Понякога умишлено отбягвам филми и книги с тежък и подтискащ сюжет. Знам, че ще ми трябва време, за да набера смелост, да се престраша и да узрея за нещата, които се случват в историята. Когато, обаче това стане, резултата е добър. Много добър даже. Изправила съм се срещу страховете си и съм се опитала да ги опозная и заедно с това съм се насладила на добро произведение. Така, макар и доста време след излизането им на екран гледах Schindler's List, The Reader, Munich, The Last King of Scotland, и четох Халед Хосейни.
Фашизмът е най-плашещата ме и депресираща част от близкото минало на Европа. Точно заради това отбягвах и "Лабиринтът на фавна". Подходих към него несигурно и страхливо, защото историята боли, като открита рана. И истинският и измисленият свят във филма са нарисувани силно, находчиво, разтърсващо. Толкова е искрен и честен, че не можеш да му се разсърдиш за плашещите картини, които ти показва.
В пълен контраст със страшната приказка, която разкава Гилермо дел Торо е историята, разказана от Гай Ричи. Историята за Шерлок Холмс.
Като момиче бях влюбена в студения, британски, с ум, като бръснач детектив. Четях всичко на сър Артър Конан Дойл, до което успеех да се докопам. До този момент Джеръми Брет беше представата ми за детектива. Хладнокръвен, въздържан, каменно студен и тотално незаинтересован от жените. И после дойде Ричи. Докато гледах филма се зачудих, дали този динамичен и експанзивен със съмнителен морал Холмс би харесал на сър Артър. Мисля, че да. На мен новият образ не детектива много ми допадна. Бих казала, че Робърт Дауни е направо неустоим, а Джъд Лоу чудесно го поддържа и допълва. Цялата атмосфера на филма е много британска и конандойловска. Кримката е добре завързана а после и добре обяснена, за да бъде заинтригуван зрителя с въпросите и удовлетворен, после с отговорите. И за да има и черешка този филмов сладкиш, четох, че Брад Пит ще пресъздаде професор Мориарти в следващия филм от поредицата. Да, ще чакаме с нетърпение.
Третият филм, за който искам да пиша в този пост е причина постът да отлежава известно време. Дори и сега, не се чуствам готова да пиша за филма, но пък не обичам да оставям работата недовършена. Филмът е The Imaginarium of Doctor Parnassus. Мога да остана до тук, само с точката и който трябва ще разбере. Обаче, както бях писала и преди, обичам думите, пусто да остане. Така че...
The Imaginarium of Doctor Parnassus и The Dark Knight са последните филми на Хийт Леджър. И като жокера и в ролята на Тони, той е като падаща звезда, която свети с най-силния и чист пламък, преди да загасне. Джони Деп и Джъд Лоу, от своя страна изиграват Леджър до такава степен блестящо, че за момент, забравяш че не гледаш него. Макар, че не харесвам Колин Фарел, не мога да отрека, че и той си стоеше на мястото, донасяйки с играта и липсата на силна прилика един вече променен герой.
Тери Гилиам е един от любимите ми режисьори. Далеч съм от това да мисля, че разбирам посланията му, но знам, че гледам ли негов филм, ще има за какво да мисля в следващите дни. Обичам филми с препратки, обичам филми, след които трябва да ровя в нета или да минат дни, та за ми просветне. С всички филми на Гилиам до сега е било така. Като се почне от Brazil / Брррр...Дори спомена за тоя филм ме психясва./, през The Adventures of Baron Munchausen, The Fisher King, Twelve Monkeys и се завърши с The Brothers Grimm и филмите на Монти Пайтън. Гледах The Imaginarium of Doctor Parnassus на един дъх, с широко отворени очи. С внимание да не пропусна дума, жест или мимика. Гледах един баща, който не иска да пусне дъщеря си. Една дъщеря, която иска обикновен живот, един малък човек, за който големината не е в ръста и един мъж опитващ се да направи верния избор, лутащ се между същността си и правилните отговори. Дори нямах усещане за игра. Бях във филма. Във филма, заобиколена от бутафорния декор изваден сякаш от нечии сънища. След края не ми се говореше. Исках да остана затворена още малко в балона на историята и да удължа вълшебното преживяване, което ми донесе.
Щях да забравя, дявола прилича на счетоводител. Излязъл, сякаш от картина на Магрит счетоводител с вкус към облози.
Няма коментари:
Публикуване на коментар