/Стара публикация от Blog.bg/
На "2012", разбира се.
Гледането на кино в Арена, само по себе си е удоволствие, понякога даже, без значение от филма. Единствената тотална загуба на пари и време до сега ми е била четвъртата част от историята за Индиана Джоунс. Много жалко. Но сега думата ми е за 2012.
Роланд Емерих, видно е, много добре е напипал безотказно работещата формула "хлаб и зрелища", като е заложил най-вече на второто. Ясно е и коя е любимата му тема. Преразказването на апокалипсиса, под различните му форми е голяма част от режисьорската му кариера. И то много успешно и доходна. Доказателство са пълните салони. Нещо невиждано от много време насам. А репликата " няма места", направо не повярвах, че я чувам.
И така, вчера гледах, как един писател идеалист се опитва да спаси семейството си, извършвайки планини от храброст с такава лекота, като че ли го прави всеки ден. Замислих се/ правя го рядко, но ми се случва/. Емерих, обрече на гибел милиарди, за да може да спаси, едно семейство. И за да може един афро-американец да държи реч за човечност и хуманизъм. Грешка! На филмите на Емерих не се мисли. Те са единствено и само пиршество за очите. И то какво пиршество! Не знам, какво ще правят следващите, нещастни и ограбени творци на дизастър екшъни. Ами то, за тах не остана стихия. Не остана бедствие ненамесено.
Без да си кривя душата, ще кажа, филмът ми хареса. Зрелищните сцени, колкото и неподплатени да бяха, ми въздействаха, така, че като излизах от залата, чак се радвах, че не е истина. А и както прочетох някъде, апокалиптичните филми, филмите за световни кризи са полезни, за зрителите, така, както страшните приказки за децата. Човек се изправя пред страховете си и търси начин да ги преодолее. И то съвсем безопасно.
Ако някой иска да гледа 2012, да остави големите интелектуални очаквания в къщи и да не пропуска пуканките и колата на входа на киното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар