събота, 2 април 2011 г.

Колекционерски страсти

Пуснах линк към този океан от илюстрации преди време. После Гаргата правилно отбеляза, че подкараш ли го, започваш да искаш голяма къща или поне къща с повече стени, където тематично да наредиш, колкото се може повече от тази необятна колекция и да й се радваш всеки път, когато се огледаш. Голяма къща и много стени нямам, но желанието, макар и относително да притежавам, част от тези рисунки е налице.
Не ми го побира ума, как се събира толкова нещо, пък било то и онлайн. И понеже надписите са на испански, който ми говори само малко повече от китайския, този въпрос за сега си остава без отговор. Това не ми пречи в моментите, в които имам време, а нямам настроение за четене или някакви по-сериозни занимания да се потапям в тематичните води на сбирката и неуморно да цъкам ли цъкам с мишката разглеждайки стари илюстрации от кого и към какво ли не.

Пинокио.

И пак. Подписа на илюстратора, напомня , оглозгана от котката кост от риба. Красотата е в детайлите, както се казва.

Много любимите ми илюстрации на Биатрикс Потър, към точно толкова любимите на децата ми нейни книжки.
Непослушното коте Том и прилежните му сестри Госпожичка и Ръкавичка.
Робинзон, който и сега си остава герой от една от най-любимите ми книги. Lost в най-ранния му вариант.
Два варианта на Алиса.
Колкото и да видя, убедена съм, ще харесам всичките.
Сън в лятна нощ в графично изпълнение.
И Жулиета, молеща дойката си за помощ.
Граф Монте Кристо с Хаиде


Не мога да пропусна тази ретро серия с госпожици, останали без ластик на гащичките си, точно, когато наоколо се навърта някой мъж.
И феите на разстенията


Както и Giusepee Arcimboldo, на чиито картини успях да се насладя на живо по-миналото лято.

И докато ровех настървено и избирах илюстрации за тази публикация попаднах на нещо познато. Помня добре, че бях видяла цветния вариант на илюстрацията в портфолиото в Behance Network на една съвременна илюстраторка - Света Дорошева. В тази колекция, а и в уикито ясно е написано, че графиката е на Алберт Робида и е рисувана в далечната 1884.Да се чуди човек...

Le Vingtième Siècle 1883- Albert Robida



Няма коментари:

Публикуване на коментар