понеделник, 25 април 2011 г.

За Даръл, с нетърпение.

За мой срам и както се оказа, огромно изумление на Гаргата, се срещам с него за първи път. Какъв пропуск! А той се оказа великолепен и пленяващ не само любител и наблюдател на животни, но и талантлив майстор на перото и тънкото чувство за хумор. Подозирам, че увлекателен разказвач, като Даръл, може да прикове читателя към страниците и с най-скучната история. Макар да не съм запален читател на истории за животинския свят, само факта, че тези истории се случват на остров Корфу ми е достатъчен. А Даръл така добре го описва, с маслиновите му градини, с блатата и заливите, с темпераментните му жители, че в някои редове усещам мириса на море и зехтин, пясък под ходилата си и синевата на морето в очите си.
Нетърпелива съм да опиша впечатленията си, още преди да съм привършила " Градината на боговете".


Книжка, която уж, купих за Гаргата, но убедена съм ще имаме разгорещен спор, относно бъдещето и. А и тя - Гаргата сама си е беше виновна, като ми каза" Абе, ти я прочети, пък аз после щя си я взема." Но да се върна на Даръл и Градината. Животните и историите на малкия Джери с тях, в същност са само част от всичко за което той разказва в книгата. Подозирам, че и с останалите му книги е така. Двусмислени заглавия, като " Моето семейство и други животни" или " Зверилник в имението" са достатчъно красноречиви, за да ме наведат на тази мисъл. А семейството му, както и гости, който го посещават не отстъпват по колорит на йота от разнообразния животински свят и прекрасните пейзажи на Корфу. Книгата е съставена от отделни разкази, още една причина да ме привлече. С разказите си Даръл се нарежда в челните редици на любимците ми. В няколко страници успява да създаде атмосфера, да направи завръзка и да стигне до пика на историята, като после я приключи, хем мъдро, хем забавно и с тичпичното английско чувство за хумор, без значение, дали разказва за лов на риби, гостуване на индиец в дома на семейството или посрещането на гръцкия крал на острова.
По обясними причини, цитатите се избират трудно. Естественият подтик на читателя е да препише цялата книга.

" Шилето явно бе разочаровано, че никой не го забелязва. Припка назам - натам, украси пода, изпълни умело два пируета, но чувстваше, че не му се обръща вниманието, което е заслужило, затова наведе глава и се устреми към мама. Нападението му бе красиво осъществено. Имах известно право за подобна оценка, тъй като по времето, когато ходех на експедиции из околните маслинови горички, често бях срещал енергични и смели овнета, с които се бях сражавал, като матадор с бик, използувайки за всеобща радост ризата си вместо плащ. Макар, че осъждах последствията, не можех да не призная, че сегашното нападение бе извършено безпогрешно, и си личеше, че е добре обмислено: овнето употреби всичката сила на жилестото си тяло и кокалестата му глава и се заби право в прасците на мама."

" Висши духовни лица със старателно вчесани бели, сребристи или стоманносиви бради, бодри и весели, като рояк папагали в раса, водеха оживени разговори - коремчетата им се мърдаха, брадите им се поклащаха, а пълничките им изнежени ръце правеха изящни движения."

" - Да, ако човек живее достатъчно дълго на Корфу, спира да се учудва на каквото и да е - каза убедено мама."


П.П. Да не забравя, не мога да се нарадвам на имената на лодката, Тумбел - Нехранимайски и кучетата Пикльо и Посерко. Както мъдро отбеляза Георги, третото - Роджър явно е било късметлия.

2 коментара:

  1. такааа, понеже на теб ти порасна работата и вече нямаш време за мен :Р , да те осведомя тук. или по-скоро да се оплача. след направената инвентаризация с ужас установих, че някой ми е отмъкнал поне три дарълови книги, които преди време аз отмъкнах от други хора. за сметка на това имам две еднакви (диви кинозвезди), та едната ти я давам срещу градината на боговете. договорились?

    ОтговорИзтриване
  2. Въобще даже не ми е пораснала работата, но свободното ми време, за сметка на това е много кът. Не само, че се договаряме, а даже ще черпя :))

    ОтговорИзтриване