Сладки за пости и три от проекта двадесет ръкоделия.

От няколко години насам спазвам Коледните и Великденските пости. Приготвянето на ястия без животински продукти вече не ми е никакво предизвикателство, но виж със сладкишите е друго нещо. Добрата страна е, че хапвам по-малко сладко. Лошата или не чак толкова, че не мога съвсем без. А и не искам. И тук идва трудното. Времето на постите у нас става времето на тиквеника, баницата с локум, баклавата, щруделите и виненките не баба.
За баницата с локум вече съм писала. На виненките на баба, които вероятно са познати на почти всички /не защото баба ми беше известна, а защото са много лесни и разпространени сладкиши/ ще посветя някой следващ пост.
В този ще стане дума за един приятен с комбинацията от сладко и леко кисело щрудел. Предложението намерих сред кулинарните авантюри на Таня. Рецептата веднага ме грабна с присъствието на червените боровинки, които обогатяват по чудесн начин вкуса на ябълките.

Направих щрудела, или мини баничките, както ги е кръстила Таня с:

пакет фини кори;
5-6 ябълки;
100 гр. сушени боровинки;
150 гр. захар;
150 гр. галета;
една ванилия;
настърганата кора и сока на половин лимон
и олио за намазване на корите.

Загрявам фурната на 160 градуса с вентилатор.
Настъргвам ябълките и колкото се може по-бързо ги заливам със сока на лимона, за да не потъмняват. Добавям настърганата кора, захарта, галетата и ванилията.
Приготвям щрудела по следния ужасно лесен начин. Намазвам всяка кора добре с олио. Прегъвам я на две по ширина и пак намазвам. Слагал лъжица плънка на тясната страна, като я разпределям по дължината на кората, но оставям по два пръста в двата края. прегъвам навътре, върху плънката тези два края и после завивам на стегнато руло. Редя в намазана тавичка и пека до златиста коричка.
Когато изкарвам от фурната всеки хляб, питка или баница, които правя, винаги напръсквам с вода и завивам да се задуши. Коричката на хлябовете и питките става по-хрупкава и мека, а кората на баниците се накъдря игриво и се троши една идея по-малко.
Топлия щрудел престоя завит десеттина минути и щедро го наръсих с пудра захар.

Компания на щруделите с червени боровинки правят топките за елха, които изработих тази година. Те също бяха част от проекта ми за двадесет неща, които искам да направя с ръцете си. Всяка година добавям по една играчка на елхата ни за Коледа. Голямо удоволствие ми достави, че тази година играчките излязоха от моите пръсти.
За матрици използвах две топки от стиропор, а за харртиените парчета жертва стана биография на Маршал Жуков. Искам най-отговорно да заявя, че не съм била толкова олепана в тесто и хартия в живота си до момента, в който се заех с папие маше. Уж нищо и никакви топки, но настава такова мацане, че не е за раказване. Моментът със брокатените звезди също не отстъпва по цапане. Освен по топките лепило имаше по дрехите ми, по плота, по косата ми, а звездички имах на някои съвсем неочаквани места.

 

След, като лепилото по топките изсъхна заеха подобаващото им място на клонките на елхата.

Още от коледно - сладкишния маратон.

За трети епизод в маратона по печене на коледни сладкиши избрах бишкоти. По-точно бишкоти със сушени плодове, бял шоколад и тиквени семки.
Едно, могат да отлежават до Коледа, второ, не съм правила до сега. И най-важното трето. Имах намерение да правя щолен, но...Втози мой голям европейски град не можах да намеря марципан. Не ми се ходеше до някой от хипер маркетите в крайните квартали за кутийка марципан, а в широкия център на града не само, че няма подобен продукт, а продавачите масово нямат идея за какво иде реч и предлагат разни десертни блокчета, когато ги попиташ за него. Ограмотих част, за друга нямах никакви шансове, но така и не се сдобих с марципан. Реших, ще си направя. Рецепти има и при Йоана и при Ирина,  смлени бадеми, пудра захар, белтък, колко му е. Е, оказа се, че не е точно така. Дали бадемите ми бяха едри, дали белтъците в повече, или разбиването малко, но марципан не се получи, само гъста каша.
Нямах никакво намерение да се тръшкам за неуспеха, особено на фона на не малкото успешни сладкишни начинания в последните вечери, така, че решението си дойде съвсем естествено.

Попаднах на рецепатта в Кулинарни мисли и разни други неща. Пределно лесна е. Даже неочаквано лесна за мен. Не зная защо бях останала с впечатление, че приготвянето на бишкоти е висш пилотаж. Или съм била с грешно впечатление, или е сработил късмета на начинаещия защото според Гаргата са се получили много добре. Моето мнение ще го споделя след Коледа.

