четвъртък, 30 юли 2015 г.

Котки в Созопол

Има места, които ме правят щастлива в мига, в който стъпя там. Не са много, но ги има и старият Созопол е едно от тях. Дори не се опитвам да анализирам причините. Облицованите му с дъски стари къщи, смокините и тесните покрити с калдъръм улички свалят всяко напрежение от плещите ми в мига, в който се озова сред тях. Всички дребни ежедневни грижи се смаляват, забавям ход, усмивката ми става широка и леко нефелна и почти започвам да разбирам какво значи онова латинското: Carpe Diem.
Още по-хубаво става, когато стигна до любимите си места в самия Созопол. Като щастие в щастието е. Мога да пребивавам на тия места и в тия състояния дълго време.




Бижутата на Лени в Котка и Котка








До онзи ден дори не познавах собственика на галерия Котка и Котка. Тя само беше едно от специалните ми места в Созопол и нямах представа, кой е човекът отзад. Онзи ден той се заговори с кучето ми. Заговори се като истински "кучешки" човек, а после каза, колко старо и добро приятелство има с колежка - бижутер, която много харесвам. Повече не ми трябваше, за да стане прекрасната картинка, напълно завършена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар