Читателски дневник 2011

Новата година ми донесе ...грип. Но пък само за ден. Надявам се да съм си минала от реда поне до следващата.
Трудесет и първи декември и първи януари не са дни в които да стигна до компютъра, а втори прекарах предимно в леглото. За това, без закъснели пожелания за приятно изпращане на старата и успешно посрещане на новата, минавам направо към вече станалата тардиционна книжна равносметка.

Какво прочетох през 2010? Или какво си спомням да съм прочела. Много малко, по две причини. Едната - петте месеца безславно и скоропостижно приключила нова работа, която ми изпиваше соса и нямах сили даже за четене и втората - "Песен за огън и лед". Много нещо е това. Почти на юруш прочетох втората, третата и четвъртата книги от поредицата. И макар заради тях " читателският ми дневник" да е постен, в страници са може би над три хиляди.
Ето го краткият ми списък за 2010, не по хронологичен ред:

"Игра на тронове",   "Вихър от мечове",  "Пир за врани"
на белобрадия Джордж Р. Р. Мартин. Като цяло, съм повече от доволна от поредицата. Завладя ме и ме накара да живея с героите. Дори не особено хвалената четвърта книга ми хареса. Мисля, че нея прочетох най-бързо, вероятно защото вече бях набрала скорост. Единствената ми драма сега е, че трябва да издиря от някъде петата, защото в Читанка няма да я пуснат в следващите две години. Храня надежда градската библиотека да придобива поне по един екземпляр от всяко ново заглавие.

"Смърт в облаците"
на Агата Кристи, беше първата книга, която прочетох на I River - а. Когато го получих миналата Коледа си дръпнах всичко нейно, пак от Читанка, разбира се. На "Смътр в облаците" се спрях случайно. Когато става въпрос за Агата Кристи, стига вече да не съм чела книгата, не подбирам.

Вече съм споделила впечатленията си за
"Бялата масайка"
на Корине Хофман
"Градината на боговете"
на Джералд Даръл и
"Светъ на исляма"
на Ибрахим Карахасан-Чънар . Надявам се да изнамеря от някъде продължението на "масайката", както и да се докопам до останалите томове на Чънар. Макар да ми и вървеше трудно, не обичам да оставям работа недовършена.

"Ако искаш да си легнеш с мен"
беше първата ми среща с Антъни Капела. Признавам си, откраднах я от библиотеката на гаргата, така че заслугата е изцяло нейна. Тя много точно го нарича " мъжкият вариант на Джоан Харис"
За мен той влиза в графата: " според хобито". Интересуваш се от храна, ето ти история за храна, че и в добавка романтична история. Ако трябва, обаче да сравнявам книгите му за с ястие, по-скоро са някоя постна чорбица, отколкото богата на вкусове вечеря, но дори и да не засищат, то се поемат бързо и не ти дотежават на стомаха.
Друга една книга, също мога да включа в раздела " според хобито" -
"Цветята на дъждовната гора"
на Марго Бъруин. Само дето в ролята на яденето тук са цветята. Слабо книжле, което предизвика у мен повече недоволство, отколкото радост. С подобни на моите впечатления е останала и Светла Стоянова, ревюто й за книгата цитира почти дума по дума моето отношение.

Годината завърших с
"Яж, моли се и обичай"
на Елизабет Гилбърт. Останах приятно изненадана от книгата и възнамерявам да излея тази изненада в бдещ пост.