сряда, 29 юни 2011 г.

Четвъртият сезон на

True Blood е вече е в мрежата. Аз съм обсебена, отново.


Мъжете стават по - хубави, историята по-заплетена. Нямам търпение.


Постерите са с няколко идеи назад от тези на предните сезони, но се намират и добри попадения.






Този ми е любимият!


събота, 25 юни 2011 г.

Рапунцел - мацката с тигана.

Точно така, не принцесата от кулата или царската дъщеря с безвкусно дългата коса, а онази бойнaта и непокорната, която майсторски си служеше с тигана. И не за да пържи палачинки за своя принц в него.


 

Тази принцеса ходеше боса, през целия филм, принца не беше никакъв принц. През по-голямата част от времето ползваше доста рационално огромното косище, а в края на филма даже го докара до модерна къса прическа.



Тя беше тая, дето целуваше.
Въобще, мацка по мой вкус, нищо, че е създадена от Дисни.


петък, 24 юни 2011 г.

По жицата

И аз искам такава фланелка!

Източник на снимката: Camera Obscura

понеделник, 20 юни 2011 г.

Знаете ли коя е Темпъл Грандин?

До вчера и аз не знаех. Докато случайно прехвърляне на телевизионните канали не ме доведе до напрегнатото лице на Клеър Дейнс, която с усилие се опитваше да прочете нещо на френски и единственият резултат беше репликата: " Защо във френския има толкова змиорки?!? " Тази лишена от смисъл реплика ме заинтригува и стана причина да остана на канала. В хода на филма разбрах какви, за бога са тези змиорки във френския и открих една невероятна личност. Човек, за когото надали щях да чуя в целият си живот, ако не бяха случайността и змиорките.
Темпъл Грандин е диагностицирана с аутизъм. Заради него, тя възприема света много по различно от " нормалните" хора - в картини. За това и често срещаното във френския език "eel", за нея е нищо друго, освен змиорка. Аутизмът лишава Темпъл от възможността да прави много от нещата, които другите могат, но я лишава и от възможността да си намира извинения. Всеки път, когато срещне препрятствие, Грандин намира начини да ги заобикали и преодолее. Прави го майсторски, засрамвайки всички по-можещи от нея. 
Като всеки аутист, Темпъл не се чувства добре сред хора. Завършвайки колеж тя се насочва към животновъдството и към откриването на методи за хуманно отношение към добитъка в кланниците. Да, колкото и невероятно да звучи това някъде, някога се е случвало, а може и да се случва сега, някъде. 
Грандин не се заблуждава. Тя знае, че в кланиците животните от дишащи и мучащи същества се превръщат в стекове. Целта й е докато стигнат до " последния удар", да получат хумано и досотйно отношение.
Особеният начин, по който Темпъл възпрема света и дава възможност да открие кое плаши кравите и телетата, докато ги подкарват към поточните линии и кое може да ги направи, кротки и спокойни. 

“I think using animals for food is an ethical thing to do, but we’ve got to do it right. We’ve got to give those animals a decent life and we’ve got to give them a painless death. We owe the animal respect.” 

"Телетата, обичат да се движат в дъга. Това ги кара да мислят, че се връщат так, от където са тръгнали."

Основното, на което Темпъл Грандин посвещава живота и работата си е да обяснява на света, как работи умът на хората с аутизъм. Тя учи близките и обществото, как да откриват възможностите на децата аутисти и да им дават подходящите занимания и обучение, за да могат да се развиват.

Светът има нужда от най-различни умове


По моето скромно мнение Клеър Дейнс, която изпълнява ролата на Грандин в едноименния филм от 2010 се справя блестящо. С мимиката, с усилието, с което изговаря думите, с погледа, постоянно бягащ от очите на другите и отсечените нервни движения тя не остава и капка съмненеи у зрителя.



Винаги съм харесвала, тази крехка актриса, която до сега свързвах с деликатни "момичешки" роли. Сега, след като, я гледах, като Темпъл Грандин, я харесвам още повече.

неделя, 19 юни 2011 г.

събота, 18 юни 2011 г.

В средата на юни и на България.

Направо е за чудене, как успяхме да го направим. Три семейства, всяко с по две деца, от три различни края на страната.
Лекият дъждец в съботната сутрин си беше в реда на нещата, след като всички деца бяха здрави и всички работещи възрастни, свободни. Трите ни лъча тръгваха от Варна, София и Пловдив, за да серещнат в подножието на Стара планина, в Идилиево.
Името на селото, само говори за него. Някога голямо и богато, сега за добро или зло е населявано основно от пенсионери. Само за добро, обаче в него се намира и нашата цел, Мото кемп България. 

с. Идилиево

с. Идилиево
с. Идилиево

с. Идилиево

Ако не се чете добре, плевенето ще го "отпочваме".

с.Идилиево
До скоро все се чудех, с  какво, това място така привлича Георги, та всяко свое пътуване започва или завършва там. Вече знам, няма какво да не привлече хора като нас. Как да устоиш на тишината и потънало в зеленина село, разположено с подножието на Стара планина или на атмосферата в къмпинга, абсолтна еклектика от любов към България и любовта към моторите и пътуванията.

Мото кемп България
Двамата собственици, българка и американският и съпруг оползотворяват по най-добрия начин противоположностите в произхода си. Изкарвайки зимите в топлата Алабама, а летата в България, успяват да карат моторите си целогодишно и да дават подслон на пътешественици от всички краища на света.

Мото кемп България

Мото кемп България

Мото кемп България
Българската половинка на семейството, Поли, ни разказа, как още, като видели сто годишната къща, американската половинка разбрала, че това е тяхното място. Опитали са се да запазят всички постройки в двора колкото се може по-близо до първоначалния им вид. Добавили нужните удобства в къщата, много цветя в градината, всякякви трофеи от пътуванията и гостите си в плевнята - бар и най-вече любовта си към моторите.

Мото кемп България

Мото кемп България

Мото кемп България
Всички предни и следващи уикенди къмпинга беше резервиран до под стрехите на къщата и даже на плевнята. Нашата група имаше късмет, че този уикенд, нямаше други посетители. Или късметът беше по-скоро на отсъстващите. Атаката на шест деца от различни възрасти, щъкащи, викащи, тичащи, смеещи се и ревящи могат да понесат малък кръг от хора, вероятно съставен основно от родителите им.

" Аз, за разпъването на тази палатка, клип в ю туб съм гледал..."

Ето, така се ядат пилешки крилца!
Ах, колко е лесно да си родител на момичета, ах.
Да му мислят, тези с момчетата.





Are you talking to me?

Уикенда завършихме, както и започнахме. В дъжд и с добро настроение.