Има книги,

които ме правят по-мъдра, книги, които ме връщат в точните рамки и припомнят верния поглед върху нещата. Книги, които казват важните неща по моя начин. Защото всеки си има начин, по който да му бъдат казани нещата така, че да може да чуе, разбере и приеме. Ако Алън Гинсбърг е начина за един, Коелю или Борхес за други, то, казвала съм го не веднъж, моя човек е Пратчет. И най-вече историите му за света на диска.
Втората книжка за Тифани Болежкова, A Hat Full of Sky, не прави никакво изключение от написаното по-горе. С нея и да искам нямаше как да направя грешката, която направих с "Добри поличби", като я четох почти месец. Никога не съм проточвала историите за света на диска на Пратчет, те просто не ти го позволяват. Понякога ме обсебват до такава степен, че имам усещането, че променят заобикалящата ме среда. Дори и когато не ги чета, действието и картините остават някъде, като фон в ума ми, като малка прожекционна стена в главата ми, където се въртят непрестанно.
Най-трудното е да избирам цитати. С огромни усилия и внимавайки да не повтарям Стоян подбрах тези:
"Водата пред очите и не беше бавна и кротка. Беше вертикална.
Реката се извисяваше накъм тъмно-синьото небе, чак до ранните звезди. Прътът я последва.
Тифани се наведе назад и изпищя. И продължи да пищи докато метлата набираше нагоре по водопада. Тя и преди знаеше думата, естествено, обаче думата не беше толкова голяма, толкова мокра и, най-вече, не беше толкова шумна."

"Ходила ли си някога на цирк?
- Веднъж, - спомни Тифани - Не беше особено забавно. Нещата, които твърде много се стараят да са забавни, често не са. Имаше един прояден от молци лъв практически без зъби, въжеиграч, който не се качи на повече от няколко стъпки над земята, хвърляч на ножове, който метна сума ти ножове по една възрастна жена в розово трико на един голям въртящ се дървен диск и нито веднъж не я улучи. Единственото истинско забавление беше чак след представлението, когато една кола прегази един клоун."

"Козата е беля работа ако човек е свикнал с овце, защото козата е овца с мозък."

" - Уили! Голем Йън! Бърже насам! Он нече да сръбне! Мислим си дека ми е умрел!
- Ей, не е туй време за люта пиячка, - рече Роб Секигоопрай - На сърце ми е тежко, жено.
- Бърже де! - извика в дупката Джейни - ... Он е умрел и па ми говори!...
- Оле, Големио Човек е умрел! - изхлипа той - Олеле, вай-вай-вай...
- Оти не си затвориш плювалнико бе циврило ниедно! - стана и се развика Роб Секигоопрай - Не съм умрел! Я тук се канех да имам момент на екзистенцялно кахърение, сфатуеш ли? Кривънци, прилича ли да не мой чиляко да сеща мразовитите ветрове на Съдбата да веят у чатала му без сульо и пульо да му викат че бил умрел, а?"

"- О, не, - г-ца Здравомислова изглеждаше искрено шокирана - Не може да не помагаш на хората само защото са тъпи, неблагодарни или просто противни. Всички в този край са бедни. Ако аз не им помагам, кой тогава?"

"Няма начин да става както трябваше. Важно е само, каквото става и какво правим ние."

"Да знаеш разни неща си е магия, ако другите не ги знаят."

"Роб Секигоопрай се върна последван от... ами от всички.
- Мое да не моеш да умреш, - провикна се той - Ма ние че те накараме да сакаш, да беше могъл!"

"Да се научиш, как да не правиш неща, е също толкова трудно, колкото и да се научиш, как да ги правиш. А може и по-трудно да е. В света щеше да има бая повече жаби, ако аз не се бях научила, как да не превръщам хора в тях. А и големи розови балони също."

"Не може да кажеш: „Вината не беше моя”. Не може да кажеш: „Това не ми влиза в отговорностите”.
Може да кажеш: „Сега ще се оправя с това”.
Няма нужда да го искаш. Но трябва да го свършиш."
Казах, че беше трудно, нали.