До къде ме докараха! Да пиша
пост на текстов файл, който после да прехвърлям в бога си, все едно съм в
далечните мрачни времена на домът без връзка и работното място, чието основно
предимство е свободният достъп до интернет. Моят дом наистина е без връзка с
мрежата, поне в последните шест дни, но това е друга история. Липсата на
интернет, разбира се си има и добри страни. Много продуктивна липса е, правя
бижута, като не видяла и чета.
Вълната ме носи вече няколко
месеца. Редовното пътуване между Варна и София и часовете във влака или
автобуса имат сериозен принос за натрупване на заглавия в списъка ми с изчетени
книги за тази година. Нещата започнаха с трилогията на Александър Бушков - Антикварят, заглавията
преди него ми се губят ако не броим Тортила Флет и 50 – те нюанса сиви глупости
на Е. Ел. Джеймс, но това също е друга история. Силната абстиненция след трилогията
включваща много злато, още толкова оръжия и дори яйца на Фаберже ме преведе
през Синдромът Хюго - чик лит на Адел Паркс, през още една трилогия включваща кое от кое по-дълги и странни
заглавия / Катрин Панкол не се шегува, когато ги измисля/ и съвсем случайно ме спря на
Джули Пауъл и неравната и битка с овладяването на френската кухня. Съвсем
случайно, защото с Джули и Джулия се обзаведох на Базара на книгата в НДК и то,
защото беше намалена. Отдавна и бях хвърлила око, но в никой случай нямаше да
дам 15 лева за книга, която дори не искам на рафта у дома. Петте лева бяха
поносима и допустима цена за книга с букви, достатъчно едри, че баба ми, лека и
пръст да ги чете без очилата си и корица, за която са използвали плаката на
филма. Колко удобно!
 |
| С какво се прибрах от базара на книгата |
Докато четях книгата не можех
да реша, харесва ли ми или не. И сега, когато я завърших все още не съм го
разбрала, но по-скоро е книга, която и да пропуснеш, няма да е голяма загуба.
Предполагам, че аз очаквах нещо друго. Не толкова, като история, гледала съм
филма, колкото, като качество на ...повествованието / тая дума е толкова
древна, но ми се струва най-подходяща в момента/ Ясно е, че авторката не е
писателка, ясно е, че е блогер и е голяма рядкост в ума на някой такъв, в същност да живее
писател. Предполагам, че това е поява/ или вече е факт, но аз съм изостанала/
на някакъв вид нова литература. Хората нямат време за дълги описания и за
изискан интелигентен и колоритен изказ и за това този вид писане се появява и
става популярно, но това на мен не ми стигна.
 |
| Джули Пауъл |
Неочаквано за доскорошния и
статут на писач в мрежата, изреченията на Джули Пауъл в Джули и Джулия са объркващо дълги.
Признавам си, улавям се, че понякога и аз се изразявам така, но аз нямам
претенциите да пиша и продавам книга, все пак. Освен, че са дълги, на моменти
ми бяха и адски объркани. Самата Джули ми дойде прекалено невротична, прекалено
егоцентрична и разглезено – нестабилно – мърлява или както самата тя се описва:
„ ...устата истеричка с
мизантропски наклонности, при която нещата винаги ужасно се объркват.”.
От филма бях останала с
очакването за повече радост от готвенето, отколкото битки с него. Силно ме
учудваха и реакциите на неща като мозък, дроб, бъбреци и всякакви други
карантии. Давам си сметка, че за американец е съвсем нормално да изпитва
смесени, към неприятни чувства по отношение на този вид храна. Аз от своя
страна, като човек израсъл на Балканите, ял опечени свински крачета, студена,
разбирай силно желирана пача и с роднини, които целуват /или нещо подобно/
дупето на прасето, което току - що са заклали силно се учудвам на негативното и
пренебрежително отношение, което някой има към субпродуктите.
Честите асоциации на готвенето
и яденето със секса на моменти ми харесваха, но на моменти въобще не можех да
хвана логиката връзката, макар именно по тази тема намерих и любимия си цитат
от книгата:
„ Съпругът ми мъркаше, когато
се зарови в чинията си с вкусни палачинки фламбе. Ако на света има по-секси
звук от този, който издава човекът, в когото си влюбен, докато яде приготвените
специално за него палачинки, аз не го знам.”
Неочаквано, прочитането на
Джули и Джулия не предизвика у мен желание да приготвя някоя и друга
по-завъртяна манджа, както са го направи филма, но ме накара настървено и
ентусиазирано да почиствам къщата си. Който е чел книгата ще ме разбере,
предполагам. Описанията на Джули за кошмарния апартамент, в който живее и
вечната планина от неизмити чинии ми въздействаха много по-силно от дългите
френски имена на ястията, които няма как да разбера. Все пак си харесах няколко
идеи за рецепти, а и някъде по диска си имам английски вариант на „ Да овладееш
изкуството на френската кухня”, с което се сдобих веднага след като гледах
филма.
Не мога да пропусна, че всеки
път, когато имам липса на химия с някоя книга отдавам дължимото на преводачи и
редактори. И за момент не спирам да се съмнявам в липсата на достатъчна
компетентност от тяхна страна. Книгоиздаването в България неведнъж ме е
убедило, че съм права за това.
Днес, малко преди да завърша
книгата и докато разсъждавах, защо така се разминаваме с нея, си дадох сметка,
че е може би защото Джули Пауъл е реален човек, истинска личност, а не роден в
нечий ум литературен герой. И дори аз да предпочитам литературните герои, прави
и чест, че написвайки книгата е описала себе си, като себе си, а не като някой,
който примерно би искала да бъде.
За книга, която не ми е
харесала особено много си намерих доста цитати:
„Трудно е да направиш майонеза
чрез проба и грешка.”
„Всички знаем, че има храни,
които са доста секси, когато ги ядеш. Не е толкова известно обаче, че има
храни, които са секси, когато ги готвиш. Но ако си говорим за любовна игра, аз
бих предпочела да се боря с вироглаво тесто за кроасани, вместо да ме хранят
със съвършени ягоди” - Тук първо съм много съгласна с нея и второ си спомням,
как същата Мерил Стрийп, която изигра Джулия Чайлд, в един друг филм съблазни
Стив Мартин точно приготвяйки му перфектния френски кроасан.
И този специално в чест на голямата ми дъщеря:
„Хрумна ми, че никога не съм
обяснявала адекватно привързаността ми към „Бъфи убийцата
на вампири. Това е отчасти, защото се колебая да опиша с думи толкова деликатно
и скъпо чувство и отчасти защото имам частица остатъчен срам, че съм обсебена
от нещо, свързано със Сара Мишел Гелар.” – По темата за редакторите, освен дразнещото повторение, в
книгата след „ скъпо чувство” и преди „и отчасти” има запетая!?!
В случая с Джули и Джулия двубоя книга срещу филм, неочаквано се печели от филма. Почти не помня друг такъв резултат. Скоро ще имам възможност за друго такова сравнение, на полицата ме очаква Животът на Пи на Ян Мартел. До тогава обаче мисля да подхвана Шанхай на Дейвид Ротенбърг и най-после да мина през петата книга на Мартин с надеждата той да живее достатъчно дълго и заедно да стигнем до заветния край на заветната седма книга.
