За "бялата масайка" Корине Хофман

и едноименната книга научих от една приятелка покрай пътуването през Африка на съпруга и. Бързо бързо получих книгата, но трябваше да изчака реда си, докато се преборя със " Светът на исляма"
В момента, в който затворих едната, подхванах другата и почти не я оставих, до края. Сама бях учудена, как книга с да не кажа никакви художествени достойнства ме грабна с такава сила. Предимството на " Бялата масайка" е в необичайната история, във факта, че събитията са истински, преживени от авторката и разказани без никакви претенции за литература, но много лично и откровено.
Младата швейцарка Хофман отива на пътешествие в Кения с годеника си. Въпреки, че годеникът и не споделя нейният възторг от африканския континент, нещата са наред, докато на един ферибот Корине вижда войн масай и живота и се преобръща.

Единственото, което иска от този момент нататък е да живее с този мъж. В продължение на четири години тя остава в Кения, в малкото селце Басалой, при племето самбуру, от което е и нейният Лкетинга. Омъжва се за него, живее в манятата с майка му, спи на земята, къпе се в реката, боледува от малария и хепатит, анемична и недохранена е, като всички.

След четири години живот с Лкетинга, Корине заминава от Кения с едногоодишната си дъщеря с намерението никога повече да не се върне.
Освен историята, интереса ми задържаха реакциите на Корине на начина на  живот на масаите и това, как една европейка, свикнала на уредено и комфортно същствуване се спрявя в толкова различна среда. На някои моменти направо шапка и свалях за упоритостта в опитите и да направи живота си по-лесен и удобен.
Макар и избрала Африка заради коренно различните условия  през целия си престой на черния континент Корине Хофман се опитва да доближи битието си до европейското. Купува си кола, ходи с нея за провизии, отваря магазин в Басалой и при първа възможност заменя новопостроената манята с къща, все неща, които жените самбуру не правят.

Когато след четири години усилия и въпреки общото им дете връзката на Корине и Лкетинга се разпада, тя вижда причината за това най-вече в ревността на своя масай.
Едно от нещата, които се опитвах да разбера през цялото време, докато четях историята на "бялата масайка" е какво подтиква една жена да се набърка в толкова оплетена и понякога опасна за здравето и живота ситуация. Виждала съм войн масай само на снимка. На горните снимки, ако трябва да съм точна. Предполагам, че за някого полу голите им силни тела и гордата осанка са привлекателни, но не мога да повярвам, че само това е достатъчно за да преобърнеш животът си на сто и осемдесет градуса. Мисля, че голяма роля в това Корине да " хукне през глава" след Лкетинга и да иска да му бъде спътница и съпруга, играе пълната липсата на познания за масаите. Преди да срещне своя самбуру тя не знае нищо за обичаите, религията и начина им на живот. И макар сравнително леко да приема факта, че не може да сготви на съпруга си или да се храни с него / жена не само не трябва да докосва храната на войните, а дори не трябва да я вижда/, позирам, че ако знаеше, че трябва да бъде обрязана преди сватбата си /от което неочаквано самият Лкетинга я измъква/ изборът и щеше да е съвсем различен.
Корине Хофман избира Африка, Басалой и Лкетинга, но през цялото време се опитва да ги приближи до предишните условия в които е живяла. Тя се влюбва в колоритния африкански войн, но точно поведението му на такъв става основна причина за тяхната раздяла. Разпадането на връзката им е повече от логично и макар още в началото да знаех, че Хофман се връща в родната си Швейцария жива и здрава, въздъхнах с облекчение в края на книгата, когато това се случи.

Докато обмислях и пишех това си дадох сметка, че макар подплатена с доза екзотика, историята е колкото история за живота на една бяла жена в Африка, толкова и разказ за връзките, без значение къде се случват. Влюбваме се, избираме и искаме хората край себе си, заради тяхната уникалност, заради специалната им страна, а после забравили, че точно това ги е направило важни за нас се опитваме да ги дялкаме и поправяме. В резултат или трябва да се разделим с човека или да получим " бял масай", което и в двата случая е кофти край на доброто начало.

* Всички снимки са от пътуването, за което споменах в началото. Още снимки и самият пътепис могат да се видят тук. Горещо препоръчвам!