петък, 24 февруари 2012 г.

неделя, 19 февруари 2012 г.

61 часа, Лий Чайлд

Освен Лий Чайлд, ще цитирам и Стоян: " ..Хубаво заглавие, хубава българска корица"


Изненада ме! А това се случва рядко.
Заподозрях убиеца, когато и Джак Ричър се осъмни, но края ме свари напълно неподготвена. Голяма червена точка за Чайлд, мегабайт заето пространство в iRiver-а, за всичко негово от Читанка и нова книга за издирване заради мъгляво обещание за изясняване на края. Точно както най-обичам!
Макар действието в книгите му, поне в тия, за Джак Ричър да се развива в Америка, Лий Чайлд се оказа британец. Британец, работил по сценария на " Перла в короната" и според Уикипедия бил изненадан от успеха на книгите си. Приятна изненада и за него и за читателите му.
Динамиката в 61 часа е много премерена. Уморявам се когато цялата книга е " на педали"  и бързо губя нишката, но в 61 часа по напрегнатите моменти се редуват с макар и привидно спокойствие, докато действието се сгъсти естествено към края. 
Поясненията под формата на разсъжденията на Ричър на базата на натрупания му опит  са много приятни и даже образователни на моменти.
Героите са логични, Чайлд е приятно безмилостен, към тях, а личността на един военен следовател и начина му на мислене ми е толкова далечна и непозната, че съм готова да му повярвам напълно.

" Плановете отиват по дяволите в момента, в който проехти първият изстрел."

" - Какво е направил Лоуъл, за да заслужи такъв партньор?
  - Лоуъл е странна птица. - отвърна Питърсън. - Самотник, чете книги."

" - Платон е малко странно име за мексиканец, не мислиш ли? На мен ми прилича повече на бразилско.
  - Не, по скоро е югославско - рече Питърсън.- Като на оня стар диктатор.
  - Той е Тито.
  - Тоя не беше ли някакъв южноафрикански епископ?
  - Онзи е Туту.
  - А кой по дяволите е Платон?
  - Древногръцки философ. Ученик на Сократ и учител на Аристотел.
  - Какво общо има Бразилия?
  -  Не питай."

" Доброто им поведение се гарантираше не от мерките за сигурност, а от простия факт, че в близката околност живееха техните сестри, майки, баби и братовчедки. Никой от тях не искаше да гледа как дерат кожата на някоя от близките му. Може би защото съжителството с нея след това щеше да бъде доста трудно."

" Затвори вратата след себе си, прекоси алеята и тръгна към полицейския участък. През цялото време беше нащрек, като постепенно изпадна в особеното състояние на хипертревога, което му даваше увереността, че може да извади оръжието си и да стреля хиляди пъти по-бързо от всеки противник. Състояние, в което можеше да изкопае рудата, да я превърне в метал и да отлее ново оръжие още преди противникът да посегне към своето."

А може да се каже, че това не е моята литература. Или не беше. Или Чайлд пише много добре, та и читател, недолюбващ книжния екшън, като мен да иска да го чете. Червена точка, както казах.






сряда, 15 февруари 2012 г.

Няма случайни неща

Мрежата не напразно е " мрежа". Понякога се оказва, че наистина свързва всичко.
От известно време посещавам сайта Cheti. ME. Най - общо, идеята е да се разменят книги. Потребителите на сайта публикуват списък на книгите, които могат да заемат и ако някой си хареса книга му я изпращат. Той от своя страна има ангажимента после да я върне.
Присъствието ми в сайта и форума доведе до поредният блог - откритие. Свежо и завладяващо място посветено на  книгите и с много специално отношение към тях. Преглеждането му  ме доведе до трейлъра на един прекрасен късометражен филм вдъхновен на няколко неща, но най-вече от книгите.
И понеже продължавах да ровя из нета, за илюстрации и нформация за вчерашния си пост, отново в блог, този път за съвременни илюстратори и художници намерих целият филм. И кръгът се затвори.



Според написаното под клипа, The Fantastic Flying Books of Mr. Morris Lessmore е  вдъхновен от урагана Катрина, Бъстър Кийтън, Магьосникът от Оз и любовта към книгите. "Фантастичните летящи книги на г-н Морис Лесмор" е история за хората, които посвещават живота си на книгите и как книгите връщат услугата.
Петнадесетте минути на "Фантастичните летящи книги на г-н Морис Лесмор" са събрали е себе си писно слово, кино, рисунки и музика. Насладете им се, заслужава си.

вторник, 14 февруари 2012 г.

Колекционерски страсти 2

Като дете колекционирах " картинки".  Всякакви рисунки върху хартия. Сега продължавам да го правя, макар и в различен вариант. Колкото и да е излишно / или може би не чак толкова/ продължавам да съхранявам на компютъра си гигабайти с рисунки на известни, неизвестни и любими художници и илюстратори. Обичам да отварям папките и да се опитвам да разгадая историята записана в изображението.
В рисунките на  James C. Christensen се влюбих още преди да знам, че са негови. Видях ги, като схеми за гоблени при любимите ми Heaven And Earth Designs. Все още не съм се отказала, да се пробвам с някоя от схемите за гоблени на негови рисунки. С часове мога да разглеждам изпълнените с фантастични детайли картини.
 
False Magic, James C. Christensen

The Responsible Woman, James C. Christensen

Resistance Training, James C. Christensen

Poofy Guy on a Short Leash, James C. Christensen


Hold To The Rod, The Iron Rod, James Christensen

От вчера тази ми е любима:

The Listener, James C. Christensen

От известно време съм последовател на блога на този испанец.

Larkin


Retrato del Dr. Bombastus Dulcimer
Илюстрации към любимата ми Алиса:



 




А днес, докато ровех в мрежата за имена и още рисунки на Christensen и Barrenetxea / как ли се произнася това? / попаднах на картините на Lee Price. "Празник за очите" е далеч от приказните сюжети, но също разказва интересна история. Жените и храната:

Sunday

Self Portrait in Tub with Chinese Food
Strawberry Shortcake II
Blueberry Pancakes II
Full
Asleep
Огладнях и за да се разсея от мисли за пайове, мъфини и понички, пренасям се в Германия и се връщам в миналотo.
Carl Spitzweg опознах първоначално също от преработени на гоблени картини. Този път от класиците Wiehler.
Когато ги гледам, не мога да не се размечтая за топли, безметежни дни и слънчеви след обеди в прашни стари къщи отдадени на четене на книги, грижа за цветя, разходки и безделие.

Visiting Friend
The Bookworm, която съм показвала тук и преди.
Telegraph
The Philosopher

The Attic
The Sundays Walk
The Philosopher

неделя, 12 февруари 2012 г.

R.I.P. Whitney!

Enrique Iglesias and Whitney Houston - Could I Have This Kiss Forever 

Още един велик глас си отиде!






сряда, 8 февруари 2012 г.

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

"Светът е и лице и опако"
                               Камю


Обичам криминални мистерии рано сутрин.

В последно време се опитвам да ставам не по-късно от шест. Имам толкова приятни или задължителни неща за вършене, а времето все не стига. Е, в тези ранни часове върша основно приятните неща, но имам нужда от  още мотивация, за да се измъкна от топлото легло, преди навън да е съмнало. Освен мисълта за димяща чаша кафе много добре ме събуждат поредица крими мистерии. Израснала съм с романите на Конан Дойл, Чандлър и Агата Кристи и съм заклет почитател на добре разказаните, криминални истории.
В последните седмици, една телевизия е излъчва "Убийства в Мийдсъмър" по-обед, вероятно за бабите и дядовците пенсионери и го повтаря сутрин в шест, специално за мен. Познавам поредицата от много време, и пак от толкова я харесвам, а ранният час на излъчване е по-скоро предимство, отколкото недостатък.


Сериалът комбинира няколко от любимите ми теми. Убийства със засукан сценарий, обсебени  злодеи, прозорлив детектив и не толкова прозорливия му, но забавен помощник и всичко това на фона на прелестната, тънеща в привидно спокойствие английска провинция. Всеки епизод е наслада за ума, когато между броенето на бримките на плетивото ми или нареждането на изгладени дрехи се опитвам да разкрия кой е убиецът, още преди откритието да осени главния инспектор Барнаби.
Филмите в поредицата старателно спазват традициите на качествената английска криминална история. В сериите са преплетени невинни жертви, маниакални и отмъстителни убийци, аристократични семейства с тъмни тайни, а труповете почти винаги са повече от един - два. Понякога направо валят, край главният инспектор на Костън. Не напразно самият той никак не обича малките английски селца. Ако случайният наблюдател вижда преливащите от зеленина английски дворове и подредените къщи сред тях, то главен инспектор Том Барнаби знае, че зад всичко това се крие минало или бъдещо престъпление.
С изпълнението си в " Убийсвта в Мийдсъмър" Джон Нетълс се нарежда в списъка на най-харесваните екранни детективи, Джереми Брет, като Шерлок Холмс и Дейвид Съчет, като Еркюл Поаро.
За помощник на инспектор Барнаби харесвам повече Даниъл Кейси, като сержант Гавин Трой, но не се отказвам и от епизодите с Джон Хопкинс, като сержант Дан Скот.

Главен инспектор Барнаби и сержант Трой.

Главен инспектор Барнаби и сержант Скот.

Главният инспектор Барнаби със съпругата си Джойс и дъщеря си Къли


Една писателка стои зад първите пет епизода - Каролайн Греъм. Нейните пет криминални новели с главен герой инспектор Барнаби слагат началото на сериала, който продължава вече петнадесет сезона.
Ако не ви се спи в шест сутринта, съветвам ви да потърсите компанията на Том Барнаби, Гавин Трой и на някой и друг луд убиец.