вторник, 29 декември 2009 г.

Дъвка за ума.

Темата за свободата винаги ме е вълнувала. Харесвало ми е да си философствам на ум, на глас и ако има кой да слуша, още повече. Харесва ми да се заигравам с думичките и понятията, за свобода. С начина по който аз и хората гледаме на нея. А и в последно време, разни дребни неща, най вече, казани и написани ме карат отново да се размислям по тия въпроси и да търся отговори тук и там. Един от най-добрите давачи на отговори по мое мнение е Пратчет. Той в общи линии има отговор за всичко. /Почти, като Луис, майката на Малкълм от едноименния сериал./
" Голем не можеше да се освободи нито със заповед, нито с война, нито по прищявка. Но можеше да се освободи като се изкупи. А когато вече си бил собственост, наистина ще разбереш какво е свободата в целия и великолепен ужас."
от MackingMoney
в превод на De Cyrvool

П.П. Следващото няма нищо общо със свободата, обаче е много близко до личната ми ситуация.
" - Виж, хайде каквото и да става с големите, да вечеряме нощес, само ти и аз, горе в покоите. Еймсбъри ще е във възторг. Рядко му се удава шанса да готви за хора и това му идва много добре. Ще ти направи каквото си поискаш, сигурен съм.
Прелест-Хубавинка го изгледа малко странно:
- И аз си помислих, че ще предложиш нещо такова, така че си поръчах овнешка глава. Той направо полудя от радост.
- Овнешка глава? – опечали се Олян – Нали знаеш, че мразя да се гледаме един друг с храна. Дори и цацата не поглеждам в очи.
- Той обеща да и затвори очите."
Аз съм тая с ...главата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар