вторник, 15 юни 2010 г.
Минутката на водещия
Някъде дълбоко в мен живее една дива селянка, която си умира да ходи боса в пръстта и да сади домати и пипер до отмаляване. Всяко лято тя надига глава, но ограничена от апартаментно-терасово-саксийното пространство, разочарована се връща на мястото си. Да се чуди човек, от де се е взела, при всичката ми, до трето-четвърто поколение назад гражданска история.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Всички сме си селяни по произход - някои по-плитко посадени, други с надълбоко скирити коренища. Ти явно си от вторите. Маскирали са те като наследник на няколко поколения граждани, но какнво от това?
ОтговорИзтриванеВ твоя случай не дивото, а селското зове ;)
Моето селско също ме зове, но в други аспекти. Ама аз съм си селянка и наплитко да чопнеш, не като тебе.
;) :)
Значи много добре ме разбираш, като казвам, как ми се иска да се заровя в някоя леха с пипер. :)
ОтговорИзтриванеТова звучи направо като да е писано за ме:) Обаче миналата година си намерих местенце, където да си садя зарзват. Доматите станаха много хубави, макар че отнесах някоя и друга подигравка, за това дали ги копая с токчетата:))))
ОтговорИзтриванеДа се подиграват :) Не знаят колко е хубаво. Имала съм градина, преди и пак ще имам, знам. Само сега ме гони лека абстиненция :)
ОтговорИзтриванеЛелеее , с какво удоволствие ще те пусна на вилата да садиш зарзаватии:))))).Пък аз ще те гледам , ще ти се радвам и ще си садя декоративни храсти и дървета ;)./Жаклин /
ОтговорИзтриванеНачи, Жаклино, ако имаше няк'ъв начин да го организираме...Така, обаче, както и едно кафе не можем да успеем да пием заедно, не виждам как би се стигнало да садене на зарзават Чуствам се поканена, все пак! А ти се чуствай предупредена :D
ОтговорИзтриване