събота, 18 юни 2011 г.

В средата на юни и на България.

Направо е за чудене, как успяхме да го направим. Три семейства, всяко с по две деца, от три различни края на страната.
Лекият дъждец в съботната сутрин си беше в реда на нещата, след като всички деца бяха здрави и всички работещи възрастни, свободни. Трите ни лъча тръгваха от Варна, София и Пловдив, за да серещнат в подножието на Стара планина, в Идилиево.
Името на селото, само говори за него. Някога голямо и богато, сега за добро или зло е населявано основно от пенсионери. Само за добро, обаче в него се намира и нашата цел, Мото кемп България. 

с. Идилиево

с. Идилиево
с. Идилиево

с. Идилиево

Ако не се чете добре, плевенето ще го "отпочваме".

с.Идилиево
До скоро все се чудех, с  какво, това място така привлича Георги, та всяко свое пътуване започва или завършва там. Вече знам, няма какво да не привлече хора като нас. Как да устоиш на тишината и потънало в зеленина село, разположено с подножието на Стара планина или на атмосферата в къмпинга, абсолтна еклектика от любов към България и любовта към моторите и пътуванията.

Мото кемп България
Двамата собственици, българка и американският и съпруг оползотворяват по най-добрия начин противоположностите в произхода си. Изкарвайки зимите в топлата Алабама, а летата в България, успяват да карат моторите си целогодишно и да дават подслон на пътешественици от всички краища на света.

Мото кемп България

Мото кемп България

Мото кемп България
Българската половинка на семейството, Поли, ни разказа, как още, като видели сто годишната къща, американската половинка разбрала, че това е тяхното място. Опитали са се да запазят всички постройки в двора колкото се може по-близо до първоначалния им вид. Добавили нужните удобства в къщата, много цветя в градината, всякякви трофеи от пътуванията и гостите си в плевнята - бар и най-вече любовта си към моторите.

Мото кемп България

Мото кемп България

Мото кемп България
Всички предни и следващи уикенди къмпинга беше резервиран до под стрехите на къщата и даже на плевнята. Нашата група имаше късмет, че този уикенд, нямаше други посетители. Или късметът беше по-скоро на отсъстващите. Атаката на шест деца от различни възрасти, щъкащи, викащи, тичащи, смеещи се и ревящи могат да понесат малък кръг от хора, вероятно съставен основно от родителите им.

" Аз, за разпъването на тази палатка, клип в ю туб съм гледал..."

Ето, така се ядат пилешки крилца!
Ах, колко е лесно да си родител на момичета, ах.
Да му мислят, тези с момчетата.





Are you talking to me?

Уикенда завършихме, както и започнахме. В дъжд и с добро настроение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар