Откривам отново хубавата си къща. Толкова от себе си вложих в нея, когато не бях само аз, а сега, когато съм не я забелязвах с месеци и с малки проблясъци на ентусиазъм се грижех за нея само по задължение.
Преоткривам готвенето и най-вече правенето на сладкиши.
Не успях да умъртвя почти никое цвете и неочаквано с оглед на ситуацията да доведа до цъфтеж няколко орхидеи.
Домът ми е направен, да е убежището ми, припомням си го през последните дни и малко по малко започвам да се грижа за него, като за моя най-външна обвивка. Давам му топлина и обич и го съживявам.
неделя, 12 май 2013 г.
събота, 11 май 2013 г.
Матриархат
След продължили няколко месеца рокади в имението, при сурикатите вече е категоричен матриархат и майката сурикат е единствен и пълноправен управител. /Дори на крушките и контактите за смяна. /
Добрите новини са закованите петдесет и пет килограма, както и новия ProBook и почти новия DSLR 3100, които правят нещата доста по-лесни и в пъти по-смислени. Постоянната добра новина са приятелите, да са ми живи и здрави.
Лошата новина, все още се уча да опитвам света, без да го споделям с някого, но съм убедена, че все някога и това ще започне да ми харесва.
Добрите новини са закованите петдесет и пет килограма, както и новия ProBook и почти новия DSLR 3100, които правят нещата доста по-лесни и в пъти по-смислени. Постоянната добра новина са приятелите, да са ми живи и здрави.
Лошата новина, все още се уча да опитвам света, без да го споделям с някого, но съм убедена, че все някога и това ще започне да ми харесва.
Етикети:
животът на сурикатите,
HP ProBook; Nikon 3100
Абонамент за:
Публикации (Atom)