Арбанаси или как отново не видях църквата Рождество Христово

Докато някои хора яко куфееха на концерта на AC/DC, други усърдно се трудехме, пък било и на непривично за това място.
При трите ми ходения през годините в Арбанаси 2:1 е съотношението на кофтито към доброто обслужване, което съм получила там. И единия път, сигурно е защото престояхме малко повече от час, хапнахме на проверено място и си тръгнахме. Тези хора още живеят в социализма.
Фоайето на хотел ARBANASSI / запазвам оргиналното изписване на името/, в който бяхме настанени играеше и ролята на ресторант. Това добре, но в следствие на тази си функция и поради липсата на забрана за тютюнопушене на обществени места помещението беше така осмърдяно на цигари, че влизайки имаш чувството, че си се блъснал в стена. Не зная как това се отразява на пушачите, но аз едва се спрях да не изляза в момента, в който бях влязла. В хотела, хитрееха на дребно и въпреки уговорката на организаторите гостите, които не са по двойки да спят в отделни стаи се опитаха най-нагло да настанят мен и колегата и още една не двойка в общи стаи. Другата жена силно се притесни и понеже бях много гладна, в добро настроение и не ми се разправяше, на бързо решихме проблема, като се прегрупирахме жена с жена и мъж с мъж. Стаите бяха забърсани отгоре, отгоре така че през краткия ни престой си правехме компания с орда паяци и разни други пълзящи гадинки. Казанчето на тоалетната беше повредено, а от завесата в банята бяха останали само релса и халки.
От други колеги разбрахме, че в хотел Перла /не знам как точно се изписва/, в който те бяха настатени положението било даже по зле. Иначе, в нашия хотел парното беше пуснато.
Вечерята беше в съседния Винпалас хотел. Кой по дяволите ги измисля тези имена? Ако добрата страна на нашия хотел освен парното беше, че макар и запуснат е автентична, сравнително стара къща, то в съседния това го нямаше. Огромна нова сграда обзаведена със задължителния басеин. Сините плочки стоят абсурдно на фона на зелените поляни и планинския пейзаж. Миризмата на цигари ме следваше и във винарната, в която вечеряхме, но този път примесено и с миризма на манджа. Чудя се от къде се е взела, защото всичко което ни сервираха беше сготвено в едни далечни времена със сигурност беше допринесло, за "ароматизирането" на помещението, но не в този конкретен момент. Сервитьорите разбира се се държаха неподходящо свойски и имаха невероятната способност да дематериализират чиниите в момента в който престанеш да гледаш към тях. За сметка на това материализирането им беше, като ни ги подаваха в ръцете. Свинските карета с гъби / казах ли, че тия живеят в социализма/ бяха умрели дни преди прасето, от което са взети, а на баклавата, която ни поднесоха за десерт отказах дори аз. Всичко това беше много жалко, защото беше ясно, че домакините ни са похарчили прилична сума пари, срещу които гостите им не получиха нито полагащата им се качествена храна нито пък качествено обслужване.
Диджеят, който се грижеше са озвучаването вероятно беше глух и се опитваше да причисли колкото се може по-бързо и останалите в тази група. Нищо обаче не може да се провали, когато имаш край себе си добра компания и хора с настроение и желание да се веселят. Инструктиран от организаторите или познаващ ги добре, по едно време той зареди хоро след хоро и така докато Гергината се е кефил на Hells Bells и " най-великия" концерт в живота си, моя милост имаше възможността да си припомни всички забравени неравноделни тактове.
В съботата двете с моята ранобудна съквартирантка станахме преди всички. Закуската, включена в нощувката ни беше тънко парче домашна баница претоплено в микровълнова / няма начин да объркам претоплената в микровълнова фурна храна/ и чаша кафе с големината на напръстник.
Ометохме бързо баницата и кафенцата и рещихме да се поразходим из Абанаси. Макар, че не познавам историята на мястото, повече от ясно е, че не е обикновена. Двата манастира и петте църкви говорят за миналото и значението на местността.

От автентичния исторически дух на Арбанаси е останало много малко. По-голямата част от къщите, са нови и това си личи. Охранителните камери и джиповете пред портите силно допринасят за това. Старите къщи, пък са преправяни и от куците опитите на хотелиери и ресторантьори да им придадат "народен" стил се е получила трагична кичозна картина. До гуша ми е дошло от задължителните за такива места грънци, колелета от каруци, всякакви остатъци от плугове и рала и накованите по стените месали и носии.
На едно място се заковах, като ударена. През големите отворени порти се виждаха мъже, които работят около ....водна пързалка. Гледах и не вярвах на ушите си. Тази водна пързалка в двора на къща във възрожденски стил беше рядко грозна гледка. По-грозно е единствено недоразумението в началото на селището наречено Калоянова крепост, ако не греша.
В градината на един от ресторантите в клетка живееха два пауна. Сигурно се редуваха да си разперват опашките в тая тясна клетка. Огледах се, да не би някъде да мерна и тигър на каишка.Тук - там е запазен автентичния възрожденски вид на къщите, но у мен остана усещането за дива експлоатация и опропастяването на това прекрасно място. Добре, че поне красивият околен пейзаж няма кой да прекрои. За сега. Пръснатото в подножието на планината Търново и патриаршеският храм "Свето Възнесение Господне" на хълма Царевец са незаменима и вълнуваща гледка.



В "Успение Богородично", единия от двата женския манастира в Арбанаси съм била при предните си посещения. Тогава една от монахините ни разказа и за чудотворната икона на Богородица.
Понеже не разполагахме с много време с моята спътничка се отправихме към най-старата арбанашка църква " Рождество Христово". В последствие си припомних, че вече съм била там. Ситуацията и тогава се разви по подобен начин. Храмът е заключен. До него свободен достъп няма. За да влезеш трябва да платиш шест лева. Когато отначало прочетох ценоразписа, помислих, че нещо не съм разбрала. Може би е стар или ценоразпис за чужденци. Уредничката обаче разпръсна съмненията ми. Шест лева си било. За мен, да искаш пари от сънародниците си, за да влязат и запалят свещ в храм е безобразие. Пък бил той най-стария в Арбанаси. Не се сдържах и казах на служителката мнението си. Не, че и направих впечатление. Ето така за втори път не видях "Рождество Христово" в Арбанаси.

П.П. Каква е вероятността едно търновско семейство с две деца да отиде в Арбанаси и да покаже на децата си храма "Рождество Христово", ако за това трябва да даде 24 лева. Дали не е по-вероятно това да се случи, ако са 8 или 12?

П.П.П. На тази снимка отделям специално място. Кръстих я "когато минало и настояще се срещнат".