вторник, 29 декември 2009 г.

Моторите на моя мъж

BMW-то или, ако трявба да съм точна BMW k1200rs. Това е най-удобният мотор, на който съм се возила. В интерес на истината, даже заспивала. Нещо, което много притеснява Георги. Седалката ми е точно колкото трябва широка и колкото трябва дълга, така че да мога да седна удобно назад, да се облегна на гърба на Георги и да си осигуря хубаво пътуване, без болките в гърба или в коленете. BMW-то е иделания вариант за дълъг път. Пътуването на него не ме изморява, а когато пътя позволява можеш да го изръчкаш и да се насладиш на прилично висока скорост. Абе, обичам го тоя мотор. С него сме направили най-дългите си пътувания.

CBR - а беше първия с който се срещнах. Е, Георги беше на него. Той не спира да твърди, че съм го харесала заради мотора. Не е сто процента прав. Специалното на тоя мотор, освен, че на него за първи пътувах залепена за Георги е ауспуха Йошимура. Този ауспух вади най-мелодичния и запомнящ се звук. Лек и напевен, не нисък и грамовен, както на MT-то. Георги тогава имаше един вреден навик. Докато аз работех, а той бродеше по пътищата, на търгване минаваше под прозорците на офиса и даваше повечко газ. Толкова, че да го чуя. Много жестока постъпка от негова страна. С тоя мотор паднах за първи път. Болеше ме повече от драскотините по машината, отколкото по мен.

Yamaha - та MT01. Не беше, като никой видян от мен мотор до сега. Когато го видях за първи път, 30 минути не можах да си сваля усмивката от лицето. Безспорно най - красивия мотор, който сме имали. Когато се качих за първи път, въпреки що годе приличния си стаж на возеща се, щях да се изсипя на асфалта. Толкова не очаквах бързото и рязко дръпване, когато тръгва. На него се возя хваната за Георги. И понеже тук мисля, женското бръщолевене не върви, ще цитирам нещо, което Георги ми прати на пощата, преди време. Намерено предполагам в нет-а.
" Една гениална идея – да се съчетаят високотехнологичен 1670-кубиков V-образен двигател с алуминиево спортно шаси и окачване и спирачки от най-модерен вид – не е ли това революция в спортния мотоциклетизъм?! Няма втори като MT-01: внушителен двигател, генериращ чудовищен въртящ момент за гигантско ускорение, спортно шаси, което разсича завоите, пулсиращ ауспух, докарващ до екстаз слуха и величествен, спиращ уличното движение стил"

Другата ни, първата Yamaha в семейството на нашите мотори беше Yamaha Super Tenere. Първият мотор, с който пътувах за по-дълго и най-любимия на Георги, подозирам. С него минахме един от най-красивите маршрути. По черно от село Ягодина до Триград, точно над ждрелото. Товарили сме го като катърче, тоя мотор. Не се оплака нито веднъж.

Последния в списъка, не и по значение - Honda XR, май... Георги ще се сърди за този целия пост , и за многокократното споменаване на името му, но ако греша за мотора, чакат ме много по-сериозни неприятности. Моята роля тук е на наблюдател и фотограф. С първото се справям по-добре.


Дъвка за ума.

Темата за свободата винаги ме е вълнувала. Харесвало ми е да си философствам на ум, на глас и ако има кой да слуша, още повече. Харесва ми да се заигравам с думичките и понятията, за свобода. С начина по който аз и хората гледаме на нея. А и в последно време, разни дребни неща, най вече, казани и написани ме карат отново да се размислям по тия въпроси и да търся отговори тук и там. Един от най-добрите давачи на отговори по мое мнение е Пратчет. Той в общи линии има отговор за всичко. /Почти, като Луис, майката на Малкълм от едноименния сериал./
" Голем не можеше да се освободи нито със заповед, нито с война, нито по прищявка. Но можеше да се освободи като се изкупи. А когато вече си бил собственост, наистина ще разбереш какво е свободата в целия и великолепен ужас."
от MackingMoney
в превод на De Cyrvool

П.П. Следващото няма нищо общо със свободата, обаче е много близко до личната ми ситуация.
" - Виж, хайде каквото и да става с големите, да вечеряме нощес, само ти и аз, горе в покоите. Еймсбъри ще е във възторг. Рядко му се удава шанса да готви за хора и това му идва много добре. Ще ти направи каквото си поискаш, сигурен съм.
Прелест-Хубавинка го изгледа малко странно:
- И аз си помислих, че ще предложиш нещо такова, така че си поръчах овнешка глава. Той направо полудя от радост.
- Овнешка глава? – опечали се Олян – Нали знаеш, че мразя да се гледаме един друг с храна. Дори и цацата не поглеждам в очи.
- Той обеща да и затвори очите."
Аз съм тая с ...главата.

