събота, 8 януари 2011 г.

2010 - та в книги,

по примера на lammoth и други.
След щафетите за филми, за минали грехове, мечтани домове и начин на четене, идва ред на прочетените през 2010 книги. Писала съм тук за всички не и изчетени книги през годината, така че оформянето на списъка ще е забавно, лесно и интересно.
И така, отзад напред:
Легенда за камъка на Бари Хюгарт. Нов за мен автор с приятен и неочакван стил, заплетени истории и неочаквани развръзки. Много съм доволна, че го открих.
Мъртви преди мрак на Шарлейн Харис. Абсолютна загуба на време.
Български хроники на Стефан Цанев - Поучителна, но не в аспекта в който очаквах. Подтикна ме да видя Перперикон и да посетя църквата "Св. Четиридесет Мъченици" в Търново. Успоредно с нея
Клошмерл на Габриел Шавалие, още едно радостно откритие, за което дълго ще съм благодарна на Гаргата.
A Hat Full of Sky, поредният бисер на Тери Пратчет, майсторски и алтруистично преведен от de Cyrvool. Вещиците винаги са ми били най-любимите пресонажи на Пратчет. Стефани Болежкова, споделя напълно тази участ.
Добри поличби на тандема Геймън/Пратчет, много проточена във времето за съжаение от мен в следствие на което не можах да извлека очакванотдоволствие от четенето на тези двама любими мои автора.
Сълзите на жирафа на Алкзандър Маккол Смит. История вече позната ми от сериала направен по поредицата за ботсуанската дамската детективска агениция номер едно. Книжлето, спечелило ме в случая и с малкия си обем пропътува с мен през всички места на които бяхме в Гърция и беше чудесна компания през малкото моменти които изкарах седейки, на сгъваемо столче, а не на задната седалка на мотора.
Още едно откритие за изминалата година за мен беше
Александра Маринина с две нейни книги,
Всичко напаки и
Седмата жертва
Можех съвсем спокойно да пропусна
Да пропуснеш Коледа на Гришам и да му остана вярна почитателка само с адвокатските му трилъри в историята си на четец.
Изгубеният символ на Дан Браун, не бих пропуснала, само за да мога отново, пак и пак да повтарям, колко елементарни и самовлюбени са американците и колко предсказуем и сервилен е Браун. Единственото, което не мога да му отрека е, че умее добре да заплита изсториите си, нищо, че разплитането понякога е направо смехотворно.
Запознах се и с една българска чик-лит авторка тази година. Удоволствието от
Кръстина и райските ябълки беше изцяло мое!
Тайният живот на пчелите на Сю монк Кид най-после намери заслуженото си място в свободното ми време, предшествана от
В телата си разпръснати върнете се на Филоп Хосе Фармър. Сега, като си спомням за книгата се сещам и че тя е първа част на цикъл от пет книги и с удоволствие ще посегна към следващата.
Поредната излязла в нет-а книжка на г-жа Хамилтън,
Смъртоносен танц ме заинтригува малко повече от посесримата си родила се из под пръстите на Шарлейн Харис. Макар леко да започва да ми омръзва, Анита Блейк все пак остава по-интересният персонаж от откровено тъпата Суки.
До Чикаго и назад на Алеко Костадинов беше изплащане на част от дълга ми към миналото и българската литература. На пръсти се броят книгите, включени в списците за задължителна литература, които съм прочела в ученическите си години.
Бленуващите кристали на Теодор Стържън още веднъж породиха у мен изумлението и възхищението от неочакваните пътища, по които може да тръгне въображението на писателя фантаст.
Читателската ми година започна весело и безсрамно с
История на Франция на несравнимия Сан Антонио  и завърши с нещо съвсем лековато. В последната книга на Софи Кинсела, разглезената и своенравна дъщеричка на Беки Б. по нищо не отстъпва на своята пристрастената към харченето на пари майка.

8 коментара:

  1. Книги без откъси избягвам да купувам !Трябва да има нещо което да ме впечатли в тях!Е как няма да си купиш ПОПизъм :)
    http://www.book.store.bg/p40640/popizym-andi-uorhol-pat-haket.html

    ОтговорИзтриване
  2. Това верно звучи интересно. Посетих негова изложба, когато бяхме в Париж, а наскоро гледах за него и Фабриката в един от епизодите на "Седемте епохи на рока" на БиБиси.:)
    Колкото до откъсите, отваряш книгата, избираш си откъс и четеш на воля, докато те изгонят от книжарницата. Какъв е проблема?
    Ориндж в Гранд Мол във Варна даже има едно много удобно кръгло диванче за тая цел. Кафето с книжка беше единственото нещо заради което харесвах и Пъблик.

    ОтговорИзтриване
  3. "Седемте епохи на рока" на БиБиси беше една от най - добрите поредици които съм гледал :)
    Забелязвам една малка подробност - голяма част от блогърите не четат библиографични книги :)А те казват много.Например за Чаплин,Кински,Лорен,Лед Цепелин...

    ОтговорИзтриване
  4. богат списък :)
    Веднага ме грабна описанието за Шевалие, изглежа ми пич, да пише за писоари :) Дано я намеря, с това вече имам повече набелязани книги, отколкото мога да прочета :)

    ОтговорИзтриване
  5. Вал, не всеки харесва биографии. Моят интерес към биографични книги датира съвсем от скоро. Сигурно е от порастването :))Обзавела съм се с такива на Агата Кристи, Агаси, Ланс Армстронг, отдавна имам на Чаплин, а вчера се снабдих и с тая на Нушич. Единствената, която съм прочела е на Латифе Ханъм. Преди време слушах по радиото откъси от автобиографична книга на Яворов. Много интересно ми стана, но така и не мога да открия за коя става дума.
    Ламоте, много правилно си преценил Шавалие :)Абсолютен пич е. А и видях, сякаш, че си имаш електронна книга. Не чакай, а надникни в Читанката :)
    Колкото до набелязаните книги, един познат казваше: Толкова мого книги, а само един живот :)

    ОтговорИзтриване
  6. Мисля,че ще ти достави огромно удоволвствие да сравниш Алеко Константинов с пътеписа на неговия съгражданин Георги Данаилов"До Чикаго и назад-100 год. по късно".Хумора и самоиронията на Жожко вървял по пътя на Алека е незаменим.Приятно четене и добро утро!
    Магъосник pinokio

    ОтговорИзтриване
  7. Оф, крайно време е да прочета тия "Бленуващи кристали" на Теодор Стържън.

    ОтговорИзтриване
  8. Магьоснико, ще си го потърся.
    Бла, интересно ми е после да ти чуя коментара. На мен " Повече от човешки" ми остава негова любима.

    ОтговорИзтриване