Те идват!

Чик лит по варненски

или
С третата книга на Красимира Кубарелова се запознах след няколко клика с мишката и едно ходене до библиотеката на читалище " Васил Левски".
Видях, че Aquawoman ни е гостувала и понеже съм къде учтива, къде любопитна "поцъках" в in a moment of peace и най вече в прочетени книги. Така попаднах на добрите й впечатления от Красимира Кубарелова и "Розов храст и сладко от смокини" И аз, като нея отидох в библиотеката за тази или за "Стари шлагери и крем брюле", а се обзаведох с райски ябълки.
Книжката е топла, топла, излязла на пазара преди дни и се чете лесно и бързо. Между кориците намерих мила родна картинка преразказана с чуство за хумор, а по редовете видях познати хора и на едно място даже мярнах своето отражение в огледалото. Стила е лековат и непретенциозен. Докато изгълтвах страниците имах чуството, че съм на кафе и раздумка със стара приятелка от училище, с която не сме се виждали от двадесеттина години и сега не можем да се изприказваме. Ставаше ми мило и хубаво, когато за пореден път авторката споменаваше нейния, на героинята й и мой роден град.
За любим цитат си избрах началото на книгата:
“Ако искаш да погребеш някоя история, изкопай една дупка, седни на земята до нея и изплачи това, което ти тежи. А в дупката посади дърво, но да не е плодно, че ще горчат плодовете му. Добре е да е дъб или бук, че слабо дърво в тази дупка няма да вирее” - така казваше баба ми.
Послушах аз баба си, имам си една горичка..."
Не знам има ли жена, която да няма такава горичка. Ако не в градината, то в главата си.

П.П. Линковете, които съм дала към другите две книги на авторката са от страницата на издателство Хермес, където може да се прочетат части от тях. Не, че ми беше нужно, за да знам, че искам да ги прочета целите.

За "Тайният живот на пчелите"

на Сю Монк Кид прочетох при цветарите и почти веднага си я поръчах. Книгата поседя доста време в купчинката " да прочета". Не знам дали е чакала своя си момент, но ми дойде много на място. Изчетох неголямото книжле за няколко дни с голямо удоволствие. Порастващата Лили Оуенс избягва от дома, миналото си и разяждащото я чуство за вина и се приютява в дома на три цветнокожи сестри с имена на месеци. Там тя пораства, преодолява предразсъдъците си влюбва се, разбира, че всеки заслужава да е обичан, успява да прости на майка си и на себе си и даже да се научи да отглежда пчели и да събира мед.
От книгата лъха жегата на Южна Каролина през лятото, усеща се мирис на цъфнали градини и мед и от всяка страница и се носят звуци на чело.



" - Знаеш ли, Лили, някои неща всъщност нямат такова значение. Ето цветът на къщата например. Какво е той в общата схема на нещата? Но да повдигнеш нечий дух- това вече е важно. Целият проблем на хоратае...
- Че не знаят кое е от значение и кое не- казах, довършвайки изречението й, особено горда от себе си.
- Щях да кажа, че проблемът е, че знаят какво има значение, но не го избират. Обичам Мей и въпреки това ми беше ужасно трудно да избера карибското розово. Най-трудното нещо на тоя свят е да избереш същественото, Лили"

"Усещам присъствието й в най-неочаквани моменти. Успението и към рая сякаш става вътре в мен. Внезапно се надига и когато това стане, тя не се отправя нагоре към небето, а се разпростира вътре в мен. Огъст казва, че запълва дупките, които животът е изровил във всеки от нас."

П.П. Вече знам, какво ще гледам довечера.

" В телата си разпръснати върнете се"

на Филип Хосе Фармър, първо ме привлече със заглавието си. Звучи толкова поетично. И защото " Създатели на вселени" ми беше харесала, въобще не се двуомих да зачета и тази му книга. Освен вампирската тематика, фантастиката е идеална за уплътняване на времето, през което нямам работа.
Всеки път, като подхвана фантастична книга, най-интересно ми е, накъде ще се развият идеите на автора. В какви ситуации ще постави героите си и до какви действия ще ги доведе. В този случай, всички живели някога на земята хора са възкресени млади, здрави, жените са девствени, а мъжете, кой знае защо, обрязани. Всички хора са заселени по течението на река, криволичеща по цялата планета.

"...мъж сочеше половите си органи и казваше на словенски:
— Ама тия са ме направили евреин! Евреин! Как мислите, дали… Ама не може да бъде!
Бъртън се озъби в свирепа усмивка.
— На този въобще не му идва наум, че може да са го направили мюсюлманин, или австралийски абориген, или древен египтянин...."

За главен герой Фармър си избира реална историческа личност - Ричард Франсис Бъртън и му докарва за компания Херман Гьоринг, който слава Богу, почти през цялото време е измъчван от собствените си демони. Книжката повече задава въпроси, отколкото да дава отговори. До "отворения" и край не може да се разберат причините, заради които хората са върнати за втори живот. Дали защото са обект на експеримент от силно развитите си наследници, живели на земята наколко хиляди години по-късно? Дали тази планета е чистилище за преродените хора? Дали, ако си жалка опитна мишка в нечий чудовищен експеримент все пак ще отстояваш свободната си воля? А ако имаш втори шанс да изживееш живота си, ще успееш ли да надскочиш себе си и пораснеш духовно? И какво трабва да прави човек и как да осмисли ежедневието си, когато освен, че е прероден, е дарен със здраве и младост и освен това и с безсмъртие. Липсата на "краен срок" не обезмисля ли живеенето?

"Щом преминеше шокът, хората щяха да се погрижат за себе си, а това означаваше някои да се наложат над другите."
"...приятелю мой, трябва да се възползваме от времето си, колкото и да е то."
"...Кажи ми искрено — нима това не е ад?
— По-скоро е чистилище — отговори му Колоп. — Чистилището е ад, в който има надежда."

Книгата е първата от цикъла "Речен свят" и може би по нататък ще разбера, дал ли е Фармър отговори на въпросите и ако е, какви.

При нас е весело.

Моят най-любим мъж, снощи, ей така ни в клин, ни в ръкав ми обясни, че имам пренебрежимо малко добри качества, заради които да ме обича и забележително много лоши, заради които да не го прави. Така и не разбрах, защо аджеба и все пак е с мен. Той също не можа да ми отговори, но в края на вечерта много искаше аз да му кажа, че го обичам. Заради добрите и лошите качества или въпреки тях, не уточни.
От друга страна, Жаклината, на която току що разказах случката заключи, че това било добре. Значело, че още бил влюбен. Това също не го разбрах.
Луд свят, луд и неразбран :)

/източник на картинката: мрежата/

Моята първа лазаня

Готвенето е едно от хобитата ми. На вкус лазанята е още по- добра отколкото на вид (потвърдено от старшите в глутницата). Докато ядеше, майка ми добави: "Сега си вкара авто гол. От тук насетне само ти ще готвищ лазаня у нас". И така със своя успех си навлякох бреме за цял живот. :)

Един страхотен мъж

има днес рожден ден.