Мразя, когато всяка песен ми напомня за него. Мразя, когато искам да му споделя всяко нещо, което ме кара да се усмихвам. Мразя, когато свързвам всяко пътуване с него и всяко следващо искам да пропътувам пак така. Мразя да давам доброволно свободата, мислите и желанията си. Понякога мразя да го обичам.
Колкото и да се опитвам да не чувам и не виждам разни неща в последните дни, толкова по-упорито случая ми ги навира в лицето и ми става все по-трудно да не ги чувам и виждам. А когато започна да ги чувам и виждам, трябва да започна да изразявам позиция. Ето я:
"Независимо от всичко друго, всички разярени тълпи се състоят от отделни
хора. Снощи мистър Кънингам беше част от разярената тълпа, но въпреки
това той си оставаше човек. Всяка разярена тълпа във всеки малък южен
град е съставена от хора, които познаваш, а това не е много хубаво за
тях, нали?
- Никак не е - каза Джем.
- И трябваше да се
намеси едно осемгодишно дете, за да ги накара да се опомнят, нали? -
каза Атикус. - А това вече доказва нещо друго - че цяла една банда от
подивели животни може да бъде спряна само защото те продължават да бъдат
човешки същества"....
продължението е също толкова точно и вярно, както цитатът и е от тук
След коледния хаос и затрупаната с работа първа седмица от новата година, време е да спра да поствам само музика и да свърша нещо по-сериозно. " Сериозното" обикновено е предизвикано я от гледане на филм, я от четене на книга или блог.
Този път са два блога. Два поста с доста еднакво звучене, които много се приближават до моя начин на мислене, а и както съм казвала и преди описват нещата степени по-добре и с талант, който аз нямам.
П.П. От заглавията става съвсем ясно, каква е темата.
П.П.П. За протокола, не гледам Шоуто на Слави Трифонов. Обичам се много и не бих позволила нещо подобно да ми замърсява аурата, но го гледат майка ми, сестра ми, бившия ми съпруг, а понякога, в мое отсъствие е възможно да го гледат децата ми или Георги.
Споменавала съм и преди, рядко гледам телевизия, но понякога ми се случва. Та при един такъв рядък случай, онзи ден чух следната история:
" Пътува си жена в трамвая и си мисли:
- Пътниците - грубияни и невъзпитани! Мъжа ми и той - пияна свиня! Децата - неуважителни побойници! Аз, горката, колко съм несретна и окаяна!
Зад жената пътува ангелът й хранител и си записва:
Пътниците - грубияни; мъжът - пияница; децата - побойници; тя - несретна!
Записва ангела и се чуди, защо са й тия неща на жената, но после си казва:
- Еми, това ми е работата - щом ги иска, ще ги получи. "
Знам, че е посредствена. Та това е гръцка песен с елементи на рок изпълнявана от мъж с дрезгав глас типична тридневна брада. Оказва се, обаче че не съм толкова изискана защото ме кефи, ама как ме кефи, само! Както би кефила пиян шофьор на тир, бившият ми свекър, младежката част на гръцкото население и същата такава в някой от по-южните градове на България.
Прегракналият Вардис и идеята за текста, която имам само от заглавието понякога ме изпълват, така както не може да ме изпълни Концерт номер 5 на Паганини, който пусках преди няколко дни. Точно тая песен ми напомня за дълги горещи летни вечери, пълна луна, много алкохол и неща, които правиш знаейки много добре, че не трябва да бъдат правени. Тази песен е като влюбване, в някой такъв, с дрезгав глас и набола брада. Някой за когото знаеш, че след седмица няма да има какво да му кажеш, но пък за тази седмица, кръвта ти ще кипва подушиш ли го.
Ей такива смутни и елементарни неща внася в извисената ми душа тази гръцка песен. Единствената гръцка песен, която слушам по собствено желание.
П.П. Преди много време един приятел, истински скитник, който обикновено се губи с месеци ми я прати. Сама никога не бих плейнала гръцка песен.
П.П.П. От 18 коментара във VBox за песента само един е на кирилица.
Ровенето в глобалната мрежа в последно време, все повече ми прилича на секс с непознат. Не се знае, дали ще ти хареса или ще попаднеш на спечелилия наградата за най-малка пишка и в добавка ще се обзаведеш с трипер.
Някой ден ще имам котка сфинкс!!! Нямам идея как ще я съчетая с алергията на моя мъж, или поне вариантите, които ми идват на ум, не ми харесват, но някой ден....
Когато Георги го няма потъвам в малък уютен мой свят. В него са децата - едно по едно или заедно, книгите - текст и впечатления, моите филми - без телевизия, моля, кучето и готварските рецепти. После той се завръща от своите работа, син и пътувания и всява радостен хаос в малкия затворен ред, който съм си създала за дни.
Гледам си аз, Sex and the City 2 и о, Боже, те пропяха, да пропяха и не какво да е, а "I Am Woman...", а над тях, арабска девойка кърши снага в "belly dance". Кой по дяволите ги измисля тия неща?!?
Жаклината днес е неудържима. Бисер след бисер! "еми то щото само с акъл ни става ма требе и дупе или първо дупии и после акъл да обясни , чи сичко си му е наред на дупиту"
из скайп кореспонденцията ми: "...тва да одим да са бийм с вятърните мелници пак е мъжка идея секи случай , никоя уважаваща себе си жена нема хукни да прави таквиз безсмислици..." "...щото обикновенно жените си имат достатъчно смислена работа"
Караме си ние, снощи мирно и кротко колелетата към морската градина, а в подлеза на Спортна зала се изливат тълпи с младежи и девойки, девойките облечени предимно не, като девойки, а като леки жени. Караме си ние и се чудим. Отговора - имало концерт на Палнета Пайнер. При това безплатен. Не можах да не се сетя за един от последните постове на нервната акула. Спрете земята моля! Искам да сляза!
Музиката е много важна част от живота ми. Когато, обаче имам нещастието да съм принудена да чуя дори и малка част от изпълненията на група Епизод ми се иска да съм глуха!Напълно и окончателно глуха!