Емоционален осмомартенски пост.

За майка ми
/ вдъхновено от Гаргата /

Предизвикана от разни малки случки в последните дни, се лашках между намерението да напиша разни неща или да не ги напиша. Минавах от поредното недоволство от майка ми, през желанието да го оставя на " белия лист", както Гаргата, а и аз сме правили в едни далечни години до мисълта, че са пости и поне в тия дни не бива да се гневя. Потока на мислите ми обикновено завършваше с " Искаш или не тя е неотменен факт в живота ти. Като времето навън, като вареннския вятър, който вдига всичката гадна пушилка и злобно я засилва в очите ти. И както се казваше в една умна приказка, ако не можеш да промениш ситуацията, промени си отношението, към нея." Този ред на мисли, обикновено ми осигуряват няколко седмици или месец покой. Понякога дори ми дава повече време, през което да приемам майка си такава, каквато е. Да изтърпявам вечното и мрънкане, несъгласия, недоволство, опити да си налага менението, да ме командва въпреки доказаното ми непокорство и най-вече неподходящия й и  ненужен подигравателен тон по отношение на нещата, които правя и на начина по който ги правя. Когато бурята в главата ми премине, особено ако съм успяла да си припомня друга хубава история, в която която лирическият герой се учеше да брои до десет, преди да каже или направи нещо, се опитвам да си обясня, постъпките и. Да намеря рационална причина за думите и. И когато разбера, че не мога да го направя, но мога и ще продължавам да живея с нея си казвам, че явно нещата не са толкова зле, даже никак. Вероятно това е близко до нормалното отношение между майки и дъщери. А аз дори и да променям ситуации, хора не искам да променям и така, продължавам, до следващия път да се уча от нея, каква майка да не бъда, каква дъщеря да не съм и най-вече, как да приемам хората, дори и да не ги харесвам. Не мога като гаргата да и гарантрам, че я обичам, но гарантирам, че ме е грижа. Не обещавам да ставам по-добра и повече по нейния вкус, но обещавам да съм искрена, доколкото мога, но да не съм зла и назидателна. И обещавам да съм там, всеки път, когато заподозра, че има нужда, защото тя нама да ми каже. Да съм до нея, както в двата важни случая, в които аз имах нужда, тя беше до мен. По своя си недоволен, мрънкащ и вбесяващо досаден начин, но беше.
Честит празник, мамо!

За моите две дъщери
/ вдъхновено от Ондин /
Надявам се да израснат, като две умни, самостоятелни жени. Надявам се да имат професии с които да си позволяват всички ония прекрасни неща, които пожелаят. Aко нямат такива, надявам се да се стремят към тях. Да не забравят, че никой не може да уреди, оправи или реши живота им вместо тях. Надявам се, да приемат мъжете до себе си, като извор на радост, не като източник на средства и удобство. Да са искрени и неприкрити в чувствата и желанията си. Надвям се да не забравят, че нямат нужда от равенство с партньорите си или от свобода, защото това са неща, дадени им по-рождение. Надявам се да помнят, че няма мъжки и женски задължения, нито мъжки и женски приоритети. Да знаят, че могат да направят всичко, сами или с някого и това зависи само, дали ще го поискат. Надявам се да се харесват, такива каквито са. Да не очакват другите да правят дните им красиви, а да знаят, че най-важно е да могат да си ги направят красиви сами. Надявам се, да се обичат достатъчно,  за да могат да раздават любов и на другите. Надявам се да съм успяла да ги науча поне на малко от това.
Честит празник, мои малки жени!