Обичам криминални мистерии рано сутрин.

В последно време се опитвам да ставам не по-късно от шест. Имам толкова приятни или задължителни неща за вършене, а времето все не стига. Е, в тези ранни часове върша основно приятните неща, но имам нужда от  още мотивация, за да се измъкна от топлото легло, преди навън да е съмнало. Освен мисълта за димяща чаша кафе много добре ме събуждат поредица крими мистерии. Израснала съм с романите на Конан Дойл, Чандлър и Агата Кристи и съм заклет почитател на добре разказаните, криминални истории.
В последните седмици, една телевизия е излъчва "Убийства в Мийдсъмър" по-обед, вероятно за бабите и дядовците пенсионери и го повтаря сутрин в шест, специално за мен. Познавам поредицата от много време, и пак от толкова я харесвам, а ранният час на излъчване е по-скоро предимство, отколкото недостатък.

Сериалът комбинира няколко от любимите ми теми. Убийства със засукан сценарий, обсебени  злодеи, прозорлив детектив и не толкова прозорливия му, но забавен помощник и всичко това на фона на прелестната, тънеща в привидно спокойствие английска провинция. Всеки епизод е наслада за ума, когато между броенето на бримките на плетивото ми или нареждането на изгладени дрехи се опитвам да разкрия кой е убиецът, още преди откритието да осени главния инспектор Барнаби.
Филмите в поредицата старателно спазват традициите на качествената английска криминална история. В сериите са преплетени невинни жертви, маниакални и отмъстителни убийци, аристократични семейства с тъмни тайни, а труповете почти винаги са повече от един - два. Понякога направо валят, край главният инспектор на Костън. Не напразно самият той никак не обича малките английски селца. Ако случайният наблюдател вижда преливащите от зеленина английски дворове и подредените къщи сред тях, то главен инспектор Том Барнаби знае, че зад всичко това се крие минало или бъдещо престъпление.
С изпълнението си в " Убийсвта в Мийдсъмър" Джон Нетълс се нарежда в списъка на най-харесваните екранни детективи, Джереми Брет, като Шерлок Холмс и Дейвид Съчет, като Еркюл Поаро.
За помощник на инспектор Барнаби харесвам повече Даниъл Кейси, като сержант Гавин Трой, но не се отказвам и от епизодите с Джон Хопкинс, като сержант Дан Скот.

Главен инспектор Барнаби и сержант Трой.

Главен инспектор Барнаби и сержант Скот.

Главният инспектор Барнаби със съпругата си Джойс и дъщеря си Къли

 

Една писателка стои зад първите пет епизода - Каролайн Греъм. Нейните пет криминални новели с главен герой инспектор Барнаби слагат началото на сериала, който продължава вече петнадесет сезона.

Ако не ви се спи в шест сутринта, съветвам ви да потърсите компанията на Том Барнаби, Гавин Трой и на някой и друг луд убиец.

Няколко причини да гледате Misfits.

 1. Сериалът е английски.
2. Безобразният, циничен език, който те залива като океан. Не бях слушала толкова груба реч от Трейнспотинг насам. Запомнящите се реплики са през кадър.
3. Невероятният акцент на Кели. Първото й " Фокин лов йа" си го пуснах пет - шест пъти. След като се съвзех от дивия кикот, в който ме хвърли.
4. Нейтън. Неописуем е! Свалям шапка на мозъка, родил такъв персонаж и изпитвам ужас от перспективата някога, евентуално да имам нещастието да познавам някой като него.

Robert Sheehan, като Нейтън.

5. Саймън смотанякът.

Iwan Rheon, като Саймън.

6. Саймън от бъдещето. / Мммляс../
7. Перфектно подбраният саундтрак.
8. Тенденциозно несериозното отношение към убийството. Епизод след епизод, групичката се измъква от смъртоносни ситуации, с лекота убивайки не един и двама, а за двата сезона, който изгледах всеки от героите умря средно по два пъти. Някои и повече.
 

9. Липсата на масовка. Подобна пестеливост много ми радва сетивата и създава идеална атмосфера петтимата аутсайдери да се развихрят без никой да разсейва зрителя.
10. Сиво - монохромната гама на крайните квартали на Лондон с единствено цветно петно - пет оранжеви гащеризона.
11, 12....Онези незабележими елементи, които допълват почти всеки кадър и създават усещане за продукт направен с лекота, мисъл, талант и голяма доза ирония. /подигравателни препратки към големи блокбастъри; надпис: "Обичам чай" на чашата на момче, което пие само мляко; лодки, които винаги са на едно и също място; клуб направен от товарни контейнери; фрирънър../

П.П. Изгледах първи и втори сезон, до шестата му серия. Моето впечатление е, че първоначално сериала е замислен да приключи на това място и колкото и голямо удоволствие да ми достави нямам нищо против да е така. Хубавите неща, за това са хубави, защото имат край. Особено, когато е логичен.
За седмата / коледна / серия на втория сезон и последвалия трети, създателите вероятно са се поддали на високия зрителски интерес. Дали ще е за добро, предстои да разбера.

"Живите мъртви" сезон едно,

епизод едно
Още едно заглавие в списъка със сериалите. Започва да става обширен.
Епизод едно на сезон едно е прилично брутален и не мога да чакам докато изгледам следващите, за да изразя задоволството си. Груб е като куршум в мозъка, което, между впрочем е единственият начин, да се убие оживял мъртвец. Поне според сериала.
Дълго време, на път за работа, гледах големия билборд, който рекламира вторият сезон, а после пападнах и на част от трейлъра по телевизията. Повече не ми трябваше. За моя радост и ужас на Георги след първия епизод мисля, че сериала става.
Бъдещето, след апокалипсис, винаги ме е интригувало. Как ще реагират хората, когато статуквото бъде променено глобално? Как ще събудят закърнялото си умение да се справят без всичките дребни и не толкова удобства на съвременния свят. Интересно ми е дори, как сценаристите развиват събитията и героите си в среда без горива, електричество, комуникации и всякакви подобни. Още по-интересно става, когато освен за ежедневното си изхранване героите трябва да се борят буквално за оцеляването си, като вид.

И останалите пет,
които, след първия, който беше добрата страна на поредицата, са по-скоро лошата такава. Сериалът придължава да става за гледане, но с напредването на епизодите слабите места в него се увеличават.
За цели шест серии никой не изясни на нашия главен герой малко по-подробно, какво аджеба се е случило. А и той самия, макар да преживя най-тежките дни за човечеството в безсъзнание не прояви никакво желание да разбере, как се е стигнало до тълпите със зомбита по улиците.
Героите са плоски и недостоверни. Светът се свършва, а те идея си нямат, какво да правят. Имат някакъв намек за правила за действие, които могат да се опишат  с изречението: " Слушай чичко полицай!" В нашия случай шериф и главен най-добър герой. Той, за да не би някой да се обърка и да не е напълно сигурен кого трябва да слуша цели шест епизода не си свали униформата и действаше, ама единствено и само, като полицай. Оп, шериф.

Трябва да се признае, че сините очи и изразителната уста на Andrew Lincoln, не са за пренебрегване, но до там.

Особено много ме дразни екранната му половинка Лори, изиграна от никому неизвестната Sarah Wayne Callies. Отредена и е ролята на някакъв трофей и толкова. Предполагам, че ще е наградата за този, който избие най-много живи мъртви и заедно с това до крайна граница рискува своя и на околните живот. Ако твоето и на близките ти съществуване е под постоянна заплаха си мисля, че повечето жени няма да се задоволят с мятане на притеснени погледи и пране на дрехи на реката. А, и епизодичен секс с бившия партньор на съпруга си.  

Имам впечатлението, че американците мнго си падат по кривогледи актьори.

От останалата групичка герои, които участват в пътуването към " Идея си нямаме къде"имам един фаворит - пича с арбалета. Категорично оръжието, което и аз бих избрала, при условие, че шумът привлича онези разлагащи се твари.

Norman Reedus - почти толкова световно неизвестен, колкото и колежката си Callies, но поне в пъти по-секси от нея.

Макар сериала да не изпълни обещанието, което даде в първия епизод, става за гледане. На няколко пъти се забавлявах да размишлявам, как бих реагирала аз в аналогична ситуация. И каква стратегия за оцеляване бих избрала.
Може и да не будивам до сред нощ, за да гледам епизодите на втория сезон по телевизията, но появят ли се по торент тракерите ще си ги дръпна с кеф, за да уплътня, времето за гладене някой уикенд.

Хари Потър и даровете на смъртта (част втора)

Всичко свършва!

Съвесм подобаващ, изпълнен с действие, драма и напрежение, дори и за челите книгата край.
За компенсация на предната част, където, действието макар и интригуващо, не беше много динамично, в последната част на последния филм екшъна и магията са навсякъде.
С всяка изминала серия Хогуортс става все по-мрачно място.

Всичко свършва там, където и започна

Този път няма и помен от Коледа, тиквен шейк или куидич. Диментори дебнат около училището, смъртожадни, като черни сенки се пренасят от едно място на друго. Героите са с цепнати устни и пукнати глави, някои загубват живота си, а за Хари остава да е по-скоро достоен човек, отколкото талантлив магьосник.
Знам историята много добре, за това вниманието ми привличаха най-вече внушителните специални ефекти.
Голата, без люспи кожа на дракона в Грийнготс, много ми хареса и макар и да не присъства в книгата, падането на Хари и Волдемор от кулата в края на филма, беше впечатляващо. Двамата се вплитаха един в друг и се разделяха, ставайки ту едно цяло, ту вкопчени в смъртоносна хватка врагове.
Моментът в който професор Макгонъгъл / Maggie Smith/ събужда каменните войни в замъка, се оказва, че се харесва от всички, а речта на любимия ми, любим Снейп/ Alan Rickman/  беше по-въздействаща даже от специалните ефекти.
Светещият купол защитна магия, който покри училището, а след това се разпадна, на горящи отломки беше пленяващ, също, както разпадането на Волдемор, когато магията на пръчката се обърна срещу него.

За осем филма, Daniel Radcliffe така и не успя да ми направи особено впечатление

 Като Волдемор, Ralph Fiennes, който иначе ми е любим, също не ме грабна,

но пък за компенсация имах лудата Белатрикс, която, като ръкавица пасва на Helena Bonham Carter

Непоклатимата, англичанка в мозъка на костите си, професор Макгонъгъл.

И него!

Въпреки изконната ми любов към хартиените носители, филма е достоен съперник на книгата. Всеки в своята сфера е съвършеният завършек на една от най-хубавите приказки разказани в наше време.

Три филма,

три причини да ги избера. Статията на Благой Иванов в Операция кино, Великата илюзия, Рики Джървейс и Алехандро Аменабар.

Agora

The Man from Earth

The Invention of Lying

Това - о, да! Това - абсолютно, не!

Снощи, направих неуспешен опит да гледам " Red Riding Hood". Признавам, наистина опитах, но не бяха минали и петнадесет минути от филма, когато реших да се спася от мъките. Не мога да повярвам, че някой си изкарва парите с подобна помия. Изтръпвам при мисълта какъв потребителски вкус възпитава този продукт, където липсата на идеи у създателите идеално си пасва с пълната липса на дарба у актьорите. Не можах да дочакам появяването на Гари Олдман. Харесвам го прекалено много за да му простя участието в толкова посредствено кино.
Останала силно разочарована и буквално незадоволена се присетих за един за съжаление много кратичкък епизод на един пак за съжаление много нов сериал, който преди няколко вечери мярнах по любимата си телевизия. Оказа се, че съм гледала втори епизод на .." Episodes", да, епизоди.
Ако не използвате кавички нямате никакъв шанс да го намерите в мрежата и дори в IMDB. Аз минах по краткият път, през Matt LeBlanc, който, o, майко, остарява много секси. Така ми се искаше да гледам нещо качествено и да залича спомена от Тъпата, тъпа червена шапчица, че се примирих с пилотния епизод на страницата на сериала в IMDB.
Равносметката е ясна. Онази п***а заспала, Червената шапчица и всичкият и антураж отидоха на момента в кошчето. Не им се полагаше и минута повече престой на твърдия ми диск, където от сега има запазено място за епизоди на " Episodes "

П.П. Обичам мръсни вицове.
*** Вълкът среща Червената шапчица.
- Здравей п***о заспала!
- Аз не съм п***а заспала! - възмутено отговаря тя. - Аз съм Червената шапчица!
- Че къде ти е тогава червената шапка? - пита вълкът.
- Ех, че съм п***а заспала!

П.П.П Докато търсех картинки, се оказа, че не само аз харесвам епизодите на " Episodes". / Не мога се запра./

Зимата иде.

Точно това си мислеха варненци до преди две - три седмици. Или поне, че идва есента, а след нея и зимата. Не за хладното лято, обаче става дума в този пост. За просветените още от заглавието е ясно, че ще става дума за Игра на тронове, първият том на  Песен за огън и лед, пресъздаден вече и на екрана от HBO.

*Източник на снимката - мрежата.

Какато точно отбеляза Baby чакането на поредната серия на True Blood  си е кофти нещо и за това, реших да запълня по миналия уикенд  го  с някоя и друга серия от първият сезон на гореспоменатата сага. Така и не успях да изгледам сериите по телевизията. За мен 23 часа е непосилно късно и в редки случаи минути преди да си легна хващах само началото на поредния епизод. 

За запознатите с книгите и сериала, няма да е изненада, че "запълването на уикенда" се превърна в пристрастяване. Изгледах и десетте епизода на един дъх! Не съм очаквала, че мъже с брони и кожи, звън на мечове и плискаща кръв могат така да ме привлекат към екрана. Е, грешала съм. Близките планове на разрязани гърла, изтърбушени вътрешности и дори обезглавен кон ме караха само леко да потръпвам и да не отделям очи от монитора.
За Мартин, четох, че е безмилостен към героите си. HBO не му отстъпиха на йота.
"Игра на тронове" ме закова пред монитора, докато не свърши и последния кадър от последната серия и обсипаната с пепел Денерис, не се изправи сред загасналата клада, заедно с трите новородени дракона.

Emilia Clarke в ролята на преродената от огъня майка на три дракона Денерис.*

Макар,  синемаскротума да понахрани каста на първият сезон и поради моите естествено много по-ниски критерии ги приех играта на актьорите почти без забележки. Слабите изпълнения на Lena Headey, на която, повече подхождаше  кралица Горго отколкото, безскрупулната интригантка и убийца Церсей и на Emilia Clarke, за която Денерис си е направо дебют, при нищожната и филмова кариера, не успяха да развалят удоволствието ми от сериала и от изпълненията на останалите им колегите.
На няколко пъти лично ми идваше да зашлевя недораслото садистче Джофри, а от Лиз и бозаещият Робин направо ме побиха тръпки.
През цялото време не можех да се нагледам на Джон Сняг и да се наситя на острия език на Тирион Ланистър.

Kit Harington, като Джон Сняг.*

Peter Dinklade, като голямата уста на малкия Тирион Ланистър.*

Няма да простя на на Мартин, ако посегне и на техния живот.
Друг любимец ми стана продажния и безчестен мръсник Кутрето. За неговата заслужена смърт не само няма да съжалявам, а дори я очаквам с нетърпение. Надявам се, обаче преди настъпването и да заплете още много интриги и дори бих се зарадвала, ако успее да излъже коравата Катрин Старк.

Aidan Gillen, като Кутрето.*

След уикенда под знака на "Играна тронове" моят I river, съвсем логично се обогати с електронния вариант на четирите тома.
Заради почти дословното пресъздаване на историята на екрана подхванах сагата направо от втората книга. Първите страници ме убедиха, че съм постъпила правилно. Стилът на на Мартин не е нищо забележително и добре, че секса, кръвта и интригите са в достатъчно количество, та да ме задържат до последните.

Четвъртият сезон на

True Blood е вече е в мрежата. Аз съм обсебена, отново.

Мъжете стават по - хубави, историята по-заплетена. Нямам търпение.

Постерите са с няколко идеи назад от тези на предните сезони, но се намират и добри попадения.

Този ми е любимият!

Рапунцел - мацката с тигана.

Точно така, не принцесата от кулата или царската дъщеря с безвкусно дългата коса, а онази бойнaта и непокорната, която майсторски си служеше с тигана. И не за да пържи палачинки за своя принц в него.

 

Тази принцеса ходеше боса, през целия филм, принца не беше никакъв принц. През по-голямата част от времето ползваше доста рационално огромното косище, а в края на филма даже го докара до модерна къса прическа.

Тя беше тая, дето целуваше.
Въобще, мацка по мой вкус, нищо, че е създадена от Дисни.