понеделник, 28 декември 2009 г.

Българската vs. чуждоезичнта литература в моята библиотека , глава, предпочитания.

Неравната ми борба с българската литература продължава. Губещия от нея, вероятно съм аз, но нито възрастта, нито неспирните опити, щото съм упорита, не спомагат, за да чета книгите на български автори с глада и настървението, с което чета чуждоезичните. В едни минали времена, щях да бъда наречена чуждопоклонник. Каквото и да пиша, истината е една. От месеци се опитвам да изчета втората част от четирилогията на Фани Попва - Мутафова " Дъщерята на Калояна" и не ми се получава. С това темпо четирите части ще ги чета до старини. Като се замисля и поразровя в спомените си, българския автор, който ме е увлякъл и накарал да го чета, без да го разпокъсвам във времето и да го довършвам само на инат е Димитър Димов. Срам не срам, от четирилогията на Талев стигнах само до "Преспанските камбани" и устрема ми стихна. В случая обаче става дума за Фани Мутафова, която от всичко изброено до тук ме грабва най-малко. Историята ми звучи приказно, като легенда за минало, с което авторката се гордее, но в нея липсват подробностите. Езика е някаква смес между съвременен български език и вмъкнати стари думи, а изреченията сякаш са съставени само от подлог и сказуемо. Цялата история ми се струва наивно и детински написана. Не усещам подбудите на героите за действията им, а събитията ми се струват разпокъсани и без особена причнно следствена връзка помежду си. В книгата го има възторга на авторката от великите хора и времена на България, но го усещам само в редовете. Някак не ми се предава и не ме завладява. Като цяло предпочитам мъже писатели, пред жени. Не звучи добре, но по мое мнение силата и дълбочината, с която пишат мъжете не се отдава много на жени писателки. В момента Фани Мутафова за пореден път отлежава на рафта. Онзи ден се обзаведох с поредната книжка от японските загадки на Лора Джо Роуланд, за рождения ден Жаки ми подари "Хиляда сияйни слънца" на Хосейни, чудесната Иса, подари на Лора първата от книгите на Шарлийн Харис, по които е направен " Истинска кръв". Може да съм повърхностна, вероятно съм и калпав читател, но ще мине време, докато инатът и малко дисциплина отново ме накарат да посегна към " Дъщерята на Калояна".
П.П. След нея може би ще поема и битката с "18% сиво" на Захари Карабашлиев. Препоръка за книга, написана от Любен Дилов син ми звучи, като лоша реклама. Прочетеното тук, там из нета за искреността и грубия език, също. Отгоре на всичко се оказа и, че не е много тънка. Ще се пробвам де. Както и ще дочета Фани Мутафова и Железният светилник. Някога.

Час и нещо съвършенство


Не съм видяла, до сега, някой да изиграе на живо вълшебна приказка, сън, мечта, така, както в представленията на Cirque du Soleil. Издирвам всеки техен спектакъл, тегля го с нетърпение от мрежата и гледам без да смея да мигна. За да попия всяка частица магия, всяко движение и изпята нота. Фантазията, с която се прави хореографията на изпълненията няма граница. Спектаклите на Cirque du Soleil, защото те са бляскави спектакли, са радост за очите, ухото, сърцето и ума. През цялото представление и на целият манеж не остава местенце незапълнено от светлина, декор, движение, танц, цвят. И най-дребните детайли са изпипани до съвършенство. Всеки, жест и мимика са на мястото си и от значение. Акробатичните изпълнения, спират дъха, а духа ми сякаш полита ведно с акробатите. В този цирк животни няма. Никой не доказва съвършенство използвайки камшик. Уредът, който най-много се използва заедно с трапеца и батутите е човешкото тяло. След края на представлението, се чувствам удовлетворена, заситена и някак по-богата. Сигурно, защото дни наред в ума ми, като ехо проблясват картини от видяното.









 


събота, 19 декември 2009 г.

Една история, два филма.

Личността на Габриел Шанел, винаги е правокирала любопитството ми. Искам да разбера, какво я е направило кралицата на стила и елегантността, да знам, какъв човек е била. Заради това с огромен интерес затърсих из мрежата " Коко преди Шанел". Оказа се, за мой срам, че филмите са два, а аз не съм знаела за другия. Другият е с Шърли Маклейн , в ролата на възрастната Коко Шанел и е първи, като излизане на екран, казва се " Коко Шанел". Изгледах "Коко преди Шанел" преди "Коко Шанел". Двата филма много си приличат, разказват за една и съща личност, в един и същ период от живота и. "Коко Шанел" ми хареса повече. Харесвам Одри Тоту, тя беше много убедителна Габриел, а после Коко. Абсолютно неизвестната Барбора Бобулован не и отстъпваше, по мое мнение. Безспорната ми фаворитка в това Коко-Шанелово множество обаче е Шърли Маклейн. Любимка ми е от много, много време. Още от "Гамбит". За мен тя беше влязла напълно в кожата на дизайнерката, променила напълно женското облекло. И двата филма показват силното желание на Коко да бъде богата и да живее във висшите класи, абсолютното и пренебрежение към статуквото в положението на жените и най-вече в начина им на обличане. В "Коко преди Шанел" беше отредено много малко място на работата на Коко Шанел, като дизайнер. Аз искам да науча повече точно за тази част от живота и и заради това "Коко Шанел" ми хареса повече. Изумително е, как с един замах тя прекроява женската мода и и дава съвсем нова насока. В единия случай, махайки оковаващите корсети, в друг избирайки евтино жарсе за женските облекла. Оказва се, че дизайнерката, която си е служила с майсторски с иглата, не е ползвала никога хартиени шаблони за кройки. Крояла е дрехите направо върху моделите. Основните и стремежи били простота и удобство, а най-важният: " ..жените да се обличат заради себе си, не заради мъжете" Малката черна рокля първоначално е била траурна, ушита от нея заради смъртта на най-голямата любов в живота и. Някои реплики на възрастната Коко толкова ми харесаха, че дори си ги записах:
"Никога не съм била разумна!Никога!Мразя дори думата!Кара ме да се чувствам мъртва отвътре"
"Свободата никога не е извън мода"
"Единственият човек, на когото дължа благодарност, е на мен самата.Това е "Шанел"
"Силата се гради от провалите, не от успехите.Бях силна от плуване срещу течението."
"Една жена може да бъде натруфена, но никога прекалено елегантна."


За цените на Фронтлайна

или,
защо няма да посещавам ветеринарен център Петкови.
След, като два дни подред все забравям да купя Фронтлайн за песа, онзи ден отново се сетих малко след седем вечерта, когато вече се прибирах към къщи, след работа. Единственият ми вариант беше ветиринарната клиника, в близост, а именно тази на д-р Петков. Ходя там само за дребни неща, но винаги ми е неприятно. Всички храни и ветеринарни продукти си купувам от един, единствен магазин, който за съжаление е малко далече.
Няколко пъти съм водила кучо във ветеринарния център Петкови, все за дребни неща, само защото са ми на близо. Всеки път, когато отида оставам с усещането за неискрено отношение и превзетост. А после и за повърхностен преглед и действия направени, само и само да се вземат пари. Този път, обаче чейнето ми буквално увисна, когато при цена за една доза Фронтлайн в целия град 14-16 лева, при Петкови ми поискаха 27!!!
Когато казах на продавача, че това е висока цена за Фронтлайн и навсякъде другаде цената му е по-ниска, той се опита да ми предложи, друг по-евтин препарат. Отказах препарата и на другия ден вече се бях снабдила с Фронтлайн за 15 лева. Знам, че живеем в пазарна икономика. Знам, че ако цената на стоката не ми харесва имам избора да я купя от другаде. Знам, обаче и, че за мен, подобно завишаване на цените означава безхаберие. Означава намерение да се вземат еднократно едни пари, без значение, дали клиента ще се върне после. А щом някой го прави в търговията, някакси не мога да повярвам, че няма да го направи и когато лекува любимците ни. Моето впечатление за доктор Петков е точно такова - търговец, не лекар.
П.П. Да уточня, живея във Варна.

сряда, 9 декември 2009 г.