За бишкотите са ви необходими:

3 ч. ч. бяло брашно;

2 ч. л. бакпулвер;

1/2 ч. л. сол;

1 ч. ч. захар

3 големи яйца

2 с. л. олио

2 и 1.2 ч. л. ванилов екстракт

80 гр белени тиквени семки, сурови или 3/4 ч. ч.

100 гр сушени червени боровинки. При мен беше микс от папая, боровинки и стафиди.

100 гр от любимият ви бял шоколад

 Освен това, в моята смес имаше и 100 гр ситно смлени бадеми.

Загрях фурната на 14о градуса с вентилатор.

Използвах бадемово - захарно - белтъчената каша и към нея прибавих яйцата и разбих много добре, до побеляване. Прибавих олиото на капки, а след това и пресятото брашно със солта и набухвателя. Тестото става тежко и моят миксер не можеше да го бърка, за това продължих с шпатула. Последни добавих сушените плодове, семките и наситнения шоколад. С навлажнени ръце оформих две "саламчета" в тавичка, върху хартия за печене. Тестото е лепкаво и единственият начин да се получи са мокрите ръце.

Пекох около 30 минути, докато започна да получава приятен захар. Изстудих, нарязах на филийки и отново запекох на същите градуси. 

Бишкотите се харесаха не само на Гаргата. На куча не му е позволено да опитва, но милия, беше готов и с поглед  да ги мести, само и само да докопа някоя.

Коледно - сладкишен маратон, продължение.

Немските коледни сладки, лебкухен са втората отсечка от сладкишния маратон у дома. Опитвам се да търся разнообразие във вкусовете, макар, канелата, индийското орехче и потрокаловите корички да са задължителна съставка за коледните сладкиши.
Рецептата е от блога Малки неща и е съвсем нова за мен, поради което съм повече от нетърпелива да разбера какъв е резултата.

Интересното за мен беше малко по-различния вариант на парено тесто, което се използва за сладките. Ето какво е нужо за него:

3 и 1/3 ч. ч. брашно;
1/2 ч. ч.+ 2 с. л. мед;
1 ч. ч. захар;
112 гр. масло;
1 голямо яйце, леко разбито;
1 ч. л. сода бикарбонат;
1 ч. л. бакпулвер;
1 с. л. канела;
по 1 ч. л.  стрит кардамин, анасон, индийско орехче и джинджифил
Аз пропуснах анасона. Кардамона и карамфила ми бяха на зърна, а мелачката не ги " лови". Проведох сериозна битка с тях, докато ги стрия в хаванче.

Подправките се объркват в малък съд. В друг се пресяват брашното, хлебната сода и бакпулвера.
Маслото, меда и захарта се разтапят на слаб огън, докато захарта се разтвори. Добавят се подправките, а след тях и брашното с набухвателите. Бърка се, докато тестото се обедини и започне да се отделя от стените на съда. Маха се от котлона и се оставя да се охлади. 
През това време си приготвих сладкия пълнеж. Използвах:

3/4 ч. ч. сладко от кайсии. Последното останало от миналата година;
1 и 1/2 ч. ч. едро смлени орехи. В оригиналната рецепта са бадеми;
1 ч. ч. стафиди, накиснати в алкохол от предния ден;
в оригиналната рецепта има и портокалови корички, аз нямах.
прясно изцеден лимонов сок. При мен беше на око, докато прецених, че сместта ще се маже, без да се разлива.

Фурната се загрява на 180 градуса. При мен 160 и вентилатор.
Към изстиналото тесто се добавя яйцето. Омесва добре и се разделя на две части.
Приготвя се хартия за печене с размера на тавата и едната половина от тестото се разточва направо върху хартията. Слага се в тавата и се намазва с пълнежа. В края на кората се оставя не намазана ивица, за да може да се слепи с горната. Втората половина от тестото също се разточва. Аз направих грешката да я разточа на плота и след това да се опитам да я пренеса върху другата кора с точилката. Е, разкъса се и не изглеждаше особено добре. В последствие глазурата скри дефектите, но мисля, трябваше да следвам точно указанията и да разточа и втория част от тестото върху хартия и с нея да го пренеса в тавата. Със сигурност щеше да стане по-лесно и по-добре.
Горната кора се набучва на няколко места за да излиза парата и сладкишът се пече 20- 30 минути, до приятен загар.

През това време се приготвя глазура от:

1 и 1/2 ч. ч. пресята пудра захар;
до 1/4 ч. ч. сок от лимон, който се прибавя, към захарта на порции до придобиване на подходяща гъстота. При мен бяха 2- 3 лъжици.

Горещият сладкиш се намазва с глазурата.

Понеже не съм от най- търпеливите, не изчаках 2-3 дни и нарязах сладкиша малко след като глазурата започна да стяга, но преди да започне да се пука.

