Краят на годината,

обикновено е време за какви ли не класации. Без да имаме това на ум и съвсем на шега, хилейки се с глас, с моята голяма дъщеря направихме домашна, много оспорвана, размествана и импровизирана класация на най-желаните от нас мъже. Нещата започнаха с нейното домашно по английски, а именно - презентация на тема: " Любим актьор". Ех, времена, ех, нрави! Къде бяха тия учителки едно време? И защо моите домашни включваха изрази от рода на "социалистически реализъм"? Да се върна обаче на класацията и повода за нея. Герой на презентацията на дъщеря ми беше...Хю Грант....Не, не Грант, а Джакман. След като няколко пъти без да мисля го нарекох точно Грант вместо Джакман и продължих да го правя нарочно, за да я дразня, тя не издържа и каза да съм си го взимала залюхания Грант, а за нея оставал Джакмън. Не, че имам нещо против. Синеоките и спечено изглеждащи англичани, определено ме вълнуват, но някак си неусетно този точно англичанин изпадна от класацията. А моята реплика, че по възрастов признак Джакмън по-подхожда на мен беше повода за развихрилата се и оформила се в последствие класация. Докато вървеше разгорещената ни дискусия Грант или Джакмън е Хю Джакмън, по телевизията попаднахме на друг един сладур - Чанинг Тейтъм. Ненаситният тийнейджър в къщи веднага отсече: " Взимам и него". В тоя момент и аз не се сдържах, обявих, че искам Стивън Мойер и колегата му вампир в "Истинска кръв", шведът Александър Скарсгард. Къщата се огласи от воя на недоволна, измамена девойка. " Взимам Джони!" Отсече тя. "Искам нещо в замяна"- не се дадох аз. "Оня червенокосия" - подсказа Георги. /Как да не обичаш мъж, който така добре познава вкуса ти и предлага Дейвид Карузо или иначе Хорейшио Кейн, да е за мен. /После, нещата станаха почти неуправляеми. Тя взе за себе си орда холивудски хубавци, аз отново по предложение на Геоги получих Даниел Крейг за компенсация. Женския кикот в къщата, със сигурност стигаше до съседите, когато аз мернах по телевизията Катрин Хейгъл. Винаги съм обичала играта на асоциации. Филмът беше "27 рокли", но мисълта ми веднага прескочи към друг неин филм и най-вече към партньора и там, а именно обожавания не само от нас Джерард Бътлър. " Бих те! Бих те!" Завиках истерично, а думите ми едва се разбираха, от дивия смях, който ме задавяше. Видях в погледа и, как за секунди и през нейния ум мина цялата игра на асоциации, която се беше случла в моята глава..." Неееееее..!" изрева тя, с якото си гласище, сочейки ме ядосано с пръст. "Нееееее!!!". Георги ни загледа изумено, докато ние вече се превивахме от смях, а кучето стреснато от вика и и ентусиазирано от смеха ни реши, че може да се включи във веселбата и се разтича помежду ни. След Бътлър, който все пак остана за мен нещата малко по малко започнаха да затихват.
На другия ден сутринта, докато се приготвях за работа получих есемес, който гласеше: " Взимам Роби". " Роб Томас" - беше моят отговор. Така, класацията от киното премина и в музикалната индустрия и придоби приблизително този вид:

Абсолютен и неоспорим лидер - Джерард Бътлър. Като основно негово предимство отбелязваме разбиващата сърцето крива усмивка, която върви с още цял, огромен списък добри страни.
След него, другарски поделяйки си второто място се нареждат Хю / не, не Грант, както казахме, той отпадна/ Джакмън,

Чанинг Тейтъм,
Стивън Мойер /ще започна да харесвам бакенбарди/ и Александър Скарсгард,

студенокръвният Робърт Патинсън

и огнено- червеният Дейвид Карузо.

Групвото трето място се заема от незапомнени в суматохата звезди и най- неустоимия от всички Бонд - Даниел Крейг.

следван от Роби Уйлямс, Роб Томас и Адам от Маруун файв.
Както се вижда, Джони Деп не присъства в оконателният вид на класацията. Това е защото единодушно решихме, че той е от една друга, далечна и недостижима планета и не може да бъде класиран. Където и да е. На него му се полагат само притаили дъх и зяпнали във възхита малки големи и още по големи момичета. А може би и момчета....

П.П. Почти невъзможно е да се избере само една снимка на този мъж!
П.П.П. Георги се прояви, като особено скрмен и поиска за себе си само Чарлийз Терон. Разбирам го.
П.П.П.П. Когато на следващият ден разказахме на Калина за сестрински поделените помежду ни мъже, тя бързо, бързо се включи и си заплю Зак Ефрън.