Понеже нямам особен опит с рибните чорби, реших да заложа на сигурно и използвах рецептата на Даниела.
Девисилът / или лющян, както го наричаше моята баба/ намери точното си място и резултата не беше рибена чорба, а направо поезия.
понеделник, 3 октомври 2011 г.
С аромат на ...девисил
Бяха няколко нищо и никакви стръка. Донесе ми ги колежката, по-скоро, като добавка към огромно количество целина, отколкото заради самите тях. Ароматът им не ми даваше мира цял ден и вечерта "приших балтон към копчето" с една глава и парче рагу от сьомга.
Понеже нямам особен опит с рибните чорби, реших да заложа на сигурно и използвах рецептата на Даниела.
Девисилът / или лющян, както го наричаше моята баба/ намери точното си място и резултата не беше рибена чорба, а направо поезия.
Понеже нямам особен опит с рибните чорби, реших да заложа на сигурно и използвах рецептата на Даниела.
Девисилът / или лющян, както го наричаше моята баба/ намери точното си място и резултата не беше рибена чорба, а направо поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Страхотен "балтон" се е получил-:-))) Обичам аромата, който придава девисила. Супичката изглежда много вкусна.
ОтговорИзтриванеХубава нова седмица, Катрин!
Много ми хареса сравнението-поезия :).Наистина изглежда точно така,но в кулинарен аспект,Рени!
ОтговорИзтриванеХубави,слънчеви снимки си направила на чорбичката,харесват ми!
Приятен ден ти пожелавам и до нови срещи!
Имаме още едно момиченце,млад блогър и кандидат за запознанство с нас-Зорничка.
Добре е дощла Зорничка :).
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти за хубавите думи!