Току що приключих "Добри поличби".

Направих основната грешка да я чета по-дълго време, отколкото трябва да се чете която и да е книга. Причината, че я нямам на хартия и четях на писито.
Впечатленията ми, очаквах повече Пратчет, а сякаш получих повече Геймън. Не, че имам нещо против Геймън, даже обратното. Преди време така болезнено се влюбих в "Никога, никъде, никой", че няколко дни, след като я свърших бях в абстиненция. Този път обаче, Пратчет силно ми беше залипсвал и с желанието си да чета него, донакъде развалих преживяването си с тандема. Заради грешните очаквания, безобразното разпъване на четенето във времето, двете взети заедно, неподходящият момент или защото просто не е моята книга " Добри поличби" ми се стори някак прекалено лека.
Иначе, заплетена история разбира се има. Грешки при изпълнение на служебните задължения и специфични пристрастия, също. За пореден път на карта са поставени бъднините на човечеството, а картата се оказва синът на сатаната, който е неочаквано човешки и прави неочаквано мъдър за човек избор. Покрай него има вихрушка от вещици и унищожителите им, ангели и демони и разбира се вярна група приятели. За кратко се появява дори СМЪРТ. С шлем и на мотор.
Цитати си намерих, но никой от тях не може да се мери със споменатия преди няколко дни.

"Общо взето, всеки имаше работа да върши и просто си я вършеше. А от друга страна, имаше и такива като Лигур и Хастур, дето гадорията ги изпълваше с такава мрачна наслада, че можеше и с човеци да ги сбъркаш."

"Лондонската пътна система е много стотин пъти посложна, отколкото някой си представя. Това няма нищо общо с влиянията, демонични или ангелски. Повече е свързано с географията, историята и архитектурата. В по-голямата си част то е от полза на хората, макар че те никога не биха го повярвали."

Планирам да се реванширам на Геймън със "Звевзден прах", този път на хартия и в оптималния за четене на книга период от време, а глада си по Пратчет вече задоволявам с A Hat Full of Sky /дълбок поклон към de Cyrvool/. Тук времето за прочитане не е от значение и се определя само от броя на "всяка свободна минута", а четенето от компютъра въобще не е фактор защото удоволствието е гарантирано.