Нови попълнения при сурикатите

Освен куча, за който вече съм споменавала, най-неочаквано и за голяма наша радост в имението, вече живеят още две, само на външен вид, сладки пухкави душици.
Тази пролет, една клиентка сподели, че имала бебе зайче, аз споделих, че много бих се радвала, да имам, едното доведе до другото и пръв у дома се появи Джеймз.

Освен всичко друго, този пухльо категорично отказва да стои мирен, за да бъде сниман.

Това, че е пухкав и мек и, че родителите му са били зайци или поне така се твърди, ни държа в заблуда много за кратко. Бързо прозряхме, че е вълк в заешка кожа, а и той съвсем не се прикриваше. Опитите му да хапе наред, да дере и необяснимо защо да хвърля диви къчове със задните си крака не оставиха у нас и капка съмнение относно нрава му. Тежко ти и горко ако закъснееш със закуската или вечерята му и неси досататъчно предпазлив, когато му ги даваш.
Необузданият му характер за малко не ми причинисърдечен удар една сутрин, когато влизайки в стаята, видях, че е успял да я помести клетката си и да я събори от шкафа, на който стои. Клетката се беше преобърнала, цялата стая беше застлана с талаш, вратичката се беше отворила и този дългоух разбойник се разхождаше най-нахално току под носа на кучето. То пък от своя страна, явно беше не по-малко изумено от мен. Моташе се край него незаинтересовано и за щастие явно не му идваха на ум нещата, които идваха в моя и които рисуваха кървава баня, един любимец по-малко, друг на гости на ветеринаря и въобще пълна и тотоална сутрешна драма.
Другата нова жителка в имението дойде направо със славата си. Само дето колкото по-голяма става толкова и славата и става по-голяма.

Нашата пет месечна Адел

Тази почти безтегловна нежна топчица става все по бърза, все по-смела и все по-трудно контролируема извън клетката. Ритуалът по вечерното и къпане / чинчилите се къпят във ваничка с кварцов пясък/ е изпълнен с толкова подскоци от място и неочаквани завои, че става все по трудна да я следиш с очи, какво остава да я опазваш в рамките на едно легло. В последните дни, освен бързината придоби и увереност за безопасността си в стаята и все по-често слиза от леглот она земята без никакви притеснения. Или по-точно притесненията остават само за мен.
Да я заснемеш в статична поза, особено извън клетката е направо невъзможно.
В резултат на динамичния начин на живот на тези двама пухчовци, периметърът около жилищата им вечено е обсипан с талаш, а прахосмукачката е станала най-близка моя другарка. Но, идеално щастие няма, а ароматът на дървесина ми е любим.

За да не се обидят останалите наши питомци, направих по една снимка и на тях.

Бернар, който вече съм показвала.

И корелата Пери, който май е най-непретенциозния и най-пренебрегвания откъм внимание и медийна популярност.

Дали започва да става пренаселено в малкия ни дом, вероятно. Дали ми харесва, със сигурност!