Току що приключих "Добри поличби".

Направих основната грешка да я чета по-дълго време, отколкото трябва да се чете която и да е книга. Причината, че я нямам на хартия и четях на писито.
Впечатленията ми, очаквах повече Пратчет, а сякаш получих повече Геймън. Не, че имам нещо против Геймън, даже обратното. Преди време така болезнено се влюбих в "Никога, никъде, никой", че няколко дни, след като я свърших бях в абстиненция. Този път обаче, Пратчет силно ми беше залипсвал и с желанието си да чета него, донакъде развалих преживяването си с тандема. Заради грешните очаквания, безобразното разпъване на четенето във времето, двете взети заедно, неподходящият момент или защото просто не е моята книга " Добри поличби" ми се стори някак прекалено лека.
Иначе, заплетена история разбира се има. Грешки при изпълнение на служебните задължения и специфични пристрастия, също. За пореден път на карта са поставени бъднините на човечеството, а картата се оказва синът на сатаната, който е неочаквано човешки и прави неочаквано мъдър за човек избор. Покрай него има вихрушка от вещици и унищожителите им, ангели и демони и разбира се вярна група приятели. За кратко се появява дори СМЪРТ. С шлем и на мотор.
Цитати си намерих, но никой от тях не може да се мери със споменатия преди няколко дни.

"Общо взето, всеки имаше работа да върши и просто си я вършеше. А от друга страна, имаше и такива като Лигур и Хастур, дето гадорията ги изпълваше с такава мрачна наслада, че можеше и с човеци да ги сбъркаш."

"Лондонската пътна система е много стотин пъти посложна, отколкото някой си представя. Това няма нищо общо с влиянията, демонични или ангелски. Повече е свързано с географията, историята и архитектурата. В по-голямата си част то е от полза на хората, макар че те никога не биха го повярвали."

Планирам да се реванширам на Геймън със "Звевзден прах", този път на хартия и в оптималния за четене на книга период от време, а глада си по Пратчет вече задоволявам с A Hat Full of Sky /дълбок поклон към de Cyrvool/. Тук времето за прочитане не е от значение и се определя само от броя на "всяка свободна минута", а четенето от компютъра въобще не е фактор защото удоволствието е гарантирано.

"Добри поличби"

Тери Пратчет и Нийл Геймън.
Все още я чета, обаче не мога да се въздържа. :)))


"Мнозина при първа среща с Азирафел оставаха с три впечатления: че е англичанин, че е интелигентен и че е погей от чворесто дърво, накачулено от друсани маймуни. Две от тях бяха погрешни: Раят не се намира в Англия, каквото и да си мислят някои поети, а ангелите са безполови, освен ако наистина не желаят да положат усилия в полза на противното. Но че беше интелигентен, беше."

04.09 17:58 - Тери Пратчет и "Пощоряване"

/Стара публикация от Blog.bg/

" В своите "Мисли", чийто превод винаги съм смятал за твърде неадекватен, Буфан казва, че намесата с цел предотвратяване на убийство накърнява свободата на убиеца, която свобода все пак, по определение, е естествена, универсална и безусловна, - заразсъждава Ветинари - Може би ще си спомните прочутия му афоризъм: "Ако който и да е човек не е свободен, то и аз също съм малка закуска с пилешко месо", който предизвика навремето значителни дебати. Така например, бихме могли да сметнем, че отнемането на бутилката от човек, който ще се самоусмърти от пиене, би била милостива, или даже направо похвална постъпка, но ето че и в този случай свободата е накърнена. Г-н Мангизов сериозно е изучавал Буфан, но, опасявам се, не е успял да го разбере. Свободата може и да е природното състояние на човечеството, но това важи също и за катеренето по дървета и яденето на все още шаваща храна. От друга страна Фрайдегер в "Модални контекстуалности" твърди, че всяка свобода е ограничена, изкуствена и следователно илюзорна, в най-добрия случай споделена халюцинация. Нито един душевно здрав смъртен не е наистина свободен, защото истинската свобода е нещо толкова ужасно, че единствено лудите и божествата биха могли да я понесат с отворени очи"

"- Е сега, сър, как да го сторят туй? - зауспокоява го Грош - Табела ли да окачат на входа? "Добре Дошли в Анкх-Морпорк, Имаме Си Върколак", а, сър? В Стражата е тъпкано с джуджета и с тролове и голем имат, от свободните, без да казвам нещо срещу присъстващите г-н Помпа, и още един-два гнома и зомби и ... дори един Нобс.
- Нобс? Какво е Нобс?
- Ефрейтор Ноби Нобс, сър. Не сте ли го срещали още? Казват, че той си имал официална тапия, че бил човек, а кой ш‘има нужда от такава, а? За щастие е само един, тъй че не може да се размножава. Тъй де, от всичко по малко си имаме. Много космополитично, сър. Не харесвате ли върколаци?"