П. П. Има някои неща, по тази рецепта, които искам да променя, за това със сигурност ще я направя отново. Бих искала да я направя в по-малка тава, за да може блатовете да станат по-дебели, както и да опитам какъв ще е вкуса с бадемите и портокаловите корички в плънката.

Аромат на Коледа

се разнася у дома последните вечери.
Тази седмица започнах приготвянето на коледните сладкиши. Прибирам се от работа след седем вечерта, а правенето на сладкиши приключва след дванадесет, но въпреки лягането в малките часове ми действа отморяващо и много зареждащо.

Започнах коледно - сладкишния маратон с английски кекс по тази рецепта. Много харесвам блога на дамата. Рецептите са много добре обяснени и се получават в деветдесет и девет процента от случаите.

 За кекса са нужни:
                          Ром за напояване на кекса
                          4 яйца;
                          200 гр. масло;
                          150 гр. тръстикова + 150 тъмна тръстикова захар, аз използвах бяла кристална;
                          250 гр. брашно;
                          50 гр. смлени бадеми;
                          по половин чаена лъжичка канела, индийско орехче и карамфил
                          500 гр. сушени плодове. В моя случай боровинки, стафиди и ананас.
Характерно за английските кексове е използването на голямо количество сушени плодове. Много ми хареса написаното в един от блоговете, как англичанките подхождали към правенето на такива кексове, като рускините / и ние в случая/ към правенето на сладка през есента. Такива кексове освен на Коледа се поднасяли и като подарък за сватби. Предполагам, че именно заради многото сушени плодове в тях тези кексовете могат да се съхраняват дълго. Оригиналната рецепта е с един килограм сушени плодове. Най-малкото количество, което видях из блоговете беше петстотин грама.

Сушените плодове накиснах в рома от предната вечер. Преди да започна да правя кекса ги оставих добре да се отцедят и когато кекса беше готов използвах отцедения ром за напояването му.

В приготвянето на какса няма нищо сложно. Единственото по-специално е, че този кекс се пече дълго време на ниска температура. Времето за изпичане зависи от количеството на сушените плодове. Колкото по-голямо е то, толкова по - дълго е печенето. На някои места четох за кексове печени в продължение на четири - пет часа.

Всички продукти трябва да са на стайна температура. Фурната се загрява предварително. При мен на 130 градуса и вентилатор. Сушените плодове се овалват в 2-3 лъжици брашно.
Маслто се разбива до побеляване със захарта. Едно по едно се прибавят яйцата, като сместа се разбива добре след всяко яйце. Прибавят се подправките, а след тях пресятото брашно. В тази рецепта няма набухвател, за това наблегнах на работата с миксера. Последни се добавят смлените бадеми и сушените плодове. Кекса се поставя във форма, като в средата му се прави вдлъбнатина, за да остане равен, когато се надигне в процеса на печене. Моята вдлъбнатина не беше достатъчно дълбока. Пекох кекса в продължение на 2 часа. Притеснявах се, че за това време ще започне да изгаря, но даже не се наложи да го покривам с хартия.
След, като е готов, кекса се напоява с ром. Количеството ми беше малко. Мисля, че сладкиша може да понесе повече алкохол. Вече изстиналия кекс увих в няколко слоя хартия за печене и скрих далече от хорски погледи.
Единственото, което ме тормози е, че чак на Коледа ще разбера, дали съм се справила.

С аромат на ...девисил

Бяха няколко нищо и никакви стръка. Донесе ми ги колежката, по-скоро, като добавка към огромно количество целина, отколкото заради самите тях. Ароматът им не ми даваше мира цял ден и вечерта "приших балтон към копчето" с една глава и парче рагу от сьомга.

Понеже нямам особен опит с рибните чорби, реших да заложа на сигурно и използвах рецептата на Даниела.
Девисилът / или лющян, както го наричаше моята баба/ намери точното си място и резултата не беше рибена чорба, а направо поезия.

И курабийки за благодарност.

Исках да направя нещо за господина, който ми даде моята нова стара закачалка. За него и за съпругата му, макар да не я видях и да успях да досаждам само на него. Харесах си валентинските сладки на Ирина, или по-точно рецептата за тях. На външен вид моите са скромни и обикновени, но това по никакъв начин не накърни вкуса им. Добре че дозата е за една прилична бройка, та всички у дома можаха да има се насладят. Занесох пълна кутия на добрия човек. Занесох и на шивачката, която ми даде първите насоки в моето кратко раззследване.

