61 часа, Лий Чайлд

Освен Лий Чайлд, ще цитирам и Стоян: " ..Хубаво заглавие, хубава българска корица"

Изненада ме! А това се случва рядко.
Заподозрях убиеца, когато и Джак Ричър се осъмни, но края ме свари напълно неподготвена. Голяма червена точка за Чайлд, мегабайт заето пространство в iRiver-а, за всичко негово от Читанка и нова книга за издирване заради мъгляво обещание за изясняване на края. Точно както най-обичам!
Макар действието в книгите му, поне в тия, за Джак Ричър да се развива в Америка, Лий Чайлд се оказа британец. Британец, работил по сценария на " Перла в короната" и според Уикипедия бил изненадан от успеха на книгите си. Приятна изненада и за него и за читателите му.
Динамиката в 61 часа е много премерена. Уморявам се когато цялата книга е " на педали"  и бързо губя нишката, но в 61 часа по напрегнатите моменти се редуват с макар и привидно спокойствие, докато действието се сгъсти естествено към края. 
Поясненията под формата на разсъжденията на Ричър на базата на натрупания му опит  са много приятни и даже образователни на моменти.
Героите са логични, Чайлд е приятно безмилостен, към тях, а личността на един военен следовател и начина му на мислене ми е толкова далечна и непозната, че съм готова да му повярвам напълно.

" Плановете отиват по дяволите в момента, в който проехти първият изстрел."

" - Какво е направил Лоуъл, за да заслужи такъв партньор?
  - Лоуъл е странна птица. - отвърна Питърсън. - Самотник, чете книги."

" - Платон е малко странно име за мексиканец, не мислиш ли? На мен ми прилича повече на бразилско.
  - Не, по скоро е югославско - рече Питърсън.- Като на оня стар диктатор.
  - Той е Тито.
  - Тоя не беше ли някакъв южноафрикански епископ?
  - Онзи е Туту.
  - А кой по дяволите е Платон?
  - Древногръцки философ. Ученик на Сократ и учител на Аристотел.
  - Какво общо има Бразилия?
  -  Не питай."

" Доброто им поведение се гарантираше не от мерките за сигурност, а от простия факт, че в близката околност живееха техните сестри, майки, баби и братовчедки. Никой от тях не искаше да гледа как дерат кожата на някоя от близките му. Може би защото съжителството с нея след това щеше да бъде доста трудно."

" Затвори вратата след себе си, прекоси алеята и тръгна към полицейския участък. През цялото време беше нащрек, като постепенно изпадна в особеното състояние на хипертревога, което му даваше увереността, че може да извади оръжието си и да стреля хиляди пъти по-бързо от всеки противник. Състояние, в което можеше да изкопае рудата, да я превърне в метал и да отлее ново оръжие още преди противникът да посегне към своето."

А може да се каже, че това не е моята литература. Или не беше. Или Чайлд пише много добре, та и читател, недолюбващ книжния екшън, като мен да иска да го чете. Червена точка, както казах.

Няма случайни неща

Мрежата не напразно е " мрежа". Понякога се оказва, че наистина свързва всичко.
От известно време посещавам сайта Cheti. ME. Най - общо, идеята е да се разменят книги. Потребителите на сайта публикуват списък на книгите, които могат да заемат и ако някой си хареса книга му я изпращат. Той от своя страна има ангажимента после да я върне.
Присъствието ми в сайта и форума доведе до поредният блог - откритие. Свежо и завладяващо място посветено на  книгите и с много специално отношение към тях. Преглеждането му  ме доведе до трейлъра на един прекрасен късометражен филм вдъхновен на няколко неща, но най-вече от книгите.
И понеже продължавах да ровя из нета, за илюстрации и нформация за вчерашния си пост, отново в блог, този път за съвременни илюстратори и художници намерих целият филм. И кръгът се затвори.

Според написаното под клипа, The Fantastic Flying Books of Mr. Morris Lessmore е  вдъхновен от урагана Катрина, Бъстър Кийтън, Магьосникът от Оз и любовта към книгите. "Фантастичните летящи книги на г-н Морис Лесмор" е история за хората, които посвещават живота си на книгите и как книгите връщат услугата.

Петнадесетте минути на "Фантастичните летящи книги на г-н Морис Лесмор" са събрали е себе си писно слово, кино, рисунки и музика. Насладете им се, заслужава си.

Читателски дневник 2011

Новата година ми донесе ...грип. Но пък само за ден. Надявам се да съм си минала от реда поне до следващата.
Трудесет и първи декември и първи януари не са дни в които да стигна до компютъра, а втори прекарах предимно в леглото. За това, без закъснели пожелания за приятно изпращане на старата и успешно посрещане на новата, минавам направо към вече станалата тардиционна книжна равносметка.

Какво прочетох през 2010? Или какво си спомням да съм прочела. Много малко, по две причини. Едната - петте месеца безславно и скоропостижно приключила нова работа, която ми изпиваше соса и нямах сили даже за четене и втората - "Песен за огън и лед". Много нещо е това. Почти на юруш прочетох втората, третата и четвъртата книги от поредицата. И макар заради тях " читателският ми дневник" да е постен, в страници са може би над три хиляди.
Ето го краткият ми списък за 2010, не по хронологичен ред:

"Игра на тронове",   "Вихър от мечове",  "Пир за врани"
на белобрадия Джордж Р. Р. Мартин. Като цяло, съм повече от доволна от поредицата. Завладя ме и ме накара да живея с героите. Дори не особено хвалената четвърта книга ми хареса. Мисля, че нея прочетох най-бързо, вероятно защото вече бях набрала скорост. Единствената ми драма сега е, че трябва да издиря от някъде петата, защото в Читанка няма да я пуснат в следващите две години. Храня надежда градската библиотека да придобива поне по един екземпляр от всяко ново заглавие.

"Смърт в облаците"
на Агата Кристи, беше първата книга, която прочетох на I River - а. Когато го получих миналата Коледа си дръпнах всичко нейно, пак от Читанка, разбира се. На "Смътр в облаците" се спрях случайно. Когато става въпрос за Агата Кристи, стига вече да не съм чела книгата, не подбирам.

Вече съм споделила впечатленията си за
"Бялата масайка"
на Корине Хофман
"Градината на боговете"
на Джералд Даръл и
"Светъ на исляма"
на Ибрахим Карахасан-Чънар . Надявам се да изнамеря от някъде продължението на "масайката", както и да се докопам до останалите томове на Чънар. Макар да ми и вървеше трудно, не обичам да оставям работа недовършена.

"Ако искаш да си легнеш с мен"
беше първата ми среща с Антъни Капела. Признавам си, откраднах я от библиотеката на гаргата, така че заслугата е изцяло нейна. Тя много точно го нарича " мъжкият вариант на Джоан Харис"
За мен той влиза в графата: " според хобито". Интересуваш се от храна, ето ти история за храна, че и в добавка романтична история. Ако трябва, обаче да сравнявам книгите му за с ястие, по-скоро са някоя постна чорбица, отколкото богата на вкусове вечеря, но дори и да не засищат, то се поемат бързо и не ти дотежават на стомаха.
Друга една книга, също мога да включа в раздела " според хобито" -
"Цветята на дъждовната гора"
на Марго Бъруин. Само дето в ролята на яденето тук са цветята. Слабо книжле, което предизвика у мен повече недоволство, отколкото радост. С подобни на моите впечатления е останала и Светла Стоянова, ревюто й за книгата цитира почти дума по дума моето отношение.

Годината завърших с
"Яж, моли се и обичай"
на Елизабет Гилбърт. Останах приятно изненадана от книгата и възнамерявам да излея тази изненада в бдещ пост.

И пак подарявам

Има още няколко книги, от които искам да се освободя.

Техническа литература, от която нищо не разбирам:

Герб или лице / Ези или тура/ - Хюго Щайнхауз

Справочник по автомобилния транспорт - П. Пеянков, Ц. Желев, И. Ненчев

Въведение в научната информация и информационна култура  - Димитър Томов

Човекът в техносферата - Иван Вълчев

Методологични проблеми на квантовата физика - Азаря Поликаров

И художествена литература, към която вероятно няма да посегна в този живот:

Сърце - Иван Катаев

Локууд - Джон О'Хара

Стъпалата на славата - Драган Тенев



Отречени от закона - Виктор Барух

Дъщерята на президента - Стефан Поптонев

Заповядано е да оцелееш - Юлиян Семьонов

Ленинградска зима - Василий Ардаматски

Червените въгленчета - Господин Гочев

Тайните на войната - Юрий Королков


Трудните пътища в космоса - Владимир Шаталов

Убийство без възмездие - Йона Андронов

Синът на Монте Кристо - Жул Лермина

Кучета - Андрей Михайлов

Седемнайсет годишните - Боян Болгар

Мястото у дома е много ограничено, а за да влязат макар и малко нови книги, някои стари трябва да си заминат.
Ако никой не си хареса книга за месец, месец и нещо, ще ги дам за рециклиране. 

"Вихър от мечове",

поредните хиляда и кусур страници, предоставени от Джорж Р. Р. Мартин на жадните му за кръв и приключения читатели.
След " Мечът на истината" това ще се окаже най-дългата поредица, която съм чела. Третата книга от сагата " Песен за огън и лед" ми се оформя, като любима. Мартин така заплита съдбите на героите си, че понякога се чудиш, как ще ги отплете, а магията настъпва с пълна сила. Във " Вихър от мечове" обратите са през ред и толкова неочаквани, че на моменти ме оставяха втрещена, запяща невярващо страницата. Сагата е една от най-непредсказуемите книги, на които съм попадала, а в третата книга Джордж Р. Р. е в стихията си. Замисля интриги, събира врагове, разделя съюзници и често, често взима писалката с червеното мастило.
Въпреки стотиците страници, не мога да спра да се удивявам на лекотата с която убива главните си герои. Признавам му, прави го със стил. Без много мислене, без обяснения и подготовка, неочаквано, кърваво и зрелищно. В единият ред има герой, в другия, тряс и е вече само спомен.  Около кървавата сватба на Едмур Тъли си представих, как Мартин става сутрин, обува си домашните чехли, поглажда рехавата  си бяла брада и казва: "Какъв хубав ден е навън! Кого ли да убия днес?".
До края на книгата притеснено тръпнех, че може да му скимне да скъси с по една глава някой от любимците ми. Е, размина им се, но има още цели четири книги време. Подозирам, че ако някога изчета сагата всички любими и не толкова персонажи, ще са поголовно изклани.
Стилът на писане на Мартин продължава да  не е нищо особено, а голямото количество страници, може да измори и тотален ентусиаст. Над преплетеното родословие и семейни връзки на героите, категорично отказвам да се замислям. Причината да е не намеря мира, до края на третата книга са непрестанните обрати и добрата динамика с която се случва историята. За съжаление, по всеобщо мение това няма да е така в четвъртата. За момента инерцията, която съм набрала с " Вихър от мечове" е досататъчно силна, за да заора в " Пир за врани", пък да видим.


Тирион си остава най-харесваният от мен герой, макар в края на книгата малко да изгубих логиката на действията му.

„И всичко се връща назад и все по-назад — помисли Тирион, — към нашите майки и бащи, и към техните преди това. Ние сме кукли, танцуващи на конците, дърпани от онези, които са дошли на този свят преди нас, а един ден собствените ни деца ни взимат конците и започват да танцуват вместо нас.“

Книги, книжки и книжлета.

Една от малкото добри страни, на една варненска верига супермаркети е поредицата кулинарни книжки, които клиентите им могат да получат срещу натрупани при пазаруване точки.
Този път точките ми стигнаха за две книжки.

Дълго време търсих тази детска книжка.

До скоро даже не помнех заглавието. След като преразказах, във форума на една онлайн библиотека, какво си спомням от от книгата,  успяха да ми го подскажат, но така и не вярвах, че някога ще я намеря. Продавачите на стари книги са сред любимите ми хора.

През юли, в морската градина на Варна за втори път се организира "Алея на книгата". Този път участваха повече издателства и намаления имаше почти навсякъде. Обзаведох се  с първата си книга на вече любимата ми Александра Маринина.

Един ден, заедно с продуктите в торбите ми се озова и " Стари градски рецепти". Помня, че него ден, я четох, не, като готварска книга, а като художествена литература.

Инициативата Имаш ли блог, на издателска къща Лик, продължава. След като преди време се сдобих и борих със " Светът на исляма", сега е ред на " Посланията: Комуникационните умения".

Интересното е, че не тази книга бях избрала. Исках да прочета "Офисният живот", но явно в издателството е станало объркване. Реших, че щом тази книга е дошла при мен, нея ще чета.

Оказва се, че "няма да купувам книги" си остава само намерение. Явно, дори нашествие не може да ме спре.

Зимата иде.

Точно това си мислеха варненци до преди две - три седмици. Или поне, че идва есента, а след нея и зимата. Не за хладното лято, обаче става дума в този пост. За просветените още от заглавието е ясно, че ще става дума за Игра на тронове, първият том на  Песен за огън и лед, пресъздаден вече и на екрана от HBO.

*Източник на снимката - мрежата.

Какато точно отбеляза Baby чакането на поредната серия на True Blood  си е кофти нещо и за това, реших да запълня по миналия уикенд  го  с някоя и друга серия от първият сезон на гореспоменатата сага. Така и не успях да изгледам сериите по телевизията. За мен 23 часа е непосилно късно и в редки случаи минути преди да си легна хващах само началото на поредния епизод. 

За запознатите с книгите и сериала, няма да е изненада, че "запълването на уикенда" се превърна в пристрастяване. Изгледах и десетте епизода на един дъх! Не съм очаквала, че мъже с брони и кожи, звън на мечове и плискаща кръв могат така да ме привлекат към екрана. Е, грешала съм. Близките планове на разрязани гърла, изтърбушени вътрешности и дори обезглавен кон ме караха само леко да потръпвам и да не отделям очи от монитора.
За Мартин, четох, че е безмилостен към героите си. HBO не му отстъпиха на йота.
"Игра на тронове" ме закова пред монитора, докато не свърши и последния кадър от последната серия и обсипаната с пепел Денерис, не се изправи сред загасналата клада, заедно с трите новородени дракона.

Emilia Clarke в ролята на преродената от огъня майка на три дракона Денерис.*

Макар,  синемаскротума да понахрани каста на първият сезон и поради моите естествено много по-ниски критерии ги приех играта на актьорите почти без забележки. Слабите изпълнения на Lena Headey, на която, повече подхождаше  кралица Горго отколкото, безскрупулната интригантка и убийца Церсей и на Emilia Clarke, за която Денерис си е направо дебют, при нищожната и филмова кариера, не успяха да развалят удоволствието ми от сериала и от изпълненията на останалите им колегите.
На няколко пъти лично ми идваше да зашлевя недораслото садистче Джофри, а от Лиз и бозаещият Робин направо ме побиха тръпки.
През цялото време не можех да се нагледам на Джон Сняг и да се наситя на острия език на Тирион Ланистър.

Kit Harington, като Джон Сняг.*

Peter Dinklade, като голямата уста на малкия Тирион Ланистър.*

Няма да простя на на Мартин, ако посегне и на техния живот.
Друг любимец ми стана продажния и безчестен мръсник Кутрето. За неговата заслужена смърт не само няма да съжалявам, а дори я очаквам с нетърпение. Надявам се, обаче преди настъпването и да заплете още много интриги и дори бих се зарадвала, ако успее да излъже коравата Катрин Старк.

Aidan Gillen, като Кутрето.*

След уикенда под знака на "Играна тронове" моят I river, съвсем логично се обогати с електронния вариант на четирите тома.
Заради почти дословното пресъздаване на историята на екрана подхванах сагата направо от втората книга. Първите страници ме убедиха, че съм постъпила правилно. Стилът на на Мартин не е нищо забележително и добре, че секса, кръвта и интригите са в достатъчно количество, та да ме задържат до последните.

Поетично в шест сутринта

Понякога сутрин се събуждам с песен в главата. Ей така, съвсем неочаквано и много често с такава, която дори не харесвам. А понякога със стар, както се оказва незабравен стих.

ЧУДО
Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня...

Дамян Дамянов 

За Даръл, с нетърпение.

За мой срам и както се оказа, огромно изумление на Гаргата, се срещам с него за първи път. Какъв пропуск! А той се оказа великолепен и пленяващ не само любител и наблюдател на животни, но и талантлив майстор на перото и тънкото чувство за хумор. Подозирам, че увлекателен разказвач, като Даръл, може да прикове читателя към страниците и с най-скучната история. Макар да не съм запален читател на истории за животинския свят, само факта, че тези истории се случват на остров Корфу ми е достатъчен. А Даръл така добре го описва, с маслиновите му градини, с блатата и заливите, с темпераментните му жители, че в някои редове усещам мириса на море и зехтин, пясък под ходилата си и синевата на морето в очите си.
Нетърпелива съм да опиша впечатленията си, още преди да съм привършила " Градината на боговете".

Книжка, която уж, купих за Гаргата, но убедена съм ще имаме разгорещен спор, относно бъдещето и. А и тя - Гаргата сама си е беше виновна, като ми каза" Абе, ти я прочети, пък аз после щя си я взема." Но да се върна на Даръл и Градината. Животните и историите на малкия Джери с тях, в същност са само част от всичко за което той разказва в книгата. Подозирам, че и с останалите му книги е така. Двусмислени заглавия, като " Моето семейство и други животни" или " Зверилник в имението" са достатчъно красноречиви, за да ме наведат на тази мисъл. А семейството му, както и гости, който го посещават не отстъпват по колорит на йота от разнообразния животински свят и прекрасните пейзажи на Корфу. Книгата е съставена от отделни разкази, още една причина да ме привлече. С разказите си Даръл се нарежда в челните редици на любимците ми. В няколко страници успява да създаде атмосфера, да направи завръзка и да стигне до пика на историята, като после я приключи, хем мъдро, хем забавно и с тичпичното английско чувство за хумор, без значение, дали разказва за лов на риби, гостуване на индиец в дома на семейството или посрещането на гръцкия крал на острова.
По обясними причини, цитатите се избират трудно. Естественият подтик на читателя е да препише цялата книга.

" Шилето явно бе разочаровано, че никой не го забелязва. Припка назам - натам, украси пода, изпълни умело два пируета, но чувстваше, че не му се обръща вниманието, което е заслужило, затова наведе глава и се устреми към мама. Нападението му бе красиво осъществено. Имах известно право за подобна оценка, тъй като по времето, когато ходех на експедиции из околните маслинови горички, често бях срещал енергични и смели овнета, с които се бях сражавал, като матадор с бик, използувайки за всеобща радост ризата си вместо плащ. Макар, че осъждах последствията, не можех да не призная, че сегашното нападение бе извършено безпогрешно, и си личеше, че е добре обмислено: овнето употреби всичката сила на жилестото си тяло и кокалестата му глава и се заби право в прасците на мама."

" Висши духовни лица със старателно вчесани бели, сребристи или стоманносиви бради, бодри и весели, като рояк папагали в раса, водеха оживени разговори - коремчетата им се мърдаха, брадите им се поклащаха, а пълничките им изнежени ръце правеха изящни движения."

" - Да, ако човек живее достатъчно дълго на Корфу, спира да се учудва на каквото и да е - каза убедено мама."

П.П. Да не забравя, не мога да се нарадвам на имената на лодката, Тумбел - Нехранимайски и кучетата Пикльо и Посерко. Както мъдро отбеляза Георги, третото - Роджър явно е било късметлия.

Продължавам да подарявам

книги, основно за управление, поддръжка и ремонт на автомобил. Престоят им у нас е абсолютно неоправдан и ако не си намерят нови стопани, вероятно ще ги предоставя на приятелите от Лист по лист.

Беседи за автомобила - Ю. долматовски, 1978 - подарена.

Теория и практика на парашутната подготовка - Военно издателство, 1978 - подарена.

Експлоатация и поддръжка на съвременна домакинска техника - Ц. Аджилизов, Т. Пиронкова, 1977 - подарена.

Техника на сглобяването и ремонта на машини и съоръжения - Т.Алексиев, К.Крумов, Л. Вичев, Учебник за ЕСПУ и СПТУ1987 - подарена.

Ръководство за автомобилния и тракторния монтьор - Х. Макавеев, Н. Куцаров, Хр. Ценов, 1966 - подарена.

Москвич-1360 - подарена.

HIFI - Касетни декове - Б. Орозов, 1983 - подарена.

Как се откриват и отстраняват неизправности на лекия автомобил - И. Юрковски, 1977 - подарена.

Ръководство за водачи категория Б - В. Гачев, К. Бояджиев, Г. Тимчев, 1978 - подарена.

Човекът зад волана - Н. Игнатов, 1976 - подарена.