват по дяволите в момента, в който проехти първият изстрел."

" - Какво е направил Лоуъл, за да заслужи такъв партньор?
  - Лоуъл е странна птица. - отвърна Питърсън. - Самотник, чете книги."

" - Платон е малко странно име за мексиканец, не мислиш ли? На мен ми прилича повече на бразилско.
  - Не, по скоро е югославско - рече Питърсън.- Като на оня стар диктатор.
  - Той е Тито.
  - Тоя не беше ли някакъв южноафрикански епископ?
  - Онзи е Туту.
  - А кой по дяволите е Платон?
  - Древногръцки философ. Ученик на Сократ и учител на Аристотел.
  - Какво общо има Бразилия?
  -  Не питай."

" Доброто им поведение се гарантираше не от мерките за сигурност, а от простия факт, че в близката околност живееха техните сестри, майки, баби и братовчедки. Никой от тях не искаше да гледа как дерат кожата на някоя от близките му. Може би защото съжителството с нея след това щеше да бъде доста трудно."

" Затвори вратата след себе си, прекоси алеята и тръгна към полицейския участък. През цялото време беше нащрек, като постепенно изпадна в особеното състояние на хипертревога, което му даваше увереността, че може да извади оръжието си и да стреля хиляди пъти по-бързо от всеки противник. Състояние, в което можеше да изкопае рудата, да я превърне в метал и да отлее ново оръжие още преди противникът да посегне към своето."

А може да се каже, че това не е моята литература. Или не беше. Или Чайлд пише много добре, та и читател, недолюбващ книжния екшън, като мен да иска да го чете. Червена точка, както казах.