Рецептата е чудесно обяснена при Ирина, няма да я пиша повторно, ще напиша само нищожните промени, които направих. Маслото ми беше едно пакетче - 125 грама. Не си направих труда да тегля още 10 грама. За сметка на това добавих още едно яйце. И без това бяха малки. Нямах бадемова есенция, нямах и инстантно кафе и ги пропуснах. Тестото ми престоя в хладилника 9 - 10 часа. Замесих го сутринта преди работа, а курабийките пекох вечерта. За себе си установих, че ги предпочитам по меки и сочни, следователно, следващия път ще разточа тестото на по-дебела кора.
У нас тези сладки се харесаха много, надявам се да са се харесали и на господина, жена му и шивачката.

Коледни щрихи, втора част.

Винаги съм знаела, че не съм творец. За сметка на това съм се старала да повтарям добре и старателно нещата направени от истинските творци.

Коледа 2010.

Идея за коледната украса, както и много други намерих в кокетното и уютно виртуално ъгълче на Мариета. Отида ли в Етрополе, задължително ще го посетя и реалното й магазинче. Материалите, Фимо, форми за сладки и цветна панделка са повече от достъпни. Да не забравя точилката! Отделеното време беше пренебрежимо малко, а резултатът - семпло коледно дръвче, вече радва погледа на Гого.

Коледа 2010

Коледа 2010.

Рецептата за линцер сладките си харесах при Ladybug.

Линцер сладки.

Тези сладки са доказателство, колко гениални, в случая вкусни могат да бъдат простите неща. За тази поезия от маслен вкус и бадемово-лимонов аромат са ви нужни:

Линцер сладки

 50 гр. лешници/орехи (аз сложих бадеми);

225 гр. бяло брашно;

75 гр. захар;

150 гр. масло, нарязано;

ситно смляна кора от половина лимон, (аз добавих и от портокал);

1 жълтък;

Малиново сладко за слепване ( моето беше от кайсии, лично производство)

Пудра захар за поръсване

Смиламе ядките. Смесваме брашното и захарта в купа. Добавяме маслото, нарязано на ситно, и с ръце месим до получаването на ситни трохи. Прибавяме смлените ядки, кората от лимона и жълтъка. Отново месим се до еднородно тесто, което престоява за около час в хладилника.След, като тестото е престояло в хладилника, загряваме фурната на 180 градуса.* 

Разточваме тестото на не много тънка кора, леко чупливо и лепкаво е, но се работи лесно. Печем в загрята фурна около 15-20 минути. Опечените и изстинали бисквити слепване две по две и поръсваме с пудра захар.  

Аз предвидливо удвоих дозата и след като ги слепих ми се получиха към тридесет божествено крехки, уханни бисквитки.

Линцер сладки

* Казвала съм и преди, винаги пека с вентилатор и за това свалям 20 градуса от температурата за печене дадена в оригиналната рецепта. До сега тази стратегия не ме е проваляла.

Сладко от зелени смокини и една тетрадка с пожълтели листи.

Колкото и да прелива мрежата от рецепти за какво ли не всяка правена повече от веднъж рецепта, която искам да запомня, запазя и да не издирвам отново с часове за да я направя отново намира място в моята стара, стара тетрадка. 

В повечето случаи това са успешните и харесали ни сладкиши или хлябове и доста по-радко други рецепти, но записването в тетрадката ми е стара и любима практика. Тази тетрадка съм я започнала през 2003-та. Отбелязала съм си, че в нея са преписани и рецепти от друга, по-стара, която е започната в далечната 1990 година.
И макар на последък в нея да добавям само рецепти, в едни по-стари времена, когато мрежата не беше източник на толкова много и подробна информация тетрадката събираше съвети за отглеждане на цветя, хитринки, как да се преборим с вредителите по тях с подръчни средства или да премахнем петно от червено вино. По листите й и в пликовете залепени по тях намират място и много модели за плетива и даже някоя и друга кройка.

"Бисквити за елха от Англия" изрязани от Вестник за жената или друго подобно издание.

Понякога, затисната от ежедневието, само си свалям на бързо рецептите от нета, а после те дълго време отлежават на разни листчета с още множество драсканици по тях, натикани между кориците. Все някога, идва почивен ден, в който мога да седна с чаша кафе и да си припомня, как се пишеше с химикал на редове и да подредя избраните рецепти.
Тъмноочето от сега си е заплюло да наследи тази тетрадка, дали, защото готви с удоволствие или защото сестра и е още малка за да обръща внимание на тия неща.
Сладкишите чиито рецепти, последно заеха място в тетрадката дори успях да  снимам. В по-голямата часто от случаите, докато се наканя да изпрося фотоапарата на Георги, след като малката бандитка изгуби нашия не остава какво да се снима.

