Пуснах линк към
този океан от илюстрации преди време. После
Гаргата правилно отбеляза, че подкараш ли го, започваш да искаш голяма къща или поне къща с повече стени, където тематично да наредиш, колкото се може повече от тази необятна колекция и да й се радваш всеки път, когато се огледаш. Голяма къща и много стени нямам, но желанието, макар и относително да притежавам, част от тези рисунки е налице.
Не ми го побира ума, как се събира толкова нещо, пък било то и онлайн. И понеже надписите са на испански, който ми говори само малко повече от китайския, този въпрос за сега си остава без отговор. Това не ми пречи в моментите, в които имам време, а нямам настроение за четене или някакви по-сериозни занимания да се потапям в тематичните води на сбирката и неуморно да цъкам ли цъкам с мишката разглеждайки стари илюстрации от кого и към какво ли не.
|
Пинокио. |
|
И пак. Подписа на илюстратора, напомня , оглозгана от котката кост от риба. Красотата е в детайлите, както се казва. |
|
Много любимите ми илюстрации на Биатрикс Потър, към точно толкова любимите на децата ми нейни книжки. |
|
Непослушното коте Том и прилежните му сестри Госпожичка и Ръкавичка. |
|
Робинзон, който и сега си остава герой от една от най-любимите ми книги. Lost в най-ранния му вариант. |
|
|
Два варианта на Алиса. |
|
Колкото и да видя, убедена съм, ще харесам всичките. |
|
Сън в лятна нощ в графично изпълнение. |
|
И Жулиета, молеща дойката си за помощ. |
|
Граф Монте Кристо с Хаиде |
|
Не мога да пропусна тази ретро серия с госпожици, останали без ластик на гащичките си, точно, когато наоколо се навърта някой мъж. |
|
И феите на разстенията |
|
|
Както и Giusepee Arcimboldo, на чиито картини успях да се насладя на живо по-миналото лято. |
И докато ровех настървено и избирах илюстрации за тази публикация попаднах на нещо познато. Помня добре, че бях видяла цветния вариант на илюстрацията в
портфолиото в Behance Network на една съвременна илюстраторка - Света Дорошева. В тази колекция, а и в уикито ясно е написано, че графиката е на
Алберт Робида и е рисувана в далечната 1884.Да се чуди човек...
|
Le Vingtième Siècle 1883- Albert Robida |
Няма коментари:
Публикуване на коментар