събота, 15 октомври 2011 г.
Минутката на водещия
Мразя, когато всяка песен ми напомня за него. Мразя, когато искам да му споделя всяко нещо, което ме кара да се усмихвам. Мразя, когато свързвам всяко пътуване с него и всяко следващо искам да пропътувам пак така. Мразя да давам доброволно свободата, мислите и желанията си. Понякога мразя да го обичам.
вторник, 11 октомври 2011 г.
Закърфичена
Да, макар и виртуално, забодена съм за Pinterest. Почти, като пеперуда върху реална дъска. Това вероятно е моят еквивалент на Фермата. На работа, прекарвам голяма част от свободното от работа време разглеждайки снимки, илюстрации и най-различни идеи за, буквално какво ли не. И пин - вам ли пин - вам. Истината е, че мястото е вдъхновяващо. Стилна, понякога самоиронична, уютна, паралелна вселена. Също така е истина, че си остава виртуална.
Една от дъските ми е с постери. Ето, някои от любимите ми:
Някои от идеите за двайсетте ръкоделия са взети от Pinterest.
За да се присъединя към сайта се наложи се да ползвам профила във Фейсбук на голямото ми дете. Pinterest е зарибяващ, но не чак толкова, че да си направя свой.
Една от дъските ми е с постери. Ето, някои от любимите ми:
Някои от идеите за двайсетте ръкоделия са взети от Pinterest.
За да се присъединя към сайта се наложи се да ползвам профила във Фейсбук на голямото ми дете. Pinterest е зарибяващ, но не чак толкова, че да си направя свой.
петък, 7 октомври 2011 г.
Срещи, награди и разни други неща
Както стана ясно, моята не чак толкова кулинарна личност имаше честта да прекара няколко приятни часа в компанията на отявлени варненски кулинарки.
Една от най-добрите страни на онлайн общуването е, че събира много различни хора. А когато имаш възможността да опознаеш хората и реално, става още по-интересно.
Любим момент ми е, когато хората около масата вече са разменили основна информация за себе си и са успели да открият общите неща от които се интересуват. С толковам много способни готвачки наоколо това не е никак трудно. Тогава всеки започва да говори с всеки и през всеки. Настава една весела и приятна какафония, в която се започват теми, забравят се, подхващат се други, които после се прекъсват, за да се върнете към предния разговор или да започнете друг съвсем различен.
А за капак може да се обзаведеш и с награда в добавка.
Това е първата ми награда, откакто водя този блог. Даже не мисля, че съм я заслужила с нещо, но това не пречи да и се радвам. До вчера не знаех какво да правя с нея. Тони бе така добра да ме " светне" по въпроса.
Благодаря на Елексир за наградата, на Тони за помощта и на всички останали мили дами за приятната компания!
Гаргата е глобена, защото забрави за уговорката и не дойде!
Една от най-добрите страни на онлайн общуването е, че събира много различни хора. А когато имаш възможността да опознаеш хората и реално, става още по-интересно.
Любим момент ми е, когато хората около масата вече са разменили основна информация за себе си и са успели да открият общите неща от които се интересуват. С толковам много способни готвачки наоколо това не е никак трудно. Тогава всеки започва да говори с всеки и през всеки. Настава една весела и приятна какафония, в която се започват теми, забравят се, подхващат се други, които после се прекъсват, за да се върнете към предния разговор или да започнете друг съвсем различен.
А за капак може да се обзаведеш и с награда в добавка.
Благодаря на Елексир за наградата, на Тони за помощта и на всички останали мили дами за приятната компания!
Гаргата е глобена, защото забрави за уговорката и не дойде!
четвъртък, 6 октомври 2011 г.
Проект двадесет ръкоделия
Идеята дойде от Тони. В поста си тя пита: "кои са нещата, които наистина обичате да правите?" и продължава, като предлага да превърнем някоя от любимите си дейности в своеобразен проект.