Основното, което ме привлече в първия сладкиш е тиквата. И аз, като Lety, много обичам тиква и докато я има на пазара се опитвам да я готвя, колкото се може повече. Хубавото тук е, че маскирана в сладкиша, тиквата премина даже под зоркия антитиквен радар на гореспоменатат бандитка. Най-вече заради тиквата го яде майка ми, която иначе презрително пренебрегва маслото и изварата, от които е направен крема.

Сладкиш с тиква, орехи и маслено-изварен крем

Рецептата е от блога Lety, Кулинарно приключение.
За сладкиша: 
1 ч.ч. сурова тиква настъргана ситно
2 1/2 ч.ч. брашно;
1 бакпулвер;
1/2 равна ч.л. сода бикарбонат;
1/2 равна ч.л. сол;
1 1/2 ч.ч. пудра захар;
4 яйца - леко разбити с вилица;
1 с.л. (с връх) кисело мляко;
1 1/2 ч.ч. олио;
1 капсула ванилова есенция;
1 ч.ч едро нарязани орехи;
1 ч.л. настъргана лимонова кора;
1 ч.л. настъргана портокалова кора;
Единствената промяна или по-точно пропуск в моето изпълнение е, че нямах у дома портокали и пропуснах настърганата портокалова кора.
шепа стафиди + 1-2 с.л. коняк или бренди

Накиснах стафидите с няколко супени лъжици бренди или коняк. Включих фурната да се загрява на 160 градуса с вентилатор. /Винаги пека с вентилатор и винаги свалям 15-20 градуса от температурата за печене, която е дадена в рецептите./*
Понеже сладкишите с олио продължават да ме притесняват, разбих хубаво яйцата със захарта на пяна, а не само с вилица и после на тънка струйка добавих олиото, като продължих да разбивам сместа през цялото време. Към сместта прибавих киселото мляко и настърганата тиква.
В отделен съд пресях брашното, добавих бакпулвера, содата, солта и ванилия на прах. Сложих отцедените стафиди в брашняната смес и разбърках. Прибавих брашняната смес при яйчната и отново разбих добре. Добавих и орехите.
Пекох в застлана с готварска хартия тавичка, до " суха клечка".

Изстиналият сладкиш залях с горещ сироп от:
1/2 ч.ч. кафява захар;
1/2 ч.ч. вода;

Глазура:
125 гр. сирене крема;
50-60 гр. масло;
около 1 ч.ч. пудра захар;
настъгана лимонова и портокалова кора;
2-3 ч.л. лимонов сок
Разбих маслото с пудрата захар, добавих крема сиренето и лимоновия сок. Намазах изстиналия след заливането със сироп сладкиш.  Отгоре настъргах лимонова кора.

Вторият сладкиш и вариациите му започват да ми стават много любими. Както е казала DANI, от чийто блог взех рецептата, руските блогове предлагат в изобилие рецепти с извара - творг. Аз също започвнах с рецепти от два руски блога. Трябва да им се признае на рускините. Започвнат ли да правят нещо, правят го с класа. Първия сладкиш с извара, който направих беше този пирог с извара, като само замених ягодите с круши. Това е един от най-леките и хубави сладкиши, който съм опитвала. Правя го вече три пъти и все не ни стига.
Следващият ми опит отново беше от руски блог. Също толкова впечатляващ, както предния. Резултатът и той беше така. Единствената промяна беше, че добавих ябълки в тестото. Едва третият си кейк с извара успях да заснема и то последното останало парченце.
В Музика за свободното време, DANI го е нарекла лек кекс с извара.

Кейк с извара и сладко от зелени смокини

Рецептата я има при нея, преписвам я и тук. Спазих я дословно, като вместо сладкото, което тя е добавила, аз сложих по половин зелена смокиня от сладко, което си купих от Юндола при скорошното ни пътуване.

150 г брашно;
1/2 ч.л бакпулвер;
165 г захар;
75 г масло;
едно пакетче сирене "Крема";
2 яйца;
ванилия на прах 
Загрях фурната на 160 градуса.*
Разбих добре маслото със захарта. Добавих сиренето " Крема" и яйцата едно по едно. Към получената смес добавих пресятото с бакпулвера и ванилията брашно. Сложих сместа в тавичка и във фурната. Нарязах смокините от сладко на половинки. Когато кексът започна да се надига и да хваща лека коричка внимателно сложих смокините с разрязаната страна нагоре. Наредих ги и леко ги притисках, така, че образувалата се корика да се разпука и те да се закрепят в тестото, но без да потънат в него. От всичките ми опити, които включват овалване в захар или брашно, това е най-успешния начин да сложа по-едри плодове или локум в сладкиш или мъфини и те да не потънат на дъното. Пекох сладкиша до "суха клечка"
И този кейк стана лек и нежно маслен, но по мое мнение най-хубавото в него бяха лепкавите и покафенели половинки смокини.

Как от една клошарска находка

се стига до вкусен сладкиш ли? Ето как:
Разхождаме се ние с моя таран в поредното ранно лятно утро. Той е "брахиоцефален", за незапознатите - блъснал се е с муцуна в стената, както бебе и жегата го мъчи повече от всички останали дву и четириноги твари. Освен това е и абсолютен лигльо и единственият начин да му осигуря нужните минимум 30-40 минути разходка на ден, без да го суркам по асфалта, защото на него му е горещо и отказва да ходи е да го изведа максимално рано. 5:45 - 6:00 е идеалното време за хайванчето и той припка доволно пред мен, а аз се влача сънена и още не пила кафе. Тези наши ранни разходки, освен прохладата си имат и други добри страни. Квартала е сънен и притихнал, хора почти няма и след първите метри, когато малко се събудя доволно си зяпам по терасите и в дворовете на съгражданите ми.
И така, докато се тътря след песа из безлюдните улички, край един казан, на земята виждам малко книжле. Единствената добра страна на немърливия варненски гражданин, който не си изхвърля отпадъците в кофата, а около нея е, че аз, съответно мога да взема част от този отпадък под формата на книга. Понеже за разлика от същия този гражданин, аз съм един много съвестен такъв, когато извеждам кучето, естествено нося в себе салфетки или тоалетна хартия. Не, за да си облекчавам хремата, а за да обера и изхвърля последиците от естествените нужди на любимеца си. Та, отделям аз една хартика от тия в ръката ми и си прибирам книжката, на която пише: Кухнята на народите, Гърция. Държейки я с хартията леко я разлиствам, с рецепти е, както и предполагам. Малко книжле с не много рецепти в него, но какво пък, чудесна клошарска находка.
На следващия ден правя един сладкиш по рецепта от книжката:

Орехов сладкиш / не мога да си обясня, защо е отбелязан, като "трудна" рецепта/
60 грама брашно;
60 грама рафинирана захар;
2 яйца,
60 грама меко масло;
110 гр. орехи нарязани на едро;
1/2 ч.л. канела;
по желание:
стафиди;
1-2 с.л. ром или коняк за накисване;

за заливката:
60 грама кафява захар;
сока и кората на половин портокал;
1 с.л. бренди или коняк.

Стафидите се накисват в малко ром или коняк.
Фурната се загрява на 180 градуса.
Маслото се разбива с кристалната захар. Прибавят се яйцата едно по едно и сместта се разбива добре. На този етап, аз прецених, че сместта ще ми дойде много малко и удвоих продуктите. Към вече разбитите масло, захар и яйца прибавих още толкова. Това нарушаване на реда на смесване по никакъв начин не повлия на вкуса на сладкиша. Към маслено - яйчената смес се добавя пресятото брашно. Понеже съм далече от майсторите, реших да добавя бакпулвер, макар че го нямаше в рецептата и не сложих канела, че не съм и голям любител. Към брашняната смес се добавят орехите и отцедените стафиди. При мен орехите бяха приблизително 100 грама, а стафидите около 50.
Пече се в предварително загрята фурна на 180 градуса, за 30-40 минути или до когато забодената в сладкиша клечка излезе суха от него.

Изпечения сладкиш се оставя да изстине и се залива със следния сироп:
Към изцедения сок от половин портокал се добавя вода, до 150- 160 мл. При мен, заради удвояването на продуктите, портокала беше цял. Добавих малко вода до 300 мл. Настъргва се портокаловата кора и се възвира заедно със сока от портокала и кафявата захар. Оставя се да поври, докато се получи "лек" сироп. Така пише в книгата. Аз го варих не повече от 5-6 минути на не много силен котлон. Добавят се 1-2 лъжици ром или коняк и изстиналия сладкиш се залива със сиропа. Аз не прецедих портокаловите корички. Нямах пудра захар под ръка и реших, че коричките ще изглеждат добре върху сладкиша. А той се получи лек и ароматен. На следващия ден, изстуден в хладилника е още по-вкусен.
На края наръсих остатъка от орехите, които ми бяха в повече, смлени на ситно върху сладкиша, но снимка в това състояние нямам.

П.П. В последно време не съм писала за нещата, които готвя, не защото не готвя, а защото не мога да покажа снимки. Моето малко дете, да е живо и здраво изгуби семейния фотоапарат в началото на лятото и докато се обзаведем с нов много рядко и спорадично взимам този на Георги и до заснимане на сготвената храна не се стига. А рецепта без снимки..., не е същото.

Бързи сладки задявки.

През изминалите четири почивни дни бях решила, че няма да отдавам много голяма част от времето си за готвене. Понеже " онзи, който не бива да се назовава", макар и и именник категорично и много неправилно, според мен пренебрегва агнешкото месо, а децата бяха на гости, където можеха да го уважат достойно това същото не си правих труда да готвя нещо в духа на празника. За сметка на това избрах няколко бързи и лесни рецепти все за сладкиши и се оказа и че резултатът от тях е чудесен. И за съжаление много нетраен.

