Да си вземем сбогом със онази любов,
без която никак не можем.
Не е лесно, не е лесно
у дома да се връщаш, да се връщаш бездомен.
Спи булевардът след дългия ден,
спят уморени тротоарите пусти.
Под ръка аз вървя с подранилата зима
и събирам своите чувства.
И все по-далече, и все по-назад,
стъпки остават, остават след мене.
И от просяк по-беден, и от крал по-богат
аз вървя и раздавам надежда.
И събирам, раздавам, дори не броя,
своите срещи в града милионен.
Аз вървя за да търся в теб любовта
любовта, без която не можем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар