Още в четвъртък мярнах тези малки чийз кейкове. Продуктите са достъпни, приготвянето лесно и най-вече мога да използвам любимата ми форма за мъфини. За сега не съм успяла да се обзаведа с разглобяваща се форма за блатове, след като старата вече изчерпала силите и възможностите си отиде на заслужена почивка в кофата за боклук.
Малките кейкове станаха много хубави, а малкото останали се оказаха още по-хубави на следващия ден. Единствената корекция, която направих беше, че ми беше нужно два пъти повече "основа" - бисквити и масло. Имах достатъчно бисквити, така че запълних два пъти шестте гнезда на формата за мъфини. На края от "чийз" сместта ми остана, колкото да напълня две - три купички за крем карамел. Изпекох ги заедно с втората порция кейкове.
В рецептата е дадена възможност за избор - извара или крема сирене. Аз ги направих с извара, но следващият път категорично ще са с крема сирене. Макар, че разбивах изварата с ножовете на пасатора тя все пак остана с малко зърнеста структура, а ми се иска кремът на кейковете да е съвсем гладък.След кейковете, които наистина стават бързо и лесно направих браунис или точно казано Tribute-To-Katherine-Hepburn Brownies. Всички рецепти и публикации в Готвенето е забавно са толкова изпипани, стилни и съвършени, че просто няма как да не хукнеш към кухнята и бъркалките за яйца, след като ги прочетеш. Много и искрено се възхищавам на блогерката за класата и елегантността, които лъхат от блога и.
На браунис нямам снимка. Винаги стават малко, а и децата вече си бяха в къщи. С много усилия тъмното оче откопчи две парчета, които съвестно прибра в кутия и скри, за да може да занесе на приятелката си в училище /и за пореден път да се изфука с майка си/.
И понеже по празниците се обзаведох, със силиконова форма за кекс, не можех да пропусна да направя най-лесния и много любим в къщи карамелен сладкиш. Научих рецептата в едни далечни времена, когато в "На кафе" готвеше Варвара. Това, че съм запомнила рецептата, а не съм я записала, доказва, колко е лесна. А именно:
във формата за кекс или в моя случай в друг съд се карамелизира захар. Пак в моя случай карамелизираната захар се излива във формата за кекс. На дъното на формата се нареждат кроасани. Ако са големи три се събират точно, ако са малки са 7-8 / толкова колкото има в един пакет/. Аз правя сладкиша с три големи кроасана с шоколад. Първоначално корасаните залепват за карамела. Върху тях се излива литър подсладено мляко смесено с шест яйца и една ванилия или иначе казано - смес за крем карамел. Пече се на водна баня. След много проби и още толкова шуплест крем карамел открих, че крема става гладък, когато го пека на 140-150 градуса с обдухване и следя водата да не завира. Отнема почти час. Проверява се с клечка. В случая със силиконовата форма това трябва да става много внимателно.
По същия начин, но в правоъгълна тавичка правя и сладкиш с останалия след великден сух козунак.
Ако хората в къщи са търпеливи или домакинята предвидлива, хубаво е сладкиша да остане поне няколко часа в хладилника, за да стегне добре. Няма нужда да казвам, че при нас добре стегна около една четвърт от него. И понеже, след всичкото това ядене на сладко в понеделник имаше само жалки остатъци, идеята на Ирина за кекс с какао, фъстъчено масло и карамел ми се видя интересна и имах нова силиконова форма за кекс, в понеделник "врътнах" и този кекс.
Силиконовата форма е благодат. Сладкиша става съвършено оформен, изпича се равномерно и не лепне. Фъстъченото масло, като плънка в кекса не е лоша идея, но се оказа, че не е точно по нашия вкус. Кекса в останалата си част става прелестен, не много пухкав, а малко по-плътен. Това вече е по мой вкус. Оказа се и по вкуса на колегата.Завършека на празниците поне не беше със сладкиш, а с пъстървата на Йоана, която стана бо-жест-ве-на и отново много бързо. Няма нужда да казвам, че и така бързо свърши.