Още в четвъртък мярнах тези малки чийз кейкове. Продуктите са достъпни, приготвянето лесно и най-вече мога да използвам любимата ми форма за мъфини. За сега не съм успяла да се обзаведа с разглобяваща се форма за блатове, след като старата вече изчерпала силите и възможностите си отиде на заслужена почивка в кофата за боклук.

Малките кейкове станаха много хубави, а малкото останали се оказаха още по-хубави на следващия ден. Единствената корекция, която направих беше, че ми беше нужно два пъти повече "основа" - бисквити и масло. Имах достатъчно бисквити, така че запълних два пъти шестте гнезда на формата за мъфини. На края от "чийз" сместта ми остана, колкото да напълня две - три купички за крем карамел. Изпекох ги заедно с втората порция кейкове.

В рецептата е дадена възможност за избор - извара или крема сирене. Аз ги направих с извара, но следващият път категорично ще са с крема сирене. Макар, че разбивах изварата с ножовете на пасатора тя все пак остана с малко зърнеста структура, а ми се иска кремът на кейковете да е съвсем гладък.

След кейковете, които наистина стават бързо и лесно направих браунис или точно казано Tribute-To-Katherine-Hepburn Brownies. Всички рецепти и публикации в Готвенето е забавно са толкова изпипани, стилни и съвършени, че просто няма как да не хукнеш към кухнята и бъркалките за яйца, след като ги прочетеш. Много и искрено се възхищавам на блогерката за класата и елегантността, които лъхат от блога и.
На браунис нямам снимка. Винаги стават малко, а и децата вече си бяха в къщи. С много усилия тъмното оче откопчи две парчета, които съвестно прибра в кутия и скри, за да може да занесе на приятелката си в училище /и за пореден път да се изфука с майка си/.
И понеже по празниците се обзаведох, със силиконова форма за кекс, не можех да пропусна да направя най-лесния и много любим в къщи карамелен сладкиш. Научих рецептата в едни далечни времена, когато в "На кафе" готвеше Варвара. Това, че съм запомнила рецептата, а не съм я записала, доказва, колко е лесна. А именно:
във формата за кекс или в моя случай в друг съд се карамелизира захар. Пак в моя случай карамелизираната захар се излива във формата за кекс. На дъното на формата се нареждат кроасани. Ако са големи три се събират точно, ако са малки са 7-8 / толкова колкото има в един пакет/. Аз правя сладкиша с три големи кроасана с шоколад. Първоначално корасаните залепват за карамела. Върху тях се излива литър подсладено мляко смесено с шест яйца и една ванилия или иначе казано - смес за крем карамел. Пече се на водна баня. След много проби и още толкова шуплест крем карамел открих, че крема става гладък, когато го пека на 140-150 градуса с обдухване и следя водата да не завира. Отнема почти час. Проверява се с клечка. В случая със силиконовата форма това трябва да става много внимателно.
По същия начин, но в правоъгълна тавичка правя и сладкиш с останалия след великден сух козунак.

Ако хората в къщи са търпеливи или домакинята предвидлива, хубаво е сладкиша да остане поне няколко часа в хладилника, за да стегне добре. Няма нужда да казвам, че при нас добре стегна около една четвърт от него. И понеже, след всичкото това ядене на сладко в понеделник имаше само жалки остатъци, идеята на Ирина за кекс с какао, фъстъчено масло и карамел ми се видя интересна и имах нова силиконова форма за кекс, в понеделник "врътнах" и този кекс.Силиконовата форма е благодат. Сладкиша става съвършено оформен, изпича се равномерно и не лепне. Фъстъченото масло, като плънка в кекса не е лоша идея, но се оказа, че не е точно по нашия вкус. Кекса в останалата си част става прелестен, не много пухкав, а малко по-плътен. Това вече е по мой вкус. Оказа се и по вкуса на колегата.

Завършека на празниците поне не беше със сладкиш, а с пъстървата на Йоана, която стана бо-жест-ве-на и отново много бързо. Няма нужда да казвам, че и така бързо свърши.

Най- хубавите бисквити

на Йоана придружават сутрешното ни кафе вчера и днес. Наистина са много хубави, а освен това и лесни за приготвяне. Поради обективни причини пропуснах махлебито и тонка боба, но мисля следващия път да си осигуря поне една ако не и двете съставки.
П.П. Глазурата ми отне повече време от тестото за бисквитите.