Краят на годината,

обикновено е време за какви ли не класации. Без да имаме това на ум и съвсем на шега, хилейки се с глас, с моята голяма дъщеря направихме домашна, много оспорвана, размествана и импровизирана класация на най-желаните от нас мъже. Нещата започнаха с нейното домашно по английски, а именно - презентация на тема: " Любим актьор". Ех, времена, ех, нрави! Къде бяха тия учителки едно време? И защо моите домашни включваха изрази от рода на "социалистически реализъм"? Да се върна обаче на класацията и повода за нея. Герой на презентацията на дъщеря ми беше...Хю Грант....Не, не Грант, а Джакман. След като няколко пъти без да мисля го нарекох точно Грант вместо Джакман и продължих да го правя нарочно, за да я дразня, тя не издържа и каза да съм си го взимала залюхания Грант, а за нея оставал Джакмън. Не, че имам нещо против. Синеоките и спечено изглеждащи англичани, определено ме вълнуват, но някак си неусетно този точно англичанин изпадна от класацията. А моята реплика, че по възрастов признак Джакмън по-подхожда на мен беше повода за развихрилата се и оформила се в последствие класация. Докато вървеше разгорещената ни дискусия Грант или Джакмън е Хю Джакмън, по телевизията попаднахме на друг един сладур - Чанинг Тейтъм. Ненаситният тийнейджър в къщи веднага отсече: " Взимам и него". В тоя момент и аз не се сдържах, обявих, че искам Стивън Мойер и колегата му вампир в "Истинска кръв", шведът Александър Скарсгард. Къщата се огласи от воя на недоволна, измамена девойка. " Взимам Джони!" Отсече тя. "Искам нещо в замяна"- не се дадох аз. "Оня червенокосия" - подсказа Георги. /Как да не обичаш мъж, който така добре познава вкуса ти и предлага Дейвид Карузо или иначе Хорейшио Кейн, да е за мен. /После, нещата станаха почти неуправляеми. Тя взе за себе си орда холивудски хубавци, аз отново по предложение на Геоги получих Даниел Крейг за компенсация. Женския кикот в къщата, със сигурност стигаше до съседите, когато аз мернах по телевизията Катрин Хейгъл. Винаги съм обичала играта на асоциации. Филмът беше "27 рокли", но мисълта ми веднага прескочи към друг неин филм и най-вече към партньора и там, а именно обожавания не само от нас Джерард Бътлър. " Бих те! Бих те!" Завиках истерично, а думите ми едва се разбираха, от дивия смях, който ме задавяше. Видях в погледа и, как за секунди и през нейния ум мина цялата игра на асоциации, която се беше случла в моята глава..." Неееееее..!" изрева тя, с якото си гласище, сочейки ме ядосано с пръст. "Нееееее!!!". Георги ни загледа изумено, докато ние вече се превивахме от смях, а кучето стреснато от вика и и ентусиазирано от смеха ни реши, че може да се включи във веселбата и се разтича помежду ни. След Бътлър, който все пак остана за мен нещата малко по малко започнаха да затихват.
На другия ден сутринта, докато се приготвях за работа получих есемес, който гласеше: " Взимам Роби". " Роб Томас" - беше моят отговор. Така, класацията от киното премина и в музикалната индустрия и придоби приблизително този вид:

Абсолютен и неоспорим лидер - Джерард Бътлър. Като основно негово предимство отбелязваме разбиващата сърцето крива усмивка, която върви с още цял, огромен списък добри страни.
След него, другарски поделяйки си второто място се нареждат Хю / не, не Грант, както казахме, той отпадна/ Джакмън,


Чанинг Тейтъм,
Стивън Мойер /ще започна да харесвам бакенбарди/ и Александър Скарсгард,


студенокръвният Робърт Патинсън

и огнено- червеният Дейвид Карузо.

Групвото трето място се заема от незапомнени в суматохата звезди и най- неустоимия от всички Бонд - Даниел Крейг.

следван от Роби Уйлямс, Роб Томас и Адам от Маруун файв.
Както се вижда, Джони Деп не присъства в оконателният вид на класацията. Това е защото единодушно решихме, че той е от една друга, далечна и недостижима планета и не може да бъде класиран. Където и да е. На него му се полагат само притаили дъх и зяпнали във възхита малки големи и още по големи момичета. А може би и момчета....

П.П. Почти невъзможно е да се избере само една снимка на този мъж!
П.П.П. Георги се прояви, като особено скрмен и поиска за себе си само Чарлийз Терон. Разбирам го.
П.П.П.П. Когато на следващият ден разказахме на Калина за сестрински поделените помежду ни мъже, тя бързо, бързо се включи и си заплю Зак Ефрън.