Толкова ми трябваше, за да се развие в ума ми сериозна мисловна дейност. Книгите, разбира се дойдоха на първо място. Но да правя проект с четене на книги, някак не ми звучеше добре. И без това ги чета, и без това споделям тук впечатленията си от тях. Освен това, да чета заради проект, ми се струва, че ще се унищожи спонтанността на самото четене и избора на книгите. С филмите, нещата стоят по същия начин. Готвенето, много ме изкуши, като вариант, но ми се видя прекалено стандартно. И без проект си готвя ден след ден. Най- ми хареса идеята за проект включващ различните успешни или не толкова неща, които сама да изработя в някаква степен. Винаги съм обичала да върша нещо с ръцете си. Да плета, да шия, да си правя разни дребни аксесоари или дори само да поправя дреха или пришия копче. В последно време най-вече заради лавината от идеи с които може да те залее нета все по-често се захващам с подобни ръкоделия.
Както правилно е предложила Тони, ограничение във времето по-добре да няма, но за да има проект, той трябва все пак да има начало и край, така че ограниението ще е в количеството. Двадесет ръкоделия от съвсем произволен вид ми се струват една чудесна бройка. Няма да се ограничавам само с плетива или бродерия. Плановете за едно или друго нещо, което искам да направя бяха добре дошли и скоро след оформянето на идеята в ума ми се появи и списък:
1. Да / до/ избродирам, рамкирам и окача тази отдавна започната миниатюра на Майкъл Пауъл:
2. Да оплета шал към току що завършените калци на малкото ми дете.
3. Да избродирам тази купена съвсем наскоро великденска покривка, нищо, че от Велик ден ни дели цяла зима.
4. Да направя скрапбук Коледни картички.
5. Да оплета ръкавици за мен и двете ми деца. А, да и онези чорапи за Георги, които му обещавам от пет години.
6. Може би най-амбициозното и вероятно за неуспех начинание: Да направя тази миниатюрна етажерка, за да може колекцията от мачбокс колички на моя мъж да не стои вече върху шкафа му, а на осигуряващо нужното й внимание място.
7. Да си направя гривни, като тези:
8. Да си оплета чанта.
9. Да си направя перлено колие.
Толкова ми трябваше, за да се развие в ума ми сериозна мисловна дейност. Книгите, разбира се дойдоха на първо място. Но да правя проект с четене на книги, някак не ми звучеше добре. И без това ги чета, и без това споделям тук впечатленията си от тях. Освен това, да чета заради проект, ми се струва, че ще се унищожи спонтанността на самото четене и избора на книгите. С филмите, нещата стоят по същия начин. Готвенето, много ме изкуши, като вариант, но ми се видя прекалено стандартно. И без проект си готвя ден след ден. Най- ми хареса идеята за проект включващ различните успешни или не толкова неща, които сама да изработя в някаква степен. Винаги съм обичала да върша нещо с ръцете си. Да плета, да шия, да си правя разни дребни аксесоари или дори само да поправя дреха или пришия копче. В последно време най-вече заради лавината от идеи с които може да те залее нета все по-често се захващам с подобни ръкоделия.
Както правилно е предложила Тони, ограничение във времето по-добре да няма, но за да има проект, той трябва все пак да има начало и край, така че ограниението ще е в количеството. Двадесет ръкоделия от съвсем произволен вид ми се струват една чудесна бройка. Няма да се ограничавам само с плетива или бродерия. Плановете за едно или друго нещо, което искам да направя бяха добре дошли и скоро след оформянето на идеята в ума ми се появи и списък:
1. Да / до/ избродирам, рамкирам и окача тази отдавна започната миниатюра на Майкъл Пауъл:
 |
| Източник на снимката: мрежата |
2. Да оплета шал към току що завършените калци на малкото ми дете.
3. Да избродирам тази купена съвсем наскоро великденска покривка, нищо, че от Велик ден ни дели цяла зима.
4. Да направя скрапбук Коледни картички.
5. Да оплета ръкавици за мен и двете ми деца. А, да и онези чорапи за Георги, които му обещавам от пет години.
 |
| Източник на снимката: Ravelry |
6. Може би най-амбициозното и вероятно за неуспех начинание: Да направя тази миниатюрна етажерка, за да може колекцията от мачбокс колички на моя мъж да не стои вече върху шкафа му, а на осигуряващо нужното й внимание място.
 | ||
| Естествено, не планирам да е толкова сложна и раздвижена. Постигането на нещо по-просто и симетрично ще е повече от задоволително. В ума ми се въртят неща, като лепило за дърво и парчета предварително нарязано пе-де-че. Източник на снимката. |
 |
| Източник на снимката: Pinterst |
 |
| Източник на снимката. |
 |
| Източник на снимката: Etsy |
 |
| Източник на снимката. |
 |
| Източник на снимката: Ravelry |
 |
| Източник на снимката: мрежата. |
10. Да декорирам тиква със салфетъчна техника за партито за Вси светии на малкото ми дете.
 |
| Боядисаната тиква дали може да се яде? Източник на снимката. |
11. Да направя друга тиква, от книга. Жерви имам достатъчно. Мога да избирам между партизанска литература, Мъжът и жената интимно и Ръководство за автомобилния и тракторния монтьор, примерно.
12. Да направя коледна украса от папие маше.
 |
| Източник на снимката. |
 |
| Източник на снимката. |
13. Да декорирам със салфетъчна техника този безличен и направо грозноват поднос.
14. Да си оплета шал.
 |
| Източник на снимката: Etsy |
15. Да направя коледен календар.
 |
| Източник на снимката. |
16. Понеже крайна дата за проекта няма и защото силно вярвам, че Дядо Коледа си върши работата добре, мога спокойно да включа: Да ушия първия си куилт.
 | ||
| Естествено, далеч съм от мисълта, че мога да постигна съвършенството на |
17. Да довърша започнатата плетена дрешка на кучето, която съм му обещала от предната зима. Розовото, с което го обличаме никак не е неговия цвят.
18. Да оплета на една кука панер за списания, кълбета и всякакви други.
19. Да започна най- после, поне да започна, гоблени на така любимите ми Heaven And Earth Designs. Някой от тези, примерно,
20. Да снимам описвам и публикувам всичко това.
П.П. Да, заформят се към десеттина години изпълнение на проект.
 |
| без значение колко години ще мо отнеме и, |
 |
| че ще е делото на живота, а вероятно и на очите ми. |
П.П. Да, заформят се към десеттина години изпълнение на проект.
“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”
“Your time is limited, so don't waste it living someone else's life. Don't be trapped by dogma - which is living with the results of other people's thinking. Don't let the noise of other's opinions drown out your own inner voice. And most important, have the courage to follow your heart and intuition. They somehow already know what you truly want to become. Everything else is secondary.”
Steve Jobs
понеделник, 3 октомври 2011 г.
С аромат на ...девисил
Бяха няколко нищо и никакви стръка. Донесе ми ги колежката, по-скоро, като добавка към огромно количество целина, отколкото заради самите тях. Ароматът им не ми даваше мира цял ден и вечерта "приших балтон към копчето" с една глава и парче рагу от сьомга.
Понеже нямам особен опит с рибните чорби, реших да заложа на сигурно и използвах рецептата на Даниела.
Девисилът / или лющян, както го наричаше моята баба/ намери точното си място и резултата не беше рибена чорба, а направо поезия.
Понеже нямам особен опит с рибните чорби, реших да заложа на сигурно и използвах рецептата на Даниела.
Девисилът / или лющян, както го наричаше моята баба/ намери точното си място и резултата не беше рибена чорба, а направо поезия.
събота, 1 октомври 2011 г.
Три филма,
три причини да ги избера. Статията на Благой Иванов в Операция кино, Великата илюзия, Рики Джървейс и Алехандро Аменабар.
 |
| Agora |
 |
| The Man from Earth |
 |
The Invention of Lying |
Абонамент за:
Публикации (Atom)