Моята първа лазаня

Готвенето е едно от хобитата ми. На вкус лазанята е още по- добра отколкото на вид (потвърдено от старшите в глутницата). Докато ядеше, майка ми добави: "Сега си вкара авто гол. От тук насетне само ти ще готвищ лазаня у нас". И така със своя успех си навлякох бреме за цял живот. :)

Баница с локум, мъфини и домашен пастет.

Освен няколко невероятно топли, направо пролетни дни първите неща, които ми донесе новата година бяха запланувани и осъществени готварски рецепти. Останах много доволна от резултатите и искам да запазя тук това задоволство.

Започна се с една баница с локум, която опитахме у Веско на 01.01. Използвах обясненията на момичето, което ни почерпи с нея. Към тази информация добавих и обясненията, които намерих при цветарите и резултата се получи умопомрачителен. Може ефекта да е заради високите нива на захар, които осигурява тази баница, не знам.
Приготвянето на тази неземна сладост е бързо и лесно и отнема малко повече време от това за изяждането и. Направих я от:
- един пакет кори, някакви, но не Бела;
- четири кутии локум, от тоя с розите на капака. Безцветен и мек е. Бях взела и един с берачка на рози, но той е червен и в баницата стои някак по-твърд.;
- около 6-700 грама тиква цигулка;
- една - две супени лъжици захар;
- чаена лъжица канела;
- половин чаена чаша захар;
- една чаена чаша вода.
Тиквата се настъргва и запържва, докато влагата и се изпари. Добавят се една-две супени лъжици захар и една чаена лъжица канела. Всяко парченце локум се разрязва по дължина и после всяка половинка, отново се разрязва по дължина. Фурната се загрява на 180 градуса, с вентилатор. Всяка кора се напръсква леко с олио и се прегъва на две. Близо до прегънатата част, по цялата дължина на прегъвката се нарежда локум и до локума се слага малко от тиквата. Кората се навива на руло и рулата се редят в тавичка намазана с олио. Баницата се изпича. От половината чаша захар и едната чаша вода се прави захарен сироп, с който се залива баницата.
У дома, когато Георги и Лора я опитаха се чуваше само доволното им мучене. По-добра оценка за нещо сготвено от мен до сега не бях получавала.

П.П. Откакто собственикът на Бела и още доста други марки, започна да отстрелва бели мечки и да прави реклама с това не купувам продуктите им. Нито колбаси, нито маргарини, точени кори или многолистни теста.

Следващото ми добро постижение бяха едни много дълго планувани мъфини. Не някои конкретни мъфини, а мъфини, като цяло. Основна причина за неправенето им от мен беше липсата на форма. След, като се обзаведох с формата се оказа, че снабдяването с хартийки за тях е точно толкова сложна задача. Бяха нужни две ходения в Пикадили, и разговор с няколко от момчетата, които зареждат щандовете, за да придобия търсените хартийки.
В новогодишната нощ, едно от гостенчетата на Лора донесе правени от майка му мъфини. Използвах нейната рецепта и добавих няколко неща от себе си. Когато сложих във фурната, формата с първата ми в живота порция мъфини, бях на крачка да се прекръстя. Сетих се за баба ми, лека и пръст, която го правеше всеки път, преди да започне да меси нещо, казвайки едни и същи думи: " Ела, Боже, поможи!" Не знам, дали Той чуваше молитвата, но печивата на баба ми винаги се получаваха. Първите ми мъфини станаха малко криви / фурната не пече равномерно/, много вкусни и свършиха за ден.

Ето и рецептата:
Половин чаена чаша меко масло се разбива с една чаена чаша захар. Добавят се две яйца, и една чаена чаша кисело мляко. В отделна купа се смесват две чаени чаши брашно и един бакпулвер. По желание се добавят орехи, сушени плодове, парченца шоколад...Аз добавих шоколад, смлени на едро орехи и наситнени сушени кайсии.

Тъй, като по Коледа получих пасатор, едно от нещата, за които го вкарах в употреба в началото на новата година беше домашен пастет. След прегледа на няколко рецепти, се спрях на тази от " В кухнята на моето семейство". Направих моя първи домашен пастет с малки корекции на рецептата, по следния начин:
В тиган с две супени лъжици олио запържих една глава лук нарязан на ситно и два моркова, също нарязани на ситно. Когато омекнаха добавих половин килограм измити и подсушени пилешки дробчета. В различните рецепти срещнах препоръки да се добави вино, Марсала или Порто. Аз добавих бренди. Това имах в хладилника. Подправих с сол, розмарин и смлян черен пипер, долях малко вода и когато тя се изпари дробчетата бяха готови. Нарязах ги на ситно, за да се пасират по-лесно и вкарах в работа пасатора. Получиха се две малки бурканчета с ухаещ и вкусен домашен пастет, който много хармонично се вързва с препечен черен хляб и доматки отгоре или зелена салата.