петък, 19 март 2010 г.

Имаше една героиня

на Богомил Райнов в "Реквием за една мръсница" или не точно там, която обичаше да чете некролози.

Do not stand at my grave and weep,

I am not there; I do not sleep.


I am a thousand winds that blow,


I am the diamond glints on snow,


I am the sun on ripened grain,


I am the gentle autumn rain.


When you awaken in the morning’s hush


I am the swift uplifting rush


Of quiet birds in circling flight.


I am the soft starlight at night.


Do not stand at my grave and cry,


I am not there; I did not die.


Mary E. Frye




Не стойте край надгробния ми камък, не ридайте.


Мен там ме няма, аз не съм заспал.
Аз съм в хилядите ветрове в единна цялост.
Аз съм диамантеният блясък на снежец.
Аз съм слънцето, огряло, жито зряло.
Аз съм нежен, кротък, есенен дъждец.
Не стойте край надгробния ми камък, не ридайте.
Мен там ме няма, аз не съм умрял!

***************************************************************

FUNERAL BLUES

Stop all the clocks, cut off the telephone,
Prevent the dog from barking with a juicy bone,
Silence the pianos and with muffled drum
Bring out the coffin, let the mourners come.

Let aeroplanes circle moaning overhead
Scribbling on the sky the message He Is Dead,
Put crepe bows round the white necks of the public doves,
Let the traffic policemen wear black cotton gloves.

He was my North, my South, my East and West,
My working week and my Sunday rest,
My moon, my midnight, my talk, my song;
I thought that love would last forever: I was wrong.

The stars are not wanted now; put out every one;
Pack up the moon and dismantle the sun;
Pour away the ocean and sweep up the wood;
For nothing now can ever come to any good.

Wystan Hugh Auden


ТРАУРНО

Часовниците всички спрете, телефона изключете,
а кучето да спре да лай - с кокал тлъст го залъжете;
нека пианото утихне и под барабани приглушени
ковчега изнесете; да дойдат всички опечалени.

Нека аероплани над нас надават жален вой
и пишат на небето думите: “Мъртъв е той".
На гърдите на бели гълъби траурни ленти сложете,
а регулировчиците в черни ръкавици облечете.

Той бе за мен север и юг, изток и запад мой,
моят работен ден и моят неделен покой;
мое слънце, моя нощ, мой разговор и мой стих.
Мислех, че любовта ще бъде вечна. Сгреших.

Не искам вече звездите - всички изгасете,
луната покрийте и слънцето махнете.
Гората изсечете, а после източете океана,
защото смисъл за мене вече в нищо няма.

Уинстън Хю Огдън

Явор Димитров, превод; Електронно списание LiterNet

Няма коментари:

Публикуване на коментар