вторник, 15 юни 2010 г.

Минутката на водещия

Някъде дълбоко в мен живее една дива селянка, която си умира да ходи боса в пръстта и да сади домати и пипер до отмаляване. Всяко лято тя надига глава, но ограничена от апартаментно-терасово-саксийното пространство, разочарована се връща на мястото си. Да се чуди човек, от де се е взела, при всичката ми, до трето-четвърто поколение назад гражданска история.

6 коментара:

  1. Всички сме си селяни по произход - някои по-плитко посадени, други с надълбоко скирити коренища. Ти явно си от вторите. Маскирали са те като наследник на няколко поколения граждани, но какнво от това?
    В твоя случай не дивото, а селското зове ;)
    Моето селско също ме зове, но в други аспекти. Ама аз съм си селянка и наплитко да чопнеш, не като тебе.
    ;) :)

    ОтговорИзтриване
  2. Значи много добре ме разбираш, като казвам, как ми се иска да се заровя в някоя леха с пипер. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Това звучи направо като да е писано за ме:) Обаче миналата година си намерих местенце, където да си садя зарзват. Доматите станаха много хубави, макар че отнесах някоя и друга подигравка, за това дали ги копая с токчетата:))))

    ОтговорИзтриване
  4. Да се подиграват :) Не знаят колко е хубаво. Имала съм градина, преди и пак ще имам, знам. Само сега ме гони лека абстиненция :)

    ОтговорИзтриване
  5. Лелеее , с какво удоволствие ще те пусна на вилата да садиш зарзаватии:))))).Пък аз ще те гледам , ще ти се радвам и ще си садя декоративни храсти и дървета ;)./Жаклин /

    ОтговорИзтриване
  6. Начи, Жаклино, ако имаше няк'ъв начин да го организираме...Така, обаче, както и едно кафе не можем да успеем да пием заедно, не виждам как би се стигнало да садене на зарзават Чуствам се поканена, все пак! А ти се чуствай предупредена :D

    ОтговорИзтриване