За базарите, фестивалите и защо не искам да продавам на битака.

Почти няма вариант, да се занимаваш с "ръчно творчество" и в един момент да не стигнеш до първия си базар.
Доста вода изтече от първото ми участие на базар. И мисля, доста неща научих.
За момента по отношение на представянето на бижутата ми важи почти същата максимума, която важи и в живота - По добре сама, отколкото лошо придружена. И това не е някаква проява на високомерие, ни най-малко! Това е чиста проба здрав разум и личният ми усет за маркетинг.

В последните години, базари да искаш, в София, а вече и не само там. Някои с много силна и строга селекция и други за които е достатъчно само да си платиш таксата, за да можеш да участваш.
През различните ми участия открих, че не винаги е добре да присъстваш навсякъде. Както в повечето неща в живота, качеството е по-важно от количеството. Това да бъдеш виждан и възприеман в подходяща компания и при правилните условия и интериор е по-важно от още няколко, евентуални продажби направени в грешната обстановка.
Нулевите ми базари са точно три, а процентът на продадени бижута е право пропорционален на качеството на организацията, вида на мястото и ангажираността на организаторите. С всеки базар се научавам все повече и повече, как да представям нещата си и какви количества да подготвям.



Последните ми фаворити, като организатори са Момичетата от града! Забележителни дами с много точен усет за правилното място и атмосфера. Гъвкави и комбинативни, даващи максималната възможност на подбраните участници.

Шевица

Pesh.Art

Поканата за участие от тяхна страна много ме поласка, а участието ми на техния Mish Mash Fest оправда всичките ми добри очаквания и ме остави нетърпелива за следващите издания.

Vintage Summer Fashion

Котки в Созопол

Има места, които ме правят щастлива в мига, в който стъпя там. Не са много, но ги има и старият Созопол е едно от тях. Дори не се опитвам да анализирам причините. Облицованите му с дъски стари къщи, смокините и тесните покрити с калдъръм улички свалят всяко напрежение от плещите ми в мига, в който се озова сред тях. Всички дребни ежедневни грижи се смаляват, забавям ход, усмивката ми става широка и леко нефелна и почти започвам да разбирам какво значи онова латинското: Carpe Diem.
Още по-хубаво става, когато стигна до любимите си места в самия Созопол. Като щастие в щастието е. Мога да пребивавам на тия места и в тия състояния дълго време.

Бижутата на Лени в Котка и Котка

До онзи ден дори не познавах собственика на галерия Котка и Котка. Тя само беше едно от специалните ми места в Созопол и нямах представа, кой е човекът отзад. Онзи ден той се заговори с кучето ми. Заговори се като истински "кучешки" човек, а после каза, колко старо и добро приятелство има с колежка - бижутер, която много харесвам. Повече не ми трябваше, за да стане прекрасната картинка, напълно завършена.

Аз, TED София 2015.

Отдавна зная, че трябва да започна да пиша отново в блога. Едно от основните правила, ако искате да популяризирате продукт в мрежата е, водете блог. Така че, не само, че трябва да започна да пиша, а и би било добре да е и на английски, но не това е темата сега.
От известно време обмислям първият си, след дългото / неумишлено/ прекъсване, пост, но най-малко очаквах, че темата му ще е е такава, каквато е и че няма да е свързана с бижута.
И ето, в събота, на 30 май 2015 аз ще присъствам на TEDxMladostWomen в София.

Всеки, който е гледал различните представяния на конференциите на TED знае колко вълнуващи и вдъхновяващи са и колко много ново мислене носят. Така че е излишно да казвам колко радостна и развълнувана съм от поканата.
Клипът в началото на поста е на любимият ми Jamie Oliver, който освен друго, вчера имаше рожден ден.
И понеже с едно не мога, в края на този пост е друго, забележително участие в TED, това на
Temple Grandin, за която съм писала тук и преди.