В едни далечени времена

изкарах един месец на гости на роднините си в Скопие. Била съм 12-13 годишна, дете израсло в социалистическа България. За впечатленията и спомените си от тогава, може и да се наканя да пиша някой друг път. Сега обаче думата ми е за една конкретна случка.
Всеки четвъртък, помня много добре по една от телевизиите им имаше вечер на ужасите. Като една абсолютна любопитка аз се настанявах пред огромния телевизор, за да гледам филми, без въобще да имам и бегла престава за какво иде реч, докато дядо ми си допиваше ракията с роднините в съседната стая. Излъчваха стари класики, а шапката на предаването беше последната сцена от Carrie по Стивън Кинг.

/клипчето няма звук за съжаление и се губи част от ефекта/

Първият път, когато гледах това, края на сцената, се разпищях заедно с героинята. Дядо ми, братята му и синовете им влетяха при мен учудени и неразбиращи, какво е предизвикало писъците. След кратко обяснение, изумена и развълнувана открих, че има цял един нов свят. Свят на книги и филми, пълни с плашещи и много интересни неща. От тогава датира непресъхващата ми любов към Стивън Кинг и всички негови колеги, които правят "страшните" книги и филми.
Освен, че с радост се връщам към ония дни, изписах всичко това за да стигна до следващата класация на
Най - любимите ми 5 филмa за вампири.

Номер 1. Изненада, не е Здрач. From Dusk Till Dawn е!
Това е най-любимия ми изпълнен със запомнящи се моменти, страхотна музика и кастинг филм. На Tarantino му ляга, като ръкавица ролята на сексуален маниак убиец, Harvey Keitel е железен, като изгубилия вярата си свещенник, който се надява Господ да не е изгубил вяра в него, та да може отново да освещава водата. George Clooney, ами той е George Clooney и при това е татуиран с черни пламъци от врата та до пръстите на ръката, а Salma Hayek е най- сексапилното и неустоимо парче сред вампирките.

В този филм, почти всеки кадър ми е любим / не съм очаквала, че на света има толкова голямо разнообразие от ...котенца/, но най-любимa ми е репликата на поредната гореща мацка в бара:" Dinner is servt!" точно преди да се превърне в гадна кръвопиеща вампирка.

Номер 2. Dracula на Bram Stoker. Режисьор е Coppola, дори само това е достатъчно. Gary Oldman е толкова магнетичен Дракула, че направо ти се иска да му поднесеш врата си и да споделиш с него вечния му живот. До последно не можах да разбера защо са и на Уинона Киану у Господ, щом ще може да има него.Sir Anthony Hopkins е великолепен, както винаги, нищо, че друг е любимият ми Ван Хелзинг. Тръпки ме побиват, когато Дракула ходи по отвесните стени на замъка си. Подобни сцени винаги ме кефят.
Стара, черно бяла версия на филма гледах точно в Скопие. При онова гостуване с, което започнах. И понеже не знаех историята, /не знаех много неща/ разпитвах един от по-големите ми братовчеди, който след писъците ми беше компания и охрана в ония вечери. Помня много добре лаконичният му отговор след края на филма: Какво, какво ...и го завзеха светот вампирите!

Номер 3. В Salem's Lot (2004) вампирите не успяват да го завземат светот. За съжаление не съм гледала първата версия на филма. Кой казва, че за филми на ужасите е нужна червена боя? Първо четох книгата, след време гледах и филма. И двата пъти завита с одеало до носа и готова всеки момент да се завия през глава и да се скрия от страшното. Голяма тръпка! Филма следва историята в новелата много от близко. Най добрия начин да пресъздадеш на екрана книга на Стивън Кинг е да не се отклоняваш много от текста. Кинг знае как да играе по нервите на читателя.
Любимият ми момент - свещенникът /James Cromwell/, който макар, че се моли, знае, че вярата му не е достатъчно силна и малко по-малко се предава на страха. Всеки път искам нещата да се развият по-обратния начин, но не става.

Номер 4. Тук вероятно няма никаква изненада - Interview with the Vampire.
Прелестен, прелестен Brad Pitt, който засенчва в очите ми и Cruise и Slater и даже мрачния и дългокос Antonio Banderas. Те вероятно правят много по-добри роли от него, но аз съм сляпа, когато става дума за Лиу. Най-равностойна по омая му е малката Клаудия - Kirsten Dunst. Всяка сцена от филма е като самостоятелна картина. Няма да забравя Клаудия и жената, която тя беше избрала за своя майка, двете прекрасни, едната в синьо, другата в зелено и изпепеляващото ги съвсем буквално слънце.
Последен, номер 5 е най-привлекателния и сексапилен Van Helsing. Казвала съм вече, колко много Hugh Jackman се харесва у нас. Kate Beckinsale също не е никак за пренебрегване. Най-любим персонаж, обаче ми е Carl - David Wenham. Всички други са толкова ангажирани да убиват лошия Дракула или да умират, че не им остава време за забавни реплики и всичките са дадени на помощника на професир Хелсинг. Харесват ми и невестите на Дракула, както и акцентът, който всички румънци имаха.

Както се вижда, сагата за добрите вампири не е в списъка ми. Колкото и да съм пристрастна и пристрастена към поредицата, Стефани Майер може да ме извинява, но Здрач не е вампирска история. Не и когато вампирите си набавят кръв от дадена при кръводаряване. На вампирите не им прилича да са добри. Харесвам ги точно